№ 21779
гр. С, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110135128 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на “Е М” ЕООД, ЕИК: ..., представлявано от
управителите Р Н М - Т и Т И В, насочена срещу ответниците Л. Д. М., ЕГН:
********** и С. Я. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, 1000, общ. С, ул.
"М" № 7, в качеството им на законни наследници на Г С М., с ЕГН:
**********, с която се иска спрямо ответните страни да бъде установено, че
всеки един от тях дължи на ищеца следните суми: 1 502, 85 лева дължима
главница по договор за потребителски кредит № ....., ведно със законна лихва
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането; 950,65 лева -
договорна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 05.10.2022 г.; 759,18 лева -
представляващи обезщетение за забава за период от 05.09.2020 г. до 05.10.2022
г.; 139,26 лева - представляващи присъдени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба са наведени следните твърдения - на 02.06.2020 г. между "Т
Б А Б" ЕАД, като кредитор, и наследодателя на ответниците бил сключен
договор за потребителски кредит № ....., по силата на който бил предоставен
1
заем в общ размер на 3 005,69 лева. Срокът на връщане на сумата бил до
05.10.2022 г., като след настъпване на тази дата и липсата на плащате
кредиторът „Т Б А Б" ЕАД пристъпил към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано
било ч. гр. д. № 57028/2022г. по описа на СРС, по което съдът разпоредил в
полза на „Т Б А Б" ЕАД да се издадат заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК. По силата на договор за продажба на вземания (цесия),
сключен на 12.09.2023 г. между „Т Б А Б" ЕАД /в качеството на цедент/ и „Е
М" ЕООД /в качеството на цесионер/, "Т Б А Б" ЕАД прехвърлило на ищеца
вземането по процесния договор № ...../02.06.2020 г. Въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 57028/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, по молба на
първоначалния кредитор "Т Б А Б" ЕАД било образувано изпълнително дело
№ 5305/2022 г. по описа на ЧСИ Н Л М. В хода на образуваното изпълнително
дело първоначалният длъжник починал, като след констатиране на смъртта от
страна на съдебния изпълнител били връчени и покани за доброволно
изпълнение до наследниците, сега ответници. Претендира разноски, като
навежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претенцията на ответниците
по чл. 78, ал. 3 ГПК. Представя писмени доказателства и отправя искане за
назначаване на съдебно счетоводна експертиза, в случай, че ответните страни
оспорят дължимостта на вземането.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответниците, с който оспорват изцяло исковата претенция на ищеца. Оспорват
тяхната наследодателка да е подписала процесния договор, поради което искат
ищцовото дружество да бъде задължено да представи оригинала на същия.
Представят правни съображения за наличие на неравноправни клаузи в
договора, оспорват твърдението на ищеца, че не бил сключен договор за
застраховка.
На база приетите по делото писмени доказателства и изслушаната
експертиза, първоинстанционният съд достига до следните фактически
положения:
Между “Т Б А Б” ЕАД и Г С М. е сключен договор за потребителски кредит с
№ ....., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена
2
главница в размер на 3 005.69 лева, със срок на издължаване - 05.10.2022 г.,
при липса на предоставена застрахователна премия, с лихвен фиксиран
годишен процент от 48.39, 49.3% ГПР и общо дължима сума от длъжника в
размер на 4 906.99 лева. Чл. 15.1 от договора урежда последиците при забава в
плащанията от страна на потребителя. На 09.01.2023 г. Г М починала като
оставила наследници по закон ответниците в настоящото производство. На
12.09.2023 г., след образуване на производството по делото, бил сключен
договор за цесия между “Т Б А Б” ЕАД и ищцовото дружество, по силата на
който процесното вземане било прехвърлено в полза на цесионера.
Представени са и уведомления по чл.99, ал. 3 ЗЗД към наследниците на
кредитополучателя, приложени към исковата молба. От изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по банкова сметка на Г М на
02.06.2020 г. действително е преведена сума в размер на 3 005.69 лева, като от
страна на длъжника не били извършвани никакви плащания по договора.
Установени са и размерите на дължимите възнаградителни и мораторни
лихви.
От правна страна съдът съобразява следното
Видно от писмо от 09.09.25 г. на ЧСИ Н. М, че ответникът С. Я. М. не е
получавал издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1,
т. 2 ГПК, поради което съдът приема, че с настоящия отговор на искова молба
този ответник представя възражение по смисъла на чл. 414, ал. 1 ГПК, след
като едва с получаване на исковата молба тази страна е узнала за претенцията
на ищцовото дружество, като съгласно т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д.
№ 4 от 2013 г. на ВКС без значение за преценката на исковия съд относно
допустимостта на отправеното възражение от страна на длъжника е дали е
използван или не образец по Наредба № 6/20.02.2008 г. От своя страна Л. М. е
депозирала възражение срещу издадената заповед да изпълнение в срок.
Съгласно мотивите към т. 10б от цитираното тълкувателно решение, когато е
настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия в хода на
производството, то искът по чл. 422 ГПК би могъл да се предяви и от
цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение
на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В
диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да
отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за
3
изпълнение. Ето защо съдът приема, че предявените субективно съединени
исковете са допустими, а по същество и основателни, като аргументите на
съда за това са следните:
С оглед представените писмени доказателства и изслушаното експертно
заключение съдът възприема, че действително между първоначалния кредитор
и наследодателя на ответниците е сключен договор за потребителски кредит,
като е установено, че уговорената главница е реално получена по сметка на
потребителя, като отразената по размер сума и датата на нейното заплащане
съответстват напълно на уговорките в представения договор. Както при
представяне на копието на договора, така и на оригинала на същия, ответните
страни не са заявили оспорване на положения подпис в договора, единствено
са поискали представяне на оригинал по реда на чл. 183 ГПК на документа и
са изразили съмнения в тази насока. В Решение № 174 от 07.10.2013 г. по гр. д.
№ 1992/2013 г. на Върховен касационен съд е цитирано Решение № 803 по гр.
д. № 938/2009 г. на I г. о. на ВКС, в което е прието, че искането за представяне
на оригинал на документ не е равнозначно на оспорване истинността на
документа.
Доколкото договорът е сключен от физическо лице, което няма данни да е
получил главницата във връзка със своя професионална и/или търговска
дейност, то в случая се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като съдът не
констатира наличие на неравноправни клаузи в условията на договора,
спазени са и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК,
нарушението на които води до недействителност на облигационната връзка
(чл. 22 ЗПК). Въпреки твърденията на ответниците, в договора за кредит не е
налице предвиден разход за заплатена застрахователна премия, нито пък
други дължими такси и разноски, поради което за кредитора не е
съществувало задължение да обявява и взима предвид други компоненти в
ГПР, размерът на който съответства на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът
не приема и възраженията на ответниците за недействителност на клаузата,
уреждаща размера на дължимата възнаградителна лихва, поради надхвърляне
на трикратния размер на законната лихва за забава. Цитираната от
ответниците практика е постановена преди изменението на чл. 19 от ЗПК от
2014 г., според което нищожна е клаузата за ГПР, надхвърлящ петкратния
размер на този за законната лихва, определена според правилата на ЗЗД.
Самият законодател възприема като допустим праг на възнаградителна лихва
4
пет пъти размера на законната такава, поради което няма как да бъде възприет
довода, че размерът на процесната възнаградителна лихва е неморално висок.
Изрично в Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 1027/12022 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение е прието, че след като
годишният процент на разходите не надвишава установения максимален
размер в чл.19, ал.4 ЗПК, то уговорката за лихвен процент, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва, като част от този годишен процент на
разходите, не е нищожна като накърняваща добрите нрави, съответно липсват
основания за обявяване на целия договор за недействителен. Освен това, дали
кредиторът ще се възползва от възможността да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо или ще изчака уговорения срок е негово право и
съответно изборът му да го направи или не не може да се тълкува като
нелоялна практика, в какъвто смисъл е другото възражение на ответниците.
С оглед на тези аргументи и обстоятелството, че ответниците не са погасили
претендираните задължения, то установителните искове подлежат на
уважаване изцяло. При този изход на спора разноски се следват единствено в
полза на ищеца, от които 678.51 лева за исковото производство, с включен
минимален размер на юрисконсултско възнаграждение и депозит за заплатено
възнаграждение за вещо лице, както и 228.51 лева за заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Д. М., ЕГН: ********** и С.
Я. М., ЕГН: **********, двамата с адрес в гр. С, п.к. 1000, общ. С, ул. "М" №
7, в качеството им на законни наследници на Г С М., с ЕГН: **********, че
ДЪЛЖАТ в полза на кредитора “Е М” ЕООД, ЕИК: ..., представлявано от
управителите Р Н М - Т и Т И В, в качеството му на частен правоприемник на
вземането поради сключен договор за цесия от 12.09.2023 г. с първоначалния
кредитор „Т Б А Б" ЕАД, всеки един поотделно следните суми по договор за
потребителски кредит с № ....., за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 57028 от 2022 г. по описа на
5
СРС: 1 502, 85 лева (хиляда петстотин и два лева и осемдесет и пет
стотинки) - дължима главница по договора за потребителски кредит № .....,
ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането;
950,65 лева (деветстотин и петдесет лева и шестдесет и пет стотинки) -
договорна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 05.10.2022 г.; 759,18 лева
(седемстотин петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) -
представляващи обезщетение за забава за период от 05.09.2020 г. до 05.10.2022
г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Д. М., ЕГН: ********** и С. Я.
М., ЕГН: ********** да заплатят поравно в полза на “Е М” ЕООД, ЕИК: ...
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 678.51 лева (шестстотин
седемдесет и осемдесет лева и петдесет и една стотинки) за исковото
производство и 228.51 лева (двеста двадесет и осем лева и петдесет и една
стотинки) - разноски, сторени по ч.гр.д. № 57028 от 2022 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6