Р
Е Ш Е
Н И Е № 753
гр. Хасково, 21.12.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.дело №. 489 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от „Банка Пиреос
България“ АД, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Цариградско
шосе“ № 115Е, сграда „Е“, ЕИК *********, против В.Н.З. и П.Д.З.,***, с правно
основание чл. 135 от ЗЗД.
В исковата молба се
посочва, че на 27.12.2006г. между „Банка Пиреос България“ АД, като кредитор, и
„Алфа Финанси“ ООД, като кредитополучател, и от трета страна ответника В.Н.З.
като поръчител, бил сключен Договор за кредит № 948/2006г., по силата на който
на кредитополучателя бил предоставен банков кредит в размер на 250 000 лева. С
Анекс № 3/06.12.2010г. към горепосочения Договор за кредит била уговорена
солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 ЗЗД, като ответникът З. поел
солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
договора за банков кредит и се задължил в качеството си на солидарен длъжник
спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по горепосочения кредит, включително и за заплащането на
всички дължими суми по кредита до окончателното му погасяване. С оглед на
изложеното ответникът в качеството си на солидарен длъжник поел солидарна отговорност спрямо ищеца за
всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит. Поради неплащането на дължимите суми
по кредитите и необслужването им, банката потърсила правата си по съдебен ред,
като инициирала съдебни действия, както срещу кредитополучателя, така и срещу
солидарните длъжници по тях, в т.ч. и срещу ответника по делото В.З.. Със
Заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК от 24.04.2012г., издадена по Ч.гр. д. № 1111/2012г. по описа на Районен
съд-Хасково, ответникът В.Н.З. бил осъден да заплати на ищеца дължимите суми,
произтичащи от горепосочените договори за кредит, в т.ч. и начислените лихви и
съдебни разноски. Бил осъден да заплати дължимите суми, произтичащи от
горепосочените договори за кредит, солидарно с кредитополучателя „Алфа Финанс“
ООД и с другия солидарен длъжник по кредитите - Т.Т.Л.. За принудителното
събиране на дължимите суми по молба на банката срещу длъжниците, включително и
срещу ответника В.Н.З., било образувано изпълнително дело № 20128740400402г. по
описа на ЧСИ С. П., с per. № 874. В хода на образуваното изпълнително
производство било установено, че ответникът В.
З. се е разпоредил със свое недвижимо имущество в полза на съпругата си П.Д.З..
Твърди се също в исковата молба, че с Брачен договор - Акт № 128, том I, peг. №
1122, вписан в СВп- Хасково на 01.03.2013г., Акт № 7, том II, вх. № 1436 и
дв.вх. № 1429, сключен между В.Н.З. и П.Д.З.,
двамата съпрузи се споразумяли следния недвижим имот, а именно: Поземлен
имот с идентификатор 77195.730.385 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед № КД
-14-26-88/13.02.2013г. на Началника на СГКК - Хасково, адрес на поземления
имот: гр. Хасково, п.к.6300, жк. „Изгрев“, с площ от 531 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, номер по предходния план: 299, при съседи: 77195.730.384,
77195.730.386, 77195.730.387, 77195.730.356, да стане изключителна собственост
на ответницата П.З., поради личния й принос по придобиване и подобряване на
същия. Посочва се още, че Семейният кодекс в чл.23 предвижда преобразуване на
лично имущество, като съгласно ал.1, лични са вещните права, придобити по време
на брака изцяло с лично имущество. Това право принадлежало на съпруга и можело
да бъде упражнено чрез иск пред съда, тъй като съвместният принос на съпрузите
се предполагал оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто бил и
договорът за покупко-продажба на имот. Критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения по време на брака имот бил изцяло обективен - изследвал
се характерът на вложените в придобиването средства. В мотивите на Тълкувателно
решение 5/2013г. от 29.12.2014г. се сочело, че размяната на документални
изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да
се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през
време на брака. Едва с уважаване на иска за трансформация на лично имущество в
придобит по време на брака имот се установявало, че имотът е изцяло или отчасти
личен на претендиращия съпруг и не се притежавал в СИО, т.е. преценката за
произхода на средствата за придобиване на имота се прави от съда. С оглед
разпоредбата на чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, разпоредителната сделка,
обективирана в горепосочения Брачен договор, се явявала недействителна по
отношение на ищеца. Тази сделка се явявала недействителна именно по отношение на
1/2 ид. ч. от имота, която е принадлежала на ответника В.Н.З. и с която същият
се е разпоредил. С предприетите от ответника З. разпоредителни действия той
съзнателно намалил имуществото си и увредил интересите на кредитора и ищец по делото,
като ограничил възможностите на кредитора да удовлетвори вземанията си.
Безспорно извършената сделка увреждала интересите на кредитора, тъй като
вследствие сключването й намаляло имуществото на длъжника В.Н.З., като при
сключването й той е знаел, че с действията си уврежда кредитора, което се
презюмирало на основание разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като
ответниците били съпруг и съпруга. Предвид изложеното, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да обяви за относително недействителен по отношение
на ищеца Брачен договор акт №128, том I, peг. № 1122, вписан в СВп Хасково на
01.03.2013г., Акт № 7, том II, вх. № 1436 и дв. вх. № 1429, в частта, в която
съпрузите В.Н.З. и П.Д.З. се споразумяват имотът, придобит по време на брака,
да стане изключителна собственост на П.Д.З., поради личния й принос по
придобиване и подобряване на същия, а именно: Поземлен имот с идентификатор
77195.730.385 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед № КД
-14-26-88/13.02.2013г. на Началника на СГКК-Хасково, адрес на поземления имот:
гр. Хасково, п.к. 6300, жк. „Изгрев“, с площ от 531 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 299, при съседи: 77195.730.384,
77195.730.386, 77195.730.387, 77195.730.356. Ищецът претендира разноски.
Ответниците, чрез процесуалните си
представители, оспорват иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото са представени и приети като писмени доказателства Брачен договор по Семейния кодекс, сключен между П.Д.З.
и В.Н.З., акт № 128, том I, рег.№ 1122, вписан в Служба по вписванията-Хасково
на 01.03.2013г. под № 7, Том II, рег.№ 1436 и дв.вх.рег.№ 1429 с нотариална
заверка рег.№ 1120, рег.№ 1121, том:1, акт:58, рег.№ 1122 от 28.02.2013г. на
Нотариус Х.К., Изпълнителен лист от 26.04.2012г., издаден от Районен
съд-Хасково по ЧГД № 1111/2012г. по описа на Районен съд-Хасково, Заповед за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК от
24.04.2012г., издадена по същото дело, Анекс № 8 към Договор за кредит №
948/2006, сключен на 29.11.2011г. между „Банка Пиреос България” АД гр.София и
„Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л., В.Н.З. и „Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София,
Анекс А07-948/2011 към Договор за кредит № 948/2006, сключен на 21.11.2011г.
между „Банка Пиреос България” АД гр.София и „Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л.,
В.Н.З. и „Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София, Анекс № 6 към Договор за кредит №
948/2006, сключен на 31.10.2011г. между „Банка Пиреос България” АД гр.София и
„Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л., В.Н.З. и „Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София,
Анекс № 5 към Договор за кредит № 948/2006, сключен на 30.08.2011г. между
„Банка Пиреос България” АД гр.София и „Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л., В.Н.З.
и „Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София, Анекс № 4 към Договор за кредит № 948/2006,
сключен на 27.07.2011г. между „Банка Пиреос България” АД гр.София и „Алфа
Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л., В.Н.З. и „Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София, Анекс
№ 3 към Договор за кредит № 948/2006, сключен на 06.12.2010г. между „Банка
Пиреос България” АД гр.София и „Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л., В.Н.З. и
„Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София, ведно с Приложение № 3 към Договор № 948/2006,
Анекс № 2 към Договор за кредит № 948/2006, сключен на 25.11.2009г. между
„Банка Пиреос България” АД гр.София и „Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л., В.Н.З.
и „Алфа Пропъртис” ЕООД гр.София, ведно с Приложение № 2 към Договор №
948/2006, Погасителен план за кредит от 187 500.04 лева с дата на
отпускане 29.06.2009г., Анекс № 1 към Договор за инвестиционен кредит №
948/2006, сключен на 21.04.2009г. между „Банка Пиреос България” АД гр.София и
„Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л. и В.Н.З., Договор за инвестиционен кредит
№ 948/2006, сключен на 27.12.2006г. между „Банка Пиреос България” АД гр.София и
„Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, Т.Т.Л. и В.Н.З., Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки и такова за семейно положение, съпруг/а и деца, Справка от НБД
Население за двамата ответници с дата 25.10.2018г., Молба от „Банка Пиреос България”
АД гр.София против „Алфа Финанси” ООД гр.Хасково, „Алфа Пропъртис” ЕООД
гр.София, Т.Т.Л., В.Н.З. до ЧСИ С.П., Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.
П. до В.Н.З. по Изп.дело № 20128740400402, ведно с Разписка за връчването й,
оформена на 21.05.2012г., Молба от В.Н.З. до ЧСИ С. П., рег.№ 874 с район на
действие Окръжен съд-Хасково с вх.№ 3437/11.05.2012г. От
така описаните доказателства е видно, че имат посоченото в исковата молба
съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което
той е договарял, са знаели за увреждането при извършване на сделката. Знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Елементите от фактическия състав за
успешното упражняване на правото по посочения законов текст са следните: ищецът
да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно увреждащо
кредитора действие и знание за увреждането. Според съда безспорно е, че ищецът „Банка
Пиреос България“ АД е кредитор на първия ответник - В.Н.З., доколкото същият се
е задължил като солидарен длъжник с Анекс №3/06.12.2010г. към Договор за кредит
№ 948/2006г. Този анекс е подписан от него именно в това му качество и така той
се е съгласил да отговаря за задълженията на кредитополучателя „Алфа Финанси“
ООД в пълен размер, солидарно с него, до изплащането им по смисъла на чл.121 от ЗЗД, поради което има качеството на солидарен длъжник – страна по
правоотношението. Казаното налага извода, че ответникът З. е длъжник по смисъла
на чл.135, ал.1 от ЗЗД, защото е участвал при сключване на анекса към договора
за кредит, както вече бе посочено. По изложените съображения съдът приема, че е
налице първата предпоставка от посочения по-горе фактически състав.
Атакуваната сделка – Брачен договор от
28.02.2013г., е сключен след възникване на вземанията по Анекс №3/06.12.2010г.,
с който страните по договора за кредит са уговорили солидарна отговорност на
ответника З., като са приели, че считано от датата на подписване на анекса –
06.12.2010г., той отговаря за кредита като солидарен длъжник. Със самия Брачен
договор ответниците, като съсобственици в режим на СИО върху описани недвижими
имоти, между които и процесният, придобити по врема на брака им, са се
споразумели на съпругата П.Д.З. да бъдат възложени същите изцяло в изключителен
дял, поради самостоятелния й личен принос по придобиване и подобряване на
същите. Към датата на сключване на брачния договор – 28.02.2013г., ответникът В.З.
вече има възникнали парични задължения, за които е знаел, защото е участвал при
сключване договора и последващите анекси към него, и е положил подписа си в
тези документи. Казано с други думи,
брачният договор е сключен, след като В.З. е станал длъжник /била е издадена и
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1111/2012г. по описа на Районен съд-Хасково срещу
кредитополучателя и солидарните длъжници, бил е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително производство/. С брачния договор той се е разпоредил с
описаните в същия недвижими имоти, в т.ч. и процесния, и така имуществото му е
намаляло, без срещу него да е придобил друго такова - равностойно и налично. Така
се е стигнало до намаляване на неговото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредиторите, съобразно чл.133 от ЗЗД. Съгласно сочения законов текст, цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане. В настоящия случай със сключване на брачния договор длъжникът се
е лишил от свое имущество, а това неминуемо води до затрудняване
удовлетворяването на кредитора, тъй като това имущество е служило за общо
удовлетворение на кредитора. Ето защо, налице е и втората предпоставка за
уважаване на иска.
Налице е и третата предпоставка – знание
за увреждане. Страните по брачния договор са съпрузи, при което налице е
презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, съгласно която знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. Безспорно е, че към датата на сключване на брачния
договор на 28.02.2013г. ответниците са били съпрузи, като бракът им е прекратен
по – малко от два месеца след това – с влязло в сила Решение № 313/23.04.2013г.
на Районен съд-Карлово.
Неоснователно съдът намира
възражението на процесуалния представител на ответника З., че със сключване на
брачния договор не е извършил разпоредителна сделка по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Напротив, със
сключване на брачния договор съществуващата до този момент СИО между съпрузите
е прекратена в хипотезата на чл.27, ал.3 вр. с чл.28 от СК по отношение на
процесния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 77195.730.385 по КККР
на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,
последно изменение със Заповед № КД-14-26-88/13.02.2013г. на Началника на СГКК
– Хасково, с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, ж.к. „Изгрев“, с
площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско засторяване /до 10м/, номер по предходен план: 299,
при съседи: 77195.730.384, 77195.730.386, 77195.730.387, 77195.730.356.
Сделката е извършена в надлежната форма, регламентирана в чл.39, ал.3 от СК и е
породила целеното прехвърлително действие. Самият брачен договор представлява
двустранен, каузален, консенсуален и формален договор, към който правилата за
недействителността от гражданското право се прилагат съответно /чл.43 от СК/.
Нормата на чл.40, ал.2 от СК посочва, че брачният договор не може да засяга
права, придобити от трети лица преди сключването му. В случая ищецът е придобил
правото си на кредитор по вземане, възникнало от договорно основание спрямо
ответника В.З. преди датата на сключване на брачния договор и със самото му
сключване е увредил интересите на кредитора.
Съдебната практика е последователна и категорична, че
всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята
неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършване на
такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.
Неоснователни съдът намира и възраженията на
процесуалните представители на ответниците, че недвижимите имоти, предмет на
брачния договор, към момента на сключване на този договор са били лична
собственост само на съпруга-недлъжник. Видно от съдържанието на брачния договор
е, че в констативната му част при описание на имотите ответниците изрично са
посочили, че са ги придобили в режим на СИО. От друга страна, възраженията за
принос засягат отношенията само между съпрузите и нямат връзка с отношенията
между кредиторите и длъжника по атакуваната сделка, поради което не могат да
бъдат предмет на установяване в производството по чл.135 от ЗЗД /в този смисъл
Решение № 136/11.11.2016г. по В.гр.д. № 376/2016г. по описа на Апелативен съд-Бургас/.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявения иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД за основателен и доказан и като такъв ще следва
да се уважи. Според съда няма спор, че искът е предявен за личния дълг на
съпруга - ответникът В.Н.З., както и безспорно е, че с брачния договор
ответникът З. се е разпоредил със собствената си 1/2 идеална част от посочените
в договора имоти. Именно разпореждането с тази 1/2 ид.ч. от имотите е довело до
увреждане на ищеца – кредитор. За това следва да се обяви относителна
недействителност само за тази 1/2 ид.ч., без да се засяга частта на другия
съпруг – ответницата П.Д.З., в каквато насока са и указанията, дадени в ТР №
5/2013 от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС /т.1/.
С оглед изхода на делото, ответниците В.Н.З. и П.Д.З. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 132.40 лева, а ответникът В.Н.З. да
заплати на ищеца и разноски за особен представител в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по
отношение на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, Сграда „Е“, Брачен
договор, сключен на ******* между П.Д.З., ЕГН ********** и В.Н.З., ЕГН **********,
с нотариална заверка на Нотариус Х. К., с рег. № 081 по регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Служба Вписвания при Районен съд-Хасково на
01.03.2013г. с Акт № 7, том 2, вх. Рег. № 1436 и дв.вх. рег. № 1429, в частта
му относно 1/2 идеална част за следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 77195.730.385 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-26-88/13.02.2013г. на
Началника на СГКК – Хасково, адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300,
ж.к. „Изгрев“, с площ от 531 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, номер по
предходен план: 299, при съседи: 77195.730.384, 77195.730.386, 77195.730.387,
77195.730.356.
ОСЪЖДА
П.Д.З., ЕГН ********** и В.Н.З., ЕГН **********, да заплатят на БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, Сграда „Е“, направените по делото разноски в
размер на 132.40 лева.
ОСЪЖДА
В.Н.З., ЕГН **********, да заплати на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Цариградско
шосе“ № 115Е, Сграда „Е“, разноски по делото в размер на 300 лева,
представляващи възнаграждение за особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.