РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. Л.
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110164981 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД; чл. 49 от ЗЗД:
Ищецът - „Т. С." ЕАД, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че
дължи:
- сумата от 39,21 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г., ведно със законната лихва от
04.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 7,42 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2019г. до 21.07.2021г.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – В. ИВ. ВЛ., оспорва иска:
- не било доказано наличието на облигация;
- прави възражение за давност;
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
1
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася.
С постановление за възлагане от 05.07.2018г., влязло в сила на 19.07.2018г., имотът,
който е бил собственост на и на ответника (до доказване на нещо различно от последния –
такива доказателства не бяха ангажирани) е възложен. Отделен е въпросът, че е представен
НА, искане за откриване на партида и удостоверение за наследници, според които
ответникът е именно титуляр на правото на собственост.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици. Ако е налице порок в
многостранната сделка, вината за това не е у ищеца / съответно третото лице-помагач.
Евентуален регрес би следвало да се насочи към управителя или други етажни
съсобственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
2
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане):
Р. № 507 от 22.01.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1557/2011г., постановено по реда на чл.
290 ГПК: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено
легално определение на общото понятие „потребител”. За нуждите на специалните закони
съществуват други определения. Такова е и това по §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за
енергетиката. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т.е.
от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е
потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на
съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни
да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В този смисъл е и решение № 5
от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България.
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
Давността е 3 години назад, считано от 14.08.2018г., като периодът от 01.06.2018г. (датата –
45 дена и до началото на съответния месец / т.е. не става въпрос за техническа грешка), с
оглед падежа на вземането.
Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от
средно качество (чл. 64 от ЗЗД). Ответникът следваше да установи лошото изпълнение –
различно от посоченото (чл. 64 от ЗЗД), доколкото относно своето възражение става ищец
(в тежест на възложителя е да докаже
(става въпрос за доказателствената тежест, която се обръща) –
твърденията си за заплащане на дължимото възнаграждение и твърденията си, че задължението на изпълнителя
не е изпълнено или е изпълнено лошо, обуславящи възникването на правата по чл.265 ЗЗД - Решение № 34 от
22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК)
. Или липсата на
договорени параметри на качество и количество не се отразява на действителността на
договора.
3
Това се отнася и до довода са сертифициране / разпределение между членовете на ЕС /
неотчетени технологични загуби – първо, след абонатната станция цялата инсталация е
собственост на ЕС, и второ, в процеса се твърди, а не се подлага под съмнение определен
факт, за която страната би следвало да е наясно. Ако се приеме, че се твърди, че има
проблем с годността на уредите, то ответникът, съобразно изложеното по-горе, следва да
установи, че то е в негов ущърб а и размера на отклонението (т.е. колко по-малко би
струвала услугата на ищеца, при нормално работеща уредба).
Такива доказателства не бяха ангажирани, въпреки указанията.
На основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че главницата възлиза на 20 лева, а лихвата на 3
лева.
Както и друг път е обръщано внимание на монополиста, добре е с оглед и политически и
икономически съображения подобни производства за прекалено малки суми, очевидно в
следствие от отчуждаване на жилище и прекалено забавяне на дружеството да установи
крайното си вземане, да се избягват.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 1 лева (съобразно уважената част от исковете).
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 лев (чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от исковете.
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т.
С." ЕАД, срещу В. ИВ. ВЛ., ЕГН **********, чрез: адв. В.К. К.- Стаменова - назначен
особен представител, че ответникът дължи:
- сумата от 20 (двадесет) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 14.08.2018г. до м.09.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 04.08.2021г. до окончателното ù изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 39,21 (тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки)
лева, както и за периода от м.05.2018г. до 13.08.2018г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
4
- сумата от 3 (три) лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 21.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 7,42 (седем лева и
четиридесет и две стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. ИВ. ВЛ., ЕГН **********, чрез: адв.
В.К. К.- Стаменова - назначен особен представител, да заплати на „Т. С." ЕАД, сумата от 1
(един) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. ИВ. ВЛ., ЕГН **********, чрез: адв.
В.К. К.- Стаменова - назначен особен представител, да заплати на „Т. С." ЕАД, сумата от 1
(един) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5