Решение по дело №113/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от процесуалния представител на А.Т.М. *** против Областна дирекция на МВР Видин с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка Наказателно постановление № 18-0953-001583/ 05.11.2018г., издадено от органи на ОД на МВР-Видин и отменено с Решение № 53/14.03.2019г., постановено по АНД № 1614/2018г. по описа на Районен съд-Видин, в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за защита пред РС - Видин, ведно със законната лихва.

Твърди се в исковата молба, че Наказателно постановление № 18-0953-001583/05.11.2018г., издадено от органи на ОД на МВР-Видин е било обжалвано пред ВРС, който го е отменил. Решението на Районен съд Видин не е обжалвано и е влязло в законна сила на 15.04.2019г.  

Иска се от Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение поради неправомерно издаденото наказателно постановление, ведно със законната лихва, като се претендират и направените по делото разноски за настоящото производство.

Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител, оспорва същия и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Алтернативно се прави искане, ако искът бъде уважен да се съобрази обстоятелството, че сумата за адвокатският хонорар, договорената и изплатена сума за производството пред ВРС е в по – малък размер, поради което искът ще се яви частично основателен само за част от разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за частична основателност на иска, предвид на по – ниският размер на договореното възнаграждение, респ. в размера на платеното възнаграждение, посочен в представеният по делото договор за правна защита и съдействие.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление №18-0953-001583/05.11.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за нарушения на чл.638,ал.3 от КЗ на ищеца е наложено административно наказание на основание същия текст – чл.638,ал.3 от КЗ - „глоба“ в размер на 400 лева. 

С решение № 53/14.03.2019г., постановено по АНД № 1614/2018г., ВРС е отменил наказателното постановление изцяло.

Решението е влязло в сила на 15.04.2019г., като необжалвано. 

Видно от приложеното АНД № 1614/2018г. по описа на ВРС ищецът, в качеството си на жалбоподател пред районния съд, е представляван от адв.П.Х., който е представлявал жалбоподателя на основание, приложени по делото пълномощни за процесуално представителство. Видно от оформения договор за правна защита и съдействие, за производството пред ВРС е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 120 лева, още на 18.01.2019г. Други договори, както и други доказателства за други изплатени суми по делото няма.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие, следва да са налице кумулативно следните предпоставки - отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие, което следва да се установи от съда, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона, държавата дължи обезщетение за всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата е обективна -същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице.

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди Съдът намира за допустим и частично основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение. Съобразно ТР №2/2015г. независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204,ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай е налице отменен, като незаконосъобразен акт на администрацията - НП относно нарушението по чл.638,ал.3 от КЗ, поради което е налице условието по чл.204,ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Според разпоредбата на чл.204,ал.1 от АПК, в случая безспорно това е акт, който е признат по съответния ред за незаконосъобразен и отменен, като такъв, какъвто е и конкретният случай. Последното осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на горното е налице първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ - отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт -наказателното постановление, поради което са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

По отношение на размера на дължимото обезщетение същото следва да отговоря на изискването за справедливост и обоснованост. Съдът намира, че вредата, причинена на ищеца е в размера, който той е заплатил на процесуалния си представител за осъществената адвокатска защита. Видно от приложеното по АНД № 1614/2018г. по описа на ВРС адвокатско пълномощно, придружено с договор за правна защита и съдействие, сумата за която страните са се договорили и съответно е заплатена от  М. е в размер на 120 лева. Установява се, че вредата, която е настъпила за М., вследствие незаконосъобразното и отменено, като такова НП е в размер на 120 лева, а не на претендираните от него 250 лева.

С оглед гореизложеното, искът се явява основателен за сумата от 120 лева и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен в останалата част.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 15.04.2019г. до окончателното издължаване, съобразно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г..

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, Съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част на иска.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл.8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила от 15.05.2020г./, за защита по административни дела с определен материален интерес до 1000 лева – адвокатското възнаграждение е 100 лева. В случая съдебното производство се развива в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа сложност и Съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде определено към минимума от 100 лева, или съразмерно уважената част от иска дължимите разноски по делото възлизат на 52,80 /петдесет и два и осемдесет ст./ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена Д.Т..

Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.4 от ЗОДОВ, в сила от 29.11.2019г. /ДВ, бр.94/2019г./, Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид изложеното, направеното в производството искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение на ответника, с оглед крайния изход на спора - съобразно отхвърлената част на иска, следва да бъде уважено за сумата от 52 /петдесет и два/ лева, в съответствие с чл.8, ал.1,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Видин да заплати на А.Т.М. *** обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, и причинени от отменено, като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0953-001583/05.11.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Видин, в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2019г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 250 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Видин да заплати на А.Т.М. *** разноски по делото, съобразно уважената част на иска в размер на 52,80 / петдесет и два лева и осемдесет ст./ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена Д.Т..

ОСЪЖДА А.Т.М. *** да заплати на Областна дирекция на МВР Видин, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 52 /петдесет и два/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: