РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420103651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу Х. К. В. с ЕГН ********** и адрес *****, с която е
предявен иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 62,99 лева – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (потребление и абонаментни такси)
по договор за далекосъобщителна услуга между страните от 22.08.2017 г. за мобилен номер
0877 014 999 за периода от 15.01.2018 г. до 15.05.2018 г., за която са издадени следните
фактури: № **********/15.02.2018 г.; № **********/15.03.2018 г.; № **********/15.04.2018
г.; № **********/16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 12.01.2021 г., като за сумата е издадена заповед
№ 260453 от 19.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 715/2021 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД гр. София и ответника Х.В. е съществувало валидно облигационно отношение въз
основа на договор за далекосъобщителна услуга между страните от 22.08.2017 г. за мобилен
номер 0877 014 999. В срока на действие на договора били издадени процесните фактури:
№ **********/15.02.2018 г. за отчетен период от 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г.; №
1
**********/15.03.2018 г. за отчетен период от 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г.; №
**********/15.04.2018 г. за отчетен период от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г.; №
**********/16.05.2018 г. за отчетен период от 15.04.2018 г. до 15.05.2018 г., в които било
начислено потребление на услуги по договора за мобилна услуга, като неплатеният остатък
по него възлизал на сумата, претендирана с исковата молба.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД прехвърлило процесното вземане на „СГ Груп” ООД,
а последното дружество с договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. прехвърлило
вземането на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 12.01.2021 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било
образувано ч. гр. дело № 20/2021 г. на Районен съд гр. Оряхово, впоследствие изпратено по
подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 715/2021 г. на Врачански районен съд, като
съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 19.02.2020 г. която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е
видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен
настоящият иск.
Ответникът Х. К. В., чрез особения си представител адв. М.Л., е подал писмен отговор
в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се оспорва иска като неоснователен и
недоказан, по следните съображения: претендираните вземания са погасени с изтичането на
кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД; приложените към исковата молба
извлечения от договори за прехвърляне на вземания (цесия) не са съобщени по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД на ответника преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и
съобщаването на втората цесия е извършено при липса на потвърждение от цедента „С. Г.
Груп“ ООД; с исковата молба не са представени достатъчно доказателства, от които да се
направи безспорен и категоричен извод, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение и че ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, за които са
издадени процесните фактури, съответно липсват доказателства за дължимостта на
претендираните суми, като в тази връзка се поддържа твърдение, че остойностяването на
процесните далекосъобщителни услуги е извършено по начин, който препятства пълната и
точна индивидуализация на процесните вземания. По тези съображения се иска отхвърляне
на иска като неоснователен.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 715/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника Х. К. В. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване
на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема следното:
2
Представени са договор № 20170822115519-41382322 от 22.08.2017 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и ответника Х.В.,
подписана от потребителя декларация за получени общи условия на мобилния оператор по
договори за лизинг и фактури № **********/15.02.2018 г., № **********/15.03.2018 г., №
**********/15.04.2018 г. и № **********/16.05.2018 г., съгласно които потребителят се е
съгласил да заплаща на мобилния оператор за мобилни услуги по абонаментен план
„Vivacare iTraffic M“, за мобилен телефонен номер 0877 014 999, месечна абонаментна такса
15,99 лева за целия срок на договора – 24 месеца.
Представени са и действалите към датата на възникване на договорните отношения
общи условия на мобилния оператор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило на „СГ груп” ООД с
ЕИК ********* посочените в приложение № 1 към същия договор вземания, а с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. „СГ груп” ООД с ЕИК ********* е
прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* различни вземания, включително
тези, посочени в приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г.
От горепосочените договор № 20170822115519-41382322 от 22.08.2017 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* и ответника Х.В., както
и от подписана от потребителя декларация за получени общи условия на мобилния оператор
по договори за лизинг и фактури № **********/15.02.2018 г., № **********/15.03.2018 г.,
№ **********/15.04.2018 г. и № **********/16.05.2018 г. се установява, че страните са били
в облигационни отношения въз основа на сключен между тях договор за далекосъобщителни
услуги, като ответникът е декларирал, че е запознат с общите условия на мобилния
оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с разпоредбите им.
За да бъде основателен иска за реално изпълнение, предявен от цесионер на спорното
вземане, следва ищецът да докаже сключването на договора, изпълнението на задълженията
на първоначалния кредитор, произтичащи от него, а също и качеството на ищеца на
кредитор въз основа на валидно сключени и съобщени на длъжника договори за цесия.
В разглеждания случай съдът намира, че са доказани първите две от горепосочените
обстоятелства, но не и третото такова.
Представените доказателства не установяват прехвърлянето на твърдяното вземане от
страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „СГ груп” ООД, респективно
от последното дружество на ищеца. За установяване на този факт не са достатъчни
представените доказателства, по следните съображения:
В договора за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено,
че приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в
електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците,
като е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за
3
извършено прехвърляне на даденото вземане. Въпросното приложение не е представено по
делото, е вместо него е представен документ (л. 19 от делото), именован от ищеца
„извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.”, съставен на
20.09.2021 г., който не е издаден от представител на цедента „БТК” ЕАД, а от представител
на цесионера „С.Г. груп” ООД и следователно не представлява писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на дадено вземане по смисъла на чл. 5.3 от договора за цесия. След
като не изхожда от представител на цедента, то не е възможно да се установи изразена от
последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „С.Г. груп”. Освен това не
би могло да се приеме, че изявленията в това извлечение индивидуализира конкретно
вземане/вземания към посоченото в него физическо лице, тъй като едно вземане освен с
длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в случая не е
посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези
документи, че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги,
подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.” Цитираното съдържание не
конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме, че
вземането произтича именно от посоченото в исковата молба договорно правоотношение.
Не е индивидуализиран и характера на задължението, като в тази връзка съдът взема
предвид обстоятелството, че от представения договор и фактури се установява, че в рамките
на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно
естество – за месечен абонамент, за ползвани услуги, неустойки и др.
Поради изложеното съдът прие, че ищецът не е провел успешно пълно и главно
доказване за установяване на цедирането на процесното вземане и на качеството си на
кредитор, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, без
да се обсъждат останалите възражения на ответника, включително за липсата на
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските.
При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответникът не е
представил доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на
страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу Х. К. В. с ЕГН ********** и
адрес ***** иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 62,99 лева – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга (потребление и абонаментни такси)
по договор за далекосъобщителна услуга между страните от 22.08.2017 г. за мобилен номер
4
0877 014 999 за периода от 15.01.2018 г. до 15.05.2018 г., за която са издадени следните
фактури: № **********/15.02.2018 г.; № **********/15.03.2018 г.; № **********/15.04.2018
г.; № **********/16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 12.01.2021 г., като за сумата е издадена заповед
№ 260453 от 19.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 715/2021 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5