Решение по дело №6630/2009 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5480
Дата: 24 юли 2015 г. (в сила от 26 февруари 2018 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20091100106630
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.07.2015 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

                                              

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 6 630 по описа за 2009 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА СД „Д.**”, с адрес в гр. Д., ул. „********”, да заплати на Д.Д.С., с адрес ***, 600,00 лева на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка с чл. 318, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) дължима цена по договор за продажба на дърводелска машина 01.03.1993 г. плюс законната лихва от 15.05.2009 г. до окончателното изплащане.

 

 [2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.  На ищеца

 

            [3] Д.С. заявява в искова молба от 15.05.2009 г., че е продал на СД „Д.” (Д.) дърводелска машина. Д. не е заплатил на Д.С. част от цената, а именно 47 011,00 лева. Затова Д.С. моли съда да осъди Д. да му заплати част от незаплатената цена – 35 000,00 лева (вж. исковата молба, л. 1 от делото на СРС).

 

2. На ответника

 

[4] Ответникът Д. не е подал писмен отговор и не е оспорил предявения иск.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[5] На 01.03.1993 г. СД «Б.Д.» (Д.) и Д. са сключили договор. По него Д. е продал на Д. дърводелска машина срещу заплащането от Д. на 600 000,00 неденоминирани лева (вж. договора, л. 31 от делото на СГС). Д. е предал машината на Д. (вж. л. 33 от делото на СГС). Липсват доказателства Д. да е заплатил на Д. дължащата се цена. Затова съдът приема, че той не е направил това.

 

[6] На 20.09.2011 г. Д. е прехвърлил на Д.С. вземането си към Д. (вж. договора за прехвърляне на вземане, л. 112). Не се спори, че Д. е съобщил цесията на Д..

 

[7] Д.С. е бил освободен от държавна такса (вж. л. 2 от делото на СГС). Той не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[8] Д.С. е предявил иск по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка с чл. 318 от ТЗ за заплащане на цена по договор за продажба. Искът е частично основателен.

 

1.  По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 288 от ТЗ, връзка с чл. 318 от ТЗ

           

            [9] Съгласно чл. 288 от ТЗ, за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилага гражданският закон. Гражданският закон е ЗЗД. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Ако купувачът не изпълни точно задължението си за заплащане на цената, продавачът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата (вж. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. наличие на валиден договор за продажба, по който ищецът е продавач, а ответникът купувач; 2. купувачът да не е заплатил цената на продавача.

 

            [10] Съдът установи, че Д. е продал на Д. дърводелска машина срещу цена от 600 000,00 неденоминирани лева. Д. не е заплатил цената на ДИКВОИ. Съдът установи, че Д. е прехвърлил на Д.С. вземането си към Д. за цената по договора за продажба.

 

[11] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съгласно чл. 1 от Закона за деноминацията на лева, считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1 000,00 стари лева се заменят за един нов лев. Деноминацията се отнася за всички имуществени и парични права и задължения, определение към 05.07.1999 г. (вж. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗДЛ). Следователно след деноминирането на задължението на Д. то е 600,00 нови лева. Ето защо съдът уважава иска за 600,00 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер.

 

Съдия: