Присъда по ВНОХД №666/2025 на Окръжен съд - Русе

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
То е образувано въз основа на въззивен протест от Районна прокуратура
– Русе против Присъда №46 от 15.04.2025г., постановена по НОХД
№899/2024г. по описа на РРС, с която подсъдимият С.С.М. е бил признат за
невиновен и оправдан по обвинението, че на 17.10.2021г. в гр. Русе отнел
чужди движими вещи – пари в брой, в размер на 100.00 лв. от владението на
А.А.Т., от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – нанесъл множество удари по главата на А.А.Т., след което
бръкнал в джоба на панталона му и взел намиращите се в него парични
средства, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1
НК.
В протеста се посочва, че постановената присъда е неправилна и
необоснована, тъй като направените от съда изводи не се подкрепят от
цялостната преценка на събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание ОП-Русе посочва, че първоинстанционният съд е
достигнал до своите изводи при превратно тълкуване на доказателствата,
приемайки, че са налице множество противоречия в показанията на
свидетелите относно механизма, по който е отнета процесната сума. Сочи, че
пострадалият не е уточнявал, че се касае за „заден джоб“, а единствено, че
парите от са му отнети от „десен джоб“. Сочи още, че пострадалият е
категоричен относно размера на отнетата сума, а че се е стигнало до отнемане
на пари се потвърждава от показанията на всички момчета от неговата
компания. По отношение на другата група свидетели сочи, че техните
показания няма как да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като те
твърдят, че даже не са присъствали на мястото на извършване на
престъплението, което се оборва от останалите събрани по делото
доказателства. Счита, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат
кредитирани в частта, в която твърди, че не е отнемал пари от пострадалия и в
подкрепа на това изтъква, че подсъдимият твърди и че не е нанасял удари в
главата на пострадалия, а единствено в други части на тялото, което пък
категорично се опровергава от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза. Иска отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на осъдителна такава. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода, което при превес на смекчаващи вината
обстоятелства да бъде определено към минимално предвидения от
законодателя размер и доколкото са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК
– същото да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години.
Защитата посочва, че първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Поддържа, че съдът правилно е
установил фактическата обстановка. Отбелязва, че непосредствено след
инцидента на мястото е минал полицейски автомобил, като пострадалият
съобщил на полицаите за случая. Официален сигнал обаче пуснал едва 3 часа
и половина по-късно. Посочва, че всички свидетели, които са разпитани на
досъдебното производство, посочват различни места, откъдето подсъдимият е
1

взел пари. Подчертава, че между показанията на св. М.И., намиращи се на
лист 66 от ДП от 04.11.2021 година и тези дадени от него пред съдебен състав
на 26.10.2023г. има противоречия, като веднъж свидетелят съобщава, че
парите са взети от десния джоб на якето на пострадалия, веднъж, че са взети
от десния джоб на панталона на пострадалия. Излага съображения, че
противоречия има и в показанията на св.В.И. както и в тези на свидетеля А.Т..
Счита, че механизмът на извършване на деянието от страна на подсъдимия не
е изяснен в пълна степен още на досъдебното производство. Поддържа, че не
са доказани нито размерът на сумата, нито нейното отнемане. Сочи, че
показанията на пострадалия следва да бъдат подложени на съмнение, тъй като
доказано по делото от приетата медицинска експертиза не са верни в частта, в
която пострадалият твърди, че е удрян с метален бокс. Противоречия в
показанията на пострадалия има и относно местоположението на подсъдимия
при нанасянето на ударите. Моли оправдателната присъда да бъде
потвърдена. Посочва, че ако съдът реши да постанови осъдителна присъда,
следва да отчете, че подсъдимият е изтърпял наказанието по предходното си
осъждане, че предметът на престъплението е с ниска стойност и че
подсъдимият е студент. Пледира с оглед смекчаващите вината обстоятелства
на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума, чието изпълнение
да бъде отложено с изпитателен срок по-малък от 5 години.
Подсъдимият в последната си дума моли да бъде потвърдена
оправдателната присъда, като твърди, че не е извършил грабеж.
Окръжен съд – Русе, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за нейната отмяна изцяло и постановяване на нова
присъда поради следните съображения:
Фактическата обстановка, при която е постановена
първоинстанционната присъда, е неправилно установена, което се дължи
на погрешен анализ и оценка на събраните доказателства, а това е довело и
до погрешни правни изводи. Първоинстанционният съд е пропуснал да
обсъди съвкупно събраните гласни доказателствени средства, относно
измененията в позицията на тялото на пострадалия в рамките на
осъщественото спрямо него нападение. Заключил е, че е било практически
невъзможно да се реализира достъп до задния джоб на пострадалия, което
първо не почива на доказателства по делото и второ противоречи на логиката
и опита. Въз основа на погрешно установената фактическа обстановка е
достигнал до неверни правни изводи. Посочените пропуски в дейността на
първия съд са довели до постановяването на един неправилен и
незаконосъобразен акт.
При преценката на доказателствата, които са били събрани по време на
съдебното следствие в първата инстанция, въззивният съд намери основания
за промяна във фактическата обстановка по делото и прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.С.М. е роден на **.**.****г. в гр.Русе, с постоянен адрес
2

в гр.Русе, ул. „*****"№*, бл. "******", вх.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес в
гр.Русе, ул."*****" № *, вх. *, ет.*, български гражданин, с българска
националност, със средно образование, студент в *********** гр. Русе,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. С.М. и св. А.Т. (С.), се познавали и имали конфликтни отношения,
породени от привързаността им към различни футболни отбори.
Около 23.30 часа на 16.10.2021 г., свидетелите А.Т. (С.), А.Т. (А.), В.И.,
К. Г., К. Н. и М.И. посетили дискотека „*****" в кв. „3дравец-Изток" в гр.
Русе. Около 1 часа на 17.10.2021г. А.Т. (С.) и горепосочените му приятели, с
които бил в дискотека „*****", решили да отидат до близък хранителен
магазин - „Зари“, за да си купят нещо за ядене. Петимата не се движели в
компактна група, а най-отпред вървели А.Т. (С.) и А.Т. (А.). След тях на между
10 и 20 метра вървели другите момчета от тяхната компания. Когато стигнали
до бл. „Ивайло“ и на около 15 метра, преди да пресекат ул. „Рига“, А.Т. (С.) и
А.Т. (А.) забелязали, че към тях, насреща, се приближава друга група
младежи, част от която били подс. С.М. и св. К.П.. Св. К.П. нанесъл удар с
крак в областта на дясното бедро на А.Т. (С.). Последният се опитал да му
хване крака, но се подхлъзнал и паднал на земята върху седалищните си части.
Подс. С.М. седнал върху падналия А.Т. (С.) и започнал да му нанася юмручни
удари в областта на главата, а К.П. - да му нанася ритници по тялото.
Пострадалият легнал назад и започнал да си пази лицето с ръце.
Останалите момчета от компанията на М. и П. наобиколили падналия на
земята А.Т. (С.) и също му нанесли удари с крак в областта на тялото. А.Т. (С.)
се извъртял леко странично, а впоследствие застанал с лице към земята.
Подсъдимият бръкнал в десния заден джоб на дънките на А.Т. (С.) и взел от
там 100 лв. на банкноти по 20 лв. Междувременно св. К.Г. се бил приближил
на 3-4 метра от пострадалия. Някой извикал „патрулка, патрулка“ и
нападателите напуснали мястото на инцидента. Случилото се било възприето
и от останалия на около 7-8 метра от нападението св. А.Т. (А.), както и от
другите момчета от тяхната компания, които били още по-далеч.
А.Т. (С.) станал от земята и казал на приятелите си, че са му взети 100
лв.
До мястото на инцидента се приближил полицейски патрул. Патрулният
автомобил бил спрян от А.Т. (С.) и А.Т. (А.) и на св.Т.Т. и К.К. - служители на
Второ РУП– Русе, било съобщено за случилото се. Т. и К. огледали мястото
около инцидента, но не установили извършителите. Впоследствие по случая
било образувано досъдебно наказателно производство и започнало
разследване.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение било установено, че вследствие на
нанесените удари пострадалият А.Т. (С.) е получил травматични увреждания,
характеризирани като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В хода на разследването била изготвена техническа експертиза на
приобщеното по делото веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител, от
3

чието заключение се установило, че същият съдържа записи, на които са
фиксирани част от младежите от групата на подс. М., които се придвижват в
района на нападението над пострадалия, малко преди неговото реализиране,
като в един момент се затичват и се скриват зад намиращите се в близост до
кръстовището контейнери.
Така установената и изложена по делото фактическа обстановка се
подкрепя от събрания доказателствен материал - гласни доказателствени
средства – частично от обясненията на подсъдимия С.М., от показанията на
свидетелите К.И. К., Т.С. Т., дадени на съдебното следствие и тези дадени в
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от
НПК, от показанията на пострадалия А.Т.-С., от показанията на свидетелите
А.Т. – А. (частично), В. Д. И., К. Д. Н., К. П. Г. (частично) и М.И.И., дадени на
съдебното следствие и тези дадени в досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; писмени доказателства – протокол за
доброволно предаване, Съдебно медицинско удостоверение, протоколи за
изготвени съдебно - медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза,
характеристични справки, докладни, справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и протоколите за следствените действия.
Настоящият състав постави в центъра на своите фактически изводи
показанията на пострадалия – св. А.Т. (С.), като за разлика от
първоинстанционния съд счита, че те следва да бъдат кредитирани изцяло.
Това е така, защото показанията на пострадалия са еднопосочни,
последователни, устойчиви и вътрешно безпротиворечиви от първия момент,
в който той съобщава на полицейските служители за инцидента
непосредствено след него, през всички разпити на досъдебно и съдебно
производство. В частта, в която пострадалият съобщава кога, къде и как е бил
нападнат, разказът му се подкрепя включително и от обясненията на
подсъдимия. Твърденията му, че са му нанасяни удари в областта на главата се
подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Един от доводите, с които се поставя под съмнение достоверността на
показанията на пострадалия, е свързан с твърдението му, че е бил удрян с
метален бокс, което не е потвърдено от събраните по делото доказателства.
Самият пострадал съвсем добросъвестно изразява липсата на категоричен
спомен в тази насока. По време на досъдебното производство е заявил, че е
имал усещането, че е удрян с тъп предмет. По време на разпита си в съдебната
фаза е уточнил, че мисли, че е видял бокс, но не е сигурен, че подсъдимият го е
удрял с такъв, че не е сигурен кой е държал този метален бокс и кой го е
ударил с него. Поради това съдът не приема, че тези изказвания представляват
индиция за недостоверност, склонност към преувеличаване или опит за
приписване на подсъдимия на деяния, които той не е извършил.
Липсата на категоричност в показанията на пострадалия в тази насока
ярко контрастира с изразената от него увереност, че подсъдимият му е отнел
100 лева. Липсата на парите той е установил веднага след преустановяване на
нападението и отдалечаване на извършителите. Това се потвърждава и от
свидетелите, които заявяват, че пред тях си е бръкнал в джоба и им е казал, че
му липсват 100 /сто/ лева. Същевременно пострадалият ясно е възприел и
4

момента, когато подсъдимият е бръкнал в джоба му и е взел пари от там. Тази
верига от обстоятелства налага извода, че именно подсъдимият е отнел сума в
размер на 100 лв. от владението на пострадалия.
За отнетата сума пострадалият съобщава веднага след преустановяване
на побоя на своите приятели, намиращи се в близост и непосредствено след
това на полицейските служители. Обстоятелството, че пострадалият е
съобщил за отнетата сума веднага се потвърждава от Доклад за установен
факт и предприети действия, намиращ се на л. 30 от ДП. В действителност
докладът е изготвен около 4. часа на 17.10.2021г., но в него е отразено, че
пострадалият е съобщил за побоя и отнетата сума на ст. полицай Т.Т. и ст.
полицай К. К. още около 01:00 часа на 17.10.2021г., когато те са се движели по
ул. „Рига“ в посока ул. „Братислава“. По време на разпита си в
първоинстанционното съдебно производство, обективиран в Протокол
№191/29.01.2025г., св. К. потвърждава, че по ул. „Рига“ видели група момчета,
едно от които имало кръв по главата (пострадалия) и че то казало, че му е
нанесен побой и му е взета сумата от 100 лв. Тази информация се съдържа и в
показанията на св. К., дадени на ДП и прочетени на основание чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т.2, пр. 2 от НПК. Показанията на св. Т. от ДП са прочетени на
същото основание и отразяват също информацията, че пострадалият е
съобщил непосредствено след инцидента не само за нанесения побой, но и за
отнетата сума. Настоящият състав намира, че изявленията на пострадалия,
направени непосредствено след инцидента, представляват най-автентичната
версия на събитията. Това се обяснява както с липсата на условия за
съзнателна манипулация на фактите в състояние на емоционален стрес, така и
с по-голямата вероятност тези възприятия да не са били повлияни от времеви
или външни фактори. Ето защо настоящият състав дава вяра на твърденията
на пострадалия, че подсъдимият, бръкнал джоба на дънките му и взел
намиращите се там 100 лв.
От показанията на пострадалия се установява, че при загуба на
равновесие е паднал назад и е заел легнало положение по гръб, като с ръце се
е опитвал да защити главата си от удари. Подсъдимият от своя страна сочи в
обясненията си пред съда на 15.04.2025г. /л. 154/, че пострадалият е паднал,
застанал легнал на дясната си страна, а после е бил застанал и присвит по
лице. Обстоятелството, че върху Т. са били нанасяни удари, предполага, че той
не е бил през цялото време в напълно статична поза с плътно прилепнало към
земята тяло. С оглед типичните за защитна реакция при болка рефлексни
движения – извиване, извъртане и повдигане на части от тялото – изводът, че
достъпът до задния джоб на пострадалия е бил практически невъзможен, е
всъщност логически необоснован. Изводът на съда, че достъпът до джоба на
пострадалия, в който се е намирала отнетата сума, е бил невъзможен, не
намира опора и в доказателства по делото, на които настоящият състав дава
вяра.
Наличието на предходни конфликти между пострадалия и подсъдимия,
включително и самият процесен инцидент, по принцип са обстоятелства,
които биха могли да окажат влияние върху обективността на пострадалия като
свидетел. Те обаче не са достатъчни сами по себе си, за да се приеме, че
5

неговите показания са недостоверни. Показанията на пострадалия следва да се
оценяват в контекста на цялата доказателствена съвкупност — според тяхната
вътрешна логичност, последователност и съответствие с другите
доказателства по делото, а не да бъдат изключвани априори поради
предполагаема предубеденост, както е сторил първоинстанционния съд. В
конкретния случай единственото, което се противопоставя на тези показания,
са обясненията на самия подсъдим.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Н., от които се потвърждава
възникването и развитието на конфликта в инкриминираната вечер между
К.П., С.М. и пострадалия. От тези показания се установява още, че групата на
нападателите е обхващала 7-8 момчета и че групата на приятелите на
пострадалия, с изкл. на св. А.Т. (А.) се е намирала на 10-15м. от мястото на
инцидента, според възприятията на свидетеля.
Настоящият състав кредитира и показанията на свидетелите А.Т., В.И.,
К.Г. и М.И.. Показанията на тези свидетелите са относително последователни
и еднопосочни. Показанията им са категорични относно това, че нападението
спрямо пострадалия е започнало с ритник от страна на св. К.П.. Категорични
са, че подсъдимият е нанасял удари в областта на главата на пострадалия.
Свидетелите от тази група са единодушни, че не са се движили компактно
непосредствено преди инкриминирания случай. Те дават разнопосочна
информация относно това къде са се намирали спрямо пострадалия А.Т. (С.) и
св. А.Т. (А.). Св. А.Т. (А.) определя разстоянието между него и останалите на
20м. Такава е преценката и на св. М.И.. Св. В.И. съобщава, че е бил в близост
и даже е чул някой да казва „опа, опа“. Свидетелят К.Г. посочва, че А. и С. са
били на 10-15 метра пред тях, но и че в даден момент от конфликта се е
намирал на 3-4 метра от тях. Свидетелят Н. определя разстоянието между него
и пострадалия на 10-15 метра. Настоящият състав счита, че разминаването в
данните относно отстоянието между свидетелите и пострадалия е
несъществено и е резултат първо от това, че всеки от свидетелите се е намирал
на различно място и второ от това, че всеки от свидетелите има само
ограничена субективна възможност да преценява разстояния без
измервателни уреди, поради което приема, че свидетелите от тази група са се
намирали на разстояние между 3 и 20 метра от мястото на инкриминирания
случай.
Свидетелят А.Т. казва, че е видял подсъдимият да бърка в десен преден
джоб на пострадалия, но не е видял дали е взел нещо, а само движението.
Съобщава и че С. му е казал, че са му взели 100 лв. По време на съдебната
фаза уточнява, че по време на инцидента е видял бъркането, но че за липсата
на пари е разбрал от пострадалия.
Свидетелят В.И. заявява, че е видял подсъдимият да бърка в дънките на
пострадалия, но не е видял дали взима нещо, защото ръката му е била свита в
юмрук. Във втория си разпит на ДП потвърждава това. По време на разпита си
на съдебна фаза съобщава, че е видял как подсъдимият е бръкнал в задния
джоб на пострадалия и че след края на нападението, когато пострадалият се
изправил, се хванал за джоба и казал, че му липсват 100 лв. Потвърждава, че
само подсъдимият се е намирал върху пострадалия.
6

Свидетелят К.Г. също чул размяна на реплики – „този ли е, този ли е“ и
твърди, че е видял подсъдимият да бърка в джоба на дънките на пострадалия.
По време на разпита му на съдебна фаза съобщава, че е видял как подсъдимият
взима от задния джоб на пострадалия банкнота от 100 лв. После се поправя, че
е видял как подсъдимият изкарва пари и посочва, че не помни купюрите. След
това съобщава, че С. му е казал, че отнетата сума е била в размер на 100 лв. и
че не помни в каква позиция е била ръката на подсъдимия, като е взел парите.
Свидетелят М.И. казва, че А. и С. са били на около 20 метра пред тях,
когато пострадалият е бил нападнат и че неговата групичка е спряла на място.
На л. 66 от ДП се намира бланка със заглавие „Обяснение“, в която св. М.И. е
изложил писмено собственоръчно на 04.11.2021г. своите впечатления от
случая и там посочва, че е видял подсъдимият да „бърка в джоба“ на
пострадалия и „да взема някаква сума пари“, липсва посочване, че се касае за
джоб на яке, както твърди защитата. В разпита си от 15.11.2021г. /л. 49 от ДП/
съобщава, че е видял подсъдимият да бърка в десния джоб на дънките на С., но
не е видял дали взима нещо. Същото потвърждава и в разпита си на
06.03.2024г. /л. 103 от ДП/. В разпита си пред съдия от 10.11.2025г. /л. 140 от
ДП/ отново съобщава, че е видял как подсъдимият бърка с ръка в задния джоб
на С. и си е извадил ръката, свита в юмрук.
В обобщение свидетелите от тази група са единодушни, че пострадалият
е съобщил, че са му отнети пари непосредствено след преустановяване на
нападението; че са видели бъркане от страна на подсъдимия в джоб на дрехите
на пострадалия, като липсва категоричност относно специфичния механизъм
– точно с коя ръка, в каква поза, в кой джоб и какво е извадено. Настоящият
състав намира, че липсата на категоричност, детайлност и несъществените
противоречия в показанията на тези свидетели са напълно обясними с оглед
динамичната и напрегната ситуация, при която техен приятел е бил физически
нападнат, а ударите са били нанесени в рамките на минута. В подобен
контекст, при който здравето и безопасността на човек са възприети като
застрашени, е естествено аспектите, свързани с опазването на имуществото,
да останат на заден план, а вниманието на очевидците да не се съсредоточи
върху всички детайли. Поради това настоящият състав намира, че показанията
на тези свидетели следва да бъдат кредитирани като достоверни не само по
отношение на развилия се физически конфликт, но и по отношение на това,
че: само подсъдимият се е намирал върху пострадалия; че подсъдимият е
бръкнал в задния джоб на дънките на пострадалия и че пострадалият е заявил,
че му липсват 100 лв. непосредствено, след като се е изправил и проверил
джоба си, след преустановяване на осъщественото спрямо него нападение.
Настоящият състав не кредитира показанията на св. К.Г. единствено в частта,
в която същият заявява, че е видял как подсъдимият вади пари от джоба на
пострадалия. Настоящият състав не кредитира показанията на св. А.Т. (А.)
само в частта, в която същият сочи, че подсъдимият е бръкнал в преден джоб
на дънките на пострадалия.
Единственото, което противостои на показанията на тази група
свидетели, са обясненията на подсъдимия. Освен, че подсъдимият, за разлика
от свидетелите, няма задължение да казва истината, неговите обяснения
7

съдържат твърдения, които се опровергават от останалите доказателствени
източници, извън свидетелските показания на пострадалия и неговите
приятели. Поради това настоящият състав счита, че не следва да бъдат
кредитирани в частта, в която противоречат на показанията на пострадалия и
посочената група свидетели.
Подсъдимият в своите обяснения, дадени пред съда по време на
заседанието на 15.04.2025г., е потвърдил, че на 17.10.2021г. е имало случай,
при който той заедно с компания от още 6 души, се е конфронтирал с
пострадалия. Пострадалият се е намирал на улицата, а св. А. на тротоара до
него. Св. К.П. ритнал пострадалия фронтално, при което последният паднал и
впоследствие застанал легнал първо на дясната страна. Всички от компанията
на подсъдимия, вкл. подсъдимият започнали да нанасят удари на пострадалия.
После пострадалият все едно бил присвит на земята по лице, като целият
побой се развил много бързо. В тази част съдът намира дадените обяснения за
достоверни и подкрепени от останалите доказателства по делото, поради което
ги кредитира.
Подсъдимият поддържа, че пострадалият е бил придружен само от А.Т.
(А.); че не е отнемал пари от пострадалия, че е имал и предходни конфликти с
пострадалия и това е мотивирало пострадалия да излъже за отнетата сума,
както и че свидетелите В.И., К. Г., К. Н. и М.И. въобще не са присъствали на
инцидента. Твърди още, че не е удрял пострадалия в областта на главата.
Твърди, че конфликтът не е започнал с ритник спрямо пострадалия, а още по-
рано, когато К.П. избързал напред и започнал да удря с крака и ръце както
пострадалия, така и св. А.Т.. Относно тези обстоятелства настоящият състав
намира обясненията на подсъдимия за защитна теза, която цели да изключи
съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение, да дискредитира
свидетелите, които подкрепят твърденията на пострадалия, и да омаловажи
приноса на подсъдимия за развилата се ситуация.
Относно присъствието на свидетелите В.И., К. Г., К. Н. и М.И., същото
се потвърждава от всички тях, както и от св. А.Т., и от пострадалия
последователно и безпротиворечиво. Следва да се отбележи, че тези
свидетели сами посочват, че между тях и пострадалия е имало дистанция от
между 10 и 20 метра. По отношение на твърдението, че същите не са
установени от полицейския патрул, минал покрай мястото, следва да се
отбележи, че този патрул е бил изпратен на друг сигнал и е бил спрян от
пострадалия и св. А.Т. (А.). Полицейските служители са извършили обход на
района с цел установяване на извършителите на деянието, а не с цел
установяване на потенциални свидетели, каквото е и изричното съдържание
на изготвения от тях служебен доклад.
Двете момчета са придружили полицейските служители до сградата на
Второ РУП–Русе с патрулния автомобил. В управлението пострадалият бил
прегледан от медицинско лице, като за извършения преглед е издаден
медицински фиш, приложен по делото. След това пострадалият бил разпитан
от разследващ полицай, като в протокола за разпит е посочено, че разпитът е
започнал в 01:30 часа.
8

Хронологичната последователност на действията – спиране на
полицейския патрул, придвижване до РУ, извършен медицински преглед и
последващ разпит – е проследима и документално установена. Още при
първоначалното си съобщение към полицаите на място, както и впоследствие
при разпита си пред разследващия полицай, пострадалият категорично
заявява, че му е била отнета парична сума.
Тази ранна, последователна и непосредствена реакция на пострадалия
напълно изключва възможността у него да се е формирало намерение да
инсценира грабеж, както твърди подсъдимият с позоваване на
обстоятелството, че след инцидента пострадалият се е върнал в дискотеката и
е заявил: „няма да стане така повече, трябва да направя нещо вече“.
Посоченото изказване, дори да се приеме, че е направено, не опровергава
достоверността на твърденията на пострадалия, направени непосредствено
след инцидента и преди да е имал възможност да се консултира или да
изгради защитна версия.
Относно твърдението на подсъдимия, че не е удрял пострадалия в
главата, настоящият състав намира, че същото се опровергава както от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на
пострадалия и свидетелите А.Т., В.И., К. Г., К. Н. и М.И..
Съдът не приема като достоверни твърденията на подсъдимия, че не е
отнемал пари от владението на пострадалия, като намира същите за
противоречащи на съобщеното от пострадалия и косвено потвърденото от
свидетелите А.Т., В.И., К.Г. и М.И..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.И. К. и Т.С. Т.,
дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 от НПК и потвърдени и на съдебното следствие, тъй като счита същите за
обективни, безпротиворечиви и достоверни.
Относно показанията на свидетелите Ц.Е., Й.И,Н.И.,К.Ц. и К.П.,
настоящият състав се солидаризира с извода на първостепенния съд, че не
следва да им дава вяра. Видно от целия доказателствен материал по делото
тези лица са присъствали на инкриминираното деяние и са взели участие в
него, като св. К.П. е инициатор на случилото се, тъй като той първи нанесъл
удар с крак на А.Т. – С..
Правилно са кредитирани изготвените съдебни експертизи, които са
обсъдени от съда и не са оспорени от страните по делото. От назначената и
приета като обективно и компетентно изготвена СМЕ №1143/2022 по делото
се установява, че пострадалият А.Т. е получил разкъсноконтузна рана на
главата, констатиран е участък с излющени корички, вдясно на челото.
Посочено е, че описаното травматично увреждане е резултат на
тангенциалното действие на твърд тъп предмет, като няма специфични
характеристики на уврежданията, които да изключват механизма, посочен в
свидетелските показания.
От Протокол за доброволно предаване /л. 105 от ДП/ се установява, че на
01.03.2023г. пострадалият е предал 1 брой оптичен носител “Verbatim” CD-R
700 Mb, като е посочил, че на записаните върху оптичния носител кадри се
9

виждат лица, малко преди да му бъде нанесен побой и да му бъде отнета
сумата от 100 лв. За кадрите казва, че са от охранителната камера на
магазинерката Ц.. Настоящият състав намира, че при изграждането на
вътрешното си убеждение по делото съдът може да използва и видеозаписите,
направени с предварително поставени на обществено място камери, които
имат характер на т. нар. случайни записи, доколкото същите бъдат приобщени
към делото законосъобразно, което първоинстанционният съд е сторил чрез
съдебно-техническа експертиза. Извършен е и оглед на така предадения
оптичен носител и съдържанието върху него в заседанието на 15.04.2025г.
Констатирано е, че оптичният носител съдържа 63 броя файлове и по време на
заседанието са възпроизведени три файла, имащи отношение по делото. На
възпроизведените кадри е установено, че се виждат петима души, после още
двама и после още едно лице, облечено с яке с качулка с пух, които пресичат
улица „Рига“ около 0ч. и 45 мин. на 17.10.2021г. съобразно показания на
кадрите час. От лицата, показани на кадрите, пострадалият е разпознал св.
Й.И., за който е видно, че около 0ч. и 48 мин. на 17.10.2021г. пресича обратно.
С оглед качеството на записите и мястото, на което са били разположени
заснемащите устройства, информацията, която се съдържа в тях не позволява
формиране на изводи относно поведението на конкретни лица по време на
конфликта, но е потвърждение на показанията на пострадалия и напълно
дискредитира показанията на свидетелите Ц.Е., Й.И,Н.И.,К.Ц. и К.П..
От справката за съдимост № **************/05.06.2024г. от „Бюро
съдимост“ при РРС. /л. 51/ се установява, че подсъдимият е изтърпял за
извършено престъпление като непълнолетен наложеното му по НОХД
№135/2020г. по описа на РРС наказание „пробация“ в периода до 12.09.2021г.
Към момента на инкриминираното деяние (17.10.2021г.) не е изминал
изискуемият на осн. чл. 86, ал. 1, т. 4 НК период, поради което не е настъпила
реабилитация и подсъдимият е осъждан.
От посочените по-горе доказателства, кредитирани с доверие от
въззивния съд, може да се направи единственият извод, че на 17.10.2021г. в гр.
Русе подсъдимият е отнел чужди движими вещи – пари в брой, в размер на
100.00 лв. от владението на А.А.Т., от гр. Русе, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл множество удари по главата
на А.А.Т., след което бръкнал в джоба на панталона му и взел намиращите се в
него парични средства.
По изложените съображения ОС-Русе прие описаната фактическа
обстановка и въз основа на тази фактическа обстановка ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
За това престъпление е имало съответно обвинение пред първата
инстанция, което е било поддържано в съдебното заседание на районния съд
по време на съдебните прения по делото и за него има съответен протест по
10

смисъла на чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК. Поради посочените обстоятелства
на основание чл.334, т.2 от НПК, присъдата на първата инстанция следва да
бъде отменена и подсъдимият да бъде осъден за извършения от него грабеж.
От обективна страна - на 17.10.2021г. в гр. Русе подсъдимият нанесъл
множество удари по главата на пострадалия. Употребената принуда е от такова
естество, че пострадалият да не пречи на подсъдимия да установи фактическа
власт върху отнетата вещ - сумата от 100 /сто/ лева. Отнемането на сумата се
установява от показанията на пострадалия, който е възприел как подсъдимият
бърка в джоба на дънките му и взима парите му. Това, че подсъдимият е бил
единственият, който е имал възможност да отнеме парите се потвърждава и от
показанията на свидетелите В.И., К.Г. и М.И..
Отнетата парична сума до инкриминирания момент се е намирала в
джоб на панталона на пострадалия и безспорно е била негова собственост.
От субективна страна – подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
знаел, че отнема пари, които не са негови и са във владението на другиго;
съзнавал е, че пострадалият не е съгласен те да му бъдат отнети и че
преодолява това несъгласие чрез употреба на сила.
Подсъдимият е отнел парите с намерението да ги присвои, което се
установява от факта, че е напуснал мястото на инцидента с тях. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
желаел настъпването на общественоопасните му последици – да накърни
правото на собственост върху предмета на престъплението и да се разпореди с
него, като за преодоляване на несъгласието на пострадалия употреби сила.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.198, ал.1 от НК, законът предвижда наказание
"лишаване от свобода" от три до десет години.
Съдът счете с оглед обстоятелствата в конкретния случай, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, доколкото не са налице
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, нито такова
изключително смекчаващо обстоятелство, което да води до налагане на
наказание под предвидения от закона минимум.
При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид като
отегчаващи вината обстоятелства не само факта, че подсъдимият е осъждан
преди, но и че настоящото деяние е извършено в кратък интервал след
изтърпяване на наложеното му по НОХД №135/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе наказание „пробация“. Това сочи, че към момента на извършване на
процесното престъпление предходното наказание, наложено с цел лична
превенция, не е постигнало желания превъзпитателен ефект.
Като допълнително отегчаващо обстоятелство съдът отчита и начина на
извършване на деянието. Употребената от подсъдимия сила се е изразила в
нанасяне на удари в областта на главата на пострадалия. Тази част от тялото е
важен жизнен център и подобна форма на насилие надхвърля типичната
степен на агресия при престъпления по чл. 198, ал. 1 НК (по-тежки
травматични увреждания, например такива, отговарящи на средна и тежка
11

телесна повреда, водят до квалификации по други състави). Поради тази
причина настоящият състав не счита, че ниската стойност на предмета на
престъплението е достатъчна, за да се приеме, че то е с по-ниска обществена
опасност.
Съдът отчете и наличието на смекчаващи вината обстоятелства. На
първо място - направеното от подсъдимия частично самопризнание, което е
допринесло за изясняване на обективната истина по делото и сочи известна
промяна в нагласите на подсъдимия към извършеното деяние. Също така,
подсъдимият е млад човек, към момента на постановяване на настоящата
присъда продължава образованието си във висше учебно заведение, което
съдът отчита като положителна характеристика, наред с поведението му в
хода на съдебната фаза. Налице е и значително забавяне в наказателното
производство, което продължава близо четири години – период, който съдът
счита за относимо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
С оглед всичко изложено, съдът прецени, че е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства и че целите на наказанието по чл. 36 НК
могат да бъдат постигнати с налагане на наказание „лишаване от свобода“ при
минималния предвиден в закона размер – 3 (три) години. Налице са всички
материалноправни предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението
на наказанието. Съдът намира, че определянето на изпитателен срок от 4
години е адекватно на целите на института, като е достатъчно продължителен,
за да упражни възпираща функция спрямо подсъдимия и същевременно не е
прекомерен с оглед личността му и спецификите на конкретния случай. По
всички тези съображения съдът наложи посоченото по-горе наказание на
подсъдимия.
С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята присъда.
12

Номер на акта:	26
Дата:	2 октомври 2025 г.
Съдия:	Катина Кавърова

Дело:	20254500600666
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 август 2025 г.

Присъда по ВНОХД №666/2025 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите