Решение по дело №725/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на „М.Г.2011“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Г.Д.Д., седалище и адрес на управление- адрес против заповед №42-ФК/08.03.23г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ****и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита определеният срок на мярката за необосновано дълъг с оглед тежестта на допуснатото нарушение, конкретните обстоятелства по случая и целите на мярката. Моли да бъде отменена оспорената заповед.

Ответната страна – началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., в писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед №42-ФК/08.03.23г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ****и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

От протокол за извършена проверка № 0060724/09.09.22г. се установява, че на 06.03.2023г. в 14.51 часа е извършена контролна покупка на 0,680 кг. мандарини на стойност 2 лв. при цена за 1 кг. - 3,00лв., както и на 0,110кг. киви на стойност 0,30 лв. при цена за 1 кг.-3 лв., или общо на стойност 2,30лв., заплатена в брой на Г.Т.- продавач- консултант, като не е издаден ФКБ от монтираното в обекта ФУ. В протокола е отразено и че касовата наличност по данни от ФУ е 119.60лв., фактическата наличност на парични средства- 361лв., разлика- 241.40лв. Към протокола са приложени събраните при проверката доказателства- междинен отчет, опис на паричните средства в касата към момента на проверката, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, отчет от КЛЕН, декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, договор за наем, фактури.

От АУАН № F699967/18.03.23г. се установява, че е съставен на дружеството за това, че при извършена проверка на 06.03.2023г. на търговски обект – павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ****е констатирано, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, като на посочената дата при извършена контролна покупка в 14:51ч. на 0,680 кг. мандарини на стойност 2 лв. с цена за 1 кг. - 3,00лв., както и на 0,110кг. киви на стойност 0,30 лв. с цена за 1 кг.-3 лв., или общо на стойност 2,30лв., заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство.

От заповед № 42-ФК/08.03.22г. се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява, че е изпълнен състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и на основание чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ****и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

Относно размера на срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение-неиздаване на фискална касова бележка на стойност 2.30лв., съпоставено с продажните цени на останалите предлагани в обекта стоки, установената касова разлика в голям размер – 241.40лв., задълженията към фиска в общ размер на 7924.23лв., последиците от нарушението- неправилно определяне на дължимите данъци и от там щета за бюджета в размер на невнесения данък и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати извършването на нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти, като издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповеди №ЗЦУ-1148/25.08.20г., изм. с № ЗЦУ-1157/27.08.2020г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на жалбоподателя е съставен АУАН № F699967/18.03.23г. за това, че при извършена проверка на 06.03.2023г. на търговски обект – павилион за продажба на плодове и зеленчуци е установено, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, като на посочената дата при извършена контролна покупка в 14:51ч. на 0,680 кг. мандарини на стойност 2 лв. с цена за 1 кг. - 3,00лв., както и на 0,110кг. киви на стойност 0,30 лв. с цена за 1 кг.-3 лв., или общо на стойност 2,30лв., заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство.

Безспорно неизпълнението на посоченото задължение е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на ПАМ.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1 т.1 ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

В обжалваната заповед липсват мотиви за налагане на принудителната административна мярка.

Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че при извършената проверка е констатираното нарушение от търговеца на разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като за извършената контролна покупка не е издаден ФКБ от монтираното в обекта фискално устройство.

Съдът намира, че в обжалваната заповед липсват конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект. Заповедта съдържа пасаж „Мотиви относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася за конкретния обект. Посочено е, че при определяне срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, обстоятелството, че дружеството има неплатени задължения. Посочените в акта фактически и правни основания относно срока на запечатването са общи и бланкетни, като не са анализирани нито конкретната дейност на търговеца, нито взаимоотношенията му с фиска, обекта, в който осъществява дейността- местоположение, стоки, вид, оборот, наличието на други нарушения по наредбата и закона, тежестта на нарушението, последиците от него, други обстоятелства от значение за определяне на срок под средния, предвиден от законодателя.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка „запечатване на обект”, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. С обжалваната заповед административният орган е определил срок на запечатването на обекта и забрана на достъпа за 10 дни. Разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 ЗДДС установява срок до един месец за налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 10 дни, като мотиви относно продължителността на мярката не може да се извлече и от останалите документи на административната преписка.

Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но следва да обоснове законосъобразното упражняване на тази самостоятелност, като изложи съответни на установеното нарушение и конкретния нарушител мотиви. Законодателят е определил срок на мярката до един месец и административният орган следва да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона и като не е направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

Освен това запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Нарушен е принципа на съразмерност по чл.6 АПК.

Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.

Не е спорно, че е ангажирана административнонаказакателната отговорност на дружеството, видно от съставения АУАН. Налагането на административното наказание и прилагането на ПАМ се отнасят за едно и също деяние. Тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, се налагат в отделни и самостоятелни производства- по ЗАНН и по АПК и независимо, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №42-ФК/08.03.23г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „М.Г.2011“ЕООД, ЕИК *** е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ****и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на на страните.

	Председател: