Решение по дело №2974/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 185
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20195640102974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 185

27.02.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                    Трети граждански състав

на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                          Съдия : Нели Иванова      

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №2974 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от С.Д.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, пл*********, адв.Т. П. Н., против Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„България“ №85, обективно съединени искове с правно основание чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г. полагал труд като мл.инспектор/ст.полицай при РПУ-Хасково към ОДМВР–Хасково, като съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил със статут на държавен служител. За това им правоотношение приложими били следните норми - чл.176, чл.187 ал.1, ал.З, ал.5 т.2 и ал.9, чл.178 ал.1 т.З от ЗМВР, както и Наредба №8121з-592/25.05.2015г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предишната Наредба №8121з-407 от 2014г., изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч за отчетния период се умножава по 1,143 /чл.31 ал.2/. В следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана щяла да е и противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./, респ. чл.9 ал.2 от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия период. За периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като полагал 9 или 10 нощни смени месечно. Той положил общо 3088 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 3529 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 441 часа, които работодателят не му заплатил и следвало да бъде допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно месечно възнаграждение 660лв. през 2016г. и 2017г., 800лв. през 2018г. и завишено с 10% през 2019г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се намирали при ответника и в РПУ-Хасково, предявеният главен иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен размер 2646лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който станали изискуеми, а именно в общ размер на 316,47лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период, или както следва. Общият размер на дължимата сума по предявения акцесорен иск била в размер на 316,47лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.01.2017г. до датата на подаване на иска в съда.

Предвид изложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 07.10.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като намира предявените искове за допустими, но по същество неоснователни и счита, че следва да се отхвърлят изцяло. Ищецът бил държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ–Хасково от 27.09.2012г., като заемал длъжността „ст.полицай“ в РУ-Хасково от 19.06.2018г. до момента. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретни случаи или заповеди, в изпълнението на които положил претендирания незаплатен му извънреден труд. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълнителни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали чл.179 от ЗМВР, Наредба №8121з-776/26.07.2016г., Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за времето от 22ч. до 6ч. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Искът бил недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

По искане на ищеца с протоколно определение, постановено в с.з. на 28.01.2020г., съдът допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на размерите на предявените искове, като иска за заплащане на главница се увеличава на 3062,70лв., а иска за мораторна лихва се увеличава на 341,39лв.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.  

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената служебна бележка, издадена на 08.01.2020г. от ОД на МВР-Хасково, ищецът е служител в РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково, като за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. е заемал съответните длъжности – полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция", считано от 22.04.2015г. до 19.06.2018г., и старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция", считано от 19.06.2018г. до момента.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, както и с допълнително предоставените му от ответника документи, установява, че ищецът заема длъжността „старши полицай" при РУ-Хасково от 19.06.2018г. до момента и изпълнява служебните си задължения на 12-часов сменен режим. В заключението си вещото лице сочи, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд 12-часови дежурства. Експертизата констатира, че положения от ищеца нощен труд не е преобразуван към дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При извършените преизчисления в заключението си вещото лице прилага разпоредбите на КТ, НРВПО и НСОРЗ, както и чл.187 ал.3 и ал.5 т.2 от ЗМВР, на база основното месечно възнаграждение на ищеца. Така е установило, че за процесния период 07.10.2016г. – 07.10.2019г. за ищеца броят на отработените нощни часове са 3074 часа, превърнати в дневни възлизат на 3513,58часа, с разлика в часове и минути за доплащане 439,58часа, с приложена часова ставка за определяне стойността на положения извънреден труд и според чл.262 ал.1 т.4 от КТ в размер на 3062,70лв. и нетен размер 2756,43лв., който не бил изплатен на ищеца. Вещото лице изчислява дължимото обезщетение за забава върху нетната главница от 2756,43лв., с натрупване за периода 30.01.2017г. – 07.10.2019г. в общ размер на 341,39лв. Обезщетението било изчислено на база отчетни тримесечия до датата на входиране на исковата молба.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по допустимостта и основателността на предявените обективно съединени искове:

По категоричен начин по делото се установи, че през процесния период между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „старши полицай" при РПУ-Димитровград и РПУ-Хасково за периода от 22.04.2015г. до момента, като е изпълнявал служебните си задължения на 12-часов сменен режим. Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице се установява, че в този период за ищеца броят на отработените нощни часове са 3074 часа. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен, умножен по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв. 

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно най-новата практика на Окръжен съд – Хасково настоящият съдебен състав достига до отрицателен отговор на този въпрос.

Съгласно чл.187 ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/. За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд /ал.5 т.2/, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /ал.6/. Според чл.187а ал.4 от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9. През исковия период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016г. (ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./. Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм.д.№5450/2016г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014г., чл.31 ал.2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. с постановеното на 11.07.2016г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния акт, който е уреждал тази правна материя.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл.140 ал.1 от КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон /чл.187 ал.3 от ЗМВР/, че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че е налице и извънреден труд. За да е налице извънреден труд, следва да се установи, че реално отработеното време за съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия период. В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени. Именно поради това съдът счита, че преобразуването на нощните работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време, тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.

За уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР в редакциите й, действащи в съответния период. Независимо от различните редакции на посочената разпоредба, същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22ч. до 06ч. се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива заповеди, валидно действащи и установени в исковия период от време, са съответно: Заповед  № 8121з -791 от 28.10.2014г. и Заповед № 8121з - 1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него между 22ч. и 06ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв., т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22ч. и 06ч. в размер на 0,25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на  празнота в законодателството относно регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, същото се явява неоснователно.

Предвид изложеното, съдът намира предявения главен иск за неоснователен и недоказан, и като такъв счита, че следва да го отхвърли изцяло. Като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предвид неговия акцесорен характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния иск.

С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултското възнаграждение в размер на 100лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от ЗПП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, пл*********, адв.Т. П. Н., против Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„България“ №85, обективно съединени искове с правно основание чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумите от 3062,70лв., представляваща брутен размер на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 07.10.2016г. – 07.10.2019г., в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен, ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до окончателното изплащане, и 341,39лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.01.2017г. – 07.10.2019г., изчислено върху нетния размер на главницата, като неоснователни.

               ОСЪЖДА С.Д.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„България“ №85, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.