Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 193 29.07.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1211 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас против
Решение № 18/07.02.2020г. по гр.д. № 634/2019г. по описа на РС Поморие, с което
въззивната Областна дирекция на МВР – гр. Бургас
е осъдена да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** сума в размер 1768,38
лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от
263,11 ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1840 ч. нощен
труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.07.2016
г. до 31.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 27.08.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сума в размер 400 лв. (четиристотин
лева), представляващи разноски по делото. Със същото решение Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи на Република България- Бургас е осъдена да
заплати по сметка на РС – Поморие сума в общ размер 270,73 лв. (двеста и
седемдесет лева и седемдесет и три ст.), представляващи съдебни разноски.
С въззивната жалба първоинстанционното решение
се оспорва като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като
необосновано. Излагат се доводи относно неоснователност на исковата претенция
за заплащане на положен от ищеца нощен труд, след преизчисляването му по
правилата на КТ и НСОРЗ, съгласно които нощният труд се преизчислява по
коефициент 1,143, за да се приравни на дневен. Намира, че при разрешаване на
спорния по делото въпрос, приложение следва да намерят правилата на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организация и разпределение на
работното време, неговото отчитане за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Посочената наредба действала паралелно с НСОРЗ и
уреждала по специален за системата на МРВ начин заплащането на нощен труд. В
тази наредба липсвал текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд
за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Според
въззивника, в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., било предвидено, че при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период и това
означавало, че в системата на МВР за целия процесен период съотношението между
дневен и нощен труд е като 1 към 1 (осем часа нощен труд, равни на 8 часа
дневен труд) и не следвало да се прилагат КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Намира, че целта на предвидения
в КТ и НСОРЗ коефициент 1,143, била да се определи така възнаграждението на
работника, че когато той работи 7 часа да получава възнаграждение за 8 часа, но
да бъде увеличено заплащането на нощния труд, а не да се заплаща извънреден
труд. Освен това заявява, че на работниците и служителите, които полагали нощен
труд, било заплащано по-високо възнаграждение съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи. Счита, че незаконосъобразно районният съд
е приложил субсидиарно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Неправилно било прието, че
НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на МВР са действали едновременно (а не
паралелно и алтернативно), т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Моли да се
отмени обжалваното решение, да се
отхвърли исковата претенция и да се присъдят направените във въззивното
производство разноски. Няма искания по доказателствата. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание представител на въззивната страна не се явява,
представя писмена молба, с която е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивааемия.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия Н. на 06.03.2020 г, чрез адв. Желева като в законовия срок по чл.
263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание е постъпила писмено
становище молба от адв. Желева, с което се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като се излагат доводи по
същество за неоснователност на въззивната жалба.
Бургаският
окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е правилно
и законосъобразно.
С
исковата молба ищецът Н.С.Н., ЕГН **********, е предявил срещу Областна Дирекция на
МВР - Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 иск с правно основание: чл. 178, ал. 1
т. 3, вр. с чл. 187 и чл. 179 от ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1512 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 252 часа за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху дължимата главница от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
заявява, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността „младши
полицейски инспектор в Районно управление - Поморие на ОД МВР –Бургас.
За
процесния период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът Н. работил на 12
часови смени, съгласно утвърдени графици при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Общо положеният от него нощен труд за този период бил 1764
часа, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 2016 часа дневен труд.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водило до извод за положен
извънреден труд от 252 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника като общо дължимата сума възлизала в размер на 1512 лева. За
установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, е направено искане
за назначаването на ССчЕ.
Ответната
страна Областна дирекция на МВР - Бургас е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Заявява,
че положения от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за
положен извънреден труд. Намира, че отговора на спорния въпрос по делото,
свързан с преизчисляването на нощния труд в дневен, е обусловен от приложението
на специалните наредби, приемани от Министъра на вътрешните работи и действали
последователно във времето, а именно: Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
/действала до 01.04.2015 г./; Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /от 01.04.2015
г. –до 29.07.2016г/, Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. /от 29.07.2016 г
до 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните
работи /от 02.08.2016 г./ и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. /в сила от
14.08.2014г./. Наличието на специална уредба, приложима към служебното
правоотношение с ищеца, води до извод за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисляването на нощен труд в дневен такъв с коефициент 1.143.
В
хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата
претенция на основание чл. 214 ГПК, което е прието
и в резултат на това, главният иск се счита предявен за сумата от 1768,38 лв.,
за положени 263,11 часа извънреден труд през заявения с исковата молба период.
Пред Районен съд Поморие е предявен иск с правно
основание чл.187, ал. 5,
т. 2
от ЗМВР,
във връзка с чл.178, ал. 1,
т. 3
от ЗМВР.
По
делото няма спор, че за процесният период от време ищецът е полагал труд като
служител на РУ – Поморие при Областна дирекция на МВР –Бургас , което налага
извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът Н.С.Н. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл - арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице Наталия Карчева по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време: 01.07.2016г. до 31.07.2019г.
ищецът е положил общо 1840 часа нощен труд, които приравнени с коефициент
1,143, се равняват на 2103,11 часа за целия период. Разликата между двете
величини е 263,11 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1768,38 лв.
От
правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. До измененията в ЗМВР,
обнародвани в ДВ бр. 60/2020 г. в закона изрично е регламентирана само
нормалната продължителност на полагания през деня труд от държавните служители
в МВР - 8 часа, съответно 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С
измененията в чл. 187, ал. 1 ЗМВР от 07.07.2020 г. изрично бе предвидено, че и
нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8 часа, като не е
предвидено обратно действие на новоприетите с ЗИЗЗМВР текстове. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като до
сега действащата уредба предвиждаше, че работните часове през нощта не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.187, ал.9
от ЗМВР).
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4
от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1
от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Въз основа на изложеното
относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни
актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от са действали,
както следва :1)за
периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до
31.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата
на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2
от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Съгласно чл.46,
ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е
разбирането, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата
по специалния закон. Изрично разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса
на труда. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда
и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
На
следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството
в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Както
се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав
намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо, съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В
допълнение, аргумент за правилността на изложените по – горе изводи е и
приетото изменение в разпоредбата на чл. 187 на ЗМВР и въвеждането на нова ал.
4 от същия текст с ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. С посоченото
изменение, както вече бе упоменато, изрично е уредено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 – часов
период, като нощен труд е този, който се полага между 22:00 часа и 06:00 часа.
А в нововъведената ал. 4 за първи път на законодателно ниво изрично се урежда,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефицент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта, която продължителност на свой ред е регламентирана в изменената ал. 1
като 8 часа за всеки 24- часов период. В мотивите към законопроекта, предвиждащ
изменението и допълнението в чл. 187 на ЗМВР е посочено, че в досегашната
уредба е уредена само максималната продължителност на работното време през деня
и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица, като спецификата на
работата на служителите в ЗМВР, свързана
с полагане на труд на смени (24 часа), обуславя необходимост от регламентиране
и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези
служители. Пак там е посочено, че целта на посоченото изменение е налагане на „еднаквост при прилагането на разпоредбите ,
регламентиращи полагането на нощен труд и допълване на празнотата в специалния
закон“. Използваната от законодателя техника чрез допълнение и изменение на
действащия ЗМВР, ясно посочва, че в
действителност до обнародването на последния ЗИДЗМВР в ДВ бр. 60 от 2020 г. , е
била налице празнота в специалната нормативна уредба, каквато правилно и
първоинстанционния съд е приел за съществуваща. За сравнение при съществуваща,
но неясна или непълна нормативна уредба, приложимата законодателна техника е
различна, а именно чрез задължителното тълкуване, предвидено в чл. 50 от Закона
за нормативните актове, в който случай закона за задължително тълкуване по
правило действа от първоначалния момент, от който има действие тълкувания
акт. Ето защо с оглед установената
непълнота на нормативната уредба, действаща по време на исковия период и
приложима при разрешаването на настоящия спор, приложение следва да намерят
разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, каквито са разпоредбите на КТ и на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по аргумент от чл.
46, ал. 2 от ЗНА.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и
по размер с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е
установено, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в
размер на 1840 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 2103,11 часа, като разликата от
263,11 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно - не е изплатена.
Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този начин,
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 1768,38 лева.
По горните съображения Бургаският
окръжен съд счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
Ето защо и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса,
отговорността за разноски лежи върху въззивната страна, който следва да понесе
своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея
за тази инстанция. В депозираното в открито съдебно заседание по делото
становище, въззиваемият не е направил искане да му бъдат присъдени направените
разноски, поради което съдът намира, че не дължи произнасяне по този въпрос.
Поради
липсата на отправено искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на разноски във въззивното
производство, съдът не се произнася по въпроса за
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/07.02.2020г. по
гр.д. № 634/2019г. по описа на Районен съд Поморие.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.