РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Добрич, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Х.ва
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230103440 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. К. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г., с която срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, в условията на
обективно съединяване са предявени следните искове:
-на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът да прогласи за нищожна клаузата чл. 6
от Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2020г., сключен между „СИТИ КЕШ”
ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и Д. К. В. като
кредитополучател;
- на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът да прогласи за нищожна клаузата чл. 8
от Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2020г., сключен между " СИТИ КЕШ”
ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и Д. К. В. като
кредитополучател;
- на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, с което да осъди "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и
адрес на управление – ***, с ЕИК ***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 811,92 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № *** от 13.11.2020г. , ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
С определение № 1190/29.04.2024г. съставът е съединил за общо разглеждане и
постановяване на общ съдебен акт гр.д. № 3440/2023г., 3441/2023г, 3442/2023г, 3443/2023г.,
3444/2023г., 3445/2023г. и 3446/2023г., всички по описа на РС Добрич, като производството
по седемте дела да продължи под№ 3440/2023г. на ДРС.
В този смисъл, предмет на разглеждане по настоящото производство са и
1
предявените искове по образуваното гр.д№3441/2023г. от Д. К. В., срещу „СИТИ КЕШ”
ООД, както следва:
-за установяване нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за
потребителски кредит № *** от 22.03.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със
седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и Д. К. В. като кредитополучател, на осн.
чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД;
-иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на Д. К. В., сумата от 1450,59лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № *** от 22.03.2021г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на разглеждане по настоящото производство са и предявените искове по
образуваното гр.д№3442/2023г. от Д. К. В., ЕГН: **********, срещу „СИТИ КЕШ” ООД
искове, както следва:
-искове с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, за установяване нищожността
на клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 19.01.2023г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател;
-иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на Д. К. В., сумата от 500лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № *** от 19.01.2023г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на разглеждане по настоящото производство са и предявените искове по
образуваното гр.д№3443/2023г. от Д. К. В., ЕГН: **********, срещу „СИТИ КЕШ” ООД,
както следва:
- искове на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД , за установяване нищожността на клаузите
на чл.6 и чл.8 от Договор за потребителски кредит № *** от 07.07.2020г., сключен между
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и Д. К. В. като
кредитополучател;
- иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на Д. К. В., сумата от 198,27лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № *** от 07.07.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на разглеждане по настоящото производство са и предявените искове по
образуваното гр.д№3444/2023г. от Д. К. В., ЕГН: **********, срещу „СИТИ КЕШ” ООД
искове на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД , както следва:
- искове с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД , за установяване нищожността
на клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2021г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател;
-иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на Д. К. В., сумата от 676,94лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2021г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на разглеждане по настоящото производство са и предявените искове по
образуваното гр.д№3445/2023г. от Д. К. В., ЕГН: **********, срещу „СИТИ КЕШ” ООД
искове, както следва:
- искове с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД , за установяване нищожността
на клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 27.09.2022г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател;
-иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
2
заплати на Д. К. В., сумата от 1057,26лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № *** от 27.09.2022г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на разглеждане по настоящото производство са и предявените искове по
образуваното гр.д№3446/2023г. от Д. К. В., ЕГН: **********, срещу „СИТИ КЕШ” ООД,
както следва:
-искове с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, за установяване нищожността
на клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от 25.02.2022г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател;
- иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на Д. К. В., сумата от 1057,26лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за потребителски кредит № *** от 25.02.2022г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Субсумирани твърденията в исковите молби:
Ищцата сключила процесните договори за кредит с ответното дружество. По силата
на договора, в качеството на кредитополучател получила потребителски кредити, като
кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой.
В чл. 6, съответно в чл.5 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да
предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща
по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или едно/две физически лица, които
да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно
с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение
на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 8, съответно чл.11 от договора
кредитополучателят дължи неустойка в размер на исковите суми, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. Неустойката е за
непредоставяне на гаранция е начислена от кредитора, включена е като част от всяка
погасителна вноска в погасителния план по договора и е погасена от кредитополучателя.
Според ищеца клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 6 и чл. 8 от договора,
съответно чл.5 и чл.11от договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Сочи
се ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, което приема, че е нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Посочва се и съдебна практика по въпроса- Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. N2 1226/2015г., I т.о. на ВКС.
Още при сключване на договора е уговорена неустойка в размер на 92% от общата
дължима сума по кредита за главница и лихва. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
3
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Всички тези обстоятелства в съвкупност без никакво съмнение обосновават
значително надхвърляне на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции на уговорената неустойка по чл. 6 и чл. 8 от договора, което я прави
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съответно
нищожна.
Заплатената въз основа нищожни клаузи неустойка се явява недължимо платена и
следва да се възстанови от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, депозира идентичен отговор на исковите
молби , с който оспорва исковете като неоснователни.
Излагат се следните фактически твърдения относно сключването и движението на
кредитите: първият сключен договор между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД, предмет на
изследване по гр. д. №3442/23 г. е с №*** от 07.07.20 г. Той е погасен на 04.11.20г.
Една седмица по-късно, на 13.11.20г. е изтеглен втори кредит с №***, предмет на
изследване по гр. д.№3440/20г., който е рефинансиран със сключването на трети кредит на
22.03.21г., който е с номер *** и е предмет на изследване по гр. д. № 3441/2023 г. Този
кредит пък е рефинансиран на 29.11.21г. със сключването на четвърти кредит с номер ***,
който е предмет на изследване по гр. д. № 3444/2023г. Той от своя страна също е
рефинансиран на 25.02.22 г. със сключването на пети кредит с № ***, който се оспорва по гр.
д. № 3446/2023 г. Следва ново рефинансиране на 27.09.22 г. със сключването на шести
кредит с номер ***, който се оспорва по гр. д. № 3445/2023 г. Следва последното
рефинансиране на 19.01.23 г. със сключването на договор №***, в оспорване на който е
образувано гр. д. № 3442/2023 г., по който понастоящем повече от една година след
сключването му са платени само 334.00 лв., а дължими остават цели 3,233.16лв.
Ответната страна представя шест броя Справка за движения по кредити с №***,
№***, №***, №***, №***, №***, както и Справка-извлечение за извършени и предстоящи
плащания по кредит с №***.
Според ответника кредитополучателката злоупотребява с правата си и действа в
противоречие на принципите за добросъвестност по чл. 3 ГПК, добросъвестност на страните
в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и че „никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение". При този анализ ответника сочи, че парите, които ищцата
иска да й бъдат върнати по всяко дело, всъщност не са нейни, а са на „СИТИ КЕШ „ ООД.
Ответната страна определя процесните неустойки за валидни и индивидуално
уговорени. Оспорената от ищеца неустойка по всички договори е уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на
договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения -
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, посочени в чл. 5 от Договора.
Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране
е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем
срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и
договорената лихва. Процесните договори са сключени изцяло по волята на ищеца, който е
попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента,
който поема по силата на чл. 5 и чл. 11/чл.6 и чл.8 и след сключването на всеки договор,
дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това
4
да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на
кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели четиринадесет дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, ал.1 от Договора, както и т. 1, Част IV от
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици -заплащане на обезщетения
или такси. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния
срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например.
Вместо да упражни правото си на отказ от договора обаче или да поиска по друг
начин да се освободи от задължението си за неустойка, ищецът цели шест пъти е
рефинансирал предсрочно цели задълженията си към СИТИ КЕШ със сключването на нови
договори при идентични условия. Тези на пръв поглед нелогични рефинансирания се
обясняват със завеждането на идентични съдебни производства, които в съвкупност
изграждат заключението, че лицето е целяло начисляването на неустойката по колкото се
може повече договори, за да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящите
производства, в които да печели от СИТИ КЕШ чрез кумулирането на разноски по договори
за безплатна правна помощ. Горното е в пряко противоречие с добросъвестността, която
страните си дължат в преддоговорните отношение по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че
никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
На следващо място сключването на идентични кредитни продукти със СИТИ КЕШ
оформя и друг съществен извод, отнасящ се към неоснователността на претенциите на
ищеца. По всеки от договорите е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от
страна на кредитора, тъй като ищеца се е запознал неколкократно с условията на конкретния
кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал преддоговорна
информация и самостоятелно избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при
безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. В същия смисъл е и
цитираната съдебна практика, постановена при идентична фактическа обстановка на
сключване на няколко идентични договора между потребител и търговец. Това опровергава
твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите
нрави от страна на кредитодателя. Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. №
2301/2022 г.; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.; т. 57 от
Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело C-186/16(*** и др.
срещу *** SA.)
На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен
момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК
на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, в
разглежданите клаузи такова противоречие с добрите нрави не е налице, още повече,
доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни
критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали
неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди.
При сключване на процесните договори кредитополучателят Д. К. В., ЕГН
********** не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
е направил предварителна оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на
несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11 /чл.8, като е дал
възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно
да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се
приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение
5
на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената
неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред,
или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка /Решение № 26
ОТ 26.04.2017г. по т.д. № 50246/2016 г, III Г О. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по
гр.д. № 698/2009 г, II ГО. на ВКС и др/.
Във връзка с това, напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на
потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя.
В срока по чл.131 от ГПК е предявен насрещен иск от „СИТИ КЕШ” ООД, със
седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** срещу Д. К. В., ЕГН: **********/л.54 от
дело 3442/23г. на РС Добрич/, за сумата от 1166 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева/,
представляващи частичен иск от неизплатено задължение за главница по договора за кредит
в общ размер на 1500 лева. Настоява се, в случай че целият договор бъде обявен за
недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, кредитополучателят да заплати на "СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК *** сумата от 1166 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева/, представляваща
чистата главница по Договор за потребителски кредит № *** от 19.01.2023 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна :
По делото е представен Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2020г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 900лева при ГЛП 40,05%, ГПР 48,3%.
Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на договора е
13.07.2021г.
В чл. 6 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:1.Банкова гаранция или 2. Поръчител,
отговарящ на условията на чл. 23 от ОУ към договора за заем. В исковата млоба е цитиран
текста на общите условия относно изискванията за поръчител- едно или две физически лица,
които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължават да отговарят
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.8 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 811,92лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит ***, видно от който
неустойката е начислена в месечните анюитети –осем на брой.
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна. Видно от извършените отбелязвания, кредитополучателят е
погасил изцяло задълженията по договора, включително неустойката.
В отговора на исковата молба ответната страна признава, че по този договор не са
налице текущи задължения на кредитополучателя. С молба вх.№ 20683/29.10.24г. също се
потвърждава заплащане на процесната неустойка.
По гр.д№ 3441/2023г. е представен Договор за потребителски кредит № *** от
22.03.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 1300лева при ГЛП 40,05%,
ГПР 47,82%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на
договора е 24.01.2022г.
В чл. 6 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:1.Банкова гаранция или 2. Поръчител,
отговарящ на условията на чл. 23 от ОУ към договора за заем. В исковата млоба е цитиран
6
текста на общите условия относно изискванията за поръчител- едно или две физически лица,
които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължават да отговарят
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.8 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1450,59лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит ***, видно от който
неустойката е начислена в месечните анюитети.
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна. Видно от извършените отбелязвания, кредитополучателят е
погасил изцяло задълженията по договор ***, включително неустойката.
В отговора на исковата молба ответната страна признава, че по този договор не са
налице текущи задължения на кредитополучателя. С молба вх.№ 20683/29.10.24г. също се
потвърждава заплащане на процесната неустойка от кредитополучателя.
По гр.д№ 3443/2023г. е представен Договор за потребителски кредит №*** от
07.07.2020г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 500лева при ГЛП 40,05%,
ГПР 47,47%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на
договора е 07.10.2020г.
В чл. 6 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:1.Банкова гаранция или 2. Поръчител,
отговарящ на условията на чл. 9 ал.2 от ОУ към договора за заем. В исковата молба е
цитиран текста на общите условия относно изискванията за поръчител- едно или две
физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължават
да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по
кредита.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.8 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 198,27лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит ***, видно от който
неустойката е начислена в месечните анюитети .
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна. Видно от извършените отбелязвания, кредитополучателят е
погасил изцяло задълженията по договор ***, включително неустойката.
В отговора на исковата молба ответната страна признава, че по този договор не са
налице текущи задължения на кредитополучателя. С молба вх.№ 20683/29.10.24г. също се
потвърждава заплащане на процесната неустойка от кредитополучателя.
По гр.д№ 3444/2023г. е представен Договор за потребителски кредит № *** от
29.11.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 1200лева при ГЛП 40,05%,
ГПР 49,82%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на
договора е 09.05.2022г.
В чл. 5 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1.Безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва или
2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко
7
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.
2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение;
2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ;
2.6.Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
В ал.(2) на чл.5 Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.11 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 676,94лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит № *** , видно от който
неустойката е начислена в месечните анюитети.
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна. Видно от извършените отбелязвания, кредитополучателят е
погасил изцяло задълженията по договор № ***, включително неустойката.
В отговора на исковата молба ответната страна признава, че по този договор не са
налице текущи задължения на кредитополучателя. С молба вх.№ 20683/29.10.24г. също се
потвърждава заплащане на процесната неустойка.
По гр.д№ 3445/2023г. е представен Договор за потребителски кредит №*** от
27.09.2022г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 1500лева при ГЛП 40,05%,
ГПР 49,83%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на
договора е 18.04.2023г.
В чл. 5 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1.Безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва или
2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.
2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение;
2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ;
2.6.Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
В ал.(2) на чл.5 Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора.
8
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.11 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1057,26лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит ***, видно от който
неустойката е начислена в месечните анюитети .
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна. Видно от извършените отбелязвания, кредитополучателят е
погасил сумата от 662,47лв. за неустойка по договор ***.
С молба вх.№ 20683/29.10.24г. се оспорва плащане на неустойка в размер на
1057,26лв. Признава се плащане на неустойка в размер на 662,47лв. съгласно справка за
извършени плащания.
По гр.д№ 3446/2023г. е представен Договор за потребителски кредит №*** от
25.02.2022г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 1500лева при ГЛП 40,05%,
ГПР 49,83%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на
договора е 16.09.2022г.
В чл. 5 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1.Безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва или
2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1.При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2.При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.
2.3.Да не е/са поръчитл/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение;
2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ;
2.6.Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
В ал.(2) на чл.5 Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.11 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1057,26лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит ***, видно от който
неустойката е начислена в месечните анюитети .
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна. Видно от извършените отбелязвания, кредитополучателят е
погасил изцяло задълженията по договор*** , включително неустойката.
В отговора на исковата молба ответната страна признава, че по този договор не са
налице текущи задължения на кредитополучателя. С молба вх.№ 20683/29.10.24г. също се
потвърждава заплащане на процесната неустойка.
По гр.д№ 3442/2023г. е представен Договор за потребителски кредит №*** от
19.01.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
9
с ЕИК *** и Д. К. В.. На кредитополучателя е отпусната сума от 1500лева при ГЛП 40,05%,
ГПР 49,61%. Договорът служи за разписка за получаване на заетата сума. Крайния срок на
договора е 31.08.2023г.
В чл. 5 от Договора страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1.Безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва или
2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1.При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2.При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.
2.3.Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение;
2.5.Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ;
2.6.Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
В ал.(2) на чл.5 страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора.
Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок, съгласно
чл.11 от Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1205,37лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение№1 към договора за кредит.
Представен е погасителен план към договор за кредит***, видно от който неустойката
е начислена в месечните анюитети .
По делото е представена от ответната страна справка за движение по кредит № ***,
неоспорена от ищцовата страна/ л.46 от д.№ 3442/23/. Видно от извършените отбелязвания,
кредитополучателят е погасил 334.00 лв. Извършените плащания по договора са, както
следва: 184 лв. на 17.02.23 г. и 150 лв. на 18.06.2023 г. Остатъчното задължението на Д. К.
В., ЕГН **********, е в общ размер на 3263,82 лева. С молба вх.№ 20683/29.10.24г. се
оспорва плащане на неустойка в размер на 500лв.
Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените в условията на обектевно съединяване установителни искове са с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Д. К. В. срещу „Сити кеш“ ООД за прогласяване
нищожността на разпоредбите от сключените договори за потребителски кредити, касаещи
уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение, като накърняващи добрите нрави,
както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. К. В. срещу „Сити кеш“
ООД срещу „Сити кеш“ ООД с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите, представляващи недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по
процесните договори за потребителски кредити.
Насрещния иск предявен от „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление
– ***, с ЕИК *** срещу Д. К. В., ЕГН: **********, за сумата от 1166 лв., частичен иск от
неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит №*** от
19.01.2023г. в общ размер на 1500 лева, е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, вр. чл.240
и сл. от ЗЗД.
10
Евентуално съединения с насрещния иск, иск ответникът да заплати на "СИТИ КЕШ"
ООД, ЕИК *** сумата от 1166 лв. , частичен иск от цялото вземане от 1500лева,
представляваща предоставената и дължима чиста главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 19.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане, е с правно основание чл.23 от ЗПК.
Няма спор по делото, че между страните са възникнали правоотношения по
процесните седем броя договори за потребителски кредити, по който ищецът е усвоил
заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове 3или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключените договори по своята правна
характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредити, поради което
за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за
потребителския кредит.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: по
иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - сключването на договора за заем със соченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза, в частност уговарянето в полза на ответника на
процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна на
посочените основания; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено
плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на платените
от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
Доколкото договорът за заем за потребление е реален договор, същият се счита за
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. За осъществяването на фактическиясъстав е
необходимо реално предаване на паричната сума, тоест за основателността на предявените
искове е нужно ищецът да докаже предаването на паричната сума и основанието за това. В
процесните договори се съдържа изявление от кредитополучателя, с което удостоверява
получаване на заетата сума по всеки от тях. Договорът е разписка за предадената сума,
поради което кредитодателят е изправна страна по това свое задължение.
Процесната неустойка е уредена в представените договори, съответно в
коментираните клаузи от договорите.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
11
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
оспорените в настоящото производство договорни клаузи е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора да
представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в неоправдано завишен размер съпоставен с размера на заетата сума. При
преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Следва да се посочи, че това задължение представлява начин за минимизиране на
риска от неизпълнение за кредитодателя. Това допълнително задължение за предоставяне на
обезпечение има присъщата на обезпеченията цел, а именно да се възстанови основния дълг
от трето платежоспособно лице. В резултат, ако не бъде предоставено обезпечение,
кредиторът няма да бъде лишен от изпълнение на вземането си, а ще бъде затруднен, поради
което е възможно да остане без ликвиден финансов ресурс или да направи разходи по
издирване на сексвестируемо имущество на потребителя, по предприемане на действия за
упражняване на притезанието по съдебен ред или за принудително изпълнение. Тези
последици ще бъдат налице само при неизпълнение от страна на длъжника, тоест при едно
забавено изпълнение. Следователно неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение не води до самостоятелни неблагоприятни последици съответно предвидената
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение служи за
обезщетяване на посочените вреди от неизпълнение на главното задължение.
12
Разпоредбата на чл.33 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Законът не допуска кумулирането на обезщетение за забава в размер на законната
лихва и какъвто и да е друг вид обезщетение за вредите от забавено изпълнение. Ето защо
уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
противоречи на императивна разпоредба на закона, а именно чл.33 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че чрез уговарянето на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение се постига още една неправомерна цел, а
именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за
извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на
потребителя. Съгласно чл.2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването
на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя.
Следователно с подобни клаузи (за предоставяне на обезпечение, за неустойка за
липса на такова, за такси за експресно разглеждане на документи) чрез икономически
средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка
на кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски
кредит и то поради поведението на кредитора. Кредиторът сам е поел риск да отпусне
реално необезпечен кредит, а само обезпечаем, доколкото е предвидено евентуалното му
обезпечаване в тридневен срок от усвояването на кредита.
Предвид гореизложеното предявените установителни искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
С оглед основателността на исковете за нищожност на атакуваната клауза и при липса
на други основания за имущественото разместване, предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също са доказани по основание. От приетите по делото
справки за извършени плащания безспорно се установяват по размер платените от ищеца
суми за неустойка по следните договори:
-Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2020г. в размер на 811,92лв.;
-Договор за потребителски кредит № *** от 22.03.2021г. в размер на 1450,59лв.;
-Договор за потребителски кредит №*** от 07.07.2020г. в размер на 198,27лв.;
-Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2021г. в размер на 676,94лв.;
-Договор за потребителски кредит №*** от 25.02.2022г. в размер на 1057,26лв.;
За така установените суми, внесени за заплащане на неустойка по сключените
договори, исковете по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явяват изцяло основателни.
Приложената справка за извършени плащания по Договор за потребителски кредит
№*** от 27.09.2022г., неоспорена от ищцовата страна удостоверява неизгодния за ответното
дружество факт на заплащане от страна на ищеца на сумата от 676,94лв. за неустойка. Искът
за връщане на дадената по нищожна клауза неустойка в така установения размер следва да
бъде уважен, като за горницата до претендирания размер от 1057,26лева подлежи на
отхвърляне като недоказан.
Спорно е и вземането на ищеца за неустойка по Договор за потребителски кредит
№*** от 19.01.2023г. По делото е представена от ответната страна справка за движение по
кредит № ***, неоспорена от ищцовата страна/ л.46 от д.№ 3442/23/. Видно от извършените
отбелязвания, кредитополучателят е погасил 334.00 лв. Извършените плащания по договора
са, както следва: 184 лв. на 17.02.23 г. и 150 лв. на 18.06.2023 г.
С плащането на 17.02.23г. от 184лв. кредитополучателят е платил първа вноска по
погасителния план, в изпълнение на задълженията си по договора за заем. По това плащане
13
е погасено задължение за неустойка в размер на 160,64лв.
С извършеното плащане на 18.06.2025г. вече са падежирали 9 вноски, в това число
770,15лв. главница, 198,38 договорна лихва и 710,89лв неустойка. Платецът не представя
доказателства точно кое от всички задължения е заплатил с това последващо плащане.
Предвид прогласената нищожност на договорената клауза за неустойка, извършеното
плащане от 150лв. не следва да се разпредели съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД - погасяване първо
на възнаградителната лихва, а след нея на главницата. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД има
предвид само възнаградителната лихва, не компенсаторна неустойки. При частично
плащане, което не покрива задължението за главница и лихва /поради нищожност и
недължимост на неустойката/, поредността на погасяване е по чл. 76, ал. 1 ЗЗД като се
погасява първо по-обременителното задължение - главницата. Тя в най-голям размер и върху
нея се начисляват лихви за забавено изпълнение.
При горните доводи, ищцовата страна установи плащане на неустойка по Договор за
потребителски кредит №*** от 19.01.2023г. само за първата вноска в размер на 160,64лв.
Искът до този размер е основателен и подлежащ на уважаване, като за горницата над така
определената сума до претендирания размер от 500лв. подлежи на отхвърляне.
По насрещния иск, предявен от от „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на
управление – ***, с ЕИК *** срещу Д. К. В., ЕГН: **********/л.54 от дело 3442/23г. на РС
Добрич/, за сумата от 1166 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева/, представляваща частичен
иск от неизплатено задължение за главница по договора за кредит в общ размер на 1500
лева: Съгласно Договор за потребителски кредит №*** от 19.01.2023г. на Д. К. В. е отпуснат
кредит в размер на 1500лв. Съгласно представеното извлечение за извършените плащания
по този договор, неоспорено от кредитополучателя, последният е погасил 334.00 лв.
Извършените плащания по договора са, както следва: 184 лв. на 17.02.23 г. и 150 лв. на
18.06.2023 г. Първото плащане погасява изцяло първата вноска, в която не е договорено
плащане на главница. Второто плащане от 150лв. погасява главницата съобразно правните
доводи, изложени по- горе. След приспадането му остатъкът от дължимата, но незаплатена
след изтичане падежа по договора главница възлиза на 1350лв.
В случая, обаче, договорът въз основа на който се претендира частично вземане за
главница е недействителен.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния ДПК ГПР е в размер на 49,61% , а ГЛП е в размер на
40,05 %. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание. Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още
при сключването на договора е предвидено, че неустойката за непредставяне на обезпечение
ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като според тази норма към
всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия
срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида
обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен),
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло
да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и
риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по
договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява
14
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК в този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Искът за връщане на чистата
стойност в размер на 1166 лв., представляваща частичен иск от задължение за главница по
договора за кредит в общ размер на 1500 лева следва изцяло да бъде уважен.
По таксите и разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищецът, който не е сторил разноски в
производството. По всяко от съединените 7бр. дела ищцата е била освободена от
задължението за заплащане на държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на РС Добрич държавната
такса по уважените изцяло искове в размер на 508лв /5 дела х 2 иска /.
За исковете по Договор за потребителски кредит №*** от 27.09.2022г. т ответникът
следва да заплати държавна такса в размер на 50лв. за установителния иск и 31лв. по
частично уважения иск по чл.55 от ЗЗД.
За исковете по Договор за потребителски кредит №*** от 19.01.2023г. ответната
страна следва да заплати държавна такса от 50лв. по установителния иск за установяване
нищожност на клаузата за неустойка и 16,64лв. за иска по чл.55 от ЗЗД.
Сумирани задълженията за държавна такса, които следва да се възложат в тежест на
ответната страна възлизат на 655,64лв., платими по сметка на РС Добрич.
Ищецът е бил представляван безплатно в производството по делото от адв.Л. А. Г.,
БУЛСТАТ ***, личен № ***, съгласно представени Договори за правна защита и съдействие
от 18.12.2023г., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. Л. Г., следва
да бъде определено общо адвокатско възнаграждение по съединените дела. При определяне
на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение
на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая на обстоятелството, че се
касае за взаимосвързани правоотношения- прогласяване на клауза от договора за нищожна и
връщане на платените суми по нея. Съдът отчита обстоятелството, че делото е приключило в
три съдебни заседания без изслушване на свидетели и вещи лица, както и че се касае за дело
с обичайна за този тип дела сложност, като в проведеното съдебно заседание не са
присъствали представители на страните. Макар в настоящия случай да се касае до седем
броя искове, не са абсолютно идентични, като единствените разлики касаят размера на
отпуснатия кредит и договорените суми за неустойка. По всяко от делата са предявени
обективно кумулативно съединени искове, но исковете се основават на облигационно
правоотношение, произтичащо от един и същ юридически факт – договора за кредит. В този
случай, цената на иска по смисъла на чл. 68 от ГПК – той и материалния интерес по смисъла
на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г., е сбора от цената на обективните кумулативно
съединени исковe. Прилагане на правилото на чл. 2 ал. 5 от Наредбата, без същевременно да
се държи сметка и за общия материален интерес /сбора от цената на исковете / във всеки
отделен случай, би довело до присъждане на възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размери съответни и дори надвишаващи този интерес и в случаите, когато исковете
произтичат от едно и също правоотношение и престираната по всеки от тях защита е
еднаква / какъвто е настоящия / би се стигнало до неоснователно обогатяване и злоупотреба
с права . В тази насока следва да се има предвид и че нормата на чл. 2 ал. 5 от Наредба №
1/9.7.2004 г. постановява, че възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно, но в
зависимост от вида и броя на предявените искове – кумулативно, а в случая освен че - както
се каза по горе, исковете се основават на един и същи юридически факт – договор за кредит,
15
еднаква е и осъществяваната по тях защита – предвид общо възведения и приет от съда
довод за тяхната основателност, съответно липсата на самостоятелни доводи за
неоснователност на всяка от отделните претенции. Освен това, при оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по
смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на
принципа за неговата възмездност, което обезщетение следва да се определи съобразно
престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото,
каквато в случая не е налице.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че възнаграждение в размер на
1400лева отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от
процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и
молби-становища по 7 броя еднотипни искове, а след съединяването им работата на
адвоката още повече е облекчена.
Воден от изложеното Шести състав на РС Добрич
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл. 6 и чл.8 от Договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2020г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 811,92 лева,
представляваща получена без основание сума за неустойка по Договор за потребителски
кредит № *** от 13.11.2020г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за потребителски кредит № *** от 22.03.2021г.,
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател, на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1450,59лева,
представляваща получена без основание сума за заплащане на неустойка по Договор за
потребителски кредит № *** от 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от
19.01.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В. като кредитополучател, на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 160,64лева,
представляваща получена без основание сума за заплащане на неустойка по Договор за
потребителски кредит № *** от 19.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над така присъдената сума до претендираната в размер на 500лева.;
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за потребителски кредит № *** от 07.07.2020г.,
16
сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК *** и
Д. К. В. като кредитополучател, на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 198,27лева,
представляваща получена без основание сума за заплащане на неустойка по по Договор за
потребителски кредит № *** от 07.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.;
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от
29.11.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В. като кредитополучател, на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 676,94лева,
представляваща получена без основание сума за неустойка по Договор за потребителски
кредит № *** от 29.11.2021г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от
27.09.2022г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В. като кредитополучател, на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД ;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 662,47лева,
представляваща получена без основание сума за неустойка по Договор за потребителски
кредит № *** от 27.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 28.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума до претендираната от 1057,26лв.;
ПРОГЛАСЯВА по предявените от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, искове за
нищожни клаузите на чл.5 и чл.11 от Договор за потребителски кредит № *** от
25.02.2022г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***,
с ЕИК *** и Д. К. В. като кредитополучател, на осн. чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1057,26лева,
представляваща получена без основание сума за неустойка по Договор за потребителски
кредит № *** от 25.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
28.12.2023г. молба до окончателното изплащане на сумата.;
ОСЪЖДА Д. К. В.. ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на "СИТИ КЕШ” ООД,
със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, сумата от 1166 лв. /хиляда сто
шестдесет и шест лева/, представляваща частичен иск от неизплатено задължение за
главница по договора за кредит в общ размер на 1350 лева по Договор за потребителски
кредит № *** от 19.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба по насрещния иск 06.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати в полза на РС Добрич държавна такса в размер на 655,64лв.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ” ООД, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК
***, да заплати на адв. Л. А. Г., БУЛСТАТ ***, личен № ***, на упражняване на дейността:
******, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Д. К. В., ЕГН: **********, в размер на 1400лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в
17
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
18