ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1807 29.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 823 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е по въззивната
жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Бончев, подадена чрез пълномощник ю.к. Недков, против
решение № 3406/05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2013/2019 г. по описа
на РС-Бургас.
С първоинстанционното
решение е прието за установено по отношение на ответника Д.Н.К., с адрес: ***, че на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД същият дължи
на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, следните неплатени парични задължения по сключен между ответника и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит №
2659026/17.03.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера-ищец „Агенция за
събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., а именно: сумата от 5941.09
лв. – главница с настъпил падеж за периода от 01.07.2017г. до 01.11.2018г.
вкл., сумата от 970.87
лв. – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2018г., и сумата от 1017.16 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата, начислено за периода от 01.06.2017г. до 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 5941.09лв., считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018г. до окончателното й
изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4095/ 05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7904/2018г. по описа на БРС, като е отхвърлен иска за дължимост на
главницата в останалата й част над уважения размер от 5941.09 лв. до претендирания 19 979.51 лв., ведно със законната лихва върху отхвърления размер на
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018г.
до окончателното й изплащане, като неоснователен
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на главницата в отхвърлената част към
01.11.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7904/2018г.
по описа на БРС.
Със същото решение е оставен без
разглеждане и е прекратено производството по гр.д.№ 2013/2019г. по описа на БРС
в частта относно приетия за разглеждане при условията на евентуалност
осъдителен иск чл.79, ал.1, вр. чл.99, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД досежно главницата над уважения й по иска по чл.422 ГПК размер от 5941.09
лв. за горницата до претендирания с осъдителния иск размер от 19 979.51 лв., ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане. С решението Д.Н.К. е осъден да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД направените
по делото и по ч.гр.д. № 7904/2018г.
по описа на БРС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
от 487 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
С въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е оставен без
разглеждане (погрешно посочено в жалбата – отхвърлен) предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск за за главница разликата над 5941.09 лв. до претендирания размер
от 19 979.51 лв., като решението се
счита за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Според въззивника, неправилен
е извода на съда, че основанието на предявения осъдителен иск е идентично с
основанието на установителния му иск. Посочва де, че действително се касае за
едни и същи вземания по същото правоотношение между страните, но липсва
идентичност на основанията, като разликата е относно момента на обявяване от
страна на кредитора на предсрочната изискуемост на задължението, предмет на
удовлетворяване с предявения в евентуалност осъдителен иск. Според въззивника, разясненията на ВКС,
дадени в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
сочат, че след като кредиторът е заявил различен факт относно настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането му от този, който се твърди по главния
иск по чл.422 ГПК, значи не е налице идентитет на основанието по главните и
евентуалните искове. В тази връзка се сочи, че за разлика от установителния иск
по чл.422 ГПК, предмет на който е съществуване на вземането към минал момент –
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при което
кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост
преди подаване на заявлението, то в производството по осъдителен иск исковата
молба има характер на уведомление и покана до длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост. При това, според въззивника, в настоящия случай
следва да се приеме, че по предявения от дружеството осъдителен иск нарочното
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието
на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от нея на
ответника, поради което съдът е следвало да разгледа иска. По горните
съображения, моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната част и
да се произнесе по съществото на спора. Не са направени нови доказателствени
искания. Претендират се разноските по делото и ю.к.възнаграждение.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че препис от решението е връчен на
въззивника на 12.12.2019 г., като въззивната жалба е подадена на 20.12.2019 г. С
оглед на това, съдът намира въззивната жалба за допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия
Д.Н.К., не се взема становище по въззивната жалба.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 823/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Да се връчи на страните препис
от настоящото определение, вкл. да се уведомят по телефона и по имейл чрез
процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.