Решение по КНАХД №1807/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С. С. С., [ЕГН], с адрес гр. Каварна, обл. Добрич, [улица], чрез адв. адв. И. Г. от АК-Варна, срещу Решение № 733/14.16.2025 г., постановено по АНД № 3120/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0002917 от 28.05.2024 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с която за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, част I, т.1.1.14, б. “а“, изр.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на С. С. С., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 500 лв., и в частта му, с която е изменено посоченото наказателно постановление, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на С. С. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв., като е намален размерът на наложеното за това нарушение административно наказание „глоба“ на 1000 (хиляда) лв.

В касационната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на въззивното решение, поради липса на компетентност на актосъставителя и органа, издал НП. Сочи се също така, че по отношение на нарушението по пункт 2 от НП, е налице нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано пълно и точно и не съдържа квалифициращите го обстоятелства. Оспорва се изводът на контролните органи и на АНО, че констатираната техническа неизправност е следвало да се квалифицира като опасна. Относно нарушението по пункт 3 от НП, касаторът счита, че е следвало производството пред въззивния съд да бъде спряно, с оглед образуването на ТД № 5/2023 г. по описа на ВАС на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Твърди се недоказаност на така повдигнатото обвинение, тъй като не е установено дали измервателното устройство, с което е извършено замерването на съчлененото ППС при товаренето дали е одобрено средство за измерване, дали е преминало успешно последваща метрологична проверка и дали е спазена инструкцията за експлоатацията му. С тези доводи се иска отмяна на въззивното решение в оспорената му част и на НП изцяло, като се претендират и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя чрез пълномощника си писмена защита, в която поддържа изложеното в жалбата. Пледира се за отмяна на обжалваното съдебно решение на ВРС и на наказателното постановление като незаконосъобразни. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. В условията на евентуалност се прави възражение срещу евентуална претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди НП, Районен съд – Варна е приел за установено, че на 14.03.2024 г. около 11:24 ч. в гр. Варна, ЮПЗ, на 50 м преди вход на пристанище „Одесос“, управляваното от С. МПС, влекач „МАН ТГХ“, рег.№ [рег. номер], с прикачено към него полуремарке „Мега Лайт“, рег.№ [рег. номер], било спряно за проверка от служители на РД “Автомобилна администрация“ гр. Варна – свидетелите К. К. и В. П., които установили, че извършващото обществен превоз на товари МПС, оборудвано с дигитален тахограф Continental, тип 1381, сер.№ **********, като при изискване от проверяващите, представил личната си карта на водач за дигитален тахограф № 000000000A9DS000, от чиято разпечатка било установено, че за 24-часовия период на управление, започващ в 10:20 ч. (UTC) на дата 05.03.3024 г., водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа, а е почивал 8 часа и 38 минути, при което намалената дневна почивка била по-кратка от задължителната такава с 26 минути.

При проведена визуална проверка на превозното средство от свидетелите К. Калоянчев и В. П. двамата установили счупване на спирачния диск втората ос в дясно на тегленото триосово полуремарке рег.№[рег. номер], което проверяващите счели за техническа неизправност по Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“, изр.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. и оценили същата като „опасна“.

При проведената документална проверка за превозвания товар, от представените от водача пътно-прехвърлителна разписка №029402 от 14.03.2024 г. и товарителница №0028018 от 14.03.2024 г., свидетелите К. Калоянчев и В. П. установили, че управляваното от С. МПС е с обща маса 49400 кг, която надвишава с 9 400 кг. допустимата максимална маса 40 000 кг. за съответното ПТП като същевременно липсвал представен от водача документ, разрешаващ съответното превишение, при което проверяващите преценили, че съответното претоварване надхвърля с повече от 10 % и с по-малко от 20 % максимално допустимата маса за съответното МПС и поради това представлява „много тежко нарушение“ съобразно Приложение 1, т.4, т.2 към Регламент 2016/403 от 18.03.2016 г.

При тези констатации, свид. К. Калоянчев съставил спрямо С. и му връчил процесния АУАН № 00875 от 14.03.2024 г. за три отделни нарушения, по чл.8, §2, изр.2, вр. чл.4, б.“ж“ от Регламент /ЕС/ 561/2006, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвПр, по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“, изр.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В срока по чл.44 ЗАНН въззивникът предявил възражение рег.№52-00-10-2178 от 18.03.2024 г., с което посочил, че оспорва само т.3 от съставения АУАН, като изтъкнал, че след разтоварване и доокомплектоване на всички документи е видно, че допуснал сборна грешка при тяхното попълване и приложил товарителница №0028020 от 14.03.2024 г., пътен лист №012735 от 15.03.2024 г., пътно-прехвълителна разписка от 14.03.2024 г., кантарна бележка от измерване №302874 от 15.03.2024 г., както и разпечатка от тахограф от 18.03.2024 г.

На 28.05.2024 г. наказващият орган издал спрямо С. оспореното пред ВРС НП № 23-0002917, с което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на всяко от трите нарушения и наложил наказания „глоба“ в размер 200.00 лв. за нарушението по чл. 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 4, б. “ж“ от Регламент /ЕС/ 561/2006, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвтПр, „глоба“ в размер 500.00 лв за нарушението по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“, изр.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и „глоба“ в размер 2500.00 лв за нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

За да потвърди оспореното пред него НП в частта му по пункт 2 и да го измени в частта му по пункт 3, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, спазени са нормите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е изложил мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Счел е за неоснователно възражението за недоказаност на масата на провереното превозно средство, поради непроведено контролно замерване с техническо средство и поради наличие на документи, сочещи други стойности за натовареност на същото МПС при изпълнение на съответния превоз, тъй като именно от проверените документи се удостоверява наличието на претоварване на провереното ППС и за контролните органи е било безпредметно да осъществяват допълнително измерване. По отношение на определения размер на санкцията по пункт 3, съдът е приел същият за прекомерен и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя, поради което е изменил НП в тази му част и е занижил размера на санкцията на 1000 лв.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед наведените в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон, в производство без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Споделя се изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, а във връзка с това касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимия закон – процесуален и материален.

Във връзка с горното, по повод дължимата и служебно проверка за правилното приложение на материалния закон, не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

По отношение нарушението по пункт 2 от НП:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП регламентира задължение -движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. По критериите, заложени в Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2, и след визуална проверка, констатираните неизправности са квалифицирани като „опасни“, поради което правилно е прието, че водачът е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.101, ал.1 ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Съгласно разпоредбата на чл.101, ал.3 ЗДвП, разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности. Неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 – чл.101, ал.4 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.6 ЗДвП, който управлява технически неизправно ППС, се наказва с глоба: т.1 петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; т.2 двеста лева - при констатирани значителни неизправности; т.3 петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.

Легалните дефиниции на видовете неизправности са дадени в § 6, т.71, 72 и 73 ДР ЗДвП.

Съгласно § 6, т.71 ДР ЗДвП „незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.

Съгласно § 6, т.72 ДР ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Съгласно § 6, т.73 ДР ЗДвП „опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Съгласно чл.37, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1/ незначителни неизправности; 2/ значителни неизправности; 3/ опасни неизправности.

Според чл. 37, ал. 2 от Наредбата, „незначителни“ са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на не повече от четири такива неизправности и/или несъответствия, но не повече от две за една система, възел или елемент, превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство не се подлага на повторен преглед, но водачът или собственикът трябва да отстранят констатираните неизправности.

Според чл. 37, ал. 3 от Наредбата, „значителни“ са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия.

Според чл. 37, ал. 4 от Наредбата, „опасни“ са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. При установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия.

От изложеното следва безспорно, че счупеният спирачен диск попада в хипотезата на „опасна“ неизправност. След като С. С. е управлявал ППС с прикачено полуремарке, по отношение на които са констатирани „опасни“ неизправности – счупен спирачен диск на втора ос вдясно, правилно АНО е приел, че водачът е извършил две нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение № 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.

На следващо място, съдът не споделя възраженията, касаещи компетентността на контролните органи, установили нарушението. Контролните органи са оправомощени да съставят актове за нарушения от категорията на процесното съгласно чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП. Видно от метода на проверка на дисковете – визуален такъв, съгласно т.1.1.14, е че не се изискват специални познания или технически средства, с които да се установи, че дискът е счупен. В добавка сочената процедура по Наредба № Н – 14 /2009г. касае проверка по „Елементи на системата за оценка на риска“, която процедура е отделна и независима от ежедневните крайпътни проверки (какъвто е настоящият случай), които се извършват от контролните органи, като именно поради различието на процедурата, лицата, които извършват проверки от категорията на тези по чл.14б, следва да са със съответната квалификация.

По отношение нарушението по пункт 3 от НП:

От представените от водача при проверката пътно-прехвърлителна разписка № 029402/14.03.2024 г. и товарителница № 0028018/14.03.2024 г., а и от останалите доказателства по въззивното делото, разгледани поотделно и в съвкупност безспорно се установява, че брутното тегло на ППС с товара е 49400 кг. Тоест безспорно е установено извършването на процесното нарушение от водача, а именно на задължението по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Допустимото максимално натоварване на ППС от вида на това, управлявано от Х. е 40 тона.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд по отношение неоснователността на възражението на наказаното лице, че при съмнение за претоварване на ППС, би следвало да бъде претеглено от сертифициран кантар на контролните органи, за да бъде безспорно установено каква точно е общата маса на ППС.

Проверката на измерващото средство въз основа на Закона за измерванията не е била дължима, тъй като процесното МПС не е такова, попадащо в хипотезата на чл. 35 от Наредба № 11/2001 г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС, за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай, с оглед на което възражението, направено в тази насока относно нарушение на нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. е неоснователно. Освен това от показанията на актосъставителя се установява, че още към момента на проверката нарушителят е бил в известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил, тъй като сам е представил документите доказващи претоварването. Следователно нарушението е извършено от обективна страна с всички съставомерни признаци.

От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния характер на деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, както и за общественоопасните последици от деянието, настъпването на които е целял или допускал. По отношение на вината следва да се посочи и че според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН административните нарушения са извършени виновно и когато са осъществени по непредпазливост. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на изискването натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Законодателят е вменил задължение на водача да присъства и да следи товарът да съответства на максимално допустимата маса на превозното средство. След като не е изпълнил това свое задължение и при положение, че нормативната уредба предвижда санкция за водач, извършващ нарушение от вида на процесното, като е приел да управлява автомобила, с посочената в кантарната бележка маса дори да се приеме, че не се е осведомил за масата на товара, санкционираният водач е действал най-малкото по непредпазливост, поради което и не би могъл да се позовава на липса на вина при извършването на деянието.

Настоящата инстанция намира за правилен изводът на районния съд за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на осъществяването на състава на вмененото на касатора нарушение. Правилно административнонаказващият орган е определил правната квалификация на процесното деяние и правилно е пристъпил към ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Във връзка с правната квалификация на нарушението съдът съобрази обстоятелството, че производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 5 от 2023 г. Възобновено е след постановяването на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г., с което съдиите са се произнесли по поставените по тълкувателното дело въпроси. В Тълкувателното постановление се приема, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От приложените писмени доказателства е видно, че касаторът е имал качеството водач на превозното средство, но не е бил негов собственик, не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза и не е наредил извършването му. Правилни са следователно изводите на въззивния съд, че наказващият орган надлежно е издирил нарушената разпоредба и относимата към нея санкционна норма.

Обжалваният съдебен акт е постановен преди произнасянето на Конституционния съд с Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., с което нормата на чл. 189з ЗДвП е обявена за противоконституционна, поради което въззивният съд не е имал основния да обсъжда въпросът за приложението на чл. 28 ЗАНН. Независимо от това следва да се отбележи, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен. За приложението на посочената разпоредба е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, във връзка с които същото да се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а в случая такива не се констатират.

Предвид направените с ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., изменения в ЗДвП, съдът следва да отбележи, че новата редакция на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП предвижда фиксиран размер на административното наказание за нарушение от вида на процесното – "глоба" в размер на 3 000 лева. Към момента на извършване на нарушението, разпоредбата, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е предвиждала наказание от 500 лв. до 3 000 лв. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН новата редакция на нормата не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като по-благоприятната за нарушителя е старата такава.

Настоящия състав на съда споделя и мотивите на районния съд, досежно размера на наложената глоба. Действително, превозното средство е било значително претоварено - максимално допустимата маса е надхвърлена с по-малко от 20 %, което основателно е изтъкнато в наказателното постановление като отегчаващо обстоятелство. По делото обаче липсват данни за други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си. Очевидно мотивът за извършването на нарушението е избягването на подобни негативи, а не неуважение към относимата към дейността му нормативна уредба. При това положение и доколкото според разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определянето на наказанието следва да се вземат предвид подбудите за извършването на нарушението, съдът намира, че законосъобразно и справедливо санкцията е била намалена в размер на 1000 лв., която се явява съответна на критериите, заложени с нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН и се преценява като достатъчна за постигането на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема, че ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 733/14.16.2025 г., постановено по АНД № 3120/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С. С. С., [ЕГН], с адрес гр. Каварна, обл. Добрич, [улица], да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно.