Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 823
15.11.2019 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №945 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Ж.Т. ***,
против Решение №210/24.06.2019 г., постановено по АНД №390 по описа на Хасковския
районен съд за 2019 година.
Касаторът счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, неправилно и постановено при грубо нарушаване на
административно-процесуалните правила. Твърди, че със съдебния акт било
потвърдено едно незаконосъобразно наказателно постановление на данъчната
администрация. В уточняваща касационната жалба молба излага съображенията, че
решението било лишено изцяло от мотиви, които да разискват неговата защитна теза.
Сочи, че данъчната администрация съставила против него пет наказателни
постановления, при положение, че можела да направи едно единствено такова.
Процесното наказателно постановление, както и останалите, било изцяло изградено
по проверка, направена в частна фирма, занимаваща се с изпращане на писма,
колети и пратки. В тази фирма на името на касатора съществувал изграден
специален профил, в който фигурирал и телефон, прикачен към името му. Телефонът
по никакъв начин не можело да се свързва с него, тъй като той нямал такъв
телефон на негово име, нито бил ползвал за свои цели този чужд телефон. Касаторът
нямал идея защо било замесено името му. Имал бегла представа, че починалият му
баща Ж. Т. се занимавал с някаква търговия онлайн, с която припечелвал нещо и
работел на практика за други хора, като касаторът нямал знание и идея какво бил
правил баща му в рамките на търговията си от профила, създаден на негово име.
Твърди, че куриерската фирма имала собствен интерес да „прикачва“ към вече
действащи към нея клиенти други хора и да ги прикрива, така че не можело да се
дава вяра на нейната обективност и безпристрастност. Всички представени от нея
документи не носели подписа на касатора, нямало материали от видеокамери, така
че да се разберяло кой бил пращал стока и получавал парите по наложените
платежи, в които фигурирало името му. Касаторът твърди, че от страна на РС –
Хасково не било обърнато внимание на аргументацията, че нищо го не свързвало с
профила му в куриерската фирма, освен името му, и понякога коректно посочено
ЕГН. Съдът не бил обсъдил изложените в тази насока доводи и направил неправилен
краен извод за извършено от касатора административно нарушение. Претендира се
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат
отменени.
Ответникът, ТД на НАП – Пловдив, Дирекция
„Контрол“, чрез процесуалния си представител по делото моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково намира жалбата за основателна и предлага решението на районния съд да
бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Хасковският
районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №400232-F397974
от 22.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на А.Ж.Т. ***, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1,
във връзка с чл.86, ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.2 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), и на основание чл.180, ал.2, във връзка с чл.180,
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание глоба в размер на 732.5
лева.
За да достигне до този правен
резултат, районният съд не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна
на наказателното постановление. Формирал
е мотиви, че изложените в АУАН и НП обстоятелства се установяват
безспорно въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, и е приел, че
жалбоподателят е осъществил описаното в НП административно нарушение. От
фактическа страна съдът е установил, въз основа на показанията на свид. М. С., че
същата извършила проверка на А.Ж.Т., при която е било констатирано, че лицето е
продавало стоки чрез Интернет магазин, за периода от 01.11.2012 г. до
31.10.2013 г. е формирало облагаем оборот над 50 000 лева и не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС в срок до 14.11.2013 г. Като е обсъдил разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС и свидетелките показания на свид.С., която издала Протокол за проверка
№П-16002617188756-073-001/16.05.2018 г. с отразени в него констатациите
ѝ, съдът приел за доказано, че за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г. от А.Ж.Т. били извършени облагаеми доставки на стойност 3 662.50 лв. и не
бил начислен по предвидения в закона (чл.86, ал.1, вр. ал.2 от ЗДДС) ред ДДС в
размер 732.50 лв. от дейността му – търговия с храсторези, електрожени, соларни
маски и др., който размер е определен по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Съдът е приел за реализирана хипотезата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, че
не са налице предпоставките по отношение на нарушението да бъде приложен чл.28
от ЗАНН и че административнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана законосъобразно, при правилно определен размер на наложената глоба,
равен на дължимия и неначислен ДДС.
Касационната инстанция намира така
постановеното решение за правилно.
Не се констатират допуснати нарушения
на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване
на обжалвания съдебен акт. Проверяваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че административно
наказаното лице е осъществило състава на описаното в НП нарушение, са правилни,
обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.
Противно на твърденията на касатора,
решението не страда от липса на мотиви. Освен че подробно е описал възприетата
от него фактическа обстановка, въззивният съд е дал обоснован отговор и на
повдигнатия пред него като спорен въпрос
относно доказаността авторството на деянието. Достигнатите от съда фактически и
правни изводи в тази насока се споделят от настоящата инстанция.
Правилно районният съд е приел за
установено, че А.Ж.Т. е сключвал сделки по електронен
път за продажба на стоки, при които стоките са били изпращани между две
населени места на територията на страната, а предлагането на стоките се е
осъществявало чрез използването на електронна платформа. Както по време на административно-наказателното
производство, така и пред съда наказаното лице не е оспорвало самото
извършване на облагаеми
доставки, мястото на изпълнение, характера на
доставките, данъчната основа, или момента на изпращане на пратката, нито момента на възникване на
данъчно задължение, което е към получаваното на плащането от доставчика, а е поддържало твърденията, че
тези сделки са извършвани от баща му, който вече е починал, а
самият той не е бил достатъчно наясно с дейността на баща си. Нямало е спор и относно
съществуването на профил на името на А.Ж.Т. в куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД, за
който наказаното лице е твърдяло, че е бил създаден от баща му.
От събраните по делото доказателства е
видно, че след изискани документи и сведения от „Еконт Експрес“ ООД, „Мобилтел“ ЕАД, „БТК“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, АНО е установил, че при
куриерската фирма съществува клиентски картон на А.Ж.Т., с посочен ЕГН и телефон,
чийто номер е използван от А.Т. като потребител на услугите на мобилните
оператори. Нещо повече, при внимателно обсъждане на представените справки се установяват
два телефонни номера, като и за двата телефона мобилните оператори Мтел и
Теленор (с
посочени номера на договори и дати) сочат регистрация именно за А.Ж.Т.. Тези телефонни номера фигурират в
изпратените разпечатки от системата на фирмата - куриер, които са
организирани таблично данни, а файловете са изискани и са подписани с електронен
подпис на представляващ дружеството, за което е и изявлението в съставения от
данъчния служител протокол от 16.05.2018 г. Поради така събраните
данни с електронна идентификация на третото представящо ги лице, настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на касатора относно
некоректно предоставяне на данни от куриерската фирма. Следва да се има предвид
и че в тези таблични справки, а също и в представените в копие РКО, е посочен
адрес на изпращача и получилия платежите, който съвпада с адреса, посочен от
жалбоподателя и в жалбата, постъпила пред съда.
Поддържаната и пред настоящата
инстанция теза на касатора, че дейността е била извършвана от баща
му, не може да бъде споделена. Видно
от представеното удостоверение за наследници, баща му е
починал на 10.02.2017 г. При съпоставка на данните относно датата на смъртта му, със съдържащите се в Протокол
№1438055/15.02.2018 г. данни, се установява извършване на дейността по предлагане на стоки на интернет платформата www.olx.bg
и след тази дата, а от приложените разпечатки е видно регистрация в сайта от 2015 г., с последно обновяване от
12.02.2018 г., както и че посоченият телефон за връзка е този, който фигурира в
данните от куриерската фирма и е посочен за изпращач още през 2012 г. При наличието
на тези доказателства е несъстоятелно твърдението на касатора, че телефоните и
дейността не можели да бъдат свързани с него. Безспорно телефоните са били
регистрирани на името на А.Ж.Т. и то в различни мобилни оператори и за
достатъчно дълъг период от време, считано още от 2012 г. Налага се извода, че именно наказаното лице, лично
и от свое име е получавало сумите по наложените платежи при извършените продажби на стоки по
електронен път, който се подкрепя и
от извършените от данъчните органи насрещни проверки, доказващи фактическото осъществяване на сделките.
Действително не са изследвани подписите в документите за
наложен платеж, но наказаното лице не
е извършило конкретно оспорване на някой от тях. Въпреки неизследването на подписите
в платежните документи и несъбирането на материали от видеокамерите при
куриерската фирма, по делото се установява такава доказателствена съвкупност,
която изключва възможността друго лице – бащата на касатора, да е автор на
деянието.
Касационните оплаквания в тази насока не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни.
При постановяване на решението си Хасковският районен съд е
направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал
нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №210/24.06.2019 г., постановено по АНД №390 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.