Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 09.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
При
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Пламен
Иванов, след като разгледа докладваното от съдия Михайлов в.н.ч.д. № 4129 по
описа за 2020 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Протоколно определение от 16.09.2020 г., постановено
от СРС, НО, 110 състав по ЧНД № 12303/2019 г., докладвано от съдия Димитрова
съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение
на Ц.С.Ц., ЕГН **********, едно общо наказание, измежду наложените по НОХД
№5764/2016 г. по описа на СРС и по НОХД №356/2016 г. по описа на СпНС,
най-тежкото от тях, а именно: наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ на основание чл.23, ал.2 от НК,
към така определеното общо най-тежко наказание по отношение на Ц.С.Ц., ЕГН **********,
и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ по НОХД №356/2016 г. по описа на СпНС.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59, ал.1 и чл.25,
ал.2 от НК, при изпълнение на така определеното общо най-тежко наказание по
отношение на Ц.С.Ц., ЕГН **********, времето, през което е бил задържан и
изтърпяната част от наказанията по делата, включени в тази съвкупност.
Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.25, ал.1, във вр.
чл.23, ал.1 от НК по отношение на Ц.С.Ц., ЕГН **********, едно общо наказание,
измежду наложените по НОХД №10416/2017 г. по опис на СРС, по НОХД №21658/2017
г. по описа на СРС, по НОХД №14046/2017 г. по описа на СРС и по НОХД
№11525/2017 г. по описа на СРС, най-тежкото от тях, а именно: наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът е УВЕЛИЧИЛ на основание чл.24 от НК определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет
месеца по отношение на Ц.С.Ц., ЕГН **********, с ТРИ МЕСЕЦА, или в общ размер
на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59, ал.1 от НК, при
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което Ц.С.Ц.,
ЕГН **********, със снета самоличност по делото, е бил задържан по делата,
включени в съвкупността.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.25, ал.2 от НК, при
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което Ц.С.Ц.,
ЕГН **********, фактически е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода
по делата, включени в съвкупността, считано от 07.06.2018 г.
Съдът е ПОСТАНОВИЛ отделно изтърпяване от определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода на наложеното на Ц.С.Ц., ЕГН **********,
по НОХД №1697/2017 г. по описа на СРС, наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни
мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
две години, явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице - два пъти седмично;
-задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от две години;
-и безвъзмезден труд 150 часа в рамките на една
календарна година.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59, ал.1 от НК, при
изпълнение на наказанието пробация времето, през което Ц.С.Ц., ЕГН **********, е бил задържан по НОХД
№1697/2017 г. по описа на СРС.
Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл.25, ал.2 от НК, при
изпълнение на наказанието пробация времето, през което Ц.С.Ц., ЕГН **********, фактически е изтърпял
част от наказанието пробация по НОХД №1697/2017 г. по описа на СРС.
Срещу така постановеното Определение е постъпила Жалба
от Ц.С.Ц. чрез неговия адвокат В.К. от АК – Благоевград в която се сочи, че
съдът неправилно е постановил отделно изтърпяване на наказанието „Пробация“ по
НОХД 1697/2017г., както и неправилно е приложил чл. 24 от НК. В заключение се
иска отмяна на Определението на СРС.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваното протоколно определение е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият
Ц. редовно призован не се явява. Същият се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата
и не сочи нови доказателства.
В хода по същество защитникът на осъдения Ц. – адв. К.
оспорва обосноваността на атакуваното определение поради несъбрани
доказателства относно изтърпяната част на наказанията. Оспорва се приложението
на чл. 24 НК по отношение една от съвкупностите, като се акцентира върху
обстоятелството, че повечето производства срещу осъдения Ц. са приключили със
сключване на споразумение, поради което се прави извод, че осъденият е приел и
осъзнал вината си. Въз основа на тези съображения се твърди, че той е с ниска
обществена опасност, която не налага увеличаване на определеното общо най-тежко
наказание. По отношение на другата съвкупност се пледира да бъде потвърдено
приложението на чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 2 от НК по НОХД 11525/2017 г. по
описа на СРС, като осъденият бъде освободен с 1 месец от изтърпяване на
наложеното наказание. С тези аргументи се моли атакуваното определение на СРС
да бъде изменено.
В заключителната си реч прокурорът посочва, че
правилно първоинстанционният съд е определил съвкупностите, съобразявайки
разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК. Застъпва становището, че обосновано е
приложен и чл. 24 от НК, поради което моли първоинстанционният съдебен акт да
бъде потвърден.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваното протоколно определение, намери следното:
За да постанови определението си, районният съд е
изпълнил задълженията си по изясняване на правното положение на осъдения, изисквайки
бюлетин за съдимост, както и справки от ГД“ИН“ относно изтърпяната част от
наложените му наказания. Въз основа на така събрания доказателствен материал и
спазвайки разпоредбите на чл. 23-25 от НК обосновано и законосъобразно е
формирала две съвкупности, които се явяват най-благоприятен начин на групиране
на наказанията, наложени на осъдения по седемте му осъждания.
В първата от тях контролираният съд правилно е
включили осъжданията по НОХД №356/2016 г. по опис на СпНС със сключено
споразумение, влязло в законна сила на 24.03.2016 г., и по НОХД №5764/2016 г.
по описа на СРС, приключило с присъда, влязла в закон на сила на 05.01.2017 г.
Деянията, за които осъденият Ц. е признат за виновен по посочените две
производства, са извършени съответно на 17.03.2014 г. и на 02.10.2015 г.,
поради което същите са осъществени в условията на реална съвкупност, преди Ц.
да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Следователно
правилно първоинстанционният съд е образувал първата съвкупност от посочените
осъждания на Ц..
Правилно първоинстнционният съд на осн. чл.23, ал.2 от НК е присъединил наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, наложено на осъдения Ц. по
НОХД №356/2016 г. по описа на СпНС, поради което не са налице основания за
ревизиране на съвкупността в тази ѝ част.
Правилно Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1 и
чл.25, ал.2 от НК, при изпълнение на така определеното общо най-тежко наказание
по отношение на Ц.С.Ц., ЕГН **********, времето, през което е бил задържан и
изтърпяната част от наказанията по делата, включени в тази съвкупност.
По отношение на втората съвкупност въззивният съд също
не констатира основания за ревизирането ѝ. Обосновано и законосъобразно
първата инстанция на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл.23, ал. 1 НК е групирал
наказанията, наложени, както следва: със споразумение по НОХД № 10416/2017 г.
по опис на СРС, влязло в закон на сила на 11.01.2018 г.; със споразумение по
НОХД № 21658/2017 г. по описа на СРС, влязло в закон на сила на 14.02.2018 г.;
с присъда, постановена по НОХД №14046/2017 г. по описа на СРС, влязла в закон
на сила на 28.05.2018 г.; с присъда, постановена по НОХД № 11525/2017 г. по
описа на СРС, влязла в закон на сила на 21.06.2019 г. Видно от справката за
съдимост осъденият Ц. е осъществил деянията, за които е признат за виновен по
горепосочените производства, съответно на 18.08.2016 г.; 25.09.2017 г.,
06.05.2017 г. и на 14.04.2017 г., т.е. преди същият да е бил осъден с влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Поради това деянията са осъществени в
условията на реална съвкупност и основателно районният съд е групирал
наложените за тях наказания, като е определил едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 9 месеца.
Правилно Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1
от НК, при изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание времето,
през което Ц.С.Ц., ЕГН **********, със снета самоличност по делото, е бил
задържан по делата, включени в съвкупността.
Съдът е приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК, при
изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което Ц.С.Ц.,
ЕГН **********, фактически е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода
по делата, включени в съвкупността, считано от 07.06.2018 г.
Настоящата инстанция споделя и решението на районния
съд за приложение на чл. 24 от НК. Възможността за увеличение на определеното
общо най-тежко наказание е способ за постигане на справедлива оценка на общата
престъпна деятелност на дееца и се прилага, когато съдът констатира, че
определеното наказание е несправедливо и несъответства на съвкупността от
престъпни деяния и на личната опасност на дееца. В конкретния случай в
съвкупността са включени четири деяния, три от които са извършени от осъдения,
докато е бил непълнолетен. Въпреки това той е бил във възраст, близка до
пълнолетието, в която е осъзнавал напълно характера, естеството и обществената
опасност на предприетите от него действия. Не всички от тях са осъществени в
условията на съучастие, поради което възраженията на защита за упражнено
манипулационно въздействие върху осъдения остават неоснователни.
На следващо място, всички деяния, включени в
съвкупността, са тежки умишлени престъпления и осъществяват един и същи
престъпен състав – основния такъв на грабежа, който освен правото на
собственост засяга и личната неприкосновеност на пострадалите. Внимателния
прочит на справката за съдимост сочи, че осъденият е участвал както в
осъществената принуда спрямо пострадалите, така и в отнемането. Разгледани
съвкупно деянията охарактеризират Ц. като личност с утвърдени престъпни навици.
Същият е изградил конкретен престъпен модел на поведение, който се проявява при
всичките му деяния. В тази
връзка неоснователни се явяват и възраженията на защитата, че сключените
споразумения и определянето на наказанията при условията на чл. 55 от НК
обуславят извода, че осъденият е приел и осъзнал вината си, поради което не се
налага приложението на чл. 24 НК. Наказанието цели освен индивидуална превенция
спрямо осъдения – превъзпитаването му към спазване на установения обществен ред
в страната и възпирането му от осъществяване на други деяния, но и генерална
превенция, насочена към възпитателното и предупредителното въздействие към
всички членове на обществото. В конкретния случай реализираната спрямо Ц.
предходна наказателна репресия не е постигнала тези цели, а по-скоро е създала
чувство за безнаказаност, поради което осъденият Ц. е продължил да осъществява
престъпления от един и същи вид. Показателно именно за създаденото чувство за
безнаказаност, както и за трайните престъпни навици, създадени в продължение на
житейския му път, и липсата на постигнат корекционно-превъзпитателен ефект
върху него е обстоятелството, че по-голямата част от престъпленията, включени в
съвкупността, са осъществени в рамките на по-малко от година след влизане в
сила на споразумението, с което на Ц. е наложено наказанието „ПРОБАЦИЯ“. Изложеното
води до извод за висока обществена опасност на осъдения Ц., спрямо когото е
необходимо осъществяването на по-интензивна наказателна репресия, за да бъдат
постигнати корекционно-превъзпитателната и превантивната цел. Изолирането му в
пенитенциарно заведение е необходимо не само с оглед постигане на
индивидуалната превенция, но и на генералната такава.
С тези съображения настоящата инстанция намира
увеличението на общото най-тежко наказания с 3 месеца за законосъобразно и
съответно както на престъпната деятелност на осъдения Ц., така и на неговата
лична обществена опасност.
Правилно е определен и режимът на изтърпяване на
общото най-тежко наказание по реда на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Правилни са съображенията на първоинстанционния съд да
постанови отделно изтърпяване на наказанието ПРОБАЦИЯ, наложено по НОХД
№1697/2017 г. по описа на СРС. Същото не може да бъде включено към нито една от
посочените по-горе съвкупности с оглед принципа за най-благоприятно групиране
на наказанията. Доколкото наказанието ПРОБАЦИЯ не е изтърпяно изцяло, същото
подлежи на отделно изтърпяване.
Действително с Присъда по НОХД №11525/2017 г. по описа на СРС
постановена на 12.03.2018 г. и влязла в законна сила на 21.06.2019 г. осъденият Ц.
е признат за виновен за извършено на 14.04.2017 г. престъпление по чл. 198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца. Със същата
присъда на осн. чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 2 от НК е привел в изпълнение
отложеното общо най-тежко наказание по НОХД №5764/2016 г. по описа на СРС
„лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца, като е освободил частично осъдения
от изтърпяване на 1 месец от така определеното наказание. Присъдата е била
обжалвана пред въззивния съд, който я
потвърдил в и тя е влязла в законна сила на 21.06.2019г. Този състав обаче не е
взел предвид, че междувременно след постановяване на Присъдата по НОХД №11525/2017
г. по описа на СРС, с която е бил приложен институтът на чл. 69, ал. 2 от НК
спрямо осъдения Ц., но преди влизането ѝ в сила, са протекли две
производства по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, при които съдът е кумулирал
наказанията по НОХД №356/2016 г. по опис на СпНС и по НОХД №5764/2016 г. по
описа на СРС, като е постановил ефективно изтърпяване на определеното общо
най-тежко наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, като това наказание е
било ефективно изтърпяно на 07.06.2018г., т.е. преди постановяване на присъдата
по НОХД 11525/2017г. Това обстоятелство е било съобразено то СРС, НО, 110 ти
състав с процесното определение, предмет на проверка по настоящото дело, като
правилно е определил едно общо най-тежко наказание по НОХД 356/2016г. и НОХД
5764/2016г. в размер на 4 месеца ЛОС, тъй като не е съществувала възможност
това наказание да бъде намалено след неговото фактическо изтърпяване.
С оглед гореизложените съображения, СГС, НО, ХIII въззивен
състав намира, СРС е изпълнил задълженията си да извърши пълно групиране на
наказанията на осъдения Ц., като е определил съвкупности, най-благоприятни за
осъдения и е приспаднал правилно времето на предварителното задържане и
фактическо изтърпяване на наказанията в съвкупността, поради което и
Определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от
16.09.2020 г., постановено от СРС, НО, 110 състав по ЧНД № 12303/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.