РЕШЕНИЕ
№ 3660
гр. София, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря В.Й. Т.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110205582 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-
4332-033389 от 03.02.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ
СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на
Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на П. Е. С., с ЕГН: **********, административно наказание
„парична глоба“ в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева за извършено
административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ).
ВЪЗЗИВНИКЪТ П. Е. С. инвокира във въззивната си жалба чрез
упълномощения от нея защитник подробни съображения против издадения
санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно
нарушения. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от професионален защитник, от когото се заявява искане за
уважаването на подадената въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-
1
ОПП е редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като в писмена защита се излага становище пред съдебния състав
за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 24.02.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, като пощенското
клеймо е от 18.02.2025г. - виж разписка на лист 55 от делото на
лицензиран пощенски оператор, в законоустановения 14 (четиринадесет)
дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на
04.02.2024г. - чрез Системата за сигурно електронно връчване - виж
справка на лист 46 от делото, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-033389 от 03.02.2025г. ИЗДАДЕНО
ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед №
4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Е. С., с ЕГН: **********,
административно наказание „парична глоба“ в размер на 250.00 (двеста и
петдесет) лева за извършено административно нарушение по състава на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1
от Кодекса за застраховането (КЗ).
На 27.12.2024г., в 09:13 часа жалбоподателят П. Е. С., управлявал
собствения си лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******** (съгласно
заявление за регистрация с № *********/09.07.2024г.) в гр.София, по бул.
„Христо Ботев“ в района на номер № 920 с посока на движение от улица
„Пиротска“ към улица „Св.Св. Кирил и Методий“. Същият бил спрян за
проверка от свидетеля З. Д. И. - служител при 03 РУ-СДВР и неговия колега -
Анатоли И. Нешков - също полицейски орган от 03 РУ-СДВР. Жалбоподателят
С. предоставил документи на свидетеля И. за проверка, като било установено,
че липсвала валидно сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“. В тази насока е приложената официална
удостоверителна справка на Гаранционен фонд - лист 50 - лист 52 от делото,
според която към 27.12.2024г. в 09:13 часа е липсвала действаща и
2
непрекратена застрахователна полица от този вид за инкриминирания лек
автомобил. Прекратената такива била от 2024г., действайки за периода
ограничено - от 00:00 часа на 07.06.2024г. до 00:00 часа на 23.12.2024г.
Жалбоподателят С. сключил на 28.12.2024г. в 10:37 часа валидно действаща
за срок от една година за своето МПС задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“. За установеното административно
нарушение на жалбоподателя С. бил съставен АУАН серия GA с №
3357374/27.12.2024г.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля З. Д. И. -
автоконтрольор от СДВР-ОПП. Съдът счита, че дори свидетеля И. да няма
спомен за фактите от съставения АУАН, то самото нарушение се установява от
писмените справки по делото, според които към 27.12.2024г. в 09:13 часа
жалбоподателят С. при управлението на своето моторно превозно средство не
е имал валидно сключена действаща и непрекратена задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът кредитира
събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и
релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и
доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите
обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
3
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност“ на всяко лице, което е
собственик на моторно превозно средство, регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е
скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Неизпълнение на
задължението на собственика на моторно превозно средство да сключи
договор за застраховка „гражданска отговорност“, който състав на нарушение
се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение, или в престой,
или паркирано. В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните
по делото доказателства, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя П. Е. С.. Разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява в задължение на собствениците на моторни
превозни средства, какъвто е жалбоподателят С., сключването на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, като санкцията за
неизпълнението му е предвидена в санкционната разпоредба на чл. 638 от КЗ.
Обжалваното наказателно постановление е и материалноправно-
законосъобразно. Фактическата обстановка е правилно изяснена и
кореспондира с отразеното в наказателното постановление. Въз основа
доказателствата по делото се установи по безспорен начин от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Илиев, съставил
процесният АУАН, че към инкриминирания момент 27.12.2024г. в 09:13 часа
жалбоподателят Илиев не е притежавал валидно сключен от негов име като
собственик на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№ ******** действащ застрахователен договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ по КЗ. Имало е формално такава
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по КЗ с № BG
03/124001759397 при начало от 07.06.2024г. от 00.00 часа до 06.06.2025г.,
23:59 часа, като застраховката е била прекратена на 23.12.2024г. в 00:00 часа,
поради неплащане на застрахователната премия (а факта на прекратяването й
е суверенна и независима преценка на застрахователя). Съдът намира, че
справките на Гаранционния фонд и СДВР-ОПП еднопосочно доказват, че
процесният лек автомобил е и собственост на жалбоподателя П. Е. С.. С това
нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл.461, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.1, т.1
от КЗ е осъществено от обективна страна. Извършеното от нарушителя
деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при
4
форма на вина пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал и е целял да
управлява притивоправно собственото си моторно превозно средство без
валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, и е
постигнал целта си на инкриминираната дата и място. В случая на водача не е
вменено нарушение, изразяващо се в несключване на регламентираната в
кодекса застраховка, а за управление на автомобил, във връзка с чието
притежаване и използване, управляващият го няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорнот“ на
автомобилистите. Задължението за сключване на гражданска отговорност
произтича от нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, съгласно която всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение, е длъжно
да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите. От материалите по делото се налага извода, че
административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл.461, т.1 от
КЗ вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, действал е законосъобразно, като се е съобразил
и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на
абсолютния от 250.00 лева, предвиден в посочената разпоредба. Извършеното
административно нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се отличава с нищо съществено за административните нарушения
от същия вид при същите условия. Липсата на вредни последици сама по себе
си не обуславя маловажност на деянието.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно
– наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността
на тезите от въззивната жалба и с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по
съдържание доводи на жалбоподателя С. от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които
съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на
5
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни
изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да
понесе разноски за юрисконсулт в размер на 190.00 лева, определени от съда в
пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-033389 от
03.02.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР-ОПП,
упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на
външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Е. С.,
с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на
250.00 (двеста и петдесет) лева за извършено административно нарушение
по състава на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ П. Е. С., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев” № 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с
последни изменения, в сила от 01.10.2025г.) вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от
190.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6