О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.С., 03.06.2011г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 21 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.Х.
Л.Н.
при участието на
секретаря С. А. и прокурора Ц. БОРИЛОВА, разгледа докладваното от
съдия АСТАРДЖИЕВ н.ч. дело №1128
по описа за 2011 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият
съд следва да се произнесе по групирането на наказанията, наложени на осъдения Я.К.В.
с различни присъди, доколкото видно от приложените свидетелства за съдимост и
бюлетините за съдимост на лицето, последната влязла в сила присъда по смисъла
на чл.39, ал.1 от НПК е присъдата по НОХД №4156/2004г. на СГС, НК, 21 състав.
За такова
групиране е постъпила молба от упълномощения защитник на осъдения В. – адв.Б.М.
(л.1 от делото) и предложение от Началника на Затвора-гр.С. (л.28 от делото).
В съдебно
заседание прокурорът предлага да се групират присъдите по НОХД №7635/2008г. на
СРС, по НОХД №4897/2009г. на СГС, по НОХД №398/2010г. на РС-гр.Радомир и по
НОХД №4156/2004г. на СГС, като се наложи най-тежкото наказание от седем години
лишаване от свобода, което се увеличи по реда на чл.24 НК с една втора.
Предлага зачитане на различни периоди от време, през които осъденият В. е бил
задържан под стража по делата от групата и по други производства, по които има
влезли в сила оправдателни присъди или прекратяване на наказателното
производство.
Защитниците
на осъдения В. – адв.М.Д. и адв.Б.М. правят предложение за различно групиране
на присъдите на В., като изхождат от данните за изтърпените от него наказания
лишаване от свобода и искат зачитане на периоди от време, за които твърдят, че
неправилно са приспаднати по реда на чл.375а НПК (отм.) от прокуратурата.
Излагат редица аргументи, свързани със здравословното състояние на осъдения В.
и неговото поведение по делата, по които е осъден, за да се противопоставят на
искането за прилагане на чл.24 НК.
Осъденият Я.К.В.
поддържа искането на своята защита за възможно най-пълно зачитане на изтърпените
от него периоди от време с мерки за неотклонение „задържане под стража” и
наказания „лишаване от свобода”. Сочи, че няма наказания при изпълнение на
присъдите си в СЦЗ и активно се занимава с литературно творчество.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите, изложени от страните в съдебно заседание и писмено и като на
основание чл.306, ал.1, т.1 НПК и чл.23-чл.25 НК сам служебно се запозна и
прецени всички събрани по делото доказателства, намери следното:
До момента
осъденият В. е осъждан десет пъти както следва по хронологията на влизане в
сила на присъдите:
1. С присъда
по НОХД №192/1982г. на РС-гр.Радомир, влязла в сила на 02.12.1982г. е осъден за
извършено на 06.05.1982г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК вр. чл.63 НК и
за извършено на 22.05.1982г. престъпление по чл.339, ал.1 НК вр. чл.63 НК на
общо наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца и е определен
изпитателен срок от две години.
2. С присъда
по НОХД №168/1986г. на РС-гр.Радомир, влязла в сила на 29.09.1986г. е осъден за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК на лишаване от свобода за срок
от десет месеца, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от три години.
3. С присъда
по НОХД №118/1988г. на Ленински районен съд-гр.С., влязла в сила на
18.10.1988г. е осъден за извършено на 14.01.1987г. престъпление по чл.262 НК
вр. чл.210, ал.1 , т.2 НК и за извършено на 19.01.1987г. престъпление по
чл.274, ал.1 НК на общо наказание лишаване от свобода за срок от една година
при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в
изпълнение наказанието, наложено по НОХД №168/1986г. на РС-гр.Р..
4. С присъда
по НОХД №4857/2000г. на СРС, влязла в сила на 22.04.2003г., е осъден за
извършено на 30.07.1993г.-01.08.1993г. престъпление по чл.214, ал.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 НК и за извършено на
30.07.1993г.-01.08.1993г. престъпление по чл.142, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК вр.
чл.20, ал.2 НК на общо наказание от четири години лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
5. Със
споразумение по НОХД №497/2006г. на ОС-гр.Перник, влязло в сила на 10.07.2006г.
е осъден за извършено в периода август 2005г-17.02.2006г. престъпление по чл.321,
ал.1 НК, за извършено през ноември 2005г. престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК и за извършено на 15.02.2006г. престъпление по чл.339, ал.1 НК на общо
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ
режим.
6. С присъда
по НОХД №5008/2007г. на СРС, влязла в сила на 09.01.2008г. е осъден за
извършено на 13.10.2006г. престъпление по чл.143, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и за
извършено в периода средата на месец август 2006г.-30.08.2006г. престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК на пробация чрез задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни срещи с
пробационен служител за срок от две години и глоба в размер на 500 лв.
7. С присъда
по НОХД №7635/2008г. на СРС, влязла в сила на 09.11.2008г. е осъден за
извършено на 25.02.2008г. престъпление по чл.325, ал.4 вр. ал.1 НК вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” НК на лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален общ режим.
8. Със
споразумение по НОХД №4897/2009г. на СГС, влязло в сила на 20.11.2009г. е
осъден за извършено на 26.04.2009г. престъпление по 213а, ал.3, т.7 вр. ал.1
вр. ал.2, т.1 и т.4 НК вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК,
за извършено на 26.04.2009г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198,
ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за извършено на
26.04.2009г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1, б.”б” НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и за извършено на
26.04.2009г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1, б.”б” НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК на лишаване от свобода за
срок от четири години и шест месеца при първоначален строг режим.
9. Със
споразумение по НОХД №398/2010г. на РС-гр.Радомир, влязло в сила на 24.09.2010г.
е осъден за извършено на 30.09.2001г. престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК
на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим.
10. С
присъда по НОХД №4156/2004г. на СГС, влязла в сила на 08.03.2011г. е осъден за
извършено на 29.06.2002г. престъпление по чл.142, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.3 НК и за извършено в периода 29.06.2002г. – 01.07.2002г.
престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 НК вр. чл.213а, ал.3, т.2 вр.
ал.2 , т.1, т.2, т.3 и т.4 НК на лишаване от свобода за срок от седем години,
глоба в размер на 5 000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото
имущество, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
С оглед на
посочените осъждания на осъдения, настоящия съдебен състав на първо място счита,
че следва да изключи от възможните групирания наказанията, наложени по
присъдите по НОХД №192/1982г. на РС-гр.Радомир, НОХД №168/1986г. на
РС-гр.Радомир и НОХД №118/1988г. на Ленински районен съд-гр.С., доколкото
наказанията по тях са изтърпени още през 1988г. (с направеното зачитане по реда
на чл.59, ал.1 НК), а и същите са влезли в сила много време, преди деянията по
останалите присъди (с номера от 4 до 10 по описа).
А. По групиране на осъжданията:
Доколкото
последната влязла в сила присъда е за деяния, извършени в периода
29.06.2002г.-01.07.2002г., тези деяния се явяват извършени в условията на
реална съвкупност с всички деяния по присъдите с номера от 4 до 9 по направения
по-горе опис (НОХД №4857/2000г. на СРС, НОХД №497/2006г. на ОС-гр.Перник, НОХД
№5008/2007г. на СРС, НОХД №7635/2008г. на СРС, НОХД №4897/2009г. на СГС и НОХД
№398/2010г. на РС-гр.Радомир).
В същото
време деянието по НОХД №497/2006г. на ОС-гр.П. е извършено след
влизане в сила на присъдата по НОХД №4857/2000г. на СРС, а деянието по НОХД
№5008/2007г. на СРС е извършено след влизане в сила на присъдите по предходните
две дела.
Деянията, за
които В. е осъден по НОХД №7635/2008г. на СРС и по НОХД №4897/2009г. на СГС са извършени
на 25.02.2008г. и на 26.04.2009г. – т.е. след влизане в сила на присъдите по НОХД
№4857/2000г. на СРС, по НОХД №497/2006г. на ОС-гр.Перник и НОХД №5008/2007г. на
СРС и също не могат да бъдат групирани с тях.
Това
обстоятелство представлява пречка за исканото от защитниците пълно групиране,
доколкото посочените деяния не са извършени в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23-чл.25 НК и между тях не може да се определи общо наказание.
Според
настоящия съдебен състав най-благоприятното групиране за осъдения В. е на
последните четири влезли в сила присъди – по НОХД №7635/2008г. на СРС, по НОХД
№4897/2009г. на СГС, по НОХД №398/2010г. на РС-гр.Р. и по НОХД №4156/2004г.
на СГС. По тази група може да се наложи най-тежко наказание лишаване от свобода
за срок от седем години.
Групирането
на последното осъждане (по НОХД №4156/2004г. на СГС) с някоя от присъдите по НОХД
№4857/2000г. на СРС, по НОХД №497/2006г. на ОС-гр.Перник или по НОХД
№5008/2007г. на СРС, ще изключи от групата присъдата по №4897/2009г. на СГС, по
която е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и
половина и ще се стигне до по-неблагоприятно третиране на подсъдимия В., като
ще се наложи отделното изтърпяване на това наказание.
Същото важи
и за присъдата по НОХД №398/2010г. на РС-гр.Р., която също може да
бъде групирана с всички присъди (без първите три), но с оглед на посоченото
по-горе и на основа на принципа за най-пълно групиране съдът намира, че тя
трябва да бъде кумулирана в група с присъдата по НОХД №4897/2009г. на СГС и по
НОХД №4156/2004г. на СГС, по които са наложени и най-тежките наказания на
осъдения В..
По тези
причини съдът наложи на основание чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК на осъдения
Я.К.В. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем
години по присъдата по НОХД №7635/2008г. на СРС, по присъдата по НОХД
№4897/2009г. на СГС, по присъдата по НОХД №398/2010г. на РС-гр.Радомир и по
присъдата по НОХД №4156/2004г. на СГС. На основание чл.25, ал.1 НК вр. чл.23,
ал.3 НК към така наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода съдът присъединява
наказанията глоба в размер на 5 000 лв. и конфискация
на една четвърт от имуществото на Я.К.В., наложени по НОХД №4156/2004г. на СГС.
Останалите
присъди са били изтърпени във времето, поради което съдът не постанови
отделното им изтърпяване, доколкото тези присъди не подлежат на изпълнение.
Б. По приложението на чл.24 НК:
Групират се
четири присъди, по всички от които е наложено наказание лишаване от свобода за
различни срокове.
Това
обстоятелство, както и направеното от прокуратурата искане за прилагане на
чл.24 НК и увеличаване на наказанието от седем години лишаване от свобода с
една втора (с три години и половина), задължават съда да обсъди прилагането на
чл.24 НК.
Срещу това
предложение на прокуратурата защитата възразява с доводи за влошеното
здравословно състояние на осъдения В. и на основание на обстоятелството, че по
част от делата в групата е направено споразумение, а по НОХД №4156/2004г. на
СГС са възстановени на пострадалия имуществените вреди.
Преценявайки
необходимостта от прилагане на чл.24 НК, съдебният състав счете, че трябва да
увеличи наложеното общо наказание от седем години по реда на чл.24 НК, но само
с една година и шест месеца.
Съдът отчита,
че деянията за които е бил осъден В. са за изключително тежки престъпления и
при определянето на наказанията по тях са взети предвид възстановяването на
вредите и са наложени наказания под минимума или доста под средния размер. При
определянето на наказанието по НОХД №4156/2004г. на СГС е било взето предвид и
влошеното здравословно състояние на осъдения В. и неговото заболяване, за да се
определи ниското наказание от седем години лишаване от свобода за конкретните
изключително тежки като квалификация и обстоятелства на извършването
престъпления (вж. мотивите по приложеното НОХД №4156/2004г.). По тези причини
съдът не намира, че тези обстоятелства пречат на прилагането на чл.24 НК.
Напротив – множеството деяния в един продължителен период от време, които
представляват и тежки престъпления против собствеността и против личността
(изнудвания, грабежи, отвличане и противозаконно лишаване от свобода),
наложените ефективни наказания лишаване от свобода, включително за сравнително
продължителния период от четири години и шест месеца, които биха се погълнали
напълно без прилагане на чл.24 НК, налагат за изпълнение на целите по чл.36 НК
и най-вече на опазването на обществото от последващи престъпления на осъдения В.,
да се увеличи наказанието от седем години лишаване от свобода.
В същото
време увеличаването с максимално възможния размер от три години и половина
лишаване от свобода ще представлява прекомерна репресия по отношение на
личността на осъдения В., който следва да бъде мотивиран към спазване на
изискванията на режима в местата за лишаване от свобода и към превъзпитание. По
тази причина съдът прие, че трябва да увеличи наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от седем години с една година и шест месеца. Така ще се отчете
възрастта на осъдения В. и заболяванията му. По този начин съдът дава един
последен шанс за неговото превъзпитание и социална интеграция в обществото,
след изтърпяване на наложеното наказание.
В. Относно режима за изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода:
На основание
на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи първоначален “строг”
режим за изтърпяване на общо определеното на осъдения Я.К.В. наказание лишаване
от свобода за срок от осем години и шест месеца. Наказанието трябва да се търпи
в затвор.
Г. Относно прилагането на чл.25, ал.2 НК и
чл.59, ал.1 и ал.3 НК:
По делото са
събрани многобройни доказателства за задържания на осъдения В. в различни периоди
от време по различни дела, част от които влизат в групата и за тях следва да
намери приложение чл.59, ал.1 НК. По част от делата и наказателните
производства срещу осъдения В. има влезли в сила оправдателни присъди, съдебни
определения за прекратяване на производството и прокурорски актове за
прекратяване на наказателното преследване. В различни периоди от време съд или
прокурор е приспадал или зачитал по различни осъждания тези задържания (домашни
арести). Това налага съдът в настоящия си състав отново да прецени дали и
доколко може да се приспаднат (зачетат) и по наложеното общо наказание на
осъдения В. тези предварителни задържания, домашни арести и пр. По присъдата по
НОХД №4897/2009г. на СГС се търпи и ефективно наказание лишаване от свобода,
което също така трябва да бъде съобразено по силата на чл.25, ал.2 НК.
1. Относно
искането за зачитане на периода от 04.07.1995г. до 20.12.1995г., през което се
твърди, че осъденият В. е бил задържан под стража по сл. дело №306/1998г. на
ССлС-04ТО, НОХД №8361/2004г. на СРС.
Задържане
през този период от време не фигурира в нито една от изисканите от съда
многобройни справки от ГД „Изпълнение на наказанията”, от Прокуратура на
Република България-НСлС и от МВР. Посоченото НОХД е било унищожено с акт за
унищожаване, утвърден от Председателя на СРС на 27.01.2011г. Липсват всякакви
доказателства, че действително в посочения период осъденият В. е бил в
Република България и спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение
„задържане под стража”, а освен това за част от посочения период са представени
доказателства по НОХД №2968/2003г. на СГС, че подсъдимият В. е бил в Чешката
република.
Липсата на
доказано и реално задържане под стража по посоченото дело, прави невъзможно
приспадане на сочения от защитата период от време, независимо, че деянията, за
които наказателното производство е било прекратено, отговарят на материалните
предпоставки по чл.59, ал.3 НК.
2. По
присъдата по НОХД №4857/2000г. на СРС е направено зачитане по реда на чл.59, ал.1 НК на периода от 02.03.1994г. до 29.12.1994г., през което време В. е бил
задържан под стража.
3. По същото
осъждане по НОХД №4857/2000г. на СРС е направено зачитане на периода от
01.06.1998г. до 25.07.2000г., през което време осъденият В. е бил задържан под
стража по сл. дело №106/95г. на НСлС и по сл. дело №79/99г. на СтСлС (НОХД
№5116/2004г. на СРС, НК, 4 състав). Трябва да се посочи, че през този
период от време, поради грешка на следовател по сл. дело №122/99г. на НСлС
осъденият В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по посоченото
следствено дело, която реално не е била изпълнявана и именно поради това на
15.07.2000г., след вземане на мярка за неотклонение „подписка” по сл. дело
№79/99г. на СтСлС осъденият В. е бил освободен (вж. т.5, л.2-л.3 и л.6 от сл.
дело №122/99г. на НСлС, приложено към НОХД №2968/2003г. на СГС).
Съдът не
може да зачита отново същия период от време и по наложеното общо наказание по
групата, формирана с настоящето определение, доколкото осъденият В. именно със
зачитането, направено с Постановлението на СРП от 01.10.2004г., приложено към
НОХД №4857/2000г. на СРС, е изтърпял изцяло наказанието по посоченото осъждане.
Доколкото в
същия период от време осъденият В. е бил задържан и по други следствени дела с
различни номера, посочени в справките на Прокуратура на Република България-НСлС
и на ГД „Изпълнение на наказанията”, съдът намира, че веднъж зачетен и
приспаднат, определен период от време по едно осъждане, което не може да бъде
групирано с някое друго осъждане, този същия период от време не следва да се
зачита и приспада и по това ново осъждане.
4. По НОХД
№4857/2000г. на СРС в периода от 14.07.2003г. до 05.10.2004г. осъденият В. е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода” и именно при направеното с
Постановлението от 05.10.2004г. приспадане наказанието е било изтърпяно изцяло,
като дори се е получило надлежаване с 4 месеца и 28 дни. От тези 4 месеца и 28
дни са приспаднати от затворническата администрация 28 дни по присъдата по НОХД
№497/2006г. на ОС-гр.Перник. По тази присъда е зачетено и времето от
15.02.2006г. до 21.06.2006г., през което осъденият В. е бил задържан под стража
по това дело и на 17.07.2006г. той е бил освободен поради пълното изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода. Доколкото и тази присъда не попада
във формираната по-горе група, този период от време също не може да бъде
приспаднат от наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години и
шест месеца.
5. С
присъдата по НОХД №5008/2007г. осъденият В. е бил осъден на пробация чрез двете
задължителни мерки за срок от две години. Със самата присъда е бил зачетен
периода от 08.01.2007г. до 04.06.2007г. – време, през което спрямо осъденият е
имало задържане под стража (от 08.01.2007г. до 10.04.2007г.) и домашен арест
(от 10.04.2007г. до 04.06.2007г.). С Постановление на СРП от 18.04.2008г.
(л.247-л.248 от делото) по същото осъждане, което не влиза в групата, формирана
с настоящето определение, е било зачетено и времето от 27.01.2005г. до
18.08.2005г., през което по отношение на В. е изпълнявана мярка за неотклонение
„задържане под стража” по НОХД №2965/2005г. на СГС, НК, 4 състав
(сл. дело №113/2005г. на СтСлС, дознание №40/2005г. на СДВР), по което с
влязла в сила присъда подсъдимият В. е бил изцяло оправдан по внесеното в съда
обвинение. Именно въз основа на това зачитане е изпълнено изцяло наказанието по
НОХД №5008/2007г. на СРС.
6. В същото
време по същото НОХД №2965/2005г. на СГС, НК, 4 състав в периода от
18.08.2005г. до 27.04.2006г. осъденият В. е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест”. Този период от време не е приспаднат по никое от другите
осъждания, поради което на основание чл.25, ал.2 НК вр. чл.59, ал.3 вр. ал.1 НК
настоящият съд счете, че при изпълнението на наложеното общо наказание от осем
години и шест месеца лишаване от свобода този период от време трябва да бъде
приспаднат, доколкото деянията, за които е оправдан В., са били в реална
съвкупност с деянията, за които е бил признат за виновен с присъдите, влизащи в
групата по настоящето определение.
7. В същия
период от време, който е бил зачетен с Постановление на СРП от 18.04.2008г.
(л.247-л.248 от делото) по присъдата по НОХД №5008/2007г. на СРС, осъденият В.
е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по ДП №ЗМ-36/2005г. на СДВР,
пр. пр. №3154/2005г. Доколкото този период от време се дублира с вече
приспаднат с цитираното Постановление на СРП и по изложените по-горе
съображения, той не може да се зачете при изпълнение на наказанието по групата.
8. По делото
са приложени доказателства за това, че Я.К.В. по сл. дело №81/2001г. на
ОСлС-С. окръг, пр. пр. №474/2001г. на Софийска окръжна прокуратура в периода от
02.07.2001г. до 17.08.2001г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража” и в периода от 17.08.2001г. до 21.09.2001г. е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест”. С Постановление от 07.06.2007г. на
РП-гр.Костинброд наказателното производство е било прекратено. Доколкото по
отношение на това производство също са налице условията по чл.25, ал.2 НК вр.
чл.59, ал.3 вр. ал.1 НК спрямо присъдите, групирани с настоящето определение, посочените
периоди трябва да се приспаднат при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, доколкото същите не са зачетени по други осъждания.
9. По НОХД
№4156/2004г. на СГС осъденият В. е бил задържан под стража в периода от 24.07.2002г.
(заповед за задържане л.81, т.1 от сл. дело) до 14.07.2003г. (когато е приведен
в Затвора-С. и е започнал да търпи наказание по НОХД №4857/2000г. на СРС и
мярката по НОХД №4156/2004г. на СГС е била изменена в подписка). Този период от
време следва да се приспадне на основание чл.25, ал.2 НК вр. чл.59, ал.1 НК от
групата, която включва посоченото НОХД.
10. По НОХД
№7635/2008г. на СРС осъденият В. е бил задържан под стража от 14.05.2008г. до
23.05.2008г., когато мярката е била изменена в „подписка” по ВНЧД №1591/2008г.
на СГС. Този период от време също следва да бъде приспаднат, доколкото
присъдата по това НОХД също влиза в групата, а задържането не е зачетено по
друг начин.
11. В
периода след 30.04.2009г. и до настоящия момент осъдения Я.К.В. е бил с мярка
за неотклонение задържане под стража (от 30.04.2009г. до 20.11.2009г.) по НОХД
№4897/2009г. на СГС и след 20.11.2009г. се задържа в изпълнение на влязлото в
сила определение по това дело. Този период от време също трябва да бъде
приспаднат от наказанието, наложено по настоящето определение за групата
осъждания в размер на осем години и шест месеца лишаване от свобода на основание
чл.25, ал.2 НК и чл.59, ал.1 НК. Именно при изпълнението на това наказание и на
основание чл.179, ал.2 ЗИНЗС е било зачетено и изтърпяното в повече наказание
от 4 месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД №4857/2000г. на СРС.
12. По НОХД
№2968/2003г. на СГС, НК, 17 състав, по което наказателното производство е
било прекратено на 19.11.2003г. на основание чл.239а, ал.6 НПК (отм.) е налице
задържане под стража на Я.К.В. в периода от 31.03.1996г. до 30.04.1998г. в
Република Ч.. На основание чл.25, ал.2 НК вр. чл.59, ал.3 НК и доколкото
деянията, за които В. е бил задържан под стража в Република Чехия могат да
бъдат групирани с деянията, за които В. е осъден с присъдите, влизащи в
групата, образувана по настоящето дело, съдът намира, че този арест по
трансферираното въз основа на Договора за правна помощ между НРБ и ЧССР от
1977г. наказателно производство също следва да бъде приспаднат. Това вече е
сторено с Постановлението на РП-гр.Радомир от 07.04.2011г., но доколкото с
настоящето определение към групата присъди, по която е било постановено това Постановление,
се включва още една и се налага по-тежко наказание лишаване от свобода, за
прецизност съдът намира, че следва да постанови отделен диспозитив в своя акт,
с който да приспадне и това задържане под стража на осъдения Я.К.В..
Водим от
всичко изложено и на основание чл.306, ал.1 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА на основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1
и ал.3 от НК на осъдения Я.К.В. с ЕГН ********** едно общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ по присъдата НОХД
№7635/2008г. на СРС, по присъдата по НОХД №4897/2009г. на СГС, по присъдата по
НОХД №398/2010г. на РС-гр.Радомир и по присъдата по НОХД №4156/2004г. на СГС,
като ПРИСЪЕДИНЯВА наказанията
ГЛОБА в размер на 5 000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на ЕДНА ЧЕТВЪРТ от неговото
имуществото, наложени по НОХД
№4156/2004г. на СГС.
НА ОСНОВАНИЕ чл.24 НК увеличава наложеното на
осъдения Я.К.В. (с установена самоличност) наказание лишаване от свобода с ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
първоначален “СТРОГ” РЕЖИМ за изтърпяване на общо определеното наказание
лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА в затвор.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.1
от НК задържането под стража на осъдения Я.К.В. (с установена самоличност) по НОХД
№4156/2004г. на СГС в периода от 24.07.2002г. до 14.07.2003г.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.1
от НК задържането под стража на осъдения Я.К.В. (с установена самоличност) по
НОХД №7635/2008г. на СРС в периода от 14.05.2008г. до 23.05.2008г.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.1
от НК предварителното задържане на осъдения Я.К.В. (с установена самоличност) и
изтърпяната от него част от наказанието по НОХД №4897/2009г. на СГС в периода
от 30.04.2009г. до 20.11.2009г. и от 20.11.2009г. до влизане на настоящето
определение в сила.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.3
вр. ал.1 от НК периода от 18.08.2005г. до 27.04.2006г., през който осъдения Я.К.В.
(с установена самоличност) е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” по
НОХД №2965/2005г. на СГС, НК, 4 състав.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.3
от НК предварителното задържане на осъдения Я.К.В. (с установена самоличност) по
сл. дело №81/2001г. на ОСлС-С. окръг, пр. пр. №474/2001г. на Софийска окръжна
прокуратура в периода от 02.07.2001г. до 17.08.2001г., през който е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража”, както и периода от 17.08.2001г. до 21.09.2001г.,
през който е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.3
вр. ал.1 от НК задържането под стража на осъдения Я.К.В. (с установена
самоличност) по НОХД №2968/2003г. на СГС, НК, 17 състав в периода от
31.03.1996г. до 30.04.1998г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протест пред САС в 15-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯГ
ПРЕПИСИ от определението на СГП (прокурор Б.), адв.М.Д., адв.Б.М. и
на осъдения Я.К.В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.