НОХД № 654/2011г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимият А.К.И. *** за престъпление по чл.210 ал.1
т.5 от НК във връзка с чл.209 ал.1 от НК и във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за
това, че с цел да набави за ф.”Х.-2007”ООД / в последствие ЕООД/
имотна облага в общ размер на 334 678.95 лева в гр.П., при условията на продължавано престъпление в
периода от време: есента на 2007г., е възбудил и до началото на м.
”юни”2010г. е поддържал заблуждение у
различни лица: И. Д. Т., Д.Т.Т. и Г.Т.Т., С.С.Д. *** и А.Й.И. ***,че след като
същите се разпоредят със свои вещи: недвижим имот и пари в брой в негова
ползва, ще получат различни самостоятелни недвижими обекти /жилищни и
търговски/ в новострояща се жилищна
сграда в УПИ X-495, КВ.38, по плана на града, находящ се в гр.П.,ул.”Г.Б.”№95
и с това им е причинил имотна вреда в големи размери-334 678.95 лева,по
деяния разделени,както следва:
- През есента на 2007г. в гр.П.,с цел да набави за ф.”Х.-2007”ООД,
представлявана от него, имотна облага в размер на пазарната стойност на
УПИ X-495, КВ.38, по плана на града,находящ се в гр.П.,ул.”Г.Б.”№95 е възбудил и до пролетта на 2010г.е
поддържал у И. Д. Т., Д.Т.Т. и Г.Т.Т. *** заблуждение,че след като придобие
от тях посоченото по-горе УПИ и построи в него жилищна пет етажна
сграда,ще им прехвърли собствеността на 2 апартамента и 1 търговски
обект,без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с
това им е причинил имотна вреда на трите в общ размер на 125 000
лева,като причинената вреда е в големи размери;
- През лятото на 2008г. в гр.П.,с цел да набави за ф.”Х.-2007” ЕООД , собственост
и представлявана от него,имотна облага в размер на 130 000 лева,е
въвел в заблуждение С.С.Д. *** и до средата на м.”май”2010г. е поддържал
заблуда, че след като построи пет етажна жилищна сграда в УПИ X-495,
КВ.38, по плана на града,находящ се в гр.П., ул. ”Г.Б.” №95, ще прехвърли
й собствеността на 1 апартамент и 2 магазина,а в последствие по промяна на
договорките само 3 магазина, без поначало да е имал намерение да се
задължи по договореността и с това
е причинил имотна вреда на С.С.Д. в размер на 120 000 лева и „З.”ЕООД,
представлявано от С.С.Д. в размер на 10 000 лева или общо
130 000 лева , като причинената вреда е в големи размери;
- На 28.01.2009г. в гр.П.,с цел да набави за ф.”Х.-2007”ЕООД
собственост и представлявана от него,имотна облага в размер на 79678.95
лева /левовата равностойност на 40861 евро/ е въвел в заблуждение А.Й.И. ***
и до началото но м.”юни”2010г. е поддържал същото у него,а именно,че след
построяването на масивна жилищна сграда в УПИ X-495, КВ.38, по
плана на града,находящ се в гр.П.,ул.”Г.Б.”№95 ще прехвърли на И.
собствеността върху апартамент №7,ет.3,със застроена площ от 86.94
кв.м.,без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с
това е причинил имотна вреда на А.Й.И.
в размер на 79678.95 лева,като причинената вреда е в големи размери.
Подс.А.К.И. не се признава за
воновен по така предявеното му обвинение, като в обясненията си отрича да е
измамил пострадалите лица, като твърди, че се касае за договорни отношения по
които той е изпълнил задълженията си. Подс.А.И. твърди, че по отношение на
пострадалите св.Т. разговорите за прехвърляне на имота им са били водени от св.Г.З.,
който ги е убеждавал да прехвърлят имота си. Твърди, че по отношение на
пострадалата св.С.Д., че никога не му давала сумата 120 000 лева, а е получил
от св.М.З. единствено сумата 10 000 лева, за което е издал фактура. Твърди
по отношение на подстрадалия св.А.И., че същия не е заплатил цялата сума за
апартамента си и че същия не е искал от подс.И. да му върне вноските за
апартамента.
Прокурора поддържа обвинението
като в пледоарията си иска осъдителна присъда и налагане на ефективно наказание
на подсъдимият .
Защитата пледира за липса престъпление,
тъй като подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, в което е
обвинен.
По делото са конституирани като
частни обвинители Г.Т., Д.Т., С.Д. и А.И. .
Поверениците на частните
обвинители искат осъдитлена присъда и налагане на ефективно наказание лишаване
от свобода на подсъдимия .
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно прие за установено от
фактическа страна следното :
Дружество „Х.-2007”ООД е
регистрирано с Решение по ф.д.№1060/07г. по описа на ПОС със седалище и адрес
на управление: гр.П., ул.”Г.”№22. Юридическото лице се представлявало и управлявало от двамата
съдружници -подс. А.К.И.
и свид.М.О.З..
Свид.И.Т. /майка/,Д.Т. /дъщеря/ и Г.Т.
/дъщеря/ притежавали в собственост УПИ X-495,кв.38 с площ от
384.80 кв.м. по плана на П., находящ се на ул.”Г. Б.”№95.В имота била изградена
масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м..През лятото на
2007г. у собствениците на посочения имот
и собственика на съседния УПИ-свид. Д.Ф. възникнала идеята да съединят
двата парцела и се построи жилищна кооперация.Намерението било споделено с Г.З.
–съсед на Т. и ФИЛОПОВА,живеещ на задната улица. През есента на 2007г. е
проведена първа среща в дома на Т.,на която освен З. е присъствал подс.И.. Подс.И. потвърдил намерението
и възможността да построи жилищна сграда
в УПИ X-495, кв.38 и съседния УПИXI491,490 в
кв.37-собственост на свид. Д.Ф.. Подс.И. поел ангажимента да реализира
сам бъдещия строеж чрез представлявана
от него фирма Х.-2007”ООД,в която съдружник била и съпругата на Г.З.-свид.М.З.. Конкретно подс.И. обещал след
построяване на сградата да обезщети Т. с два апартамента до 70м. кв. на първия
жилищен етаж,ведно със съответни идеални части и търговско помещение от 20м.кв.
на партерен етаж.
Няколко дена след разговора, подс.И. уговорил среща
със свид. И.,Д. и Г. Т. и ги завел при
адв.Б.. Бил изготвен Договор-споразумение от 01.11.2007г.,по силата
на който подс. А.И.
и М.З., като управители на „Х.”ООД, поели задължението след
построяването на жилищната сграда да прехвърлят собствеността върху упоменатите
по-горе самостоятелни обекти /2 апартамента и магазин/. Обяснявайки на Т.,че
„така се прави”, подс.И., чрез адвоката си и със съдействието
на Т. изготвил Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот,който бил представен пред нотариус Т.Д..Със
същият-№57,т.5, рег.№8315 от 01.11.2007г. свид.Т. прехвърли собствеността си
върху УПИ X-495,кв.38 с площ от 384.80 кв.м. ,ведно с изградената в
него едноетажна постройка на ф.”Х.-2007г.”ООД чрез възмездна
сделка-покупко-продажба, а като покупна цена била записана
данъчната оценка от 8343.70лева /при пазарна цена от 125 000 лева/. Реално пари не са давани
и получавани. Доверявайки се на подс.И. и адв.Б.,че „така се прави”,Т.
подписали нотариалния акт и разчитали за в бъдеще на договореността постигната
в „Договора-споразумение” от с.дата. През м.”март” 2008 къщата е бутната и
терена е подготвен за строеж.Т. отишли да живеят под наем в квартира,находяща
се на ул.”Ц.О.” №37, от 120 лева месечно,който бил заплащан от обвиняемия за
периода м.”март”2008г. до м.”05”2010г..
Между свид.Д.Ф. и подс.И. бил сключен,
идентичен с този на Т., Договор-споразумение от 26.10.2007г.,по силата на което
ф.”Х.-2007г.”, представлявана тогава от подс.И. и свид.З. поели задължението да
прехвърлят на свид. Ф. ***. и магазин от 20 кв.м. в бъдещата сграда,която
следвало да се построи на ул.”Г.Б.”№93, както и да заплатят
пълната цена на закупуван от свид.Ф. апартамент №3 с площ от 90 м.кв.- собственост на К.Д..
По аналогичен начин с Нотариален акт за покупко-продажба №61,т.5,рег. №8341 от
02.11.2007г. свид.Д.Ф. прехвърлила собствеността си върху УПИ№491 с площ от 275м.кв.,със съответни постройки
в него на ф.”Х.-2007”ООД за сума по данъчна оценка-4074 лева /при пазарна цена
от 95 000 лева/,без пари реално да са били давани,респект. получавани.
С Договор от 18.01.2008г. свид.М.З.
продала своите дялове на обв. И. и дружеството станало ЕООД с управител-подс.И..
На 28.05.2008г. подс.И. като управител на „Х.-2007”ЕООД
изтеглил банков кредит в размер на 52000 евро от „Райфайзенбанк”ЕАД.С част от
кредита 38000 евро бил заплатен апартамента на Д.,който сп. уговорката бил
придобит от свид.Д.Ф.-НА№61т.5,рег.№8341,а останалата част разходвана по
проектиране на бъдещата сграда /видно от показанията на свид.Г.З./.
През 2007г.,свид.С.Д.,чрез сина си
свид.Г.З.,се запознала с подс.И.. По това време Д. живеела в
Австралия, прибирала се често в България и обмисляла да продължи
бизнеса си в страната.През 2007-2008г., свид. Д. разбрала,че подсъдимият се готви да извърши
строеж на жилищната кооперация. Св.Д. притежавала апартамент в друга част на града,който през
2008г. го продала,отделно от това бившият й мъж й дал около 50 000 лева в
брой.При наличен финансов ресурс,свид.Д. решила, да се включи в новата жилищна
сграда, като за в бъдеще придобие имот и живее в близост до сина си.Проведен е
разговор с подс.И.,като
свид.С.Д. поела ангажимента да финансира строежа с 120 000 лева,нужни за
изграждане на сградата до груб вид,а подс.И. да й прехвърли собствеността върху
един апартамент и два магазина /ул.”Г.Б.”№95/. През м.”август”2008г. е
проведена среща между подс.И., свид. З. и свид.Д.-последният като собственик на
строителна фирма „Р.Б.” ЕООД. За извършване на груб строеж на жилищната сграда,ведно
с търговските обекти на партерния етаж,свид.Д. предложил офертна цена от
120 000 лева.Същата била приета от подс.И..На 16.09.2008г. е сключен
договор за строителство между ф.”Х.-2007”ЕООД, представлявано от подсъдимия и ф.”Р.Б.”ЕООД,представлявана
от свид.Д. с предмет „изграждане на
жилищна сграда в УПИХ-495-груб строеж” при цена от 120 000 лева, които
следвало да бъдат заплатени на части:50% аванс в размер на 60000 лева в три дн.
срок от подписване на контракта,междинно плащане -48 000 лв. след изливане
на плоча на к.+8.80м. и окончателно плащане от 12 000 лева-при завършване
на покрива.На 20.08.2008 в присъствието на подс.И., сина си, свид.С.Д. дала на свид. Д.
сума в размер на 120 000 лева-цената по договора,при уговорката,която
имало с И.,упомената по-горе. Свид.Д. изготвил и подписал Разписка от с.дата,
че е получил от свид.Д. тази сума.Д. заминала обратно за Австралия.В
последствие свид.Д.,по настояване на подс.И. - при приключване на определен
строителен етап,предоставял части от сумата от 120 000 лева /съгл.
договора/,а пък подс.И. реализирал формални плащания по банков път към „Р.Б.”.По
този начин подсъдимият се сдобил със сума в размер на 18 000 лева /възстановен
ДДС/-показ.на свид.Г.З.. Строежът на сградата започнал,като подс.И. поддържал връзка със
свид.С.Д. по интернет и в телефонни разговори,като й изпращал
снимки,оценка-колко хубава е станала, предстоящото слагане на плочки и пр..На 24.04.2009г. подс.И. предложил на свид.Д.
,вместо
обещаните апартамент и два магазина, да й прехвърли собствеността върху
три магазина /първи,четвърти пети/,без апартамент. Св.Д. се съгласила,като по
настояване на подс.И. , поела ангажимента да извърши ново плащане към него в
размер на 10 000 лева. Свид.Д. се свързала със свид. М.З. и й казала
новата договореност с подсъдимия и желанието си за кандидатстване за банков кредит в размер
на 10 000 евро. Свид.М.З. ,като пълномощник
и управител на ф.”З.” ЕООД, собственост на свид. Д. ,на 27.04.2010г.
сключила Договор за банков кредит №69162, по силата на който дружеството
получило кредит в размер на 10 000 евро.На 11.05.2010г. З. извършила превод
по фактура №9/10.05.2010г. на сумата от 5000 лева и на 12.05.2010г. за още
5 000 лева –или общо сума в размер на 10 000 лева по сметка на
дружеството, управлявано от подсъдимия И..***2009г.,свид.А.И. споделил с баща си-свид.Й.И.,
че от свой познат,работещ във ф.”Р.Б.”, е научил,че се строи жилищна сграда на
ул.”Г.Б.”№95.Поради подходящото местоположение и гаранция за качество при
изпълнението,получена от своя познат –строителен работник, свид.А.И. споделил
намерението си да закупи апартамент в кооперацията. Свид.Й.И. се съгласил и на
28.01.2009г. е проведена първа среща между свид. Й. и А.И., подс.И. и свид.Д. в офиса на
строителната фирма „Р.Б.”.Свид.А.И. заявил намерението си да закупи апартамент
на втория етаж.Подс.И. казал,че там всичко е заето и има свободни на третия
етаж,при което свид.И. се съгласил да се включи.На 28.01.2009г. е сключен
Договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот
между „Х.-2007”ЕООД,представлявана от
обвиняемия и А.И.,по силата който подс.И. поел задължението си да прехвърли
собствеността на апартамент №7,на ет.3,със застроена площ от 86.94кв.м. в
кооперацията на И..Последният поел задължението да заплати цена,възлизаща на
40861 евро на 5 вноски,като в деня на подписване на договора следвало да бъдат
дадени 1000 лева,която сума била заплатена от свид.И. на ръка на
обвиняемия.Свид.А.И. изпратил подписания договор на адвоката си,който намерил
нередности в него и поискал лична среща с подс.И.,която се провела на 02.02.2009г. Подс.И. индивидуализирал
подробно имота,подписал договора в качеството си на собственик на ЕООД,а не
управител на ООД,като параметрите за плащане не били променяни.На
21.05.2009г.,свид.А.И. предал на подс.И. втората вноска в размер на 20430
евро,за което е оформена надлежна
разписка.На 30.11.2009г.,свид.Й.И. предал третата вноска в размер на 7655
евро-отразено като обстоятелство в предишната разписка.През м.”ноември”2009г. ПОДС.И. се свързал със свид.И.
и поискал плащане на четвъртата вноска,дори и колкото се може повече
пари,защото нямал финансов ресурс да завърши обекта.Подс.И. поискал сумата от
10 000 лева.Свид.И. заявил,че за момента не разполага с толкова голяма
сума. Подс.И.
предложил да съдейства пред заложна къща за получаване на заем.Малко по-късно
такава среща се състояла.Подс.И. представил пред собственика на заложната къща свид.А.И.,който
дошъл със съпругата си, и поискал сумата от 10 000 лева,при уговорка,че
заема ще бъде връщан от И..В крайна сметка управителят се съгласил,но да даде
сумата директно на И.,защото него познава,а сумата следва да бъде заплатена от И.
чрез И. на заложната къща.Месечната лихва била – 700 лева.Парите били получени
лично от подсъдимия.В
рамките на 3 месеца свид.А.И. внасял по 700 лева лихва.Т.к. лихвата била
непосилно висока,бащата на свид.А.И. изтеглил банков кредит в размер на 10 000
лева,която сума предал лично на подс.И.,като дължима четвърта вноска и
част от пета по договора.В края на м.”май”2010г. свид.А.И. заедно със съпругата
си дали на подс.И.
и последната част от дължимата пета вноска,с което сп. него цялата дължима сума
в размер на 40861 евро с левова равностойност
79678.95 лева била изцяло заплатена на подс.И.,което последният потвърдил и
заявил,че започва да изготвя документите по прехвърлянето на апартамента,за
което следва да му се даде и сумата от 1000 лева-за заплащане на нотариалните и
местни данъци,при уговорка,че стойността на сделката следва да е по данъчна
оценка на имота,а не по пазарната цена,която И. заплатил.
В периода от време м.”09”2008г. до
края на м.”май”2010г. строежът се посещавал от свид.И. ,Г. и Д. Т..Те се
запознавали с изградените им самостоятелни обекти на първия етаж от сградата и
магазина на партерния етаж.Лично подс.И. ги убеждавал в качеството на
изработката и вложените строителни материали. Дори пролетта 2010г. ги подканил
да започнат да избират пердета и корнизи.В началото на м.”юни”2010г. свид.Г.Т.
се свързала с подсъдимия и го попитала кога ще са окончателно готови жилищата,кога
ще ги снабди с ключове за тях,на което подс.И. ***0г. ще потърси Т. за
прехвърляне на самостоятелните обекти.
По същият начин,свид.А.И. си виждал
апартамента,пред него подс.И. говорил колко хубав е станал,като И. дори инвестирал в
газова инсталация. Средата на м.”юни”2010г. свид.А.И. се свързал с подс.И..Провели телефонен
разговор,в който И. заявил,че е събрал сумата от 1000 лева,нужни за
прехвърлянето.Подсъдимият казал, че документите са при нотариус Д.,но
още не са готови и да го потърси на 22.06.2010г. за уточняване на ден и час за
изповядване на сделката.На 22.06.2010г.-телефонът на подс.И. бил изключен.
При идването си в България,а през
останалото време по телефон и интернет-до м.”май”2010г., свид.С.Д. се
запознавала със строителството на сградата, обещаните й магазини ,като пред нея
подсъдимият потвърждавал качеството
на извършените СРР.В началото на м.”06”2010г. пред свид.Г.З. заявил да почнат
да си оправят баните на магазините и,че събира пари за плащане на такси за
издаване на акт 16.Подс.И. казал на свид.З.,че прехвърлянето на магазините ще бъде
на 25.06.2010г. пред нотариус Д.,като на 24.06.2010г., свид. З. предоставила
всички лични и фирмени данни на подс.И. за изработване на нотариалните
актове.
След 24.06.2010г., подс.И. изключил мобилните си
телефони.В показанията си, свид.З. е
потвърдил,че му е станало известно,че след тази дата подс.И. е бил напуснал
пределите на страната с новозакупения от него автомобил м.”БМВ”,мод.745 с
рег.№2220ТМ, който управлявал с пълномощно,издадено от ФИЛИП МИХОВ.
И двете сметки,в лева и евро,Л-243
ползвани от ф.”Х.-2007”ЕООД в Райфайзен
банк, клон П. са били закрити от подс.И. на 24.06.2010г..
На 23.06.2010г. подс.И. прехвърлил всички
свой дружествени дялове на ПЕТЪР ДОЙЧЕВ КРОСНАРОВ от гр.Панагюрище,който станал
едноличен собственик на капитала с ново наименование на фирмата
–„КРОСНАРОВ-2010”ЕООД.
Още през м.”май”2010г., подс.И. провел среща със
свид.А.В. и му предложил да закупи пет броя магазини в новопостроената
кооперация,на партерен етаж – с обща площ от около 120 кв.м. и мансарден
апартамент с площ от 83.30 кв.м.. Договорена била продажна цена от 100 000
лева с ДДС.Авансово свид.В. превел сумата от 60 000 лева /на 14.06.2010г./
по сметка на ф.”Х.-2007”ЕООД в Райфайзен банк и на 15.06.2010г. остатъка отново
по негова сметка с платежно нареждане по фактура №11/15.06.2010г.,издадена от ф.”Х.”.В.
получил нотариален акт за собственост 187,том.1,рег.№3651 по н.д.159/2010г. за
обекти/магазини/,които подсъдимият е следвало да прехвърли по поето задължение към свид.С.Д..
На 23.06.2010г., подс.И. продал УПИ№491 с площ от 275м.кв. /бивша собственост
на свид.Д.Ф./ на свид.Б.В..Имотът останал незастроен и подсъдимият не изпълнил обещанието
си към свид.Ф. за прехвърляне на апартамент до 70 м. кв. и магазин от 20
кв.м. в бъдещата сграда,която следвало да се построи на ул.”Г.Б.”№93.
На 23.06.2010г. с
НА№16,том2,рег.№3965 по н.д.№180/10г. подс.И. извършил продажба на апартамент с
площ от 79.40кв.м.,гр.П.,ул.”Г. Б.” №95, ет.3,ап.7 на И. ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ за
сумата от 50 000 лева.Недвижимият имот бил обявен предварително за
продажба в агенция.Същият е бил заплатен и е следвало да бъде прехвърлен на
свид.А.И..
Апартаментите на първия тежа от
сградата,два от които били обещани на свид. И.Т. /майка/,Д.Т. /дъщеря/ и Г.Т.
/дъщеря/, били продадени от подс.И. на 14.06.2010г.,18.06.2010г. с НА№189,т.1, рег.№3665 по
н.д.№161/2010г. на свид.С.Х.А., свид.Ш.Г.А. и Л.Й. ПАЛЕШНИКОВА, а последният магазин на
свид.М.В.И..Апартаментът на свид. А. и магазина на свид. И. били договорени за
продажба още през зимата на 2009г. и по тях са правени частични плащания от
двете,като парите са били давани лично на подс.И..
Тази фактическа обстановка възприе
съдът въз основа на обясненията на подс.А.И., в часта им, в която същия
не отрича, че е имал имуществени отношения с пострадалите лица, показанията на
св.Г.Т., Д.Т., С.Д., Д.Ф., М.З., Г.З., Е.Й., Б.В., С.Х. А.Н., А.И., Й.И., А.В.,
И. С., Р.Д., Р.К., Ш.А., М.И., заключението на експерта С.Б. и писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на пострадалите свидетели Г.Т.,
Д.Т., С.Д. и А.И., тъй като същите взаимно се допълват и кореспондират с
писмените доказателства – договори – споразумения и нотриални актове
инкорпорирани в доказателствения материял по реда на чл.283 от НПК. Също така
показанията на пострадалите свидетели се подкрепят от показанията на св.Д.Ф., М.З.,
Г.З., Е.Й., Б.В., А.В., Й.И. и Р.Д..
В обясненията си подс.А.И. твърди,
че по отношение на пострадалите Т. разговорите за прехвърляне на имота им са
били водени от св.Г.З., който ги е убеждавал да прехвърлят имота си. Твърди, че
по отношение на пострадалата св.С.Д., че никога не му давала сумата 120 000
лева, а е получил от св.М.З. единствено сумата 10 000 лева, за което е
издал фактура. Твърди по отношение на подстрадалия св.А.И., че същия не е
заплатил цялата сума за апартамента си и че същия не е искал от подс.И. да му
върне вноските за апартамента. Обясненията на подс.И., в частта им, в която
същия отрича да е въвел в заблуждение и да е поддържал заблуждение у
пострадалите лица не са подкрепени от други доказателства и се опровергават по
категоричен начин от показанията на свидетелите Г.Т., Д.Т., С.Д., М.З., Г.З., А.И.,
Й.И., Р.Д. и писмените доказателства по делото.
Св.Г.Т. в показанията си установява, че първоначално
е разговаряла за продажбата на имота с подс.И. и св.Г.З., като са разговаряли,
че като се бутне къщата ще се построи кооперация . По време на строителството
на обекта са поддържали връзка с подс.И.. Той роководел самия строеж.
Св.Д.Т. установява в показанията си, че
през есента на 2007г. подс.И. и св.З. са пристигнали в дома им, с предложение
да се направи кооперация на мястото на къщатат им. На 01.11.2007г. направили
договор – споразумение, в който било посочено, че в замяна на къщата си
получават два апартамента и магазин. Същия ден продали къщата си на фирмата при
нотариус Д., за което бил съсатвен нотариален акт, като не получили сумата
която била посочена в нотариалния акт за продажба. На въпроса им защо има
посочена сума, като не я получават адвоказата на подс.И. отговорил, че така се
прави. На следващата година март месец 2008г. къщата била съборена, при коет
отишли да живеят под наем в дома на И. ***. Наема за определен период от време
бил заплащан от подс.И.. Впоследствие установили, че апартаментите и гаража
били продадени от подс.И. да други лица.
Св.С.Д. установява в показанията си,
че подс.И. бил приятел на сина и. През 2008г. се запознала с него. Той споделил
с нея, че иска на направил кооперация близо до къщата където живеят децата и,
като поискал сумата 120 000 лева за да започне на стои. Св.Д. дала сумата
120 000 лева на св.Р.Д. собственика на стоителна фирма, като такава била
уговорката им с подс.И.. За предаването на сумата била съсатвена разписка между
св.Д. и св.Д.. През 2009г. св.д. пристигнала в България от Австралия и
установила, че кооперацията се стои и всичко било много хубаво. По искане на
подс.И. св.Д. дала още 10 000 лева за стоителствто на кооперацията. На
28.06.2010г. св.З. се обадил на майка си св.Д., че подс.И. е изченал и се
всички апартаменти и магазини са продадени на други лица.
Св.А.И. установява в показанията си,
че в началото на 2009г. чрез свой познат св.К. се запознал с подс.И.. В края на
янеари 2009г. бил подписан предварителен договор между подс.И. и св.А.И. за
покупко-продажба на апартамент 80 кв.м. на бул.”Г. Б.”. Уговорена била цената
на апартамента. Дадени били 1000 лева капаро. Впоследствие св.И. изплатил
няколко вноски от цената на апартамента. Като цялата сума, която дали на подс.И.
била около 80 000 лева. Впоследствие през юни 2010г. св.И. разбрал, че
подс.И. е продал апартамента на друго лице.
Св.М.З. установява в показанията си,
че през 2007г. направили фирма с подсъдимия за построят сгарада, но
впоследствие св.З. имала парични проблеми и излязла от фирмата. През периода от
време когато била във фирмата били сключени догоровори за обезщетение на св.Т..
Договорите били изготвени от адвоката на подс.И.. След като излязла от фирмата
подс.И. станал едноличен собственик. Нейната свекърва св.Д. разбрала на
стоителството и се включила в него, като предоставила сума на „Р.Б.” за
постояването на сградата. Впоследствие св.З. дала на св.И. допълнително сумата
10 000 лева за стоителството. Когато дошъл момента за прехвърляне на
магазините обаче св.З. установила, че магазините са продадани на други лица, а
подс.И. не си вдига телефона.
Св.Г.З. установява в показанията си,че през 2007г. подс.И., когото
познала от преди дошъл при него и поискал да се наприл кооперация в парцела на
св.Т. и св.ф., които били съседи на св.З.. В края на 2007г. се направили
договорите за обезпечение и подс.И. казал, че св.З., че трябва да са с
прокупко-продажба, за да може той да ръководи цялата кооперация. Първоначално
жена му участвала във фирмата, но двпоследствие излязла от нея. Подс.И.
предложил на св.Д. майка на св.З. да финансира грубия стоеж на кооперацията и
тогава св.Д. дала сумата 120 000 лева на св.Р.Д. за стоителството, като
бил изготвен и договор за стоителство между подс.И. и св.Р.Д.. След
постояването на сградата подс.И. постоянно ги убеждавал, че след акт 16 ще им
прехвърли апартаментите и магазините. Св.з. установил, че подс.И. си закупил
скъп автомобил . Имали уговорка да се видят за прехвърлянето на 24.06.2010г.,
но на тазидата телефона на подс.И. бил изключен. На 25.06.2010г. св.З.
установил, че апартаментите и магазините са били продадени от подс.И. на други
лица.
Св.Р.Д. установява в показанията си, че
е собственик на строителната фирма, която е построила процесната кооперация.
При него са били св.Д., Г.З. и подс.И. и са оставили сумата 120 000 лева
за обезпечаване на грубия строеж на кооперацията. Имало е договор за
строителство между неговата фирма и фирмата на подс.А.И.. Св.Д. установява също
така, че познава св.А.И., за който знае, че си е купил апартамент в
кооперацията. Св.Д. разговарял с подсъдимия ден преди да замине в чужбина кога
ще прехвърли апартамента на св.А.И., при което подсъдимия казал, че оправя
документите и утрешния ден всичко ще бъде готово. След утрешния ден разбрал, че
подсъдимия отишъл в чужбина.
Св.Д.Ф. установява в показанията си,
че се познавала най-напред с подс.И.. С него им била уговорката, като той поискал
двора. Напривил сделка за двора – договор сопразумение. Не е получавала пари за
двора. Двора го е била дала за стоеж. Имали са уговорка подсъдимия да и
прехвърли два апартамента и един магазин, но подсъдимия и взел един апартамент
. В момента са съседи.
Св.Й.И. установява в показанията си,
че през месец януари 2009г. се събрали той, сина му св.А.И., снаха му, Р.К., А.И.
и шефът на строителната фирма за да закупят апартамент в кооперацията, която се
стояла. Бил изготвен предварителен договор, който бил подписан. След
консултация с адвокат бил изготвен друг договор, който също бил подписан.
Първоначално били внесени 50 % от парите за апартамента, а в последствие била
заплатена на вноски цялата сума около 40 000 евро. В момента когато
трябвало да се прехърли апартамента разбрали, че апартамента е продаден на
друг. Като подсъдимия бил в чужбина.
По делото е разпитан като свидетел Р.К.,
който установява в показанията си, че е бил технически ръководител на
кооперацията, която се е стояла на бул.”Г. Б.”. Св.К. установява също така, че
св.А.И. е решил да си купи апартамент в кооперацията, плащал си е вноските, но
впоследствие апартамента му е бил продаден на други лице.
По делото са разпитани като свидетели Б.В.,
А.В., И. С., Ш.А., които в показанията си установяват, че са закупили имоти от
подс.А.И.. По делото са прибощени към доказателствания материал чрез
прочитането ми показанията на св.С.Х. А.Н. и на св.М.В.И. дадени на досъдебното
производство, в който същите установяват, че са закупили апартаменти в
процесната кооперация от подс.А.И..
По делото са приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им показанията на св.И. Д. Т. / починала / дадени на
досъдебното произвоство, от които се установява, че прец октомври 2007г. в дома
и се събрали със св.Г.З. и подс.И. и се договорил в замяна на дворното им място
да попучат два апартамента и магазин от кооперация, която ще бъде построена на
мястото. След десетина дни подс.И. ги завел при адвоката си, който изготвил
договор , който бил подписан пред нотариус Д.. През 2008г. къщата им била
бутната и отишли да живеят под наел на бул.”Ц.О.” № 37През месец март 2009г.
започнал строежът на кооперацията. През юли 2010г. има се обадил св.Г.З. и
казал, че подс.И. е в чужбина и е продал техните апаратаменти на други лица.
По делото е прието заключение на
техническа експертиза изготвено от експерта С.Б., от което се установява, че
пазарната стойност към м.11.2007г. на недвижимите имоти е следната 125 000
лева – на УПИ Х -495 в кв.38, по плана на гр.П. с площ от 384, 80 м2, с
построена в имота масивна едноетажна жилищна сграда с изба, със застроена площ
73 м2, и 95 000 лв. – поземлен имот пл.№ 491, с площ 275 м2, участващ в
УПИ ХІ – 491, 490 в кв.37, по плана на гр.П., ведно с построените в имота :
паянтова жилищна сграда, със застроена площ 44, 50 м2, лятна кухня, със
застроена площ 20 м2 и стопанска постойка – навес с огредни стени, със
застроена площ 9 м2.
В случая съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалите свидетели Т., С.Д. и А.И., тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с писмените доказателства
по делото. Същите изцяло опровергават обясненията на подсъдимия, в частта им, в
която твърди, че не е имал намарение за „измама” и които обяснения не са
подкрепени от нито едно доказателство, поради което съдът приема, че същите са
повлияни от защитната позиция на подсъдимия и желението да се оневини. Тези
обяснения на подсъдимия се опровергават и от писмените доказателства по делото:
договори – споразумения, нотариални актове, разписка .
При така изложената и приета за
установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.А.К.И. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на чл.210 ал.1 т.5
от НК във връзка с чл.209 ал.1 от НК и във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като с цел да набави за ф.”Х.-2007”ООД / в последствие ЕООД/
имотна облага в общ размер на 334 678.95 лева в гр.П., при условията на продължавано престъпление в
периода от време: есента на 2007г., е възбудил и до началото на м.
”юни”2010г. е поддържал заблуждение у
различни лица: И. Д. Т., Д.Т.Т. и Г.Т.Т., С.С.Д. *** и А.Й.И. ***,че след като
същите се разпоредят със свои вещи: недвижим имот и пари в брой в негова
ползва, ще получат различни самостоятелни недвижими обекти /жилищни и
търговски/ в новострояща се жилищна
сграда в УПИ X-495, КВ.38, по плана на града, находящ се в гр.П.,ул.”Г.Б.”№95
и с това им е причинил имотна вреда в големи размери-334 678.95 лева,по
деяния разделени,както следва:
- През есента на 2007г. в гр.П.,с цел да набави за ф.”Х.-2007”ООД,
представлявана от него, имотна облага в размер на пазарната стойност на
УПИ X-495, КВ.38, по плана на града,находящ се в гр.П.,ул.”Г.Б.”№95 е възбудил и до пролетта на 2010г.е
поддържал у И. Д. Т., Д.Т.Т. и Г.Т.Т. *** заблуждение,че след като
придобие от тях посоченото по-горе УПИ и построи в него жилищна пет етажна
сграда,ще им прехвърли собствеността на 2 апартамента и 1 търговски
обект,без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с
това им е причинил имотна вреда на трите в общ размер на 125 000
лева,като причинената вреда е в големи размери;
- През лятото на 2008г. в гр.П.,с цел да набави за ф.”Х.-2007” ЕООД , собственост
и представлявана от него,имотна облага в размер на 130 000 лева,е
въвел в заблуждение С.С.Д. *** и до средата на м.”май”2010г. е поддържал
заблуда, че след като построи пет етажна жилищна сграда в УПИ X-495,
КВ.38, по плана на града,находящ се в гр.П., ул. ”Г.Б.” №95, ще прехвърли
й собствеността на 1 апартамент и 2 магазина,а в последствие по промяна на
договорките само 3 магазина, без поначало да е имал намерение да се
задължи по договореността и с това
е причинил имотна вреда на С.С.Д. в размер на 120 000 лева и „З.”ЕООД,
представлявано от С.С.Д. в размер на 10 000 лева или общо
130 000 лева , като причинената вреда е в големи размери;
- На 28.01.2009г. в гр.П.,с цел да набави за ф.”Х.-2007”ЕООД
собственост и представлявана от него,имотна облага в размер на 79678.95
лева /левовата равностойност на 40861 евро/ е въвел в заблуждение А.Й.И. ***
и до началото но м.”юни”2010г. е поддържал същото у него,а именно,че след
построяването на масивна жилищна сграда в УПИ X-495, КВ.38, по
плана на града,находящ се в гр.П.,ул.”Г.Б.”№95 ще прехвърли на И.
собствеността върху апартамент №7,ет.3,със застроена площ от 86.94
кв.м.,без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с
това е причинил имотна вреда на А.Й.И.
в размер на 79678.95 лева,като причинената вреда е в големи размери.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представа за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимият.
Същият още при склйчването на договорите-споразимения е знаел, че няма да
изпълни задълженията си по тях и въпреки, че пострадалите лица са му прехвърли
собствеността си върху недвижим имот или са му запалтили договорена сума е
прехвърлил процесните апартаменти и магазини на други различни лица. В случая
подсъдимия е предвиждал, че вслудствие на неговото въздействие върху
пострадалите свидетели у последните са възникнали неправилни представи и че
поддържа вече възникнали такива представи. Освен това подсъдимия е предвиждал,
че пострадалите лица ще извършат акт на имуществено разпореждане и че в
резултат на този акт тяхното имуществено ще бъде увредено.
По делото са установени по
безспорен начин следните факти, които са релевантни към обвинението срещу подс.А.И.
и доказват по несъмнен начин извършването на престъплението в което е обвинен и
неговото участие: Св.И.Т., Д.Т. и Г.Т. към 2007г. били собственици на имот,съставляващ УПИ №495 с
площ от 384.60 кв.м. През 2005г. по повод
възникнали търговски отношения, св.Г.З. и св.М.З. се сближили с подс.И.. До този момент последният
бил коректен в бизнес отношенията с фамилия З., поради което се ползвал с
тяхното доверие.Пред св.Г.З., подс.И. потвърдил, че има намерение да извърши
строителство в имотите, находящи се бул.”Б.”№ 95, това били недвижими имоти, собственост на
пострадалите свидетелки Т. и св.Д.Ф.. Понеже не познавал никой
от тях, а св.Г.З. живеел с къща съседна на посочените парцели, подс.И. предложил, двамата със св.Г.З. да извършат проучвателни
разговори и ако се стигне до споразумение да придобият имотите и извършат
споменатото строителство на жилищна сграда от 5-та категория, като за целта създадат
обща фирма. Св.З. се съгласил,като
в изпълнение на замисъла, който имал подсъдимият и уговорката
със св.З. са проведени предварителни разговори със св.Т. и св.Д.Ф.. Видно от показанията на св.Т., Д.ф., М.З. и Г.З.
първата среща със собствениците на парцелите-с
лице към бул.”Г.Б. /УПИ №495 и УПИ№491/ била проведена през есента на
2007г..Действително на тази първа среща,подсъдимият бил доведен и представен
като желаещ да извърши строителство от св.Г.З..Подсъдимият потвърдил намерението
си пред св.Т. и св.Д.Ф., а св.З., че ще се създаде дружество с ограничена отговорност „Х.-2007”, в което съдружници ще бъдат съпругата на св.З. свид.М.З. и подсъдимият и което
дружество ще реализира строежа. Както са потвърдили в показанията си
свидетелите Т., Ф., Г.З. и М.З. при тези проначални разговори на св.Т. им е обещано, те да предоставят имота
си, а в последствие да придобият собствеността на два
апартаманета на първия етаж в сградата и
магазин от 20м. кв. на партерен етаж. С Решение по ф.д.№1060/07г. е
учредено дружеството „Х.-2007”ЕООД, което се представлявало и управлявало от двамата съдружници-подсъдимият
и св.М.З. .
С ясното съзнание, че предоставяйки имотите си, св.Т. ще получат два апартамента и
магазин, същите са заведени от подсъдимият пред нотариус Д., където са създадени два
документа: първият Договор-споразумение от 01.11.2007г., по силата на който „Х.-2007” поело задължението да
прехвърли апартаментите и магазина след построяване на сградата и
НА№57/01.11.2007г., с който под давление на адвоката и самия подс.И., че „така се прави”, св.Т. прехвърлили собствеността
си на ф.”Х.-2007г.”.И двата документа са заверени нотариално на една и съща
дата, в един и същи час.Парцелът е прехвърлен фиктивно,чрез
симулативна сделка.Вписана е покупна стойност – тази по данъчна оценка, а именно 8.343 лева при
пазарна цена от 125 000 лева. Реално, както потвърждават всички
разпитани свидетели пари не са давани и получавани, поради симулативния
характер на сделката.Такава сума не постъпвала по сметка на дружеството-видно
от предоставените документи от Рейфайзен банк.
По финансови причини,св.М.З. решила да напусне фирмата.На
28.01.2008г. с Договор от същата дата св.З. прехвърлила своите дялове на
подсъдимия и дружеството станало еднолично. През м.”март”2008г.старата къща на св.Т. е бутната и започва
подготовката на терена за строеж. На 28.05.2008г. подсъдимият, като управител на ф.”Х.”ЕООД
изтеглил
банков заем от 52000 евро, като с част от него в размер на
38000 евро е бил заплатен
апартамента на Д., който според уговорката между подсъдимият и св.Д.Ф. е придобит от последната, след като й е обещан още
един апартамент и магазин от сграда,която подсъдимият се наел да построи в
съседния на св.Т.
парцел, който по същия начин, както при св.Т. бил прехвърлен от св.Д.Ф.. В този смисъл по аналогичен
начин и с нея е сключен договор-споразумение от 26.10.2007г. и НА№61 от
02.11.2007г., където имота е фиктивно прехвърлен от св.Ф., като в документа е
записана като покупна цена – тази по данъчна оценка от 4074лв.,при реална
пазарна стойност от 95 000 лева.Останалите пари от заема, видно от
показанията на св.Г.З. били
използвани по заплащане на такси по издаване на строителните книжа.
Без
останал наличен финансов ресурс,подсъдимият провел разговор със св.Г.З. и го помолил да намери финансиране на
сградата. Св.З. говорил с майка си, която се е завърнала от
Австралия и й предложил възможност да инвестира в бъдещия строеж.В края на лятото
на 2008г. е проведена среща, на която св.М.З. запознава св.С.Д. с подсъдимия, като го представила като семеен
приятел.Отново подс.И. потвърдил, че няма наличен финансов ресурс да започне строежа.В
показанията си св.Г.З. потвърждава, че към този момент подс.И. е бил наясно, след извършено от него
пазарно проучване каква ще е стойността
на грубото строителство около 120 000 лева. Именно такава
сума,подсъдимият е поискал от св.С.Д., като и на нея е обещал
индивидуални обекти от бъдещата сграда-2 магазина и 1 апартамент.Тъй като до този момент подсъдимият се е ползвал с
доверието на св.Г.З. и М.З., фирмата му е имала налични строителни книжа за започване на
строеж във вече бившия парцел на св.Т., местонахождението на
сградата е било в непосредствена близост до дома на децата й, св.Д. се съгласила да предостави тази сума.
През
месец
”август” 2008г.,фирма „Р.Б.”, управлявана от св.Р.Д. оферира сумата от
120 000 лева като цена за извършване на груб строеж.Св.Д. бил много добър познат на
св.Светля Д., а и фирмата му се е
ползвала с добри отзиви в строителния бранш, към този момент.Това е
допълнително основание св.Д. да предостави тази сума именно на Д.. На нарочна среща, на която са присъствали
св.Д.,св.Д. и св.Г.З., св.Д. предоставила сумата от 120000 лева, като е изготвена и
съответна разписка.Сумата е била за обезпечаване грубия строеж на сградата-в
тази насока са категоричните показания на св.Д., св.Д. и св.Г.З., а и подписания частен
документ. На 16.09.2008г. е сключен и Договор за строителство между
свд.Д., като представител на своята фирма и подс.И., в качеството на управител
на едноличното дружество с ограничена отговорност,като в него е фиксирана
именно стойност от 120 000 лева и етапи на плащане.Парите останали у св.Д., който на части, когато настъпвал падежа
за плащане, ги предоставял на подсъдимият,който своя страна извършвал
банкови проводи,за да се легализира тази дейност и изтегли или приспадни ДДС-в
този смисъл са са показанията на св.Д.,св.М.З. и св.Г.З. ***2008г., фирма „Р.Б.” започнала строителството на
сградата. Посъщия начин подсъдимия И. действал и по отношение на третия пострадал св.А.И..
В периода от време м.”09”2008г. до
м.”май”2010г. св.Т. посещавали често строежа, провеждали срещи и с
подсъдимият, който пред тях изразявал задоволството от качеството на
извършеното строителство, показвал им апартаментите, като в началото на
пролетта на 2010г. дори им заявил да избират корнизи и обзавеждане.
Междувременно още през зимата на 2009г.,когато сградата е била без дограма и
още се мажела, подсъдимият провел
среща със св.Немри, св.Ш.А. и св.М.И. и е предложил за продажба
двата имота и магазина, които според уговорките е следвало да
прехвърли на св.Т., като
обезщетение за прехвърления УПИ.
Още през м.”март”-м.”април” 2010г. подсъдимият е провел
среща със св.И. С. и е предложил да закупи апартамента, който е следвало да
прехвърли на св.А.И. и то заедно с изградената газова инсталация.
Още през м.”май”2010г. подсъдимият
провел среща със св.А.В. и му предложил за продажба пет бр. магазини и мансарден
апартамент в сградата-търговски обекти,които са били обещани на св.Д., във връзка с предоставената от нея сума от 130 000
лева-обезпечаваща грубия строеж.
В периода от време
22-24.06.2010г.,когато подсъдимият е следвало да направи прехвърляне към св.Т., св.Д. и
св.И., вместо това на 24.06. 2010г. е закрил сметките на фирмата в
Райфайзен банк,изключил телефона си и прехвърлил дружествените дялове на Петър Кроснаров, като от тук насетне
фирмата сдобила съвсем ново име ”КРОСНАРОВ-2010г.” ЕООД и нов собственик. Подс.И. с нов автомобил заминава в чужбина.
Предвид гореизложеното извода, който
може да се направи в конкретния случай, е че в периода на строителството, подсъдимият е
затвърждавал формираните невярни представи у св.Т., св.Д. и св.И., че ще изпълни
договорените задължения, като ги е развеждал из обещаните им
индивидуални обекти, карайки ги да мислят за обзавеждане, за газифициране,дори и
чрез интернет обсъждал със св.Д. цветовете на фасадата, като междувременно пред
работници на строежа, като Б. И. Б. е завявал, че има намерение да
остави всички от горецитираните свидетели без апартаменти и други самостоятелни обекти, като се свързал с
купувачи на обектите, обещани на св.Т., св.Д. и св.И. и в последствие придобил покупната
цена от тях, причинявайки щета на св.Т., св.Д. и св.И., в размер на стойността на
УПИ на св.Т., сумата от 130 000
лева платена от св.Д. и близо 80 000 лева за св.А.И..Тази обективна деятелност сочи
престъпния умисъл у подсъдимият за извършване на измама. Последната е довършена с
факта на разпореждане на имотите не в полза на тези, които са платили за тях
или предоставили парцела, а на съвсем други лица-св.В., св.С.,
св.Немри, св.Ш.А. и св.М.И.
.
Очевидно е, че подс.И. е използвал договорни отношения с
измамлива цел, без поначало да е имал намерение да изпълнява задълженията
си по тях, което навежда извод за извършена съставомерна измама, в който смисъл е и съдебната практика-Решение №404/1995г. на ВС на РБ по н.д.№300/95г.
По отношение на позицията на подсъдимия И. в
обясненията си, че не е извършил престъплението „измама” съдът счита,
че същата противоречи на събрания по делото гласен и
писмен материал, като в случая подсъдимият изразява една защитна позиция повлията от
желанието му да се оневини по предявеното му обвинение . Няма как по отношение на пострадалите
св.Т. да се сключва договор - споразумение, с който подсъдимия И.,
е поел задължението да построи сграда, като им предостави апартаментите на тях
с отстъпка от цената, а в същия ден буквално минути, или часове да се извърши и
нот.изповядване на сделката, прехвърляне имота на пострадалите Т.. В тези си обяснения подсъдимия застъпва, че видите ли в
рамките на часове пострадалите св.Т. са размислили и са прехвърлили имота си за сумата по
данъчната оценка. За едно такова прехвърляне е необходимо предварително
снабдяване с документи, навежда се на извода, че това прехвърляне е било подготвено много преди то да е било
уговорено и то с тази цел да се сдобие с имота, в крайна сметка е изповядана и
една симулативна сделка.
По
отношение на второто изявление, дадено в обясненията на подсъдимия, че пострадалият св.А.И. не е плащал по
постигнатата договореност с него, съдът счита, че това отново е израз на защитната позиция подсъдимия по делото. В случая са
налице доказателства
за дадена сума от 28 000 евро от 21.05.2009 г., а за останалите суми са налице гласни доказателства, които са в
хронологическа връзка помежду си и потвърждават факта за заплатени изцяло суми
от пострадалия А.И. и получени от подсъдимия А.И. в размер на близо 80 000 лева.
По
отношение на пострадалата С.Д. са налице неоспорими гласни доказателства за
дадени 120 000 лева, те се съдържат в показанията на св. Р.Д., показанията на самата пострадала св.С.Д., св. Г.З., които са
били очевидци на предаване на сумата и показанията на св. М.З., като косвен свидетел.
Към 2008 г.
есента, когато е започнал строежа подсъдимият не е имал наличен финансов ресурс
да заплати на свидетеля Р.Д. тази сума 120 000 лева. По делото са представени договори за изтеглен
кредит. Единия е от 2005 г.,
отразява най-голяма сума от изтеглените 31 200 евро. В обясненията си
подсъдимият И. заявява, че още преди да възникнат през 2007 г. намеренията
изграждането на обща фирма, той заедно, със своя баща се занимавал с търговска
дейност – внос на автомобили. Този договор от 2005 г. сумата по него
очевидно е отишла за реализиране на този вид търговска дейност. Останалата сума
от 6000 и 10000 лева, които са били изтеглени 2007, немогат да покрият стойността на грубия
строеж. Така, че по делото е установено по несъмен начин, че сумата 120 000
лева изграждане на грубия строеж на кооперацията е била предоставена от св.С.Д..
В случая, за да се приеме, че има „измама” от
страна на подсъдимия следва да се има предвид използвания от него способ т.н.
„Договор-споразумение”, който от правна страна не може да породи правните
последици, който са очаквали пострадалите лица т.е самата сделка е некоректна
от правна страна и от тук може да се направи извод за „измамното” поведението
на подсъдимия.
Следва да се отбележи, че за В случая с оглед на размера на причинената
щета на пострадалите лица е налице квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.5 от НК, а именно причинената вреда е в големи размери.
В случая е налице и разпиредбата на
чл.26 ал.1 от НК, тъй като подс.И. е извършил три деяния, всяко от които
осъществява поотделно един и същ състав на престъпление. Извършени са през
непродължителен период от време при една и също обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин със способите и средствата предвидени в НПК. Факта
на извършване на деянието от подс.И. се доказва от показанията на разпитаните
по делото свидетели и и писмените
доказателства по делото. Твърденията на подсъдимия, че е извършил деянието не
са подкрепени от доказателства и се явяват необосновани, също така се
опровергават по категоричен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателства по делото.
Основното възражение на защитата на
подсъдимия, е че последния не е осъществил състава, тъй като съгладно съдената
практика е недопустимо обвинението да бъде формулирано, че деянието е извършино
от подсъдимия с цел да набави за фирма „Х. – 2007” ООД, а впоследствие
ЕООД имотна облага, тъй като съгласно практиката на ВС „другиго” не може да
бъде ЮЛ, каквото е „Х. – 2007”
ООД и ЕООД, а „другиго” може да бъде само физическо лица. Настоящият съд не
споделя това твърдение на защитата, тъй като съгласно практиката на съдилищата
„другиго” може да бъде както физическо лица, така и Юридическо лице,
единствената забрана за ЮЛ е по отношение на лицата, които се въвеждат и
поддържат в заблуждение. В тази връзка ЮЛ може да бъде и пострадало от
престъплението „измама” когато му е причинена имуществена вреда. Цитираното
постановление на пленима на ВКС в случая касае един период от време, когато ЮЛ
в настощия им вид не са съществували в правния мир, така, че същото не може да
бъде взето предвид в настоящия казус. Следва да се има предвид и това, че
обвинението е срещу подсъдимия, за това, че с „с цел да набави за фирма „Х. – 2007” т.е с цел да набави за „другиго” имотна облага
т.е това е само целта на подсъдимия, така, че недопустимо да се прави извода,
че само с цел да набави за физическо лица може да се извършил престъплението
„измама”, тъй като няма никаква пречва от правна страна целта да се набави
имотна облага да бъде за определено юридическо лице, с което в случая са били
сключени процесните договори с пострадалите лица.
Следва да се отбележи, че след като
закона допуска под „другиго” като пострадал да бъде физическо или юричидско
лица няма пречка и целта на подсъдимия да бъде да набави имотна облага на
юридическо лице.
Така, че съдът счита, че подс.И. е
осъществил всички елементи на състава на чл.210 ал.1 т.5 от НК във връзка с
чл.209 ал.1 от НК и чл.26 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна. В случая е налице и причинна връзка между деянието извършено от подс.И.
и настъпилия престъплен резултат. Имотната вреда за пострадалите лице е
настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане на пострадалите
лица, като следствие от неправилната представа на тези лица, която е била
формирана и поддържана от подсъдимия.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК
относно неговата индивидуализация .
Съдът отчете като висока степента на обществена опасност на деянието,
което е в глава “Престъпления
против собствеността" на НК и е
тежко престъпление по смисъла на НК .
Съдът като прецени като сравнително
висока обществената опасност на подсъдимият, същият не е осъждан и има добри
характеристични данни, но конкретно извършеното деяние го определя като личност
с висока степен на обществена опасност .
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
желанието
на подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен начин .
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимият обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и семейното му положение, същия има малко дете,
за което следва да се грижи. В случая големия размер на вредите не може да се
определи като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, тъй като се
явява елемент от състава на престъплението.
При тази данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на
наказанието подсъдимият А.И. следва да бъде осъден на две години лишаване от свобода .
С оглед на тежестта на
конкретно извършеното от подсъдимия И. престъпление съдът счита, че по
отношение на него не следва да се прилага
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Съдът счете,че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция на наказанието е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно
определеното му наказание лишаване от свобода . В
разглеждания случай освобождаването на подсъдимият от изтърпяване на наложеното
наказание няма да отговори и на двете
цели на наказанието. Поначало целите на
наказанието се постигат посредством изтърпяване на наказанието от виновното
лице.Условното освобождаване от изтърпяване на наказанието по чл. 66 НК е
изключение от това правило.Целта за генералната превенция в случая не може да
се постигне чрез условно осъждане. Престъплението по чл.210 ал.1 т.5 от НК във
връзка с чл.209 ал.1 от НК и във връзка с чл.26 ал.1 от НК е тежкото по
характер престъпление. То разкрива
изключително висока степен на обществена опасност. Конкретното престъпление е извършено
хладнокръвно по демонстративен начин. Поради това, за да се въздействува
предупредително и възпиращо върху останалите граждани, е необходимо подсъдимият
да изтърпи ефективно наложителното му наказание лишаване от свобода.От друга
страна, престъпното деяние е от такъв характер и е извършено по такъв начин, че
за да се предизвикат съответни наложителни промени в психиката на извършителя,
за да се поправи и превъзпита той към спазване на добрите нрави, е наложително
да изтърпи наказанието лишаване от свобода.
С
оглед размера на определеното наказание и данните за личността на подсъдимият съдът
счете, че по отношение на него е налице хипотезата на чл.61 т.3 от ЗИНЗС и на
основание посочения текст от закона определи на подсъдимият И. „Общ” първоначален режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип .
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.И. да заплати в полза на държавата
разноските по делото, от които 130 лева по сметка на ОД на МВР П. и 15 лева по
сметка на Районен съд П. .
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :