МОТИВИ към
присъдата по НОХД №
2083 по
описа
на Варненския районен съд за 2020
година, ХХІХ
състав
Варненският районен прокурор е
внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Б.Д.К., за извършено
от него престъпление от общ характер, наказуемо съответно по чл.183 ал.1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Б.Д.К.
В периода от месец септември
2011г. до месец май 2020г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение
№3460/27.07.2011г. по гр. дело №17024/20 Юг. по описа на Районен съд гр. Варна,
влязло в сила на 23.08.2011г., да издържа свой низходящ -дъщеря си Деница Б.
Колева, чрез нейната майка и законен представител -Силвия Найденова Шушулова,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 105 месечни вноски, всяка от които по 100 лева, на обща
стойност 10 500 лева /десет хиляди и петстотин лева/.
В
съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимия следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание съобразно чл.58 а от НК.
Защитникът
на подс.К. в
съдебно заседание моли съда да да наложи
справедливо наказание.
Подсъдимият се признава за
виновен и заявява, че
съжалява.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Б.К. живеел на семейни начала със свидетелката Силвия
Шушулова. От съвместното им съжителство на 12.05.2007г. им се родила дъщеря
-Деница Б. Колева. След раждането на дъщеря им, отношенията между подс. К. и свидетеля Шушулова започнали да се
влошават и от 12.07.2010г. двамата се разделили. Малолетното дете Деница Колева
останало и се отглеждало от майка си. По искова молба, с правно основание чл.
127, ал.2 от Семейния кодекс, от свидетеля Силвия Шушулова до PC Варна, било
образувано гр. дело №17024/2010г. по описа на PC Варна. С Решение
№3460/27.07.2011г. на съдия при PC Варна, влязло в законна сила на
23.08.2011г., родителските права над Деница Колева били присъдени на свидетеля
Силвия Шушулова, било определено местоживеенето на детето при своята майка и
режима на лични отношение между обвиняемия К. и дъщеря му. Със същото решение, К.
бил осъден да заплаща в полза на детето Деница Б. Колева, чрез неговата майка и
законен представител Силвия Найденова Шушулова, издръжка в размер на 100 лв.
месечно, с падеж 5-то число на месеца за който се дължи.
По делото е установено, че дъщерята
на подс. Б.К. е родена на ***г. и към настоящия момент същата е малолетна. От
момента на постановяване на съдебното решение до настоящия момент, Деница
Колева живеела заедно с майка си - свидетеля Силвия Шушулова, в гр. Варна. В
първите месеци, след фактическата раздяла между К. и Шушулова, обвиняемият се
обаждал да научи как е дъщеря му, осъществявал лични контакти с нея, но в
последствие се дезаинтересувал от дъщеря си и не изпълнявал нито задължението
си да заплаща месечната издръжка, нито се възползвал от правото си на лични
контакти с детето. На 08.08.2011г. подс. К. бил лично запознат със съдебното
решение, но въпреки това, след влизането му в сила, от м. септември 2011г. до
м. май 2020г. К. не изпълнявал задължението си за заплащане на ежемесечната
издръжка в размер на 100 лева на детето си Деница Колева, чрез неговата майка и
законен представител свидетеля Силвия Шушулова. През инкриминирания период (м.
септември 2011г. - м. май 2020г.) К. не е бил регистриран в което и да било
териториално поделение на Агенция по заетостта в страната. Установени са
наличните трудови правоотношения на обвиняемия за периода, в който е следвало
да заплаща издръжка в ползва на дъщеря си. Приобщена е справка от държавен
съдебен изпълнител при PC Варна, от която е видно, че на основание издаден
изпълнителен лист по гр.д. №17024/2010 на PC Варна срещу подс. К. е образувано
изп.дело №20163110401321, по което не са постъпвали суми.
Производството е по реда на чл.371
т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези факти. На основание чл.372
ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложените обстоятелства се
установяват от самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени
на досъдебното производство, свидетелството за съдимост и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. Б.Д.К.
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
В периода от месец септември
2011г. до месец май 2020г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение
№3460/27.07.2011г. по гр. дело №17024/20 Юг. по описа на Районен съд гр. Варна,
влязло в сила на 23.08.2011г., да издържа свой низходящ -дъщеря си Деница Б.
Колева, чрез нейната майка и законен представител -Силвия Найденова Шушулова,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 105 месечни вноски, всяка от които по 100 лева, на обща
стойност 10 500 лева /десет хиляди и петстотин лева/.
Горното решение, съдът взе
по следните правни съображения :
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане
на определените с влезли в сила съдебни актове месечни суми за издръжка на
низходящата му.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс. К. с пряк умисъл- тъй като
безусловно добре е знаел, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща
определена месечна сума за издръжка на детето си, съзнавал е, че неизпълнението
на това задължение има общественоопасен характер, както и неговите обществено
опасни последици-неблагоприятното положение, в което поставя непълнолетното си
дете, и пряко е целял настъпването им. Този извод съдът приема въз основа на
факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, не е страдал от заболявания,
които да му пречат да реализира трудови доходи.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес, изразяване на
съжаление за извършеното, чисто съдебно минало.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини
за извършване на деянията- безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
При
определяне размера на наказанието на подс. К. съдът
приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” ал.5 от НК, като съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на деянието с оглед
тежкото финансово състояние, в което е поставен низходящия на подсъдимия в
резултат на продължителното неизпълнение на алиментното му задължение в
конкретния случай, както и факта, че по този начин подс. Велков трайно се е
дезинтересирал от неговите нужди и интереси, упорито и демонстративно
игнорирайки родителските си задължения. Относно степента на обществена опасност на дееца съдът намира, че е ниска
предвид обстоятелството, че е не осъждан/реабилитиран/. В този смисъл съдът
наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ със следните задължителни
пробационни мерки-на основание чл.42А ал.2 т.1 от НК задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца с определена периодичност два пъти
седмично, на основание чл.42А ал.2 т.2 от НК задължителни срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът счита,
че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно
целите на генералната и преди всичко на специалната превенция по смисъла чл.36
от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: