№ 4659
гр. Варна, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100502101 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. Н. К. и Н. Н.
Ж., чрез адв. П., срещу Решение №2063/06.06.2025 г., постановено по гр. д.
№16689/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като на основание чл. 344 ГПК е допуснато да бъде
извършена съдебна делба на ПИ с идентификатор 67489.87.21 съгласно КККР,
одобрени със Заповед РД-18-912/13.12.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 9998
кв. м, находящ се в землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, м-ст
„Ефенджията“, с трайно предназначение на територията – горска, начин на
трайно ползване – иглолистна гора, номер по предходен план: 087021, при
съседи: 67489.88.15, 67489.87.20, 67489.87.3, 67489.87.2, 67489.87.1,
67489.88.1, 67489.88.14, между съсобствениците и при квоти, както следва: ½
ид. ч. за Г. Г. Г., 1/4 ид. ч. за Т. Н. К. и 1/4 ид. ч. за Н. Н. Ж., и на основание чл.
537, ал. 2 ГПК е отменен НА №138, том II, дело №332/29.07.2021 г. за
собственост върху недвижим имот, в частта, с която Т. Н. К. и Н. Н. Ж. са
признати за собственици на поземлен имот с идентификатор 67489.87.21
съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-912/13.12.2017 г. на ИД на АГКК
с площ от 9998 кв. м, находящ се в землището на с. Слънчево, община
Аксаково, м-ст „Ефенджията“, с трайно предназначение на територията –
горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора, за разликата над
притежаваната от тях ½ ид. ч. от имота.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателите поддържат, че
поради неправилен анализ и преценка на фактите, първоинстанционният съд
възприел погрешно фактическата обстановка и така достигнал до неправилни
изводи. Изтъкват, че от събраните свидетелски показания се установявало, че
те необезпокоявано владеели имота и претенции от ищеца не били отправяни.
Считат, че като не уважил направеното с отговора на исковата молба
доказателствено искане за разпит на трети свидетел и отхвърлил исковата
1
претенция поради неустановяване на възраженията им, първоинстанционният
съд допуснал процесуално нарушение. По изложените съображения отправят
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и
постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Релевират
доказателствено искане за допускане събиране на гласни доказателствени
средства посредством разпита на трети свидетел за установяване на
упражняване на фактическа власт върху имота единствено и само от
ответниците с намерение, че е изключителна тяхна собственост, вкл. и на
факта, че са демонстрирали това свое намерение пред ищеца и негови
роднини.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Г. Г., действащ чрез
своя настойник Б. В. Л., с който, чрез адв. П. - В., жалбата се оспорва като
неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Възразява, че извършеният отказ
от наследството на баща му бил нищожен. Сочи, че възражението за
придобиване на имота с изтичане на десетгодишна давност било нередовно и
несвоевременно наведено. Отправя искане за потвърждаването му.
Претендира разноски. Релевира доказателствени искания – за изискване от
насрещната страна на оригинал на Удостоверение №50/05.03.1985 г. на РС –
Варна за отказ от наследство, както и в случай че доказателственото искане на
насрещната страна бъде уважено – инвокира искане за допускане събирането
на главни доказателствени средства посредством на един свидетел за
установяване на здравословното състояние на ищеца във времето.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Искането на въззивниците за допускане събиране на гласни
доказателствени средства посредством разпита на трети свидетел е
неоснователно. В отговора на исковата молба ответниците са релевирали това
доказателствено искане за пръв път. Правилно първоинстанционният съд,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК, е оставил искането за
разпит на трети свидетел за едни и същи факти без уважение. Съгласно
посочената норма останалите свидетели се допускат, ако призованите не
установят спорния факт. Преценката дали двамата свидетели, които страната
сама е избрала да доведе, установяват фактите, които тя се домогва да
установи посредством разпита им, е именно нейна, а не на
първоинстанционния съд. В случай че ответниците считат, че не са
установили спорните факти, те следва своевременно – веднага след разпита на
втория свидетел, да подновят искането си за разпит на трети свидетел. Тогава
съдът дължи нова преценка за необходимост на доказателственото искане.
Съдът допуска процесуално нарушение, ако е отправено такова искане и
същото повторно е оставено без уважение, но в решението е прието, че фактът
е недоказан. Настоящият случай не е такъв, тъй като след разпита на първите
двама свидетели, ответниците не са отправили искане за разпит и на трети
свидетел. Доколкото пред настоящата въззивна инстанция не са изтъкнати
новоузнати факти и обстоятелства, чието установяване да се цели с разпита на
третия свидетел, и във връзка със събирането на гласните доказателства не е
допуснато процесуално нарушение, въззивният съд счита, че не са налице
предпоставките на чл. 266 ГПК.
2
По отношение на доказателствените искания на въззиваемия също не
намира приложение нормата на чл. 266 ГПК.
Искането за изискване на оригинал на удостоверението за отказ от
наследство е недопустимо, тъй като е релевирано едва пред въззивната
инстанция, и не е необходимо, доколкото между страните е безспорен фактът,
че ищецът се е отказал от наследството на баща си. Искането е и нередовно,
доколкото не се сочи какви факти страната цели да установи чрез него.
Искането за разпит на един свидетел за установяване на здравословното
състояние на ищеца е недопустимо поради отсъствие на предпоставките на чл.
266 ГПК, а и е неотносимо към предмета на спора.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че
доказателствените искания на страните следва да бъдат оставени без
уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №2101/2025 г. по описа на ОС –
Варна за разглеждане в открито заседание на 03.11.2025 г. от 09:30 ч., за която
дата и час да се призоват страните по делото, включително по телефон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивниците
за допускане събиране на гласни доказателствени средства посредством
разпита на трети свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемия за
изискване от насрещната страна на оригинал на удостоверение за отказ от
наследство и за допускане събиране на гласни доказателствени средства
посредством разпита на един свидетел.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото
и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3