Решение по дело №4462/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110204462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3643
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110204462 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от Р. В. С., срещу Наказателно постановление № 22-4332-029060 от
14.02.2023г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, недоказано и необосновано,
постановено при нарушение на материалните и процесуалните правила.
Оспорва наказателното постановление по същество, като твърди, че
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение не отговаря на обективната действителност. Оспорва
извършването на нарушението и намира обвинението за недоказано от
обективна и субективна страна. Изтъква липса на уведомяване за
прекратяване на регистрацията на автомобила по надлежния ред. Сочи се, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение не
1
било разяснено за какво нарушение е повдигнато обвинение. Оспорва
материалната компетентност на актосъставителя. Претендират се разноски по
делото и разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв.
Коцкин, който поддържа жалбата, като в допълнение към нея се позовава на
Тълувателно постановление №2/05.04.2023г. по т.д. №3/2022г. на ВАС - ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, Началник група в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 16.12.2022г., около 19:36 часа, в гр. София на бул. „Александър
Стамболийски“ до номер 55А с посока на движение от бул. „Христо Ботев“
към бул. „Братя Миладинови“ Р. В. С. управлявал лек автомобил Нисан
Микра - лична собственост, с рег. № ***. След спиране за проверка от
служители на „Охрана на обществения ред и оперативни обекти”, СДВР е
направена справка с ОДЦ- СДВР, при която се установило, че автомобилът е
дерегистриран по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 31.08.2022г. поради
неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За изложеното Р. В. С. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия № GА № 820009 от 16.12.2022г. за
нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за това че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и връчен за подпис, при което не са направени възражения.
В законоустановения срок срещу съставения АУАН са постъпили
писмени възражения от жалбоподателя, в които са изложени релевираните с
жалбата съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на акта.
Административнонаказателната преписка била докладвана на
Софийска районна прокуратура, където била образувана пр.пр. № 6603/2023
г. по описа на Софийска районна прокуратура
2
На 02.02.2023 г., прокурор при СРП издал постановление за отказ от
образуване на досъдебното производство поради липсата на данни за
извършено деяние по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК или на друго от общ
характер по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 6603/2023г. по описа на
СРП и преписката е прекратена, а материалите са изпратени на ОПП – СДВР
за преценка за преценка за налагане на административно наказание. В тази
връзка било издадено наказателно постановление № 22-4332-029060 от
14.02.2023г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което при идентична фактическа обстановка, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Р. В. С. са наложени административни
наказания за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от шест месеца.
В наказателното постановление е направено следното отбелязване: „НП
издадено на основание ППРНП № 6603/23/03.02.2022 г. по описа на СРП“. В
хода на прокурорската проверка е установено, жалбоподателят не е бил
уведомен от органите на МВР, че автомобилът му е със служебно прекратена
регистрация.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: постановление по
пр.пр. №6603/2023 от дата 02.02.2023г. с изх. № 6603/2023г/03.02.2023г., акт
за установяване на административно нарушение серия № GА № 820009 от
16.12.2022г., справки картон на водача, заповед № 513з-7380/29.08.2022г. на
Директор СДВР, заповед №8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България,
писмо с рег. № 433200-43936 от 13.04.2023г. на началник сектор ППС към
ОПП- СДВР с приложено извлечение от АИС на КАТ, справка от АИС на
КАТ за собственост на ППС.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
3
От извлечение от АИС на КАТ (л. 12 от съдебното производство) се
установява, че регистрацията на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № *** е
служебно прекратена на 31.08.2022г. по чл. 143, ал.10 от ЗДвП въз основа на
постъпило уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен път.
Видно от същата справка прекратената регистрация е възстановена служебно
на 19.12.2022г. при предоставени данни за сключена за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите "от Гаранционния фонд.
Въз основа на писмо с рег. № 433200-43936 от 13.04.2023г. на началник
сектор ППС към ОПП- СДВР (л. 11-13 от съдебното производство) е
посочено изрично, че собственикът не е уведомяван от ОПП- СДВР за
служебно прекратената регистрация на процесното МПС.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – процесуален представител на наказания жалбоподател в
срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и е
́
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Следва изрично да отбележи, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1
ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в
наказателното постановление. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН урежда изключения от правилото, които допускат производството да
се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в
нея предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на
изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на
административно нарушение, който е сложил началото на производството.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – старши полицай, сектор
04 „Охрана на обществения ред и оперативни обекти“ към отдел
„Охранителна полиция“ при СДВР в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно заповед № 513з-
7380/29.08.2022г. на Директор СДВР.
4
Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, в т. 3.10 е възложена компетентност на
административно наказващия орган Началник група
„Административнонаказателна дейност“ при СДВР за обслужваната
територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Административно наказващият орган старши инспектор Гергана
Владимирова Борисова е заемала длъжност Началник на 01 група
„Административно- наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към О“ПП“ СДВР към момента на издаване на наказателното
постановление, според Заповед №8121к-164/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи на Р. България.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, а при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, от
естество да доведат до неяснота на административното обвинение и до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Между акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление е налице
тъждество на фактите и съответствие на посочената правна разпоредба, чието
нарушение се твърди. Актът за установяване на нарушение е подписан от
съставителя и един свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
и е надлежно предявен и връчен на същата дата на жалбоподателя, който го е
подписал без възражения. В законоустановения срок след съставянето на акта
е възразено за това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа
обстановка, както и при негодни доказателствени средства.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за
отмяна на наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според
която „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.
5
175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е
сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Съгласно чл.18б ал.1
т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се
прекратява чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.
Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение
на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В
този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022
г. на ВАС и ВКС е възприето единно разрешение „Не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на
посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство е било без валидна регистрация
към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в
предходен момент. При това, като е управлявал посоченото моторно
превозно средство по път за обществено ползване, какъвто е и уличната
мрежа на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
С писмо с рег. № 433200-43936 от 13.04.2023г. на началник сектор ППС
6
към ОПП- СДВР изрично е призната липсата на уведомяване от страна на
административния орган за служебно прекратената регистрация. Поради това
на Р. В. С. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е
осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175 ал.3 във вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието,
осъществено от жалбоподателя, несъставомерно.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Относно искането за присъждане на разноски:
Разпоредбите на чл. 143 от АПК уреждат правилата за определяне на
разноските във въззивното производство пред съда, по силата на чл. 63д, ал. 1
от АПК. Според чл. 144 от АПК за неуредените въпроси се прилага ГПК.
Съдът отчита, че искането за присъждане на разноски по делото,
„разходи по делото“ и „разходи за адвокат“, както са посочени с жалбата, е
направено единствено в жалбата, без да се уточни размера им. С изложеното
и предвид постановеното в т. 9 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело
№6/2022г. ОСГТК, съдът приема, че при непредставяне на списък с
разноските по чл. 80 от ГПК до приключван на последното заседание пред
съответната инстанция, разглеждането на молбата за изменение на решението
е недопустимо.
Представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е
отразена заплатената сума за адвокатско възнаграждение има единствено
доказателствено значение, но не въвежда надлежно дефинирано процесуално
искане за осъждане въззиваемата страна за заплащане на въпросната сума,
нито може да се приеме като списък с разноски.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-029060 от 14.02.2023г.
7
на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Р. В. С. са
наложени административни наказания на основание за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ без разглеждане искането за присъждане на деловодни
разноски в полза на жалбоподателя.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8