РЕШЕНИЕ
№ 20396
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110130672 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Д. Д. А. и Г.
Д. Я., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност, сумата в общ
размер на 3305,18 лв. – глА.ца, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
през периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ
се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ет. ***, ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 766,34 лв. – мораторна лихва, начислена върху
глА.цата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., 16,14 лв. – глА.ца,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 3,93 лв. – мораторна лихва, начислена върху глА.цата за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., при следните
квоти:
Д. Д. А. – ½ част, а именно: сумата от 1652,59 лв. – глА.ца, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата 383,17 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г.,
сумата от 8,07 лв. – глА.ца, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, и сумата от 1,96 лв. – мораторна лихва върху
глА.цата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
25.05.2023 г.;
1
Г. Д. Я. – ½ част, а именно: сумата от 1652,59 лв. – глА.ца, представляваща стойността
на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
383,17 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г., сумата
от 8,07 лв. – глА.ца, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.04.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, и сумата от 1,96 лв. – мораторна лихва върху
глА.цата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
25.05.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ет. ***, като
поддържа, че ответниците, в качеството си на съсобственици на процесния имот, имат
качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна
страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за
релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради
което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено
изпълнение. Счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят
исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. Д. Я.,
чрез назначения особен представител адв. А. А. Х., с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Оспорва пасивната материална легитимация на ответника,
като посочва, че няма доказателства, да е приел наследството на родителите си В. Г. и Д. Я..
Твърди, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот,
както и че е наследник на лице/лица, които са били собственици или ползватели на имота.
Посочва, че няма доказателства, че процесния недвижим имот е топлоснабден. Оспорва
обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба
от ответника Д. Д. А..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
2
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на Наредба за
държА. имоти от *** г., се установява, че наследодателите на ответниците Д. А. Я. и В. Г.
Я.а, са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент №
***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***.
От представените удостоверения за наследници, изх. № ***/*** г., издадени от ***,
район „***“, се установява, че Д. А. Я. е починал на 16.09.2008 г., а В. Г. Г. на 10.06.2020 г.,
като са оставили за наследници по закон Д. Д. А. (дъщеря) и Г. Д. Я. (син).
Следователно по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от
разпоредбата на чл. 5 ЗН, ответниците са носители на правото на собственост по върху
процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.
*** при квоти ½ ид.ч. за Д. А. Я., и ½ ид.ч. за Г. Д. Я..
С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описания придобивен способ
ответниците са станали собственици на имота, те имат и качеството потребители на
топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с
предоставянето й.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН
от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на
наследството по опис или отказ от наследство (в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012
г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС).
Ответниците са преки наследници на собствениците на имота Д. А. Я. и В. Г. Я.а,
няма данни да се отказали от наследството или да са го приели по опис, поради което съдът
приема, че именно те са задължени да заплаща стойността на доставената до имота топлинна
3
енергия, съобразно квотата си в съсобствеността.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ООД и
приложен към него списък /в който под № *** фигурира наследодателя на ответниците Д. А.
Я./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява
пред топлинния счетоводител, договор от *** г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „***“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор № ***/*** г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139
в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
АД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. водомери за отчитане на
БГВ. През периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е извършвано дялово разпределение от
трите броя ИРРО на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, както и от ТЕ
отдадена от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност
за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен
път. За периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. потреблението на топла вода е извършвано на
база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп“ – брой потребители – 1 лице, при
нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем
на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния
блок, процесният обект фигурира с кубатура 200 куб. м. Технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и
средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията,
редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от
лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
рА. месечни вноски и една дванадесета изрА.телна вноска, респ. на 10 рА. вноски и 2
изрА.телни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изрА.телна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
4
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изрА.телните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проВ. на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изрА.телните сметки,
изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално
доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. възлиза на 3378,01 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените
суми по фактури и сумите за получаване от абоната по изрА.телните сметки, като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната
на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение
– изрА.телни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана
доставката на ТЕ до имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през
процесния период.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изрА.телната сметка в тримесечен срок от
получаване на изрА.телната сметка от упълномощения за сградата представител. След
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изрА.телната сметка“.
В конкретния случай ответниците не са се възползвала от правото да поискат извършване на
5
допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване поради неосигурен
достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия реален отчет.
С оглед изложеното, и предвид диспозитивното начало съдът намира, че дължимата
сума за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата
от 3305,18 лв., или ответниците, съобразно квотите си в съсобствеността дължат както
следва: Д. Д. А. – 1652,59 лв., и Г. Д. Я. – сумата от 1652,59 лв.
По отношение на релевираното от ответника Г. Я. възражение за погасителна
давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са рА. и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в
случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 06.06.2020 г. (от м.05.2019 г. до м. 03.2020 г.), т. е.
необхванати от погасителна давност са сумите, дължими за периода от м. 04.2020 г. – м.
04.2021 г. Съгласно допълнителната задача към съдебно-техническата експертиза
стойността на потребеното количество топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.
04.2022 г. е в размер на 2105,92 лв. Ето защо ответникът Г. Д. Я. се явява задължена за
сумата от 1052,96 лв., до който размер предявения срещу него главен иск за цена на
топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г. следва да бъде уважен, като за
разликата до пълния предявен размер от 1652,59 лв. и за периода от м.05.2019 г. до
м.03.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м. 04.2020 г. до м.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца общ размер от 16,14 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответницитр. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
6
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 04. 2020 г. се счита за възникнало на 30.04.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.05.2020 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява
основателен за сумата от 16,14 лв. лв. за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., или
съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както следва: Д. Д. А. –
сумата от 8,07 лв., и Г. Д. Я. – сумата от 8,07 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.06.2023 г., до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изрА.телните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата
по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията
по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Предвид
изложеното лихвата за забава, начислена върху глА.цата за доставена топлинна енергия в
размер на 1652,59 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. възлиза на сумата от 383,17
лв., поради което искът по отношение на ответницата Д. Д. А. следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху глА.цата за доставена
топлинна енергия в размер на 1052,96 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. възлиза
на сумата от 293,54 лв., до която сума искът по отношение на ответника Г. Д. Я. следва да
7
бъде уважен, а за разликата над сумата от 293,54 лв. до пълния предявен размер от 383,17 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба – 06.06.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните
претенции за сумата в общ размер от 3,93 лв., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
25.05.2023 г., се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
963,66 лв., от които 163,66 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за особен
представител на ответника Г. Д. Я., 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК). Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
Д. Д. А. следва да бъде осъдена да заплати на „***“ ЕАД разноски в общ размер на 131,70
лв., а ответникът Г. Д. Я. – разноски в общ размер на 550,78 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в
този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1652,59 лв. – глА.ца, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“ бл. ***, ет. ***, ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата 383,17 лв. – мораторна лихва върху глА.цата за
топлинна енергия периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г., и сумата от 8,07 лв. – глА.ца,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.
04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху глА.цата за извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 1,96 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023
г.
ОСЪЖДА Г. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1052,96 лв. - – глА.ца, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода м.04.2020 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“ бл. ***, ет. ***, ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно
8
изплащане на задължението, сумата 293,54 лв. – мораторна лихва върху глА.цата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г., и сумата от 8,07 лв. – глА.ца,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.
04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.06.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за глА.ца за топлинна енергия за горницата над
уважения размер от 1052,96 лв. до пълния предявен размер от 1652,59 лв. и за периода от
м.04.2019 г. до м.03.2020 г., иска за мораторна лихва върху глА.цата за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 293,54 лв. до пълния предявен размер от 383,17 лв., както
и иска за мораторна лихва върху глА.цата за извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 1,96 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 131,70 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,78 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9