№ 655
гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20232100101235 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С. Ж. У.,
ЕГН ********** с адрес **********,със съдебен адрес: гр. Бургас, „Южна
промишлена зона”, ул. „Ген Владимир Вазов” № 3 /сградата на „ВиК” ЕАД/, ет. 3,
офис ляв, чрез адв. Атанас Тасков против К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
**********, за приемане за установено по отношение на ответницата, че не й дължи
сумата от 41 692,25 лева, дължима и събирана по изпълнително дело № 1080/2016 год.
по описа на ЧСИ Илко Бакалов. Претендира и разноските в настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответницата му дължи по изпълнително дело 91/2019г. по
описа на ЧСИ Станимира Николова сума в общ размер на 60 393 лева, за което
представя по делото удостоверение, изх. № 17445/02.06.2023г. Изпълнителното дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2018 г. по влязло в сила
осъдително съдебно решение на Бургаския окръжен съд № 151 от 08.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 1753/2016г. по описа на БОС /погрешно посочено в
удостоверението, че е по описа на БРС и, че е ч.гр.д./. Посочени са и други
присъединени вземания по изпълнителни листи, издадени въз основа на влезли в сила
съдебни решения, които вероятно са погасени, предвид посочените от съдебния
изпълнител останали за събиране такива по съдебното решение по гр.д.№1753/2016г.
по описа на БОС. Дължими са главницата от 18 824, 96 лв., законна лихва в размер на
12 708, 41 лв. за периода 27.10.2016г.- 02.06.2023г. и разноски в размер на 19 466, 25
лв. Останалата сума в общ размер на 9326 лв. представляват разноски по
изпълнителното дело и 67,20 лв. са публични вземания към НАП.
Ищецът заявява още, че той дължи на ответницата сумата от общо 41 692,25
1
лева по изп.д. № 1080/2016г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, за което представя
удостоверение - сметка за размера на дълга. Изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 09.10.2017г., издаден по влязлото в сила осъдително
решение по ВГД №923/2016г. по описа на БОС, по изпълнител лист от 04.12.2017г.,
издаден по влязло в сила решение по ВГД №165/2016г. на БОС и по изпълнител лист
от 12.12.2022г., издаден по гр.д.№341/2021г. по описа на БОС. Общият размер на
непогасените вземания по тях са в размер на 22 734,77лв- главници, 10 834лв- лихви и
2413,92лв. разноски по гражданските дела. Останалата сума в размер на общо 5709, 56
лв. представляват разноски в изпълнителното производство.
С уведомително писмо до ответницата, ищецът направил изрично възражение за
прихващане на двете насрещни вземания до по-малкото от тях и поискал от
ответницата да заяви пред ЧСИ Бакалов прекратяване на изпълнителното
производство, по което тя е взискател- изп.д.№1080/2016г., на основание чл.433, ал.1,
т.2 ГПК, защото съдебният изпълнител вече предприел продажба на личното му
имущество – магазин в гр. Свети Влас, от което той би претърпял значително
увреждане при вече погасено задължение.
В отговор на отправеното уведомление, ответницата изпратила до ищеца
уведомително писмо, с което признала наличието на насрещни вземания и се
съгласила принципно да бъде извършено прихващане, но след като се направи
подробна проверка на размера на прихващаните насрещни вземания. Счита, че между
тях следва да да се уредят и други финансови въпроси, свързани с прекратената
съсобственост.
Наред с това, по делото е представена получена от ответницата на 23.08.2016 г.
нотариална покана, с която ищецът я поканил да му заплаща обезщетение за
ползването на съсобствения им апартамент и лек автомобил в обща размер на 700 лева
на месец (по 350 лева за всяка от вещите). В отговор, ответницата отправила
нотариално покана до ищеца, с която признала наличието на съсобственост върху
посочените вещи, но отказала да заплати претендираното обезщетение, като заявила
свои насрещни претенции. Съсобствеността на посочените вещи била ликвидирана със
съдебно решение, като те били поставени в дял на ищеца. Решението за делба влязло в
сила - на 24.12.2016г. за процесния автомобил и на 21.11.2015г.за процесния
апартамент. Въз основа на тези факти ищецът твърди, че ответницата му дължи
обезщетение за ползването на апартамента в общ размер на 13 300 лева за периода от
23.08.2016 г. до 19.03.2018 г., когато предала владението на апартамента на ищеца. По
отношение на автомобила се заявява, че за периода от 23.08.2016 г. до 24.12.2016 г.
дължимото обезщетение е в размер на 1 500 лева, а за периода от 24.12.2016 г. до
06.02.2018 г. дължимото обезщетение е в размер на 9 100 лева.
В заключение ищецът заявява, че с тези суми прави възражение за съдебно
2
прихващане на дължимата от него сума по изп. дело № 1080/2016 г. по описа на ЧСИ
Бакалов в размер на 41 692,25 лева, в следната поредност: Сумата от 13 300 лева,
дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, представляваща ползата от апартамента за
периода от 23.08.2016 г. до 19.03.2018 г.; Сумата от 1 500 лева, дължима на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС и съставляваща обезщетение за ползването на съсобствен
автомобил, за периода от 23.08.2016 г. до 24.12.2016 г.; Сумата от 9 100 лева, дължима
на основание чл. 59 ЗЗД за ползването на автомобила, за периода от 24.12.2016 г. до
06.02.2018 г.; Сумата от 60 393 лева, която ответницата дължи на ищеца по
изпълнително дело № 91/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.
В уточняваща молба, депозирана по повод оставяне на производството без
движение за уточняване на претенциите, ищецът заявява и не е спорно, че вземанията
му и насрещните такива на ответницата по посочените по-горе изпълнителни дела,
които са и предмет на писменото изявление за прихващане на ищеца, са установени с
влезли в сила съдебни решения.
По отношение на заявените с исковата молба други вземания на основание чл.59
ЗЗД и чл.31, ал.2 ЗЗД ищецът сочи, че за тях не е формирана сила на пресъдено нещо и
те се заявяват като „още едно основание“ за уважаване на предявения отрицателен
установителен иск, тъй като ако ищецът докажел, че сумите се дължат, то с
възражението за прихващане „се погасява съответната част от насрещното вземане на
ответницата, което вземане е на практика предмет на установяване по предявения
отрицателен установителен иск“. За дължимостта на тези суми се заявява, че са
изложени като допълнително основание за уважаване на предявения отрицателен
установителен иск и след като се установи дължимостта им, заявява съдебно
прихващане със съответната част от насрещното вземане на ответницата.
Всъщност, ищецът заявява самостоятелни претенции за неоснователно
обогатяване и обезщетение за ползване на съсобствена вещ и следва да докаже
фактите, породили вземането, но по тях липсва петитум и съдът не дължи
произнасяне. Освен това, възражението за прихващане е защитно средство, с което
ответникът прави изявление за прихващане в процеса по предявен иск или се позовава
на осъществения извън процеса погасителен способ. Създадената от ищеца
конструкция е недопустима и тъй като е част от обстоятелствената част на исковата
молба, съдът не може да се произнесе с диспозитив и е несъстоятелно обсъждането.
Това е така и, защото целта на настоящото производство е да се прекрати
изпълнителното производство по чл.344, ал.1, т.7 ГПК. Съдът следи служебно за
правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, следователно
3
допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен
иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, което цели. Както ищецът заявява в исковат молба,
правния му интерес е да се прекрати образуваното срещу него изпълнително
производство, по което е предприета принудителна продажба на личното му
имущество
Да се твърди, че не дължи по конкретното изпълнително производство,
образувано въз основа на влязло в сила съдебно решение за установено със сила на
пресъдено нещо вземане, защото ответницата по принцип дължала и други суми
извън присъдените, поради което съдът да извърши прихване, е недопустимо.
Петитумът на предявения от ищеца иск е да се приеме за установено по
отношение на ответницата, че ищецът не й дължи сумата от 41 692, 25 лв., дължима и
събирана по изпълнително дело №1080/2016г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
Предвид изложеното, съдът няма да обсъжда и възраженията на ответницата за
погасяване по давност на претендираните от ищеца суми, а именно: сумата от 13 300
лева, дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, представляваща ползата от апартамента за
периода от 23.08.2016 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 1 500 лева, дължима на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС и съставляваща обезщетение за ползването на съсобствен
автомобил, за периода от 23.08.2016 г. до 24.12.2016 г.; и сумата от 9 100 лева,
дължима на основание чл. 59 ЗЗД за ползването на автомобила, за периода от
24.12.2016 г. до 06.02.2018 г. Съдът няма да обсъжда и възраженията й за прихващане
на дължими от ищеца към нея суми, представляващи обезщетение за ползвани от
ищеца недвижими имоти, собственост на ответницата, направени във връзка със
заявените от ищеца претенции за горепосочените суми- сумата от общо 58 000 лева за
периода от 21.11.2015 г. до 19.03.2018 г., представляваща обезщетение за ползван от
ищеца Източен близнак, находящ се в *******, както и сумата от 30 000 лева за
периода от 01.09.2018 г. до настоящия момент (отговор на исковата молба е подаден на
01.09.2023 год.), представляваща обезщетение в размер на ½ от средния пазарен наем,
за ползвани от ищеца съсобствени магазини.
Ответницата не оспорва, че във връзка с уведомлението на ищеца от 12.06.2023
г. за извършено прихващане е изразила принципно съгласие и готовност за
прекратяване на изпълнителните дела между страните, но след конкретизиране на
реално дължимите между тях суми. Сочи, че нейното възражение в отговора се
отнасяло до действителния размер на взаимните задължения, който според нея не бил
отразен в представените две удостоверения. Ответницата счита, че размера на взаимно
дължимите суми е неточно и неправилно изчислен от ищеца.
4
Бургаският окръжен съд, предвид изложеното, като взе предвид исканията
и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл.439, ал.2 вр. чл.124
ГПК, позовавайки се на извършено в хода на изпълнителния процес извънсъдебно
изявление за прихващане. Исковата претенция се предявява в рамките на висящ
изпълнителен процес, като форма на защита срещу изпълнението и не обуславя по-
различни предпоставки за допустимост от предвидените с разпоредбата на чл. 124,
ал.1, предл. 2-ро ГПК.
Задължението на ищеца като длъжник по изпълнително дело №1080/2016г. на
ЧСИ Илко Бакалов е формирано от признатите със сила на пресъдено нещо: 1. По
ВГД №923/2016г. по описа на БОС и издаден изпълнителен лист №801/09.10.2017г.-
вземания на взискателя К. Г. за сумата от 5500лв., представляваща половината от
наемни вноски, получени от длъжника С. У. за конкретен период, 810 лв. –
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, 513, 92 лв.-
съдебни разноски и общо 10 130,61 лв. лихви.; 2. По ВГД №165/2016г. по описа на
БОС за сумата от 16 424,77 лв.- остатък от присъдената сума от 59 707,50 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени имоти и лихви в
размер на 703, 39 лв.; 3. По ГД №341/2021г. по описа на БОС за сумата от 1900 лв.-
присъдени разноски. Към задълженията на ищеца са прибавени и обикновени такси по
ТР ЗЧСИ и приети допълнителни разноски- 2189, 40 лв. и такси по т.26 ТТР ЗЧСИ-
3520,16 лв. Или общо дължимата сума е в размер на 41 692, 25 лв. към 19.05.2023г.,
удостоверено от ЧСИ Илко Бакалов.
От друга страна, ответницата има задължения към ищеца по изпълнително
дело №91/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Николова в общ размер на 60 393 лв.,
удостоверено от съдебния изпълнител към 02.06.2023г. От тях: 1. Присъдените по ГД
№1735/2016г. по описа на БОС-18 824, 96 лв.- главница, представляваща половината от
общо заплатени от ищеца суми за погасяване на договор за кредит, законна лихва за
периода 27.10.2016г.- 02.06.2023г. в размер на 12 708, 41 лв., разноски по
гражданското дело- 19 466, 25 лв; Към тях са прибавени и разноски по изпълнителното
дело- 4900 лв.; Пропорционална такса по т.26 ТТ ЗЧСИ- 2842, 72 лв.; обикновени
такси- 1023, 80 лв.; такса по т.20- пропорционална такса- 559, 66 лв.; Публични
вземания към ТД на НАП- Бургас- 67,20 лв.
Страните не спорят за установените с влезли в сила решения дължими суми по
изпълнителните дела, видно от исковата молба, изявлението на ищеца за извънсъдебно
прихващане и отговора на него на ответницата.
Изявлението за прихващане на двете насрещни задължения по посочените
5
изпълнителни дела, изпратено от ищеца на 12.06.2023г., е връчено на взискателя по
изпълнително дело № 1080/2016 К. Г. , която с отговор от 22.06.2023г. е заявила, че е
получила писмото, изразява принципно съгласие за прихващане, но и съмнение по
отношение размера на дължимите вземания, считайки, че имат и други неуредени
имуществени отношения. Тъй като не е отбелязана точната дата на връчване, съдът
приема, че това е датата на отговора на писмото за прихващане- 22.06.2023г., т.е.
ответницата безспорно е получила изявлението за прихващане. Тъй като от страна на
взискателя К. Г. не са предприети действия по прекратяване на изпълнителното
производство по ИД 1080/2016г., за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. При събраните доказателства
е видно, че между страните са били налице насрещни, ликвидни /установени със сила
на пресъдено нещо/ и изискуеми вземания, поради което и страните не спорят. В
случая ищецът претендира да е упражнил потестативното си право на прихващане с
вземането си по Изпълнителен лист от 29.11.2018г., издаден по гр.д. 1753/2016г. по
описа на Окръжен съд- Бургас, за събирането на което е образувано изпълнително
дело № 91/2019г. на ЧСИ Станимира Николова, peг. № 805, с район на действие ОС
–Бургас.
Съгласно чл.104 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление от едната
страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. От
тълкувателното на тази разпоредба следва, че направеното изявление за прихващане
винаги има действие към предвидения в чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент. Действието на
прихващането се изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера
на по- малкото. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението
на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на
отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това
неизпълнение. Датата на узнаването за изявлението от насрещната страна е
ирелевантно за настъпване на ефекта, доколкото законът признава ефекта на
прихващането именно към момента, в който е могло да бъде извършено. Узнаването е
от значение единствено, за да може кредитора да узнае, че не следва да плаща и да
възрази срещу възможността да се прихваща, но само в случаите, в които се изисква
неговото съгласие, като и в двете хипотези действието на прихващането настъпва в
друг момент, който не е обвързан от получаване на изявлението.
В случая, моментът в който е настъпил ефекта на прихващането е датата, на
която прихващането е могло да се извърши, която дата съвпада с възникване на
6
задължението на ответницата към ищеца в размер на 18 824,96 лв. главница, а именно
влизането в сила на решението по гр.д. 1735/2016г. по описа на БОС. Преди това той
не е разполагал със съдебно признато вземане, не е направил и възражение за
прихващане във всиящ съдебен процес. Следователно следва да се приеме, че
ищецът е упражнил надлежно потестативното си право на извънсъдебно прихващане,
чийто материален правопогасяващ ефект е настъпил по отношение на пълното вземане
или частично останалите на ответницата по в.гр.д. 165/2016 г. по описа на БОС, по
гр.д.№923/2016г. и по гр.д.№341/2021г. по описа на БОС, за събирането на които е
образуваното изпълнително дело №1080/2016г. на ЧСИ Илко Бакалов.
В общия размер на сумата обаче са включени и таксите, и разноски по
изпълнителните дела, както и публично вземане.
Прихващане не може да се извърши с вземанията към ЧСИ, защото същите са в
полза на частния съдебен изпълнител и не са насрещни на активното вземане.
Прихващане може да се извърши с такси и разноски по изпълнителното дело
доколкото е доказано авансовото им плащане, тъй като същите се дължат на
взискателя. В случая, от представените данни по изпълнителните дела не се установява
авансово внесени от страните суми, представляващи такси към ЧСИ или разноски,
поради което техният размер следва да се изключи и да се приеме, че не е настъпило
прихващане . Въпросът за дължимостта на разноски във всяко едно производство,
включително и в изпълнителното, следва да се разреши в същото производство и е
недопустимо да бъде установявана тяхната дължимост или недължимост по реда на
общия исков процес, включително и в отделно производство с иск по чл. 439 от ГПК.
Остатъкът от вземането на ищеца е по-голямо от вземането срещу него на
ответницата и само до размера на по-малката сума ищецът е могъл да направи
възражение за прихващане, както е и сторил, но включвайки в сумата и дължимите
такси и разноски в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.
1 от ЗЗД длъжникът може да заяви кое задължение погасява, когато има няколко
еднородни задължения към едно и също лице. Това не е направено от ищеца с
изявлението за прихващане, затова приложение намира поредността, установена в
императивната норма на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а именно - когато изпълнението не е
достатъчно да покрие всички дължими суми, най-напред се погасяват разноските, след
това лихвите и най-после главницата.
Предвид изложеното, погасени чрез прихващане, по реда, определен в чл.76,
ал.2 ЗЗД, са всички останали по изпълнителните листи задължения на ищеца в общ
размер на 35 982, 69 лв., от които 2413,92- разноски, 10834 лв- лихви и 22 734,77 лв-
главници.
По изложените съображения, искът следва да бъде уважен частично до сумата
от 35 982, 69 лв., а за разликата над него, представляваща такси и разноски по
7
изпълнителното дело, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора следва да се присъдят направените от страните
разноски в настоящото производство, за които те са представили списъци по чл.80
ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
от 1983 лв. съразмерно уважената част от иска, а на ответницата, на основание чл.78,
ал.3 ГПК- сумата от 552 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ж. У., ЕГН ********** с адрес
**********, със съдебен адрес: гр. Бургас, „Южна промишлена зона”, ул. „Ген
Владимир Вазов” № 3 /сградата на „ВиК” ЕАД/, ет. 3, офис ляв - чрез адв. Атанас
Тасков НЕ ДЪЛЖИ на К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: **********- взискател по
изпълнително дело №20167050401080 на ЧСИ Илко Бакалов, рег.№705, с район на
действие Окръжен съд- Бургас, сумата от 35 982, 69 (тридесет и пет хиляди
деветстотин осемдесет и два лева и шестедесет и девет стотинки) лв. по : 1.
изпълнителен лист №801/09.10.2017г.- вземания на взискателя К. Г. за сумата от
5500лв., представляваща половината от наемни вноски, получени от длъжника С. У. за
конкретен период, 810 лв. - представляващи обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, 513, 92 лв.- съдебни разноски и общо 10 130,61 лв. лихви, издаден по
ВГД №923/2016г. по описа на БОС.; 2. изпълнителен лист от 04.12.2017г., издаден по
ВГД №165/2016г. по описа на БОС за сумата от 16 424,77 лв.- остатък от присъдената
сума от 59 707,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствени имоти и лихви в размер на 703, 39 лв.; 3. Изпълнителен лист от
12.12.2022г. по ГД №341/2021г. по описа на БОС за сумата от 1900 лв.- присъдени
разноски, като погасени чрез прихващане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения размер за сумата от 5 709,56 лв., представляваща разноски
по изпълнителното производство и публично вземане.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.
Ж. У., ЕГН ********** с адрес ********** сумата от от 1983(хиляда деветстотин
осемдесет и три ) лв., представляваща направени от последния разноски в настоящото
производство, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Ж. У., ЕГН ********** с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.
Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 552 (петстотин петдесет и два)
лв., представляваща направени от нея разноски в настоящото производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
8
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9