№ 380
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430106736 по описа за 2021 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от АЛ. АЛ. КР., ЕГН **********, чрез адв.Я.К.
от АК – П., против Д. Д. АЛФ., ЕГН **********, от гр.***. В молбата се твърди, че през
м.март 2021 г. с посредничеството на брокера М.Р. между страните била постигната
договорка за сключване на договор за наем на недвижим имот в гр.П., собственост на
ответницата, като ищецът следвало да се върне в България до края на м.май 2021 г. и да
сключи договор срещу месечна наемна цена в размер на 1000,00 лева. Уговорката между
страните включвала премахване от апартамента на спалня, маса и гардероб, и неотдаване
под наем на имота на други лица до 31,05,2021 г. На ответницата било преведено капаро в
размер на 1000,00 лева от банкова сметка на жената, с която ищецът живеел на семейни
начала. Твърди се, че на 29,03,2021 г. ищецът се прибрал в България, но ответницата
отказала да отстрани движимите вещи от имота, а в последствие отдала същия под наем на
друго лице. Ищецът уведомил наемодателката, че разваля договора и поискал връщане на
даденото капаро, но ответницата отказала. Била изпратена и нотариална покана, връчена на
ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и множество съобщения по Вайбър, но не
са предприети действия по връщане на капарото. Ищецът твърди, че за него е налице правен
интерес от водене на делото за връщане на даденото капаро в двоен размер на основание
чл.93, ал.2 от ЗЗД. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лева, представляващ двукратния размер на
платено капаро по развален договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ
до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност ищеца моли съда да осъди
ответника на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 1000,00 лева,
представляваща сума, получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата
1
на подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Ищеца претендира направените
деловодни разноски. В с.з. проц.предсатвител на ищеца моли съда да уважи иска, като
постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, редовно уведомена за подадената ИМ по реда
на чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК, не депозира писмен отговор. Същата не се явява и не се
представлява в с.з., за което е редовно призована.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.93, ал.2 от
ЗЗД.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника Д. Д. АЛФ., ЕГН **********, е връчен РЕДОВНО препис от исковата молба
ведно с доказателствата към него /разпореждане на л.35 от делото/, редовно уведомена е за
съдебното заседание съобразно разпореждане на съда от 18,02,2022 г. Ответницата не е
подала в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище
по определението на съда от 24,01,2022 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призована, и не е направила искане делото да се разглежда в нейно
отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. По
делото са представени разписка за стоп-капаро от 09,03,2021 г., нотариална покана от
28,05,2021 г., връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
С оглед изводите на съда за основателност на основната претенция, не следва да се
разглежда предявения при условията на евентуалност иск.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 80,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД Д. Д. АЛФ., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. АЛ. КР., ЕГН **********, сумата от 2000,00 лева, представляващ
двукратния размер на платено капаро по развален договор за наем на недвижим имот в
гр.П., ул.***, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 26,10,2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Д. АЛФ., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. АЛ. КР., ЕГН **********, направените разноски в размер на 80,00 лева
за държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
2
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3