№ 6575
гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Ал. Райчева
при участието на секретаря Цветелина К. Златева
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ал. Райчева Частно
наказателно дело № 20251100207650 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Х. Л. В. – редовно призован, явява се, доведен от Затвора
– гр. София от служители на РД „Охрана -София“.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно уведомен, не се
явява.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА ИНСПЕКТОР М.М., който предоставя копие от
Заповед № Л-419/25.09.2025 г., с която същият е упълномощен от Началника
на Затвора да осъществява процесуално представителство, както и да подава
жалби към всички съдилища в страната по дела, в които страна е Началникът
на Затвора – гр. София.
За СГП – се явява прокурор А..
Явява се адвокат А. - упълномощен представител на осъдения Х. Л. В..
СЪДЪТ: Страните, моля за становище по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и тъй като сам
констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в
1
днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА НА САМОЛИЧНОСТТА на
осъдения Х. Л. В. по Формуляр за досие със снимка от затворническото му
(лично) досие с № 1067/2018 г. по описа на Затвора в гр. София.
Х. Л. В. – роден на ******** г., в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, с регистриран постоянен адрес в гр. София, ж.
к. ********, понастоящем в Затвора в гр. София, с ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото съдебно
производство, както и правото му, предвидено в чл. 274 от НПК на отвод на
съда, прокурора и съдебния секретар и право да прави нови искания по
доказателствата и по реда на съдебното следствие по чл. 275 от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Въпреки че във всичките ми постановени откази, с
които се е произнасяла прокурор А., не желая да правя отвод. По всичките ми
молби г-жа А. се произнася за възобновяване на производството, по което съм
осъден, въз основа на факти и доказателства, пледирани пред съда, тоест едно
престъпление, за което съм задържан в 18:00 часа, а е извършено в 19:00 часа
и е дадено показание, че извършителят е задържан в ареста, след това неясно
как аз съм с тази присъда. Не желая да правя отводи. Въз основа на
посочените факти за изтърпяно наказание, желая да посоча и пред Вас, да
поставя факта, че от обща присъда в размер на тридесет и седем години
„лишаване от свобода“, до момента съм изтърпял, без работа тридесет и две
години, започвам тридесет и третата година. За тези тридесет и седем години,
при прекъсване на година и четири месеца на свобода, аз би трябвало да не
съм в Затвора, но няма данни за пет години назад. Тоест всичко, което съм
работил и получавал не съществува.
Първата ми работа е унизителна, нечовешка. Третиране в първа група
като чистач и отговарящ за казан, който се пълни с вода. Говоря за периода
1993 година. Назначен съм на работа на щат. Присъдата ми е кумулативна,
тоест кумулирано и незачетено. Тъй като след пребиване на задържани лица, с
тежки и други провинения са пребивани и потапяни в един казан. Аз
отговарях за този казан и миех кървищата след случилото се. След като дадох
гласност в Страсбург, срещу мен има тотална репресия от страна на
служителите.
Следващата ми работа е в склад за хуманитарна помощ, където получавам
2
диабетно заболяване и съм пуснал прекъсване, за да не ми се зачете
заболяването по чл. 83, което от 2001 година, когато бяха атентатите, аз съм
това заболяване и чл. 73, ал. 1 е категоричен, че когато има такова заболяване
без лекуване и вследствие на придобит в Затвора стрес, който съм преживял е
установен от лекар. Имам наличен ТЕЛК. До този момент, няма значение, но
и не съм уволнен от тази длъжност. Също не фигурира дата на уволнение.
След това имах многократно работа, като отговорник кухненски блок.
Вече говорим за 2003 година, като отговорник кухненски блок, вследствие на
изпаренията получавам увреждане на очите и шест месеца не съм изведен на
очен лекар, поради което зрението ми се намалява драстично, но по
предложение на лекар, който твърди пред Административен съд, че не е
правил такова предложение, аз съм уволнен за неизпълнение на
разпореждания, но след като съм уволнен са ми дадени две награди. Уволнен
съм, докато съм в болница. Пълно незачитане на правата ми.
След получаване на правото на условно предсрочно освобождаване и моя
молба за зачитане на изтърпяното, аз съм уволнен от г-н Росен Димчев и
отстранен от работа. На мое място е назначен наркозависим, който няма един
работен ден и е пуснат предсрочно.
Както навсякъде и в страната, мога категорично да кажа, че затворът се
управлява от българската наркомафия. За всяко нещо се заплаща.
Доказателственото ми искане е да се зачетат в пълнота работните дни и
смятам, че е срамно човек с тридесет и седем годишна присъда да изкара
тридесет и две в Затвора. Да се направи коректната справка и да се зачетат
всичките работни дни и аз няма да се явявам пред Вас, защото съм излежал.
Тъй като съм пред Вас за предсрочно, нека се разгледа и казусът предсрочно.
Моите проблеми започнаха, когато ми е нанесен побой и този побой се
укрива и в Затвора настъпват след него три смъртни случая. Едно лице е
замесено и то е Началник. Не е тайна, че това е Р..Е.Д., който взима подкупи от
2018 година и аз мога да свидетелствам за това. Защото афинитетът към г-н Б.
и другия Б., за да се носи алкохол и телефони. ….. Този господин е преместен
в Затвора - Кремиковци без документ. Аз имам право да обжалвам
преместването, докато не е Началник на Затвора и ползва стара заповед от
уволнения Началник. Тоест той няма правомощията да го направи.
Правомощията, които му дава сегашният Началник – г-н Ч., са от 13.06. и на
мен от 13.06. ми започнаха проблемите с наказания, които ми се скалъпват.
Едно от най – фрапиращите, аз съм наказан за една пура. Тук са всички
документи за наказанията. За тази пура, която е законно притежавана от 2018
нататък и законно закупена от лавката. В първия документ пише, че в
претърсването е намерен нож, с острие 12 сантиметра, ресторантски нож, но
аз не съм наказан за този нож, тъй като е на служител, който го забравя.
Изпълнявайки разпореждане да се отрежат просторите, забравя ножа. Аз съм
наказан за една пура, която е законно придобита, закупена е. Всички
наказания от 2025 година. В Кремиковци започват да ме наказват наказания от
3
Софийски затвор, защото тогава не са ме наказвали. Моля да бъде прието по
делото справка за наказания. Дори Административният съд отмени едно
наказание, което е с карцер. По същия начин, пак заявено от г-н Димчев да
бъда пребит и това всичко е заснето. Първо се укриха камерите и преди
седмица, при среща със служители от Вътрешна сигурност ми казаха, че тези
камери са гледани и камерите са налични, и аз съм с вдигнати ръце, но защо
ме пребиват не е ясно. Аз трябва да бъда пребиван в този Затвор по нареждане
на Началника.
Сега съм на 56 години. Аз от две години нямам спокойствие. Изкараха ме
наркоман. Никога не съм пипал наркотици. Изкараха ме хомосексуалист.
Никога не съм се занимавал. Не пуша. Спортувах. Пребиваха ме редовно с
метални прътове по нареждане от този Началник, само и само да не давам
гласност пред прокурора, да не образува административно производство.
Укрива се групата, която ме пребива и ми чупи два зъба. Аз не съм изведен да
бъда освидетелстван. Искам да дам и този документ. Това всичко е за един
служител, който е корумпиран и за всичко се взима подкуп.
Не на последно място, смятам, че психоложката, която почина в Затвора, я
изкараха че е наркозависима, че взима наркотици. Тя е свързана с него като
има любовна връзка. Макар и неразследван, тя е кремирана прекалено бързо,
за да не се установи начинът. Никога не е била наркозависима. Лично от нея
знам за връзките . Като съм отишъл за мой проблем, тя си казва нейни
проблеми. При тези факти мисля, че тоталният натиск, който ми се указва …. .
Ако смятате, че мога да бъда изолиран, с удоволствие, но само и само да
ме охраняват.
ПРОКУРОРЪТ: Не разбрах какви са доказателствените искания.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Аз изтърпявам и двете наказания. Аз имам само
година и четири месеца на свобода. Искам да бъде преизчислено за периода от
1993 година до момента. Полагал съм работни дни, които са незачетени. Аз Ви
казах, че тридесет и две години съм изтърпял от тридесет и седем годишна
присъда. Едва ли в миналото хората са държани така. Просто на мен не искат
да ми зачислят изтърпяното по тази причина - несменяем ръководител на
Затвора, който е не само корумпиран, а е с връзки с организирани престъпни
групи. Да се приемат посочените доказателства във връзка с наложени
наказания и отказ за образуване на досъдебно производство.
ПРОКУРОРЪТ /становище/: Предоставям на съда.
ИНСПЕКТОР М.: Смятам, че са неоснователни, поне по отношение на
работните дни, тъй като в представения документ […], така че няма да е по-
различно. По отношение на медицинските прегледи, въпреки че
здравословното състояние не е от аргументите за произнасяне на съда,
предоставям на уважаемия съд да прецени.
4
АДВ. А.: Уважаема г-жо председател, държа да бъдат приети исканията
от субективна преценка на съда, респективно апелирам към съда да бъде
назначена съдебно – медицинска експертиза относно здравословното
състояние на моя подзащитен, преди да се разглежда делото по същество, а
именно във връзка с нанесен върху него побой, където има причиняване на
средни телесни повреди, респективно увреждане на неговото здравословно
състояние и в зависимост от заключението и това, което той е претърпял по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, след това да се
разгледа делото по същество.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Побоят е осъществен на 02.04.2025 г.
СЪДЪТ, като взе предвид становището по доказателствените искания на
лишения от свобода Х. Л. В. и становището на страните по отношение на
доказателствените му искания, взема предвид следното:
По отношение на искането да бъде извършено преизчисление на
изработеното от страна на осъдения за периода от 1993 година до настоящия
момент, намира същото за неоснователно, доколкото в затворническото досие
се съдържат доказателства за отработените от същия работни дни от периода
на постъпването му в Затвора - 22.11.2018 г. до 17.11.2025 г. Отработените дни
в периода, който предхожда постъпването му касае друго осъждане и са взети
предвид при предходно производство за условно предсрочно освобождаване,
по НОХД № 1895 на СГС. Работните дни от периода 1993 година към датата
на условно предсрочно освобождаване по предходно производство са
неотносими към настоящото такова. В този смисъл това доказателствено
искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за
преизчисляване на работните дни на лишения от свобода Х. Л. В. в периода от
1993 година до настоящия момент.
По отношение на доказателственото искане, с което същият моли да
бъдат представени и приложени по делото Уведомително писмо с изходящ №
11849/04.11.2025 г. относно наказание „забрана за участие в колективни
мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода“, Заповед
№ 191/04.07.2025 г. на Затвора - гр. София и Заповед № 205/17.06.2025 г.,
намира, че същите са относими към предмета на настоящото производство и
следва да бъдат приети по делото.
С оглед на гореизложеното,
СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от лишения от свобода, посочени по - горе
писмени доказателства.
По отношение на доказателственото искане да бъде прието
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, постановено
на 17.09.2025 г. по пр. пр. № 12071/2025 г. на СГП, съдът намира, че същото е
относимо по предмета на настоящото производство и следва да бъде
приобщено, като как ще се цени, ще реши в определението си по същество.
С оглед гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА посоченото писмено доказателство.
По отношение на искането да се приеме документ с регистрационен
№ 11766/03.11.2025 г. на Началника на Затвора - гр. София, адресирано до
лишения от свобода Х. Л. В., доколкото отново касае изчисляване на
работните дни на същия и касае периода от 2023 г., намира, че същото е
относимо към предмета на делото и следва да бъде приобщено към
материалите по делото.
С оглед гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и посочените по - горе писмени доказателства.
СЪДЪТ: Моля за становище по доказателственото искане за съдебно –
медицинска експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е основателно.
ОСЪДЕНИЯТ В. /реплика/: Порочността се явява във факта, че при
заварено положение промените на чл. 80 за зачитане на работните дни е в
сила. Това не е сторено, тоест другата порочност е, че аз съм пуснат условно
предсрочно изтърпяно наказание и след това го долежавам. В периода, в който
съм в 11-та група отново съм назначен за […] , доброволен труд по чл. 80,
което също не е зачетено при смяна на трима инспектори по социална дейност.
И тримата са напуснали системата.
ИНСПЕКТОРЪТ М.: Предоставям на уважаемия съд да прецени
доколко е основателно назначаването на съдебно – медицинска експертиза.
СЪДЪТ, по отношение на доказателственото искане на адвокат А. за
6
назначаване на съдебно – медицинска експертиза на лишения от свобода Х. Л.
В., намира, че същото е неотносимо към предмета на настоящото
производство. Би забавило съществено произнасянето по същество и не би
променило крайния изход на делото, поради което доколкото не неотносимо
към настоящото производство,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно –
медицинска експертиза на осъденото лице Х. Л. В..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им, предвидено в чл. 274 от НПК
на отвод на съда, прокурора и съдебния секретар и правото им да правят нови
искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие по чл. 275 от
НПК.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи. Предоставям справка за
изтърпяване на наказанията към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ. А.: Да се приеме.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните
Доколкото посочената Справка за изтърпяното наказание към настоящия
момент и остатъка от него, е изискано с Разпореждането за насрочване на
делото в днешното открито съдебно заседание, намира същата за относима и
необходима за решаване на предмета на доказване в настоящото производство,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА Справка с регистрационен
№ 12453/17.12.2025 г. за изтърпяното от Х. Л. В. наказание „лишаване от
свобода“, актуална към днешна дата.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Това на мен не ми е изпратено. Решение, тъй като се
касае за много важен факт, в открито съдебно заседание се касае за заплаха,
отправена от прокурор на СГП, че вследствие на търсене на правата си, аз
няма да изляза от Затвора, като председателят на съда направи три забележки
за проявата и каза, че целта е да види моята реакция. Аз не съм на наказателно
дело, за да се види реакция, аз съм на дело, което се случва прекратяване, и до
ден днешен са негативни посланията да се преразгледат всички доказателства,
особено факта, че има извършител и е заявено в съда, и ако заявеното, че
извършителят е задържан при граждански арест и пуснат от полицията да не
7
бъда набеден, без улики, без доказателства и други, незачитане на камери от
местопрестъплението и свидетелят, в първото заседание по особено мнение на
съдебен заседател, твърди, че извършителят не е в зала. На трите покани от
страна на уважаемия съд – „Виждате ли от шестте човека в залата
извършителя“. Нейните показания са два пъти. На вторите показания казва, че
извършителят е задържан на местопрестъплението. Становището за
възобновяване, когато един свидетел се отказва, макар че заявеното пред
орган на властта, евентуално ако са лъжесвидетелски показания, лицето би
трябва да бъде подведено под наказателна отговорност.
Представям Заповед за наказание, която изтърпявах 20 дни повече. Аз
съм лишен от въздух, от разходка цяло лято. Лишен от храна, а съм диабетик,
цяло лято до момента. Това, че са ми взети позволени вещи, върнати след 3
месеца, за да не мога да се храня с витамини. Тоест ябълки не мога да ям, а
това е единственото, което се дава в Затвора. Заповед на един Началник, която
изпълняват всичко останали, защото са подвластни на него. Последното, което
представям, касае се за доброволно предаване на вещи, без извършена
проверка, дали тази вещ е регистрирана и от кого е закупена. Аз съм наказан,
защото я предавам доброволно и съм дал обяснения как е влязла в Затвора и
от кого.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ, като се запозна с доказателственото искане на осъдения Х. Л. В.
за приемане на писмени доказателства, както следва: Заповед №
176/03.06.2025 г. относно налагане на дисциплинарно наказание на Началника
на Затвора – гр. София, Заповед
№ 12/18.06.2025 г. на Началника на Затвора – гр. София, Писмо с входящ №
1229151/28.11.2025 г. на Върховна касационна прокуратура до
административния ръководител на СГП, Решение с регистрационен
№ 5534/30.08.2025 г. по въззивно гражданско дело № 13636/2024 г. по описа на
СГС, II-Б въззивен състав, Писмо с изходящ № 4437/06.11.2025 г. на
Омбудсман на Република България, адресирано до Х. Л. В., намира, че същите
са относими към предмета на настоящото производство, поради което следва
да бъдат приети по същото.
С оглед гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените писмени доказателства от страна на осъдения
Х. Л. В..
ОСЪДЕНИЯТ В.: Тъй като не притежавам показанията на свидетел
Велчева по дело № 10230, което е много важно за уважаемия съд и
8
прокуратурата, което установява по безпардонен начин, че извършителят е
задържан и при граждански арест и е лице, което направило престъплението
един час след моето задържане, и моля уважаемия съд да се запознае с него.
Аз не съм присъствал в съда. От 2019 г. е заведено гражданско дело за
набеждаването ми като престъпление, тъй като съм набеден от тези две лица,
че аз съм извършител на престъплението, като на двете лица им се разминават
показанията. Едното лице е дало показания на 13.03. по делото, по което съм
осъден и твърди, че аз не съм извършителят. Искам да се приложи като
доказателства пред уважаемия съд, да се запознае с показанията на свидетеля
С.В., която веднъж твърди, че не съм извършител, след това, че извършителят
е задържан. Това го е затаила по време на процеса. Показанията са от
13.03.2019 г. След това същото лице, през 2020 г. дава показания по дело №
10230 съобразно извършителя, който е задържан по граждански ред от
полицаи, които са познати. Това го укрива при предишното заседание по
наказателно дело № 5329. Мисля, че беше от 2018 г., на председателя г-н М..
Доколкото знам и той е отправял предложения за възобновяване още 2020 г.,
което също е отказано при предишния административен ръководител на СГП.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям преценката на съда.
ИНСПЕКТОР М.: Предоставям преценката на съда.
АДВ. А.: Уважаема г-жо председател, моля да удовлетворите исканията
на моя подзащитен, позовавайки се на факта, че става въпрос факти и
обстоятелства, които съпътстват неговото поведение като лишен от свобода и
биха могли да Ви дадат обективна преценка на същото относно неговото
поведение и до каква степен е коригирал същите и изпълнил целите на
наказанията по чл. 36 от НК.
СЪДЪТ, като взе предвид така направеното доказателствено искане и
становището на страните и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК относно
предсрочното освобождаване, каквото производство се намира в настоящия
момент, намира, че така направеното доказателствено искане е неотносимо
към предмета на делото, касае друго производство и може да се осъществи по
друг процесуален ред. Същото няма да доведе до изясняване на нито една от
двете предпоставки за условно предсрочно освобождаване, или тяхната липса,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
Отделно от това, съдът намира, че така направеното искане не е
достатъчно конкретно, доколкото не става ясно точно по кое делото се искат
тези свидетелски показания, какво се цели да се установи с тях и каква е
връзката им с настоящото производство.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане да бъдат
9
приобщени свидетелски показания на С.В. в настоящото дело.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Искам да добавя, че относно характеристиките на
рискови точки, тези са несменяеми от близо четири години, като две
служителки, които са се произнесли по тях, са били уволнени.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните,
както и липсата на други искания по доказателствата, намира, че следва да се
даде ход на съдебното следствие, поради което и на основание чл. 276 от НПК
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО чрез прочитане на Молба за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, на
осъдения Х. Л. В., изпратена чрез Началника на Затвора в гр. София и с
входящ № 137836/18.11.2025 г. на Софийски градски съд.
/ПРОЧЕТЕ СЕ./
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Запознат съм. Поддържам Молбата си. Съобразно
фактите, които говорят, се обръщам към уважаемия съд, до момента съм със
строг режим, поне да ми бъде сменен режима в по - лек.
ИНСПЕКТОР М.: По отношение Молбата за промяна на режима, това е
в правомощията на Началника на Затвора и по негова инициатива става, при
условията, описани в чл. 66 от ЗИНЗС.
ОСЪДЕНИЯТ В. /реплика/: Законодателят дава право, когато в течение
на обстоятелствата Началникът на Затвора не изпълнява тази функция и
пренебрегва, и издава Заповед, която не я получава, за да обжалва за
преместването в Софийски затвор, неоснователно и след това съм затрупан с
наказания за неизвършени нарушения в Затвора – гр. София, както се вижда.
Последиците са над предела, които се търпи. Може да се провери, че аз 20 дни
повече ги търпя. Не виждам смисъл как той ще ми смени режима. Както
уважаемият съд може да ми вдигне режима, така може и да го намали. Тук не
може да се води тълкувание, което да е неоснователно. Аз не съм отговорил на
предизвикателство за побой, при което отново след два дни съм на условно
предсрочно и съм в синини, които преставам да следя и тогава не мога да си
обърна внимание, защото се води едно следствие, което не доведе до никакъв
резултат.
Допълнително, докато съм в Затвора съм загубил всичките си близки.
Явно че, докато съм в Затвора съм загубил апартамента си, който не съм го
продал, а е в притежание на други лица и аз имам някакви части от него.
Въпреки институционността, която посочвам, че един от служителите в
Затвора искаше да го закупи този апартамент. Аз съм държан в Затвора и
10
някой живее в него и не зная кой е дори. Нямам една стотинка, която да съм
получил по банкова сметка, а съм измамен, дори преди да ме задържат. Не съм
ги пускал във владение лицата, тъй като нямам, преведени пари. С
представеното Постановление искам да се установи дали това жилище не е в
ръцете на служителите в Затвора. Аз съм удобен да бъда в Затвора. Защо да
излизам на свобода като този апартамент се използва, черпят дивиденти, а аз
съм си в Затвора. Всички институции, в случая и г-жа М., която беше
прокурор, но се занимаваше с имотните измами. Не спирам да ги сезирам, но
никой не ми обръща внимание, защото съм лишен от свобода. Може да има и
друга причина.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че същото е неотносимо.
ИНСПЕКТОР М.: Считам, че същото е неотносимо.
АДВ. А.: Оставям преценката на съда.
СЪДЪТ, след като се запозна с направеното от страна на лишения от
свобода Х. Л. В. доказателствено искане към материалите по делото да бъде
приобщено Постановление, постановено на 24.10.2025 г. по пр. пр. 23434/2025
г. на СГП относно сигнал за сключен договор за покупко-продажба на жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. „********“, ул. ********, за което се твърди, че
е налице осъществена измама, намира, че посоченият документ е неотносим
към предмета на настоящото производство. Същият не доказва наличието,
нито липсата, на която и да е от двете предпоставки, предвидена в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на
същия, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ посоченото доказателствено искане.
ВРЪЩА представеното Постановление на лишения от свобода.
АДВ. А.: Няма да правя повече доказателствени искания, когато дадете
ход по същество, моля да ми дадете възможност да направя едно становище.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Уважаема г-жо председател, смятам, че изтърпяното
до момента, би следвало да се провери пак, съобразно ТЕЛК-ово решение и
предстояща операция на ляв бъбрек, която има киста на 8 сантиметра. Мисля,
че да се продължи изпълнението, може да бъде осъществено и с гривна и да
имам правото да се лекувам. Считам, че остатъкът ми е незначителен и може
да се направи подобно нещо. Много моля да се вземат предвид фактите на
осъждането ми, макар порочното ми минало, което считам също за
недоказано.
АДВ. А.: Нямa да соча други доказателствени искания.
11
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и доколкото намира,
че делото е изяснено от фактическа страна и няма необходимост от събиране
на нови доказателства по инициатива на съда, на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите по делото, както и представените в
днешното съдебно заседание писмени материали. /ПРОЧЕТОХА СЕ и СЕ
ПРИЕХА/
СЪДЪТ, на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСПЕКТОР М.: Уважаема г-жо председател, становището на
Началника на Затвора е, че към момента молбата на осъдения е неоснователна.
Не е налице първата изискуема от закона предпоставка, а именно същият да е
изтърпял две трети от наложеното му наказание, тъй като едно от деянията, за
които е осъден е извършено в условията на опасен рецидив. По отношение на
втората предпоставка, смятам, че на принципа на първата, е безпредметно да
се коментира, но все пак там становището на Началника е същото, че тя не е
налична.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
настъпила крайна превенция, за постигане на целите на наказанието, визирани
в чл. 36 то НК, като мотивите за това са подробно изложени в неговото
становище и придружаващите документи са еднопосочни в това отношение,
като за процесуална икономия смятам, че не е нужно да ги преповтарям.
С оглед на изложеното, Началникът предлага да оставите Молбата без
уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, считам, че не е налице
първата изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, а именно
осъденият В. да е изтърпял две трети от наложеното му наказание. В
Справката от Началника на Затвора – гр. София ясно е посочено какво
наказание търпи той, по кое НЧД, с каква начална дата. Считам, че срокът от
една година и три месеца е необходим, за да придобие г-н В. правото да поиска
от съда условно предсрочно освобождаване. Относно данните за поправянето
на г-н В., считам, че същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото
производство, с оглед на отсъствието на първата предпоставка.
12
АДВ. А.: Уважаема г-жо председател, моля да вземете под внимание от
твърденията на моя подзащитен факта, че той, видно от поведението му, от
представените пред Вас доказателства за това, което се случва спрямо него и
начинът му на общуване с администрацията на Затвора, както и с останалите
лишени от свобода, означава на практика, че той успява да владее себе и да не
отговаря на агресията с агресия. Считам, че това е едно качество, което много
трудно се постига, човек да постига самоконтрол и респективно да показва, че
скъсва с предходното си поведение и респективно, че е в полза на останалите
около себе си с каквото може, с един по-нормален и уравновесен начин на
живот.
Считам, че времето, което той е изтърпял като наказание „лишаване от
свобода“ е един прекалено дълъг срок и видно от последното наказание, като
допускам, че днес не се гледа делото по същество, а по-скоро корекцията на
поведението на лицето, чието условно предсрочно освобождаване се иска,
считам, че е уместно да му бъде даден един шанс за условно предсрочно,
макар и да бъде със съответната превантивна мярка – гривна, или
пробационна мярка, която да съпътства същото. Позовавайки се на факта, че
моят подзащитен е лице над 50-годишна възраст и най–вече от здравословното
му състояние, и това, което се е случвало с него, той на практика не би могъл
да се явява личност с опасност за себе си или за обществото, извън местата за
лишаване от свобода.
Моля да проявите нужната снизходителност.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Г-жо председател, съобразно изразеното от
Инспектора и Прокуратурата, в лицето на г-жа А., желая да кажа, че първото
престъпление, което се явява в случая, се води непредумишлено и е
кумулирано второто престъпление. Аз съм в рамките на закона да ползвам
условно предсрочно и правото да не се зачитат тези две години, тъй като те не
са нарушени. Втората порочност, не може да се наруши нещо, което не
проверено, че е изтърпяно. Аз съм търпял и пробация. Аз имам негативни
последици на изтърпяното наказание, което се явява изтърпяно, но ми се
присъединяват 2 години, три месеца и двадесет и три дни.
Моля да се извърши необходимата проверка и тази порочност да бъде
отстранена. Считам, че при тези факти аз имам право на условно предсрочно.
Да не забравяме, промените на закона ми дават право. Промените, които са,
при заварено положение се зачитат работни дни, а при положение, където да
търпя не ден за ден, без право на работа и всички молби да ми се отказват. Аз
може би съм лицето на Затвора, което трябва да лежи най-много. На петдесет
и шест години съм, с тридесет и седем годишна присъда. До момента търпя
тридесет и трета година. Не зная какво повече да се поправя, но Ви казвам, че
аз не съм лице от мафията. Ако бях, нямаше да съм тук. Да, наистина съм
лишен, за да си платя работно място, кръстчета и да се изправя пред Вас с
13
хубава характеристика. Някой иска да ме смаже, заради моята гласност и
поради търсене на правата ми. Моето бъбречно заболяване е вследствие на
ПТП на конвой за съда. От там, насам всичко е порочно. Този прокурор ме
плаши, че искът ми е прекалено голям, но съобразно един бъбрек, който
струва над 300 000 евро, искът ми е незначителен. Само за това, че това
заболяване ми е придобито вследствие на конвой. За него никакво лечение не
е предприето. Дори ми се спря лечението, защото нямам средства да го
плащам. Това са непрекъснати болки. Вчера ми дадоха моите лекарства, които
седем месеца ми ги спират. Аз се нуждая от лекарства, те не искат да ми ги
пуснат отвън и не ми ги дават. Както виждате, съобразно наказанието те ми
отнемат разрешения предмет, който ми е необходим за хранене и ми го връщат
след един месец. Администрацията ми го предоставиха за нуждите, които
имам. Другото лекарство, което беше билка, ползвах и една кана. Те ми взеха
и каната, която ми беше разрешена също от администрацията, но Началникът
ми я отне, а това е по разрешение на съда. Тоест всяко негативно действие,
което търпя, е вследствие на моето търсене на правата ми. Предполагам, че на
който и да се случи ПТП по време на конвой, понеже съм фиксиран с десет
човека и си протягам едната ръка да спра лицето да си удари главата. Едва ли
действията на управата да се променя, значи да не ми се дава работа. Как го
отчита, когато никой не работи с лишените от свобода. Могат да работят
дилъри на затвора, които плащат част от процентите, които изкарват и това им
се осигурява. Има си съответен орган, който да действа, но затова Ви казвам,
мафията не е само във властта и затворите, и всичките служители са
покварени от нея.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
ОСЪДЕНИЯТ В. /последна дума/: Моля уважаемия съд да прояви
хуманно отношение, снизходителност и разбиране, защото мисля, че
наказанията нямат за цел увреждане на човешкото здраве, а още по-малко
неговото тормозене по нареждане на служител, или да им се осигуряват
работни места за тази негова дейност, защото всичките, които са ми
причинили средна телесна, със счупени два зъба, са на работа, а дори пуснати
предсрочно.
СЪДЪТ се оттегля в 11:13 ч. на тайно съвещание за постановяване
на Определението си.
След съвещание, съдебното заседание продължи в 12:53 ч. в същия
състав, съдебен секретар и при същите страни, като съдът прочете
14
Определението си, което се вписва в Протокола от съдебното заседание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и приложимото законодателство, намира
за установено следното:
Производството по наказателно частно дело № 7650/2025 г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС – НО), 5 състав е по реда
на чл. 437 – 442 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка чл. 70,
ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като същото е образувано по Молба на
лишения от свобода Х. Л. В., с
ЕГН **********, подадена на основание чл. 437, ал. 2, изречение второ от
НПК, чрез Началника на затворническо общежитие от закрит тип
„КРЕМИКОВЦИ“ при Затвора – гр. София, заведена под входящ
№ 275642/24.10.2025 г. на Софийски градски съд (СГС). С посочената Молба
се иска предсрочно освобождаване на осъдения Х. Л. В. от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено с Присъда
№ 147, постановена на 07.06.2019 г. по наказателно общ характер дело №
5329/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 7
(седми) състав, потвърдена с Решение № 505, постановено на 16.12.2019 г. по
въззивно наказателно общ характер дело № 1028/2019 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, Втори състав, оставено в
сила с Решение № 55, постановено на 27.05.2020 г. по касационно наказателно
дело № 200/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ наказателно
отделение, определено в размер на 10 г. (десет години) „лишаване от свобода“.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
25.01.2023 г. по наказателно частно дело
№ 13683/2022 г. по описа на СРС – НО, 121 състав, потвърдено с Решение №
647, постановено на 08.09.2023 г. по въззивно наказателно частно дело №
1300/2023 г. по описа на СГС – НО, 6-ти въззивен състав, на основание чл. 25,
ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на Х. Л. В. с Присъда № 147, постановена на
07.06.2018 г. по наказателно общ характер дело № 5329/2018 г. по описа на
СГС - НО, 10-ти състав и наказателно общ характер дело № 18138/2021 г. по
описа на СРС – НО в размер на 10 (десет) години лишаване от свобода.
В Молбата си, адресирана до Софийски градски съд, осъденото лице Х.
Л. В. посочва, че остатъкът от неизтърпяната част от наложеното му наказание
бил незначителен съобразно първоначално постановената спрямо него
Присъда; че към датата на депозиране на Молбата в Софийски градски съд
били минали повече от шест месеца от постановяване на Определението, с
което втората му Молба за условно предсрочно освобождаване е била
оставена без уважение. Посочва, че с цялото си поведение по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода бил дал доказателства за
своето поправяне, като твърди, че всички доказателства в неговото
15
затворническо досие сочели на настъпването на твърдените от него
положителни промени. Посочва, че страда от множество заболявания, че има
издадено Решение на ТЕЛК, като страда от киста на левия бъбрек, получена
след пътно-транспортно произшествие по време на конвой. Твърди, че има
изградени трудови навици, като в подкрепа на посоченото твърдение сочи
работата си в кухнята на Затвора в гр. София за период от 1 г. и 5 м. (една
година и пет месеца). Твърди, че бил ресоциализиран и готов да доизживее
живота си сред свободните хора, както и да спазва законите на Република
България. Прави доказателствени искания.
В Молба с входящ № 276065/03.11.2025 г. на СГС, подадена от адвокат Г.
А. от Адвокатска колегия – София (САК), в качеството му на пълномощник на
лишения от свобода Х. Л. В., се прави искане за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лицето, като се сочи, че същият е изтърпял по-
голямата част от наказанието си, като към настоящият момент режимът му
като лишен от свобода не е бил свален, като нямал наказания от страна на
администрацията на затворническото общежитие. Сочи, че поради това, че
здравословното му състояние било влошено, въпреки многобройните му
молби не му е предоставена възможност за полагане на общественополезен
труд, като твърди, че престоят му в ЦЕНТРАЛНИЯ СОФИЙСКИ ЗАТВОР до
настоящия момент здравословното му състояние безвъзвратно се променило.
Счита, че е изпълнил целите на наказанието.
В открито съдебно заседание осъденото лице Х. Л. В. поддържа Молбата
си, сочи, че според него са налице основанията да бъде условно предсрочно
освободен.
В открито съдебно заседание Началникът на Затвора в гр. София чрез
своя процесуален представител инспектор М.М. намира Молбата на лишения
от свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за неоснователна, като
посочва, че не е налице първата изискуема предпоставка за условно
предсрочно освобождаване на осъдения, предвидена в чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК,
а именно: да е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание, доколкото едно от
престъпленията, включени в съвкупността е за престъпление, извършено при
условията на опасен рецидив. Отделно от това, същият намира, че не са
изпълнени целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от
НПК, като поддържа изложеното в Доклада и в Становището по смисъла на
чл. 155 от Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража
(ЗИНЗС).
В открито съдебно заседание представителят на СГП оспорва Молбата на
лишения от свобода, като изразява становище, че същата е неоснователна, тъй
като не е налице първата изискуема в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК
предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъдения, доколкото
същият не е изтърпял към настоящия момент 2/3 от наложеното му наказание.
В открито съдебно заседание пълномощникът на осъденото лице Х. Л. В.
16
– адвокат Г. А. при САК, поддържа Молбата, без да обсъжда наличието,
респективно липсата на първата изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2
от НК за условно предсрочно освобождаване, твърди, че осъденото лице се е
поправило и моли съда за снизходителност.
Съдът във връзка с твърдението на Х. Л. В., изложено в Молбата, въз
основа на която е образувано настоящото производство, че към датата на
нейното подаване са изминали повече от 6 (шест) месеца от определението на
съда, с което на същия за втори път е отказано да бъде условно предсрочно
освободен, настоящият съдебен състав намира следното: с Определение,
постановено на 17.04.2025 г. по наказателно частно дело № 2431/2025 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 36 състав,
потвърдено с Определение № 491, постановено на 19.05.2025 г. по въззивно
наказателно частно дело
№ 603/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3
състав, влязло в сила на 19.05.2025 г., съдът е оставил без уважение
предходната молба на лишения от свобода Х. Л. В. да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване
от свобода. С оглед на посоченото и при съобразяване с разпоредбата на чл.
441 от НПК нова Молба от страна на Х. Л. В. би могла да бъде подадена не по-
рано от 19.11.2025 г., като към датата на подаване в Софийски градски съд на
Молба с входящ № 275642/24.10.2025 г. на Софийски градски съд (СГС),
поставила началото на настоящото производство, цитираният срок не е бил
изтекъл. Към настоящия момент срокът по чл. 441 от НПК е изтекъл, което
прави същата процесуално допустима, но разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Видно от съдържанието на приетата на основание чл. 283 от НПК в
днешното съдебно заседание Справка с регистрационен
№ 12453/17.12.2025 г. на Затвора в гр. София към 17.12.2025 г. лишеният от
свобода Х. Л. В. е изтърпял 05 г. (пет години), 9 (девет месеца) и 17
(седемнадесет) дни. За да е налице първата предвидена в разпоредбата на чл.
70, ал. 1, т. 2 от НК предпоставка за условно предсрочно освобождаване, е
необходимо осъденият да е изтърпял повече от две трети от наложеното
наказание, когато същият е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е
настоящият случай. Предвид обстоятелството, че лишеният от свобода следва
да изтърпи наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, за да е
налице първата, посочена в чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК предпоставка, е
необходимо същият да е изтърпял поне 6 години и 8 месеца, което видно от
доказателствата в конкретния случай не е налице.
Независимо, че при липсата на първата изискуема предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, предвидена в разпоредбата на чл. 70, ал.
1 от НК съдът не е длъжен да се произнася по наличието на втората такава,
настоящият съдебен състав намира, че с оглед пълнота следва да се произнесе
и по нея.
17
Съдът намира, че от доказателствата, приобщени по наказателно частно
дело № 7650/2025 г. по описа на СГС – НО, 5 състав не се установява
наличието на втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода Х. Л. В., тъй като същият не е дал доказателства за своето
поправяне. Не са налице достатъчно доказателства за окончателното
поправяне на осъденото лице или поне за необратим процес в процеса на
неговото поправяне, тъй като представените пред него, находящи се по делото
писмени материали, включително и тези, находящи се в личното
/затворническо/ досие на осъденото лице, не се обективират достатъчно
доказателства в тази насока. В приобщените към доказателствената
съвкупност по настоящото производство Доклад и Становище се изразява
отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на
осъденото лице Х. Л. В., а не е изразено положително такова.
На първо място, в Писмо с регистрационен № 12453/17.11.2025 г. на
Затвора – гр. София и с входящ № 137836/18.11.2025 г. на СГС е посочено, че
Началникът на Затвора в гр. София счита, че не са налице достатъчно данни за
поправяне на Х. Л. В. в рамките на пенитенциарното заведение и целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК не са постигнати,
което становище се поддържа и в днешното съдебно заседание. Целите и
задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени към момента, а
прогресивната пенитенциарна система не била изпълнена докрай, дефицитите
в проблемните зони не били преодолени, рискът от вреди бил с високи
стойности за обществото, но нисък за самия Х. Л. В., останалите лишени от
свобода и служителите на Затвора. Посочва се, че рискът от рецидив бил със
средни стойности, като последователно е бил определен на 65 т. при
първоначалната оценка на риск от рецидив, като в последствие е намален и
към настоящия момент бил в размер на 56 т., като според администрацията на
Затвора в гр. София цитираният риск не бил редуциран в достатъчна степен.
В Доклад с изходящ № 119279/05.11.2025 г. на Затвора в гр. София,
изготвен от инспектор МАРИНОВ на основание чл. 437, ал. 3 от НПК, се
посочва, че възпитателното въздействие и корекционната работа по
отношение на лишения от свобода Х. Л. В. били насочени за преодоляване на
проблемите зони и изграждане на нагласи за законосъобразен начин на живот,
като от неговото поведение не можело да бъде направено заключение за
успешна корекционна дейност, установявало се втвърдяване на криминалните
нагласи, демонстрирани защити от страна на лишения от свобода, типични за
субкултурата. В заключителната част на цитирания Доклад се посочва, че
според затворническата администрация не били налице убедителни
доказателства на настъпила положителна личностова промяна у лишения от
свобода Х. Л. В., като същият бил системен нарушител по смисъла на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Посочва се,
че по отношение на лишения от свобода са наложени многобройни наказания
въз основа на 10 (десет) на брой изчерпателно посочени Заповеди.
В тази връзка и с оглед становището на лишения от свобода Х. Л. В., че
18
същият е бил наказван от страна на администрацията на Затвора в гр. София
поради твърдяна от него корупция в местата за лишаване от свобода и лично
от страна на Р..Е.Д., в качеството му на заместник-началник „Режимна и
надзорно охранителна дейност“ в Затвора в гр. София, като се оспорват
извършените от него нарушения и наложените през 2025 г. дисциплинарни
наказания, съдът намира, че съобразно предвиденото в разпоредбата на
чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана
заповед от началника на затвора, като на основание чл. 105,
ал. 1 от същия Закон преди налагане на наказанието задължително се
изслушва нарушителят. Отделно от това, в разпоредбата на чл. 110 от ЗИНЗС е
предвиден ред за обжалване на посочените Заповеди, което представлява
допълнителна гаранция на правата на нарушителя. Видно от материалите по
затворническото досие на лишения от свобода Х. Л. В., същият е бил
изслушван преди налагане на наказанията му и не е бил лишен от правото да
ги обжалва. Видно от Затворническото досие, както и приобщеното в
днешното съдебно заседание Писмо с изходящ № 11849/04.11.2025 г. на
Затвора в гр. София, адресирано до него, лишеният от свобода се е възползвал
от правото, предвидено в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНС и е обжалвал
наложеното му със Заповед № 205 от 17.06.2025 г. дисциплинарно наказание
„забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за
лишаване от свобода за срок от три месеца“, като след обжалване била
издадена Заповед № 14, издадена на 01.07.2025 г. на по-горестоящия
административен орган, с което обжалваната от страна на лишения от свобода
Заповед е била отменена. Изложените обстоятелства водят до заключението,
че са неоснователни твърденията на лишения от свобода относно това, че
администрацията на Затвора в гр. София има тенденциозно отношение при
налагане на дисциплинарни наказания.
Съдът взе предвид, че освен многократно наказван за извършени от него
нарушения на дисциплината в местата за лишаване от свобода, лишеният от
свобода Х. Л. В. е бил награждаван два пъти със следните Заповеди, а именно:
Заповед № 294, издадена на 16.06.2021 г. от Началника на Затвора в гр. София,
с която на основание
чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, Х. Л. В. е награден с „Писмена похвала“ и Заповед
№ 140, издадена на 28.03.2022 г. от Началника на Затвора в гр. София, с която
на същото основание Х. Л. В. е награден с „писмена похвала“.
Настоящият съдебен състав взе под внимание обстоятелството, че Х. Л.
В. е награждаван през 2021 г. и 2022 г., а именно преди около 3 – 4 години,
които награди, съпоставени с многобройните наказания, наложени на Х. Л. В.
за нарушение на дисциплината в местата за лишаване от свобода, сочат, че
положителните прояви, довели до награди, се явяват епизодични и изолирани.
Това заключение на настоящия съдебен състав се потвърждава и от Доклада за
лишения от свобода Х. Л. В., в който се сочи, че неговото поведение било в
процес на негативна ескалация, като същият явно и демонстративно не
зачитал установения ред в местата за лишаване от свобода, което е видно и от
19
многобройните наказания. Действително прави впечатление, че от общо
наложени десет дисциплинарни наказания в периода от 2018 г. до 2025 г.,
четири са за деяния, извършени през 2025 г.
В контекста на разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 от НПК, която посочва, че
доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства,
които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви, съдът взе предвид
обстоятелството, че за периода на изтърпяване на наказанието лишеният от
свобода посещава религиозните курсове на църква „МИСИЯТА“ и
католическа църква „МАЙКА ТЕРЕЗА“, както и фитнес зала, като се е
включвал в организираните турнири по шах, табла и белот. Отделно от това,
със Заповед № 377, издадена на 28.10.2021 г. на Началника на Затвора в гр.
София е бил назначен на работа като отговорник – кухненски бокс – 7 група и
със Заповед № 429, издадена на 26.11.2021 г. на Началника на Затвора в гр.
София е бил назначен на работа като чистач в кухненско помещение в 7 група,
но е бил освободен от заемането на тази длъжност по силата на Заповед №
129, издадена на 24.02.2023 г., с която посочените Заповеди са отменени.
Изложените обстоятелства отново сочат на един започнал, но неприключил
към настоящия момент, корекционен процес по отношение на лишения от
свобода Х. Л. В..
Съдът намира, че доводите на представителите на администрацията на
Затвора в гр. София са еднопосочни, като същите кореспондират помежду си и
се покриват по смислово съдържание, поради което, съдът не намира причина
да не им се довери и да ги дисквалифицира, а изхождайки от обстоятелството,
че тези становища са съставени от лицата, имащи най-преки впечатления от
поведението на осъденото лице Х. Л. В., като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, която е пряко ангажирана с изпълнение на
неговото наказание и с процеса на поправяне на лишения от свобода, следва
да им се довери и да ги кредитира.
По отношение на посоченото от страна на лишения от свобода Х. Л. В.
влошено здравословно състояние, настоящият съдебен състав намира, че
същото се явява ирелевантно за постановяване на условно предсрочно
освобождаване на дадено лице при съобразяване с разпоредбите на чл. 70 от
НК и тези на чл. 437 – 442 от НПК, доколкото предпоставките, при които се
допуска условно предсрочно освобождаване са изчерпателно посочени в
цитираните нормативни текстове, като влошеното здравословно състояние не
е една от тях. От материалите, намиращи се в затворническото досие на Х. Л.
В. се установява, че същият често прибягва до съдействието на медицинските
специалисти на Затвора в гр. София, което предоставя възможност на същите,
в случай че преценят, че здравословното му състояние и конкретните негови
заболявания не позволяват лекуване в условията на Затвора в гр. София,
следва да уведомят администрацията на Затвора в гр. София с оглед
20
предприемане на съответните действия по прекъсване на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ при условията и по реда на чл. 447 – 448
от НПК. В подкрепа на извода, че съответни грижи за здравословното
състояние на Х. Л. В. били предприети от страна на администрацията на
Затвора в гр. София, е и приетото в днешното съдебно заседание Писмо с
регистрационен № 11766/03.11.2025 г. на Затвора в гр. София, адресирано до
Х. Л. В., както и от всички материали, налични в Затворническо досие №
1067/2018 г. на Затвора в гр. София по отношение на лишения от свобода.
С оглед на гореизложените обстоятелства и предвид на това, че от
доказателствените материали по настоящото производство се установява, че
не е налице първата предвидена в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а и целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, не са изпълнени в
пълен обем, настоящият съдебен състав намира, че Молбата на осъденото
лице Х. Л. В. за условно предсрочно освобождаване при условията и по реда
на чл. 347, ал. 2 във връзка с
чл. 70, ал. 1, т. 2 от НПК е неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молбата на осъдения Х. Л. В., с ЕГН
**********, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му с Присъда № 147, постановена на
07.06.2019 г. по въззивно наказателно общ характер дело № 5329/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 7 състав, потвърдена
с Решение № 505, постановено на 16.12.2019 г. по въззивно наказателно общ
характер дело № 1028/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, Втори състав, оставено в сила с Решение № 55,
постановено на 27.05.2020 г. по касационно наказателно дело № 200/2020 г. по
описа на Върховен касационен съд, Второ наказателно отделение, определено
в размер на 10 г. (десет години) „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения и от началника
на затвора и на протест от прокурора, в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – София при условията и по реда на Глава ХХІІ
„Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и
разпорежданията“ от НПК.
След влизане в сила на настоящото Определение, затворническото досие
21
на лишения от свобода Х. Л. В. да се върне на администрацията на Затвора в
гр. София.
Заседанието приключи в 13:15 ч.
Протоколът е изготвен окончателно след проверката му от председателя
на съдебния състав.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
22