№ 169
гр. Бургас, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100100754 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените
искове от Д. Р. Х., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес град София, ул.
„Х. Белчев“ №2, четвърти полуетаж, офис № 4 против Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Симеоновско шосе“ №67а, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д. за осъждане на ответното
дружество да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени и от настъпило на
11.12.2022 година пътно-транспортно произшествие - самокатастрофа с ППС -
автобус с рег. № А 1525 МВ, марка „Бова“, модел „ФХД 12 370 А“,
собственост на „ДС Травел“ ЕООД и управляван от Т. Д. И., застрахован при
ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата от
906.23 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото
произшествие, ведно със законната лихва върху претендираните размери
главница от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция -
13.01.2023 година до тяхното окончателно изплащане.
Ищцата твърди, че на 11.12.2022 год. около 18.10 часа, на път II - 55, е
настъпило пътно-транспортно произшествие - самокатастрофа с ППС -
автобус с рег. № А 1525 МВ, марка „Бова“, модел „ФХД 12 370 А“,
собственост на „ДС Травел“ ЕООД и управляван от Т. Д. И.. Твърди се, че като
пътник в автобуса ищцата получила телесни увреждания, а именно закрито
счупване на гръбначния стълб в поясната област с компресионна фрактура по
горната повърхност на L 1 с лекостепенно снишение на корпуса.
1
Поддържа се, че произшествието е настъпило поради неправомерното
поведение на водача на автобуса.
Заявява се, че за настъпилото ПТП, от което е починало едно лице и са
ранени 36 лица, е образувано е и досъдебно производство № 125/2022г. по
описа на ОСлО при ОП Хасково, пр.пр.2263/22 год. по описа на ОП Хасково,
разследването по което не е приключило.
Към момента на настъпване на ПТП за превозното средство е имало
валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗК“Лев инс“ АД с период на покритие 22.04.22 – 21.04.23
год.
Ищцата твърди, че е депозирала извънсъдебна претенция, получена в
ответното дружество на 13.01.2023 год., както и допълнителна такава,
получена на 28.02.23 год., но по тях все още няма произнасяне.
Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата била
транспортирана и приета в МБАЛ Свиленград, а по нейно желание по-късно
била приета в „УМБАЛ Бургас“ АД, Неврохирургично отделение, където на
14.12.2022 год. е извършена оперативна интервенция - вертебропластика
транспедикулно на L 1 прешлен чрез въведен костенцимент. На 21/12/2022
година поради тежест и болков синдром в дясно подребрие, ищцата постъпила
в отделение по гастроентерология, където след проведени изследвания е
установено усложнение от ПТП и проведено лечение холецистолитиаза.
стеатоза на черен дроб. Проведено било медикаментозно лечение и на
28/12/2022 година е изписана отделението.
Твърди се, че от месец януари 2023 година до предявяване на исковата
молба ищцата провежда контролни прегледи и физиотерапия, от които става
ясно, че има болезнени и ограничени движения в поясния отдел на гръбначния
стълб във всички посоки, ригидност на паравертебралната мускулатура в
поясния отдел, палпаторна болка вален двустранно, но повече дясно на ниво
L 1 на 30 градуса двустранно, сетивност - хипестензия по L 5 дерматом
двустранно и е дадено за мнение за МТР на лумбосакрален отдел,
физиотерапия и изписана медикаментозна терапия. След проведения МТР на
30.01.2023 година се установява вентрално клиновидно снишение около 25 %
тяло VL 1 с малък фрагмент от краниовентралния апофизен ръб, без
дислокация; малки зони на дегенеративно костно преустройство - Модик тип
ІІІ са изобразени в областта на краниовентралните апофзни ръбове VL 3, 4, 5 ;
полисегментна дискова дегенерация на степен 4 по скалата на Грифт;
дегенеративно обусловена протузия на ИВД по цялата циркумференция,
заличена предна епидурална мастна тъкан, малки остеофити по ръбовете на
ставните фасети. Твърди се, че ищцата се оплаквала от силни болки в кръста,
изтръпвания на долен десен крайник, ограничени и болезнени движения на
2
снагата. Била е в болничен в продължение на 4 месеца, все още продължава
своето лечение, изпитва силни болки по тялото и крайниците.
Заявява се, че непосредствено след инцидента грижите за ищцата са
били поети изцяло от нейните близки, които ежедневно й помагали при
извършване на най-елементарни дейности. След инцидента започнала да се
придвижва самостоятелно и с леки усилия да се обслужва сама около един
месец по-късно. Към настоящия момент все още не може да вдига товар над
1,5 килограма, не може да се навежда и до седнало или в изправено
положение може да бъде не повече от 2 – 3 ч. Поддържа се, че ищцата изпитва
силен страх, че е безпомощна и се налага близките и семейството й да полагат
ежедневни грижи за нея. Твърди се, че събитието се е отразило силно
негативно на нейната психика и самостоятелност, довело до съмнения дали
ще се завърне някога на работа и ще бъде пълноценен и здрав човек.
Инцидентът причинил на ищцата влошено емоционално и психическо
състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност, безпомощност,
емоционално страдание и усещане за неспособност за справяне, депресия.
Твърди се, че ищцата е изживяла сериозен шок и стрес след настъпилото ПТП,
тъй като е била очевидец на случилото, се след пропадането на автобуса и
неговото преобръщане тя била притисната между 2 седалки без никаква
възможност да помръдне, чувала писъци на хора и била един от последните
изведени пътници. Катастрофата предизвикала у ищцата личностова и
фундаментална екзистенциална болка и страдание поради нанасянето на
базисна травма, страхове и опасения за последващото справяне за живота,
мъка, тъга, безпокойство, напрежение. Твърди се, че е налице особен
интензитет на търпените болки и страдания и силен отпечатък върху
психиката й. Моли се при определяне на обезщетението да бъдат взети
предвид претърпените неимуществени вреди, както и тези, които ще бъдат
търпени до края на живота на ищцата, а също и финансовата обстановка в
страната.
Твърди се, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се
в реално заплатени разходи за лечение и закупуване на медицински изделия и
медикаменти в размер на 906,23 лв.
В допълнителна молба на л.247 от делото ищцата е уточнила, че е
пътувала на екскурзия в Гърция и е стояла в автобуса на място №3 отдясно зад
екскурзовода, с поставен колан.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва претенцията.
Счита исковата молба за нередовна и моли от ищцата да бъдат изискани
уточнения за релевантни факти. Поддържа, че по делото са представени
документи, които нямат общо с получената от ищцата фрактура на прешлен,
например епикриза по ИЗ4157/22 година на УМБАЛ Бургас с диагноза за
3
лечение на хепатобиларната система.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че произшествието е
настъпило в резултат на противоправно и виновно поведение на водача на
автобуса. Твърди, че уврежданията на ищцата са следствие от удари на тялото
й в салона, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. Поддържа, че с
бездействието си тя е допринесла за уврежданията си, тъй като при поставен
колан не би получила никое от тях. Прави се възражение за съпричиняване по
отношение на оздравителния процес и неговата продължителност с твърдения,
че ищцата е отказала да бъде приета за лечение в МБАЛ Свиленград.
Ответникът твърди, че причина за настъпване на ПТП е непоставена и
неположена хоризонтална и вертикална пътна маркировка на от АПИ,
необезопасен и необозначен опасен завой. Поддържа се, че автобусът е бил
снабден с предпазни триточкови колани и в случай, че ищцата е пътувала с
поставен такъв, не би получила никоя от претърпените от нея увреждания.
Сочи се, че тялото й е било премазано от телата на другите пътници, които
също са пътували без поставени колани. Именно липсата на поставен колан
водела до т.нар. втори и трети сблъсък. Обръща се внимание, че след
катастрофата моторното превозно средство е наклонено на десен борд и не се
е преобръщало, както погрешно се излага в исковата молба. Ответникът
заявява, че ПТП е настъпило на 11/12/2022 година в 18 часа и видно от фиш за
спешна медицинска помощ Хасково ищцата е можела да получи болнична
помощ още в 18:55ч. на същия ден. Фактически тя е постъпила в УМБАЛ
Бургас на 12/12/2022 година и именно несвоевременното лечение и
предприетото пътуване с фрактура на прешлен е довело до допълнителното й
увреждане. Поставя се под съмнение твърдението за усложнено
психологическо състояние на ищцата и се заявява, че по делото липсват
доказателства за назначено и проведено лечение. Оспорва се твърдението за
продължителен възстановителен период; оспорват се твърденията, че ищцата
не е можела да се грижи сама за себе си след поставяне на костния цимент.
Твърди се, че получените увреждания отшумяват за период до 15 дни. Заявява
се, че по делото няма данни за увреждане на психичното или психологичното
здраве на ищцата, нито данни за лечение. Поддържа се, че приложеното
становище от И. А. е недопустимо доказателство, което представлява по
същество частна експертиза и е разказ на ищцата - излагат се обстоятелства,
които я ползват. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като се
твърди, че сумата е неотносима към възстановителния процес. Оспорва се
претенцията за възстановяване на сумата от 450лв., представляваща
възнаграждение за изготвяне на становище от специалист клинична
психология.
Заявява се, че в рекламационното производство на ищцата е било
4
определено обезщетение в размер на 15 000лв., което не е изплатено поради
непредставена банкова сметка.
Оспорва се претенцията за лихва.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се
доказателства.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
извънсъдебната претенция, за която дата между страните няма спор, и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 906,23 лв., ведно с
обезщетение за забава от горната дата.
Няма спор между страните, че на 11.12.2023 год. на път ІІ-55 около 18.10
часа е настъпило самостоятелно ПТП с автобус, в който е пътувала ищцата.
Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено
произшествието.
Ответникът оспорва вината на водача на застрахованото МПС и такава
до момента не е установена от наказателния съд, ето защо въпросът за вината
трябва да бъде изследван от гражданския съд, пред който е предявен иска за
обезщетяване на вредите.
От основното заключение на в.л.У. и от показанията на св.И. (водач на
автобуса) се установява, че ПТП е настъпило самостоятелно, в зоната на ляв
завой. Според основното заключение автобусът се е движил със скорост,
близка до критичната за завоя, при което водачът е допуснал превозното
средство да продължи движението си направо по направление на
тангенциалната ос в началото на завоя и да напусне пътното платно. При
напускане на завоя автобусът е преминал и е деформирал намиращата се
върху десния банкет мантинела и след това е навлязъл в ската, където е
извършил полет и падане в най-ниската част, а след това се наклонил върху
дясната си странична повърхност.
Установява се от основното заключение, че преди зоната на завоя има
предупредителен знак за опасен завой наляво, както и ограничение на
скоростта от 40 км/ч. Според вещото лице, навлизайки в завоя автобусът се е
5
движел със скорост от около 77 км/ч при критична скорост от 82 км/ч, водачът
е възприел опасността и е задействал спирачната система, но превозното
средство е продължило движението си под действието на центробежната
инерционна сила и е напуснало платното за движение със скорост от 36 км/ч
(обяснения в съдебното заседание на 27.11.2024 год.) Причините за
настъпване на произшествието стоят изцяло в поведението на водача, който е
подбрал скорост на движение, близка до критичната, т.е. технически
несъобразена скорост с радиуса на завоя и по-голяма от максимално
разрешената за пътния участък. Според заключението, водачът е имал
възможност да намали скоростта под границата на критичната преди завоя на
достатъчно голямо разстояние и да предотврати ПТП, като запази движението
по дясната пътна лента.
От основното заключение на в.л.У. следва категоричния извод, че
водачът на автобуса има вина за настъпването на вредите и при негово
правомерно и съобразено с условията и ограниченията на скоростта поведение
произшествието не би настъпило. Евентуални удари от тялото/телата на други
пътници върху пострадалата, каквото се твърди от ответника в отговора и за
каквото има данни, предвид деформацията на облегалката на нейната седалка
и като цяло деформацията на всички пътнически седалки (основно и
допълнително заключение на САТЕ), не е основание да се приеме, че водачът
се освобождава от отговорност и от вина.
Освен това, от допълнителното заключение се установява, че
мантинелата на мястото на ПТП е била деформирана от предишно
произшествие и не е била подновена. Не е установено от вещото лице какъв
клас е била, но като се има предвид опасния участък, за който е предназначена,
би следвало да отговаря на кинетичната енергия на изпитване при удар от
700 321 джаула и за задържа лек автомобил с маса от 1500 кг, движещ се със
скорост от 110 км/ч под ъгъл от 20 градуса. По отношение на автобуса вещото
лице допуска, че дори и да не е в състояние да го задържи напълно на пътното
платно, изправната мантинела би го удържала да не полети, а само да се
спусне по ската, което би минимизирало щетите. Неизправното състояние на
пътния участък, в частност на еластичната преграда, не променя извода на
съда за вина на водача, а евентуален принос на третото лице – стопанин на
пътя, не освобождава от отговорност причинителя на увреждането и
застрахователя на гражданската му отговорност.
От медицинската документация и от СМЕ се установява, че при ПТП
ищцата е получила компресионно счупване на първи поясен прешлен с малък
откършек предно-горната повърхност на тялото му, кръвонасядане в областта
на дясна предмишница, кръвонасядане в областта на двете бедра и
кръвонасядане в областта на седалището двустранно.
6
Между страните се спори по какъв механизъм са настъпили
уврежданията и намират ли се същите в причинна връзка с поведението на
водача.
От основната и допълнителната съдебно-технически експертизи се
установява, че при огледа на автобуса са констатирани увреждания,
отговарящи на масивния удар при извършен полет и падане в ниската част на
терена. Увреждането е в областта на предната престилка, пода и основата на
арматурното табло, с направление на деформиране отпред назад и отдолу
нагоре и отдясно наляво, гледано отзад. Зоната на увреждане е по цялата
предна част, като елементите са силно деформирани и изместени. При огледа
е установено, че десния ред пасажерски седалки е претърпял конструктивни
деформации в резултат на въздействие на инерционните сили и
последователния натиск на пътниците по време на произшествието.
Седалките са с отчетливо огънати облегалки, което показва приложен силен
натиск от телата на пътниците в резултат на инерционните сили при рязкото
спиране и удара. Освен това е налице нарушено закрепване върху пода, което
се изразява в разкъсване на отворите на свързващите болтове от каналите,
което е показател за силен натиск с направление отзад напред за всяка
седалка. Според допълнителното заключение, установените деформации по
облегалките и нарушеното закрепване на седалките са създали условия за
нараняване на пътниците вследствие на инерционните сили, възникнали при
удара. Конкретно за седалка №3, посочена от ищцата като такава, на която тя е
пътувала, експертът е заявил в последното съдебно заседание, че е
деформирана, като върху гърба е приложен силен натиск от задностоящия, но
не е излязла от релсата си.
От комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че най-
съществената травма – тази на гръбначния стълб, е получена по индиректен
механизъм. Според вещите лица, счупването на тялото на първи поясен
прешлен е причинено от сила по хода на гръбначния стълб, предадена чрез
седалката, с посока от седалището към главата, преценено в седнало
положение. Вещите лица поясняват в заключението си и устно в съдебно
заседание, че основния удар е бил понесен от предната част на автобуса и от
пода, при което телата на пътниците са били подложени на динамично
натоварване с посока отдолу-нагоре и отзад-напред. В съдебно заседание те
посочват, че дори и облегалката на седалката да не е поддала и да не се е
деформирала напред, инерционния момент ще сгъне тялото на ищцата по
същия начин и тя ще бъде подложена на същата разрушителна сила с посока
отдолу нагоре и при сгъването отзад напред. Според отговора на въпрос 4.3,
предпазните двуточкови колани (с каквито автобусът е бил оборудван според
допълнителното заключение на в.л.У.) имат само поясна част. При конкретния
7
механизъм на ПТП системата автобус-пътник се стреми да запази скоростта и
посоката на движение след напускането на пътя и пропадането върху ниския
терен, движи се заедно и няма сила, която да ги раздели с или без поставен
предпазен колан. Контактът на купето с терена е създал динамично
натоварване с посока отдолу-нагоре, което се е придало чрез седалката по хода
на гръбначния стълб. От това вещите лица са направили извод, че е възможно
уврежданията да настъпят с или без поставен предпазен колан, както и в
съдебно заседание са пояснили, че с или без поставен колан ищцата не би
могла да падне на пода между предната и нейната седалка и по този начин да
получи счупване на прешлена.
Във връзка с останалите травматични увреждания (кръвонасядания)
вещите лица са заключили, че са получени по директен механизъм от удар с
твърд или върху твърд тъп предмет, като елементи от седалките и
облегалките.
Вещите лица са установили, че ищцата е имала съпътстващи
заболявания – стеатоза на черния дроб и жлъчно-каменна болест. При
претърпяното интензивно сътресение на тялото и органите в него и
прилагането на обезболяващи и противовъзпалителни средства е възможно да
се получи обостряне на съществуваща симптоматика.
Въз основа на заключението на комплексната СМЕ съдът приема, че
счупването на първи поясен прешлен е резултат именно на произшествието,
настъпило е по индиректен механизъм, а не в резултат на удар в увредената
област, а обстоятелството, че част от фактическите твърдения на ищцата за
механизма на увреждането й не се подкрепят от събраните доказателства е без
значение за горните изводи. Освен това увреждане, ищцата е получила и
множество кръвонасядания по крайниците. Не се приема от съда, че в резултат
на произшествието ищцата е получила увреждания на вътрешните органи,
които са били лекувани в отделението по гастроентерология на УМБАЛ
Бургас в периода от 21.12.2022 год. до 28.12.2022 год. (епикриза на л.124 от
делото). Както се уточнява от вещите лица по СМЕ, ищцата е имала
съпътстващи заболявания – стеатоза на черния дроб и жлъчно-каменна
болест и болевия синдром се е обострил, което не представлява самостоятелно
увреждане на здравето й в причинна връзка с произшествието.
Съдебно-психологическата експертиза е установила, че ищцата
проявява белези на емоционална нестабилност и психично страдание, които
могат да се окачествят като нарушения от патологичен характер на
психичната дейност с бавно затихващ интензитет. Психичните процеси са
съпроводени с фрагменти от дистимен характер (разстройство на
настроението) и са налице поведенчески проблеми, изразяващи се в избягване
на определени дейности, свързани физическо натоварване. Според вещото
8
лице, не се наблюдава симптоматика, която налага да бъде третирана с
медикаменти. При пълноценно физическо възстановяване и липса на
двигателни ограничения възгледите за пълно възстановяване на ищцата са
оптимистични.
От свидетелските показания на св.Х., дъщеря на ищцата, се установява,
че майка й преживяла силен шок след катастрофата, била много изплашена.
Прекарала в болницата близо един месец, претърпяла операция на гръбнака и
била изписана след Новогодишните празници. Както по време на болничния
престой, така и след изписването си в продължение на един месец била на
легло. Била изцяло зависима от близките си за хранене, обличане и пр.
Свидетелката поела грижите за домакинството. Ищцата прекарала в отпуск по
болест шест месеца, след което е върнала на работа. Оплаквала се от болка в
гръбнака и лесна уморяемост, което налагало да прави чести почивки. Според
свидетелката катастрофата променила ищцата, тя се сринала психически,
сънувала кошмари, страхувала се да пътува с автобус , отказала се от
социалния си живот.
От документите, от комплексната СМЕ и от свидетелските показания е
видно, че ищцата е била прегледана в болнично заведение в Свиленград, но е
отказала хоспитализация. С личния автомобил на водача на автобуса – св.И., е
била откарана до гр.Бургас, където на следващия ден е приета в НХО на
УМБАЛ Бургас. На 14.12.2022 год. е извършена вертебропластика (поставяне
на костен цимент с пункция). Изписана е на 21.12.2022 год. в добро общо
състояние, с препоръки без физическо напрежение, да се избягват възбуждащи
и стимулиращи храни и напитки, с назначена терапия за дома – епикриза на
л.77-78. В същия ден е приета в Отделение по гастроентерология, където до
28.12.2022 год. е лекувана за заболявания на хепатобилиарната система
медикаментозно. Изписана е с подобрение, с препоръки за диетичен режим и
терапия. От СМЕ става ясно, че е провеждала физиотерапия, като последният
амбулаторен лист е от 09.02.2023 год. Според вещите лица, счупването е
възстановено и фрагментите са зараснали, прогнозата за ищцата е
благоприятна – отговор на в.8. Проведеното оперативно лечение имало за цел
стабилизиране без разместване на фрагментите и това е постигнато. Посочили
са, че ищцата се оплаква от болки при динамично и статично натоварване.
Обяснили са, както в заключението, така и в съдебното заседание, че травмата
е получена при съществуващи дегенеративни промени в опорно-двигателния
апарат и в частност гръбначния стълб, предвид възрастта на ищцата, като е
напълно възможно понесената травма да отключи и засили съществуваща
болкова симптоматика. В обобщение вещите лица за заявили, че
уврежданията, получени при злополуката от 11.12.-2022 год. са възстановени
и няма данни за настъпили усложнения.
9
Претърпените от ищцата болки, физическо и психическо страдание,
силни негативни изживявания, стрес, ограничения в личния живот и контакти
след произшествието на 11.12.2022 год. представляват неимуществени вреди,
които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от
КЗ.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Болките и физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са
ноторни, като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай след
катастрофата те са били силни, но не са били изключително интензивни и са
позволили на ищцата за се придвижи с автомобил по своя преценка от
гр.Свиленград до гр.Бургас. Силни болки ищцата е търпяла и след
вертебропластиката.
От друга страна съдът съобрази, че приложеното лечение не
представлява същинска операция и е по-щадящ и по-бързо възстановяващ
метод за пациента. Ищцата се е възстановила напълно в рамките на шест
месеца, след изтичането на които се е върнала на работа. Прогнозите са добри,
запазена е функцията на гръбначния стълб – опора на тялото и движение на
снагата. Остатъчните оплаквания от болки при статично и динамично
натоварване не влияят на функцията на гръбначния стълб, но представляват
дискомфорт за ищцата, който я ограничава в ежедневието. Не се кредитират
свидетелските показания на св.Х. в частта, в която тя твърди, че по време на
болничното лечение и един месец след това ищцата била на постелен режим.
Липсват данни в медицинската документация, че ищцата е била поставена на
легло или й е предписан такъв режим у дома.
Освен болка, телесното увреждане е причинило на ищцата силен шок и
психическо страдание, но не в степен, по-голяма от обичайната при такова
внезапно и травмиращо събитие. Свидетелските показания на св.Х., че
нейната личност е променена завинаги, не се подкрепят от заключението на
вещото лице психолог, според което не е установена патологична
психологическа промяна, нито е необходимо лечение с медикаменти.
Твърденията, че състоянието на ищцата преди е налагало лечение с
медикаменти не се кредитират от съда, тъй като не се прилагат писмени
доказателства за това (рецепти, лист от преглед) и дори не се посочва какви са
10
били тези медикаменти. В обобщение съдът намира, че психичното страдание
се е проявило, но вече е преодоляно от ищцата и затихва, като сега се
установяват само фрагменти от дистимен характер.
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените
от ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и
психически сътресения, благоприятния изход от лечението й и като взе
предвид икономическата конюнктура към датата на деликта и постоянно
нарастващите застрахователни лимити, Бургаският окръжен съд намира, че на
Д. Р. следва да се определи обезщетение в размер от 30 000 лв., а в останалата
част до пълния размер претенцията следва да се отхвърли.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
отчасти доказана по основание и размер. Ищцата претендира разходи за
лечение и медикаменти общо от 906,23 лв., като представя фактури и касови
бонове. От тях две фактури са за разходи, които не са свързани с лечението й и
не следва да се присъждат като обезщетение за имуществени вреди. На л.180
от делото се намира фактура, по която ищцата е заплатила сумата от 450 лв. за
изготвяне на психологическо становище, което е счетено от съда за
недопустимо доказателство и е изключено от делото. На л.173 се намира
фактура, която е издадена на адв.Н.Д. за заплатени административна такса за
копие от медицинските документи и за издаване на дубликати от изследвания
общо за 285 лв. Тези разходи не са сторени от ищцата и не са във връзка с
лечението й. След изключване на сумите от 450 лв. и 285 лв., на ищцата
следва да се присъдят 171,23 лв.
Застрахователят е въвел възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, което в случая почива на фактическите твърдения, че ищцата е
предприела пътуване без поставен предпазен колан и е отказала да бъде
приета за лечение в МБАЛ Свиленград веднага след катастрофата.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или
е способствало за неговото настъпване, дори и да не е противоправно (т.7 от
ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
От допълнителното заключение на в.л.У. става ясно, че автобусът е бил
снабден с двуточкови колани, т.е. с колани, обхващащи поясната област, при
които торса остава напълно подвижен. Вещите лица от СМЕ заключават, че
счупването на прешлена би настъпило и при поставен колан, поради рязката
флексия на тялото под въздействието на голяма сила при значителния удар на
автобуса в терена след приключване на полета му. Ето защо, дори и ищцата да
е пътувала без поставен колан, увреждането не е съпричинено от нейното
11
поведение. Липсват данни пътуването от гр.Свиленград до гр.Бургас да е
влошило положението на ищцата, или пък забавянето да е препятствало
лечението й, ето защо съдът намира възражението за съпричиняване за
неоснователно и обезщетенията следва да се присъдят без редукция.
Ищцата претендира обезщетение за забава върху главниците от момента,
в който е предявила извънсъдебна претенция до застрахователя – 13.01.2023
год.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от
ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид
определения размер на обезщетението. След като липсват доказателства за
уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент
на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 13.01.2023 год. –
датата, на която пострадалата е подала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Ищцата е поискала присъждане на разноски по представен списък и има
право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете. Била е представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА и е
поискала да бъде присъдено възнаграждение по Наредба №1/2004 год. на
ВАС, ведно с 20% ДДС.
Ответникът е направил възражение, че е приложен договор за правна
защита и съдействие от 20.11.2024 год., т.е. сключен в края на процеса, а освен
това адвокатът, с когото е сключен договора, не е представлявал ищцата в
открито съдебно заседание и ако му бъде определено възнаграждение то
следва да се сведе до съответстващо на действия без явяване в съдебно
заседание.
Възнаграждението на адвокат, осъществил безплатна правна помощ, се
определя по критериите, заложени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа – чл.38 ал.2 от ЗА. След като приложи
12
чл.7 ал.2 т.1 и т.3 и §1а от Наредбата, съдът изчисли минимално
възнаграждение в размер на 3050 лв. по първия иск и 400 лв. по втория. На
л.319 и л.371 от делото се съдържат оригинали на договори, сключени с
адв.Н.Д. и адв.Радков. Поискано е присъждане на възнаграждение по чл.38 от
ЗА в полза на адв.Н.Д., който действително не е представлявал ищцата в
открито съдебно заседание и неговата работа се изразява в изготвянето на
исковата молба и писмени становища. По аргумент от чл.9 ал.1 от Наредбата
следва да му се присъди ¾ от възнаграждението, т.е. сумата от 2 587,50 лв.,
или 3 105 лв. с ДДС.
Ответникът е поискал разноски по списък от общо 4 600 лв., от които
1500 лв. възнаграждение на адвокат, което е под минимума по Наредбата.
Възражението на ищцата, че не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, а възнаграждение за представителство от юрисконсулт,
понеже дружеството има назначени на щат такива, е неоснователно, тъй като
всяка страна преценя самостоятелно по какъв начин да упражни защитата си в
процеса. Съразмерно на отхвърлената част от претенциите, ищцата следва да
заплати на ответника разноски в размер на 3 225,33 лв.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски, дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 1 206,84 лв., както
и съразмерно разноските, заплатени от бюджета на съда – 374 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“
№67а, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел
Валериев Д., да заплати на Д. Р. Х., ЕГН **********, от ****, със съдебен
адрес град София, ул. „Х. Белчев“ №2, четвърти полуетаж, офис № 4, по
банкова сметка BG37SOMB91301057118301, сума в размер на 30 000
(тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени й от настъпило на 11.12.2022 година пътно-
транспортно произшествие - самокатастрофа с ППС - автобус с рег. № А 1525
МВ, марка „Бова“, модел „ФХД 12 370 А“, собственост на „ДС Травел“ ЕООД
и управляван от Т. Д. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата в размер на 171,23 (сто
седемдесет и един 0.23) лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото произшествие, изразяващи се в заплатени разходи за лечение
и медикаменти, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.01.2023
год. до окончателното изплащане, като претенциите в останалата част до
13
предявените размери ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“
№67а, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел
Валериев Д., да заплати на адв.Н. Д. възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на Д. Р. при условията на чл.38 от ЗА по гр.д.
№754/23 год. в размер на 3 105 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Д. Р. Х., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес град
София, ул. „Х. Белчев“ №2, четвърти полуетаж, офис № 4, да заплати на
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ №67а, представлявано
от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д. разноски
съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 3 225,33 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“
№67а, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел
Валериев Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 1 206,84 лв. и разноски за
експертизи в размер на 374 лв.
Решението е постановено при участието на третите лица „ДС травел“
ЕООД и Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14