№ 8
гр. Русе, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103113 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” АД против Р. К.
Ж., в която се твърди, че ответницата е купувач на доставяна от ищцовото
дружество топлинна енергия за имот в гр. Русе, ************, с абонатен №
****. За периода от 25.11.2020г. до 26.04.2021г. в този имот дружеството
доставило и била разпределена по партида на ответницата топлинна енергия
на обща стойност 668,92лв. по 5 броя фактури, която енергия не била
заплатена. Поради незаплащане в предвидения в Общите условия на
дружеството срок от 45 дни след периода на доставката, за периода до
25.01.2022г. била начислена и лихва за забава на ответницата в размер на
52,62лв. За събиране на тези задължения ищцовото дружество депозирало
заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
***/2022г. по описа на Районен съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение
срещу ответницата за дължимите суми, лихви и разноски по образуваното
производство. С оглед дадените от съда указания за предявяване на
установителен иск за вземането по заповедта, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено, че Р. К. Ж. дължи на
1
"Топлофикация Русе" АД сумата от 668,92лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до 26.04.2021г. по
5 броя фактури; 52,62лв. лихва за забава за период от падежа на всяка
фактура до 25.01.2022г., както и законна лихва върху главницата, считано
26.01.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в
двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен
по реда на чл.47, ал. 6 ГПК е депозирал становище, с което оспорва, исковата
претенция по основание и размер. Възразява се между страните да е налице
облигационна връзка, която да обосновава качеството на ответника на
потребител на топлинна енергия, доставяна от дружеството. Оспорва се
претендираната за плащане енергия да е потребена от него. Оспорва се и
годността на измервателните уреди, които са послужили за отчитане на тази
енергия, както и нейното правилно изчисляване. Моли се предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2005г. е сключен договор за присъединяване към мрежата на
„Топлофикация“ ЕАД и за доставка на топлинна енергия чрез топлоносител
гореща вода за етажната собственост на блок „***“, вх. В, с адрес гр. Русе,
*****, а на 23.01.2006г. между етажната собственост и „Топлоснабдяване –
Русе“ ЕООД е сключен договор за топлинно счетоводство.
Видно от представената справка от СВ – Русе, ответницата Р. К. Ж. е
собственик на жилище, намиращо се на адрес гр. Русе, *****, вх.3, ет.1, ап.2.
Със заявление от 27.03.2014г., Р. К. Ж. е признала свои задължения
към ищцовото дружество за доставена топлинна енергия в процесното
жилище за периода 30.10.2013г. до 21.02.2014г.
Служебно известно е на съда, че с Решение №***/21.03.2022г. по гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, е признато за установено задължение на
Р. К. Ж. към „Топлофикация Русе“ АД за доставена топлинна енергия за
жилище, намиращо се на адрес гр. Русе, *****, вх.3, ет.1, ап.2 за периода
26.10.2019г. до 24.11.2020г.
За доставената и разпределена в процесното жилище топлинна енергия
за периода от 25.11.2020г. до 26.04.2021г., ищцовото дружество е издало
2
общо 5бр. фактури на обща стойност 668,92лв.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, имотът с административен адрес гр. Русе, ********** е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ АД под аб. №**** и в този имот има отоплителни тела,
като консумираната от тях топлинна енергия се измерва с индивидуален
апартаментен топломер, поради което броят и топлинните характеристики на
отоплителните тела в имота нямат значение при определяне на
потреблението. В имота не се доставя битова гореща вода чрез мрежата на
ищцовото дружество. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, вещото лице е изчислило и посочило, че за процесния период
25.11.2020г. до 26.04.2021г. за имота на ответника следва да се разпредели
4,4305 MWh топлинна енергия на стойност 677,14лв. с ДДС.
В полза на „Топлофикация Русе“ АД, срещу Р. К. Ж. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №***
от 27.01.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе за сумите 668,92лв.
- главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
25.11.2020г. до 26.04.2021г по 5 броя фактури, лихва за забава в размер на
52,62лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 26.01.2022г.,
законовата лихва върху главницата от 26.01.2022г. до окончателното
изплащане. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства безспорно
установяват, че преди процесния период, между ищцовото дружество и
ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за обект в гр. Русе, **********, които не са били
прекратени преди процесния период (предхождащия го ден). Това
обстоятелство е установено и със сила на пресъдено нещо по посоченото по-
горе и влязло в сила съдебно решение. По делото няма данни това
3
правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с оглед
на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да
съществува, ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на
топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане, аргумент
от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Допълнителен аргумент за това
се извлича и от справката съдържаща се по делото за постоянен и настоящ
адрес на ответника, съвпадащ с адреса на потребление на топлинна енергия
посочен от ищеца. Реалното ползване от ответника на доставената за
процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от него на жилището)
не е предпоставка за дължимостта от негова страна стойността на същата.
Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
установява количеството и стойността на доставената и потребена за имота на
ответника топлинна енергия за процесния период, която е в по-висок размер
от претендираната по делото. Съдържащите се при ищцовото дружество и
дружеството извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ данни за показанията на измервателния уред в имота на ответника,
за да не бъдат кредитирани в настоящото производство следва да бъде
установено друго фактическо положение, чрез оглед в процесния имот, което
би могло да стане само със съдействието на ответника, каквото в случая няма.
По тази причина няма основание да не бъде кредитирано заключението на
вещото лице относно стойността на топлоенергията дължима от ответника.
Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал.1 от
ОУ падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
По изложените съображения неоснователни се явяват направените от
процесуалния представител на ответника възражения досежно недоказаността
на исковата претенция. Предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като
основателен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 615лв.(75 лв. разноски за държавна
такса, 240лв. за вещо лице, 200лв. за особен представител и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение). За заповедното производство в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 75лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. Ж. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *****, ****, дължи на "Топлофикация Русе" АД , гр. Русе, ул.
"ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин
Желев Желев сумите: 668,92лв. - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 25.11.2020 г. до 26.04.2021г. по 5 броя
фактури за имот с аб. №**** в гр. Русе, *****, ****, 52,62лв. обезщетение за
забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 26.01.2022г., законовата
лихва върху главницата от 27.01.2022г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед №***/27.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р. К. Ж. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *****, **** да
заплати на "Топлофикация Русе" АД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК
*********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев сумата
от 615лв. разноски за настоящото производство и сумата от 7 5лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5