Р
Е Ш Е
Н И Е
град
София, 20.12.2024 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2136 по описа на 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по обективно и субективно /пасивно/
съединени искове както следва:
І.
Иск с основание чл.124,ал.1 ГПК предявен от Р.Р.Х. против
1.
Д.М.Л.,
2.
П.Р.Р 1 С" ЕООД
3.
К.Б. ЕАД
4.
Б.Г.Р. ЕООД
за
установяване по отношение на ответниците собствеността на ищеца върху четири
недвижими имота с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД 18- 68/02.12.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменени със Заповед № РД 18- 8026/31.05.2014г. на
Началника на СГКК-София , както следва: 68134.1938.902,
68134.1938.1170, 68134.1938.902.1 и
68134.1938.1170.2, която собственост е придобита по силата на 10 годишно
давностно владение.
ІІ.
Иск с основание чл.26 ал.1 вр.чл. 167 ал.З ЗЗД предявен от Р.Р.Х. против
1.
Д.М.Л.,
2.
„М.К.Г." ООД и
3.
"П.Р.Р 1 С" ЕООД
за установяване на нищожност на договорната
ипотека, учредена чрез нотариален акт № 187 том III рег.№ 10101 нот.дело №
485/13.10.2017 г. с цена съгласно чл.71,ал.2 ГПК от 759 734.80 лв., поради това
че към датата на ипотекиране имота не е бил собственост на ипотекиращата го
страна.
ІІІ.
Иск с основание чл.26 ал.1 вр.чл. 167 ал.З ЗЗД предявен от Р.Р.Х. против
ответниците
1.
Д.М.Л.,
2.
„М.К.Г." ООД и
3.
„Б.Г.Р." ЕООД
за установяване на нищожност на договорната
ипотека, учредена чрез нотариален акт № 150 том III рег.№ 3174 нот.дело №
511/14.08.2019 г. поради това че към датата на ипотекиране имота не е бил
собственост на ипотекиращата го страна.
Ищецът Р.Р.Х. твърди в исковата си молба, че на 20.10.2006 г.
е сключил
с продавача и първи ответник по делото Д.М.Л.
предварителен договор, по силата на закупил от
последния
за сумата от 125 000 лв. следните имоти: УПИ
VII-768,620 в квартал 25-А по плана на град София, местност „в.з.Беловодски
път", с площ от 2800 кв.м., при съседи
от двете страни имоти без номера, поземлени имоти с номера 1-603,768 ,
IV-768 и улица, заедно с построените в
нето в „груб строеж" две еднофамилни жилищни сгради,първата със застроена
площ от 162 квадратни метра и с
разгърната застроена площ от 475 квадратни метра и втората с със застроена площ от 55 кв.метра и с разгъната застроена
площ от 119,62 , а също и придадена към този УПИ площ от съседен имот с площ от 206 кв.м.
представляващ реална част от УПИ І-603,768.
Твърди,че след изготвяне на кадастралната карта за този район на гр.София одобрена
със Заповед № РД 18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК имотите са с кадастрални идентификатори както следва:
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 68134.1938.902 с площ от 922 кв.м.
при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1938.1170
, 68134.1938.614 ,,
68134.1938.1049 , 68134.1938.903 и поземлен имот с кадастрален идентификатор
68134.1938.768 ведно с построената в него двуетажна
масивна еднофамилна ЖИЛИШНА СГРАДА с кадастрален идентификатор 68134.1938.902.1 със
застроена площ (съгласно
същия архитектурен проект) от 162 /сто
шестдесет и
два/ кв.метра и с разгъната застроена площ (съгласно същия архитектурен
проект)от 475 кв.метра.
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 68134.1938.1170 с площ от 2136 кв.м.
, при
съседи поземлени имоти с
кадастрални идентификатори
68134.1938.611 /, 68134.1938.614,
68134.1938.902 ,
68134.1938.768 , 68134.1938.1171 ,
68134.1938.603 и поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1938.673 ведно с построената в него двуетажна масивна еднофамилна ЖИЛИЩНА
СГРАДА с кадастрален идентификатор 68134.1938.1170.2 със застроена площ
(съгласно одобрен архитектурен проект) от 55 кв.метра и с разгъната застроена
площ (съгласно същия архитектурен проект) от 119,62 /.
Твърди, че при подписването на предварителния договор
незабавно започнал да упражнява фактическата власт върху
имотите като владелец единствено за себе си и оттогава ги
владее явно и необезпокоявано като на 21.10.2016 год. е придобил по давност собствеността върху тях.
Твърди също, че увредените върху горните имоти ипотеки съответно на
13.10.2017 год. от „Парк Резиденс Р1С" в полза на „М.К.Г."
ООД и на 14.08.2019 год. от „Б.Г.Р."
с ЕИК ******** в полза на търговското дружество с фирма „М.К.Г." ООД са нищожни, тъй като процесните имоти са били вече негова собственост по
давност,а не на дружествата които са учредили ипотеките.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявениите искове и да
признае по отношение на ответниците на основание чл.124,ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на основание обща
придобивна давност на УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 68134.1938.902 с
площ от 922 кв.метра и построената в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА с разгъната застроена площ от 475 кв.м. с кадастрален идентификатор 68134.1938.902.1 и УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 68134.1938.1170 с площ от 2136 кв.м. и построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена
площ от 119,62 кв.метра с кадастрален идентификатор 68134.1938.1170.2.
Моли съда да постанови решение ,с което на основание чл.26
ал.1 вр.чл.167 ал.3 от ЗЗД да
прогласи нищожността на договорната ипотека, учредена чрез
нотариален акт № 187 том III рег.№ 10101 нотдело N° 485/13.10.2017 г. по описа на нотариус М.Т.И.и на
договорната ипотека, учредена чрез нотариален акт № 150 том III рег.№ 3174
нот.дело N9 511/14.08.2019г. по описа на нотариус Й.Х.Л..
Претендира разноски.
Ответникът Д.М.Л., не оспорва иска,както и твърденията на ищеца за валидно подписан
предварителен договор на 20.10.2006 г., предаване на владението на тази дата и установената фактическа власт от
страна на ищеца продължила над 10 години.
Ответникът П.Р.Р 1 С"
ЕООД оспорва
иска с правно основание основание чл.26 ал.1
вр.чл.167 ал.3 от ЗЗД като
неоснователен, както и твърденията на ищеца да е придобил
собствеността върху процесните имоти по давност. Възразява последния изобщо да
е установявал фактическа власт с намерение да свои имотите, оспорва
предварителния договор като антидатиран ,съставен с единствената цел да обслужи
предявените в настоящето производство искове.Твърди,че към датата на
ипотекирането на имотите е бил техен законен собственик.
Ответникът „М.К.Г." ООД
оспорва
исковете с твърдения,че предварителния договор е антидатиран
и симулативен, както е симулативен и настоящия процес предвид поведението на
ответника Л. , който не оспорва претенциите на ищеца и се съгласява с всички
негови твърдения. Възразява Х. изобщо да е владял имотите посочени в исковата
молба, още повече, че са налице доказателства,че двамата с Л. се познават едва
от 2019 год.
Твърди,че и при двете ипотеки обезпеченията са направени от собствениците
на имотите,поради което претенциите за нищожност на тези ипотеки са
неоснователни.
Моли съдът да отхвърли исковете и
претендира разноски.
Ответникът "К.Б." ЕАД оспорва иска с основание чл.124,ал.1 ГПК като неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца да е владял имота,както и датата на
представения с исковата молба предварителен договор с възражението,че тази дата
не е вярна и договора е съставен в много по-късен момент единствено за целите
на настоящето производство. Излага конкретни съображения в тази насока
визирайки вписването в предварителния договор на обстоятелства,които към датата
на която се твърди да е подписан не са били факт, а също твърди, че поради
ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода не би могъл да владее
имотите непрекъснато през твърдения период от време.
Сочи също и противоречия между твърдението на ищеца за владение на имотите
и факта,че през 2020 год. е станал собственик на дружество,в чиито капитал тези
имоти са били апортирани преди това.
Отделно сочи,че в продължение на дълъг период от време,от 2013 год. до 2019
год. са налице разпореждания с горните имоти ,вкл. и ипотекирането им,които са
извършвани от документално установените към всеки момент собственици по силата
на официални документи-нотариални актове.
По изложените по-горе съображения моли съдът да отхвърли иска за
собственост като неоснователен.
Претендира разноски по делото.
Ответникът „Б.Г.Р." ЕООД, не оспорва иска, както и твърденията на ищеца за валидно подписан предварителен
договор на 20.10.2006 г., предаване на
владението на тази дата и установената фактическа власт от страна на ищеца
продължила над 10 години.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представени по делото писмени доказателства се установява и не се спори
между страните,че на 07.12.2001 г. М.Д.Л., баща на ответника Д.Л. е
придобил по време на брака си с Ц.И.Л.незастроен УПИ
VII-768, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. „Бояна“, кв. 25а, по плана
на гр. София, в местност „Вилна зона Беловодски път“ с площ от 800 кв.м. и при
съседи: парцел V1-768, парцел 1V-768 и улица. На
12.06.2002г. М.Д.Л. е придобил и неурегулиран
поземлен имот,находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, вилна зона „Беловодски път“,
местност „Раковец“ с планоснимачен номер 620, заснет през 1997г. и нанесен в
кадастрален лист № 611 по кадастралния план на град София, с площ от 2000 кв.м.
През
2002 г. е издадено Разрешение за строеж №
240/03.07.2002г. от район Витоша, гр.София, за изграждането на „Жилищна сграда
на два етажа“ в УПИ V1I-768, кв.25а, местност „Вилна зона Беловодски път“, като сградата е завършена през 2006 год. видно от
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа № 153/19.10.2006 г.
Със
Заповед РД-09-50-635/10.12.2003г. имоти
620 и УПИ VII-768 са обединени и урегулирани в УПИ VII-768, 620, кв. 25а,
местност „Вилна зона Беловодски път“
На
31.10.2005г. М.Д.Л. и съпругата му Ц.И.Л.са дарили на сина
им
Д.М.Л. новообразувания урегулиран поземлен имот, представляващ
УПИ VII-768,620, в кв. 25а по плана на гр. София, местност „Вилна зона Беловски
път“ с обща площ от 2 800кв.м., при съседи: от две страни имоти без номера,
поземлени имоти номера 1-603,768, IV-768, VI-768 и улица, заедно с вече
построената на груб строеж еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ от 162 кв.м. и разгърната застроена площ от
475 кв.м.
Със
Заповед РД-50-156/17.10.2007г. е приета регулацията на имот УПИ VII-768, 620 и
съседния му УПИ I- 603, 768 и е променена границата между тях. Прието е част от
УПИ І- 603, 768, от кв. 25А по плана на град София, местност „в.з. Беловодски
път“, с площ преди изменението на плана от 2756 кв.м., при съседи: поземлени
имоти с номера 673, VII-768,620, IV-768 и улица да се предаде на УПИ VII-768,
620. За уреждане на регулационните сметки между двата имота, въз основа на така
приетата заповед, на 19.08.2008г. собственикът на УПИ I- 603, 768 (И. ЕООД, е
ЕИК ********) е прехвърлил на Д.Л. реална част от 206 кв.м. от притежавания от
него имот при граници на реалната част: останалата част от УПИ 1-603,768,
улица, УПИ IV-768, УПИ VII-768,620 и поземлен имот 673. По този начин сметките
по регулация са уредени, а Д.Л. се е легитимирал като собственик на УПИ
VII-768,620 кв.м. вече с площ съгласно документите за собственост от 3006 кв.м.
На 23.11.2007 г. и 20.12.2007 год./заповеди № 556 и 633/ са
издадени разрешения за строеж за УПИ VII-768,620 за построяването на
Еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55,50 кв.м. и разгърната
застроена площ от 119,62 кв.м. и на Пристройка със застроена площ от 28 кв.м. , като е факт,че и двете разрешения за строеж са
издадени в полза на собственика
на имота Д.М.Л.. Сградата и пристройката са въведени в
експлоатация на 22.10. 2009 г.
Сградите
са построени по време на брака на ответника Д.Л. със съпругата му М.Я.Е.-Л..
През
2010 г. за района, в който се намират
имотите е издадена Заповед за одобрение на кадастрална карта и кадастрални
регистри и УПИ VII-768,620 е заснет от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър със следните идентификатори: 68134.1938.902 с площ от 922 кв.м., със
сграда 68134.1938.902.1 на 2 етажа с площ от 185 кв.м. (отговаря на сградата,
въведена в експлоатация през 2006 г.
и изградената към нея пристройка) и 68134.1938.1170 с
площ от 1930 кв.м. и сграда 68134.1938.1170.1
на един етаж с площ от 48 кв.м.
Д.Л.
със съпругата му М.Я.Е.-Л. са прехвърлили на 24.06.2013
год.
собствеността върху имот с
идентификатор 68134.1938.902 и сградата с идентификатор № 68134.1938.902.1, а на 14.10.2014 г. и имот с идентификатор №
68134.1938.1170 и сграда с ид. № 68134.1938.1170.2 на "П.Р.Р 1 С"
ЕООД, с ЕИК *********, като е отбелязано,че е предадено
и владението върху имотите към на датата на продажбата им.
На 13.10.2017 г. "П.Р.Р 1 С" ЕООД е ипотекирал горните имоти в полза на "М.К.Г."
ООД за обезпечаване на задължения на трето лице-Д.Л..
На 10.07.2018 г. "П.Р.Р 1 С" ЕООД е
прехвърлило собствеността върху имотите на
"Б..П.Р." ЕООД, с ЕИК ********.
На
30.01.2019 г. "Б..П.Р." ЕООД, в
качеството му на собственик на процесните имоти ги е апортирал в капитала на
„Б.Г.Р.“ ЕООД.
На
14.08.2019 г. „Б.Г.Р.“ ЕООД, е учредило втора ипотека
върху имотите в полза на "М.К.Г." ООД за обезпечаване на задълженията
на трето лице-Д.Л.,л.17 от
делото.
На
04.09.2020 г. ищецът Р.Р.Х. е станал едноличен собственик
на капитала на ответното дружество „Б.Г.Р.“ ЕООД чрез закупуване на всичките му
дружествени дялове и приемайки учредителния акт на дружеството.
От представената по делото на л.234 и сл. искова молба се установява,че на
13.11.2019 г. ищецът Р.Х. е депозирал такава в СГС, с която е поискал от съда да установи правото му
на собственост върху вече описаните по-горе имоти въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност за периода от 08.08.2002г. до 08.08.2012г на
основание сключен предварителен договор с майката на Д.Л., Ц.И.Л.. По исковата
молба е образувано гр.д. № 14889 по описа за 2019г. на СГС, Г.О. Исковата
молба, обаче, е върната поради неотстраняване на нередовностите в срок и делото
е прекратено с разпореждане, влязло в сила на 15.08.2020г.
По делото са разпитани 4 свидетели – двама посочени от ищеца: С.К.С., Н.Х.А.,
един от отв. М.К.Г. ООД - Л.П.Л.,
съдружник в „М.к.г.“ ООД и един от отв. К.Б. ЕАД С.А.Р..
Свидетелят С.установява,че се познава с ищеца още от 2000 год. и са в добри
отношения. Установява, че е присъствал при подписването на предварителния
договор с Л. през ноември 2006 год. и предаването на цената от 125 000 лв.
Според свидетеля от този момент имотите се владеят от ищеца и семейството
му-съпруга и дъщеря. Л. също живее там,но в някаква трета къща/боядисана в
зелено/, която е извън оградата,а конкретно голямата-триетажната и
малката-двуетажната къщи са на ищеца. Винаги,когато е идвал в гр.София е
преспивал в къщата на Х./малката/, а това е било често-по един два пъти в
месеца. Знае,че в периода 2008 до 2011 год. ищецът е бил в затвора, тогава
имотите се владеели от жена му и дъщерята,а и той често си издал,тъй като бил
на лек режим.
От показанията на св. А. се установява,че през 2006 год. е дал на ищеца на заем
30 000 лв.,за да събере определена сума и да купи от Л. терена с двете
къщи-голяма и малка,които тогава не са били завършени. Първо била завършена
голямата,през 2007 год. а по-късно и малката. Л. живее в голяма зелена
къща,която е на около 15 м. от голямата къща на ищеца,между тях няма ограда.
Установява,че е работил с баща си и други строители по изграждане и довършване
на сградите на ищеца, но не може да каже кой е живеел в тази къщи след
завършването им, но сега там живее Х. със семейството си, ползва и двете
сгради,в малката има барбекю и там са се събирали да се хранят.
Свидетеля Л. установява в показанията си, че е съдружник в „М.К.Г.“
ООД, познава Д.Л. от 2014 г., а Р.Х. от 2017
г. , а последните двама се познават от 2019 год., тъй като именно той ги е запознал. Познава мястото, където
са построени сградите, това е комплекс Магнолия и там има няколко сгради. В
една от тях , жълта, в най-горната част
живее Л. със семейството си, а ищецът не живее там и никога не е живял. От 2014
год. до 2020 год. често е ходил там /2-3 пъти в месеца/ и е категоричен, че в
комплекса живее Л.,но до 2020 год. не е виждал Х. в имота, никога не го е
виждал да е в голямата къща, още по-малко да живее там.
Свидетелят Р. установява,че от 2009 год.
живее в сграда в непосредствена близост до имота на Л.,наречен Магнолиите. В
терена има четири големи сгради и една малка с барбекю,в която никой не
живее,във времето е била и нещо като детски център.В жълтата от големите сгради
живее семейството на Л.,не е сигурен,че и той живее там сега,но до преди 3-4
години е живял и той там.Често в годините го е виждал в имота,комплекса е строен
от четирима съдружници,но нещо са развалили отношенията.За пръв път видял ищеца
там през 2020 год.
При горната фактическа
обстановка съдът от правна страна намира от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В
исковата молба като единствено придобивно основание се сочи изтекла 10 годишна придобивна давност, като началото на твърдяното явно и непрекъснато владение е започнало от подписването на
предварителния договор между ищеца и ответника Л. на 20.10.2006 год.
За да се прецени дали ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот по давност следва
да се установи факта на непрекъснато владение продължило повече от 10
години явно и необезпокоявано. В тази връзка подлежат на доказване от страна на
ищецът момента,
в който е установил фактическа власт върху него с намерението да
го владее за себе си и продължителността на владението.
На първо място съдът намира, че ищецът не установява по категоричен начин
момента, от който е установил фактическа власт върху процесните имоти с
намерение да ги владее за себе си. На първо място според съда датата на
представения с исковата молба предварителен договор не е достоверна, доколкото
нейната достоверност не бе доказана от ищеца с лимитивно посочените доказателствените
средства в чл.181,ал.1 ГПК. В тази
връзка следва да се подчертае, че свидетелски показания за удостоверяване дата
на частен документ спрямо трето лице /каквито
са оспорилите този документ ответници „М.К.Г."
ООД и К.Б.
ЕАД/ не са допустими,поради което съдът не обсъжда и взема
предвид показанията на С.и А. в тази насока.
В предварителния договор като част от предмета му е посочена построена
сграда с РЗП от 119,52 кв.м.,а по
делото е налице официален документ,че разрешението за строеж на тази сграда е
издадено година по-късно-23.11.2007 год.,т.е. когато е вписана в договора тази
сграда не е съществувала нито физически,нито правно. В договора е отразен още
един несъществуващ към датата 20.10.2006 год. факт-въпросните 206 кв.м. са
продадени от И.
ЕООД на Д.Л. на
19.08.2008 год., поради което това прехвърляне не би могло да съществува и да е
част от сделка две години по-рано.
Гореизложеното води до категоричния извод на съда, че датата 20.10.2006
год. записана в предварителния договор между Д.Л. и Р.Х. е недостоверна и не може да е доказателства за начало на владение на
имотите предмет на него и на самото дело. Тъй като са в категорично
несъответствие с горния извод, съдът не следва да кредитира и показанията на
св.С.и А. относно датата на подписването на този договор, тези показания според
съда са неверни и дадени с единствена цел да подкрепят тезата на ищеца и
практически тази на ответника Д.Л..
Според съда няма категорични доказателства за твърденията на ищеца да е
живял в имотите със семейството си и да го е владял.Предвид доказано компрометираните
показания на св.С.и А., съдът не им давя вяра и относно владението на имотите
от ищеца.
От друга страна има показания на други двама свидетели-Л. и Р., които са
категорични, че Х. не е живял в имотите,че се познава с Л. от 2019 год. Св. Р.,
живеещ от 2009 год. в непосредствена близост до процесните имоти заявява
категорично,че е виждал Х. в имотите веднъж или два пъти,т.е. че не живее там. Съдът
дава вяра на св. Л. и Р. доколкото те не се опровергават от писмени
доказателства по делото, вкл. официални документи и се отличават както с
относителна безпристрастност,така и с непосредствени и преки впечатления от
имотите предмет на първия иск и съответно от лицата,които са ги обитавали в
продължение на много години.
Индиции в подкрепа на крайния извод
на съда,че ищецът Х. не е живял в имотите и никога не ги е владял като свой,още
по-малко за дълъг период от време 10 години са и това,че през 2020 год. ищецът
е станал едноличен собственик на дружество, в чиито капитал са били внесени
тези имоти без забележки или възражения,а също че е подписал и друг предварителен
договор за тези имоти, но с майката на Д.Л. още през 2002 год. и въз основа на него се е домогвал да „докаже“
давностно владение върху същите имоти отново по съдебен ред.
С оглед гореизложеното установителния иск за собственост на ищецът върху
процесните имоти по силата на изтекла 10 годишна придобивна давност се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По исковете с основание
чл.26 ал.1 вр.чл. 167 ал.З ЗЗД.
Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотеката може да се учреди само върху имоти,
които при сключване на договора принадлежат на лицето, което учредява
ипотеката, тъй като е недопустимо несобственик да може да обремени чужд
недвижим имот с тежест, която да има за последица отчуждаването на същия имот
без съгласие на собственика.
Тежест с такива последици естествено може да установи само собственикът на
имота, върху който се учредява ипотека.
Първата ипотека е учредена от
собственика на имотите към датата на ипотекирането , а именно от "П.Р.Р
1 С" ЕООД, който собственост е придобил от Д.Л. и неговата съпруга посредством два договора описани в представените Нотариален
акт № 45, том I, per. № 1599, дело №
41 от 24.06.2013 г. на нотариус
Б.Н.и Нотариален акт №
66, том I, per. № 2508, дело №
52 от 14.10.2014 г. на нотариус
Б.Н.. Доказателствената сила на тези официални свидетелстващи
документи не бе оборена от ищеца, поради което съдът приема, че към датата на
първата ипотека 13.10.2017 год. имотите са били собственост на
"П.Р.Р
1 С" ЕООД и ипотеката е валидна.
Същото се отнася и за втората ипотека - собственик на ипотекираните имоти
към датата 14.08.2019 г. е „Б.Г.Р.“ ЕООД, поради което законосъобразно това дружество е учредило втора ипотека
върху имотите в полза на "М.К.Г." ООД за обезпечаване на задълженията
на трето лице. Собствеността
върху тези имоти е придобита по силата на това, че на 30.01.2019 г. "Б..П.Р." ЕООД, в
качеството му на техен собственик ги е апортирал в капитала на „Б.Г.Р.“ ЕООД, което е вписано в Търговския регистър.
При гореизложеното и предвид извода,че не се установява към датите на
ипотеките друго лице да е било собственик на процесните имоти и двата иска за
установяване нищожност на договорната
ипотека, учредена чрез нотариален акт № 187 том III рег.№ 10101 нот.дело №
485/13.10.2017 г. и договорната ипотека, учредена чрез нотариален
акт № 150 том III рег.№ 3174 нот.дело № 511/14.08.2019 г. Са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото ответниците имат право да получат от ищеца
направените по делото разноски,като последния е направил своевременно
възражение за прекомерност.
Претенции за разноски не са направени от трима ответници-Д.Л.,
"П.Р.Р 1 С" ЕООД и „Б.Г.Р.“ ЕООД.
"М.К.Г." ООД претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
46 503.30 лв. ,но съдът намира че такива не следва да се присъждат- доказателства
за основанието заплащането на горната
сума са представени /макар според съда несвоевременно и некоректно/, но
категорично няма такива за самия факт на плащането, доколкото е представена
хвърчащата бележка която не е доказателство за плащане, още по-малко за това
кой е получателя на сумата.
К.Б. ЕАД претендира разноски за адвокат от
16 787.33 лв. и присъждане на адв.възнаграждения платени за подаване на
частни жалби и отговори на такива по делото в общ размер на 2900 лв. или общо
19687.33 лв., като тези суми следва да му се присъдят в пълен размер предвид
правната и фактическа сложност на делото и извършените в голям обем процесуални
действия, като в тази връзка не се уважава възражението на ищеца за
прекомерност.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Р.Х.
с ЕГН ********** против ответниците Д.М.Л. с ЕГН
**********, "П.Р.Р 1 С" ЕООД с ЕИК
********, К.Б. ЕАД с ЕИК ********и „Б.Г.Р." ЕООД с ЕИК
******** иск с основание чл.124,ал.1 ГПК за
установяване собствеността на ищеца върху следните имоти:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор 68134.1938.902 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-68/02.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № РД
18-8026/31.05.2014 г. на Началника
на СГКК-София; с адрес на поземления имот: гр.София, Столична община, район
„Витоша", вилна зона „********с площ от 922 кв. метра
и построената в него двуетажна ЖИЛИЩНА
СГРАДА
със сутеренен (полуподземен) етаж, при отчитане на силната денивелация на терен
в северна посока, със скелетна стоманобетонна конструкция, със застроена
площ от 162 /сто шестдесет и два/
кв.метра и с разгъната застроена площ (от 475 /четиристотин седемдесет и пет/
кв.метра, която включва площите на полуподземния и двата надземни етажас
разгъната застроена площ от 475 кв.м. с кадастрален идентификатор 68134.1938.902.1
и
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор
68134.1938.1170 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД 18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменени със Заповед № РД 18-8026/31.05.2014г. на Началника на СГКК-София; с
адрес на поземления имот: гр.София, Столична община, район „Витоша", вилна
зона „********с площ от 2136 кв.м. и построената в него двуетажна ЖИЛИЩНА
СГРАДА
с полуподземен етаж, със застроена площ
от 55 /петдесет и пет/ кв.метра и с разгъната застроена площ от 119,62
/сто и деветнадесет цяло и шестдесет и два/ кв.метра с
кадастрален идентификатор 68134.1938.1170.2.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Р.Х. с ЕГН
********** против Д.М.Л. с ЕГН **********, „М.К.Г." ООД с ЕИК ********и "П.Р.Р 1 С" ЕООД с ЕИК
********иск с правно основание
чл.26 ал. 1 вр.чл. 167 ал.3 ЗЗД за установяване нищожност на договорната
ипотека, учредена чрез нотариален акт № 187 том III рег.№ 10101 нотдело №
485/13.10.2017 г. На нотариус
Маргарита Иванчева, с per. № 260 на НК и
район на действие СРС
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.Х. с ЕГН
********** против ответниците Д.М.Л. с ЕГН **********, „М.К.Г." ООД с ЕИК ********и „Б.Г.Р." ЕООД с ЕИК ******** иск с правно основание
чл.26 ал. 1 вр.чл. 167 ал.З ЗЗД за установяване нищожност на договорна ипотека,
учредена чрез нотариален акт № 150 том III рег.№ 3174 нот.дело № 511/14.08.2019
г.
по описа на нотариус Й.Х.Л.с рег.№ 263 в регистъра на Нотариалната камара
ОСЪЖДА Р.Р.Х. с ЕГН
********** да заплати на К.Б. ЕАД с ЕИК ********разноски по делото в общ размер на 19687.33 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: