№ 18090
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110120898 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „от „СВ“ АД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: *************** срещу Е. И. М., с адрес:
***************** с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на
„СВ“ АД сумата от 714.13 лв. – задължения за предоставени през периода 13.10.2017г. –
17.01.2024г. ВиК услуги, които задължения са отразени във фактури, дължими в периода
17.10.2023г. - 25.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на 3.54 лв. за периода 17.11.2023г.
- 25.02.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ********** г. на СРС, 46 състав.
Твърди се, че между ответника и „СВ” АД са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: ***************** като в , в базата данни на дружеството е създадена
договорна сметка *********** към партидата, отнасяща се за имота.
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става чрез публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган.
Предвид изложеното, правоотношенията между страните са регламентирани от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „СВ” АД”,
одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По
силата на последните, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения
имот.
Твърди се, че ответникът е собственик на имота, който касаят процесните задължения,
т.е. е потребител на предоставените услуги, по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /пара 1, ал.1 от ДР/. Същата дефиниция се
съдържа и в уреждащата тези обществени отношения Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
ВиК оператор „СВ“ АД. Съобразно тях, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
1
Поддържа се, че на 27.03.2018г. ответникът е придобил чрез замяна имота, за който са
предоставени услугите, чиято стойност е предмет на делото. Впоследствие не е налице
вписване на акт или сделка, в резултат на което ответникът да е престанал да е собственик на
имота и съответно – потребител на предоставените за този имот ВиК услуги.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения
му особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност за частта от претендираната сума
за главница за предоставени ВиК услуги, дължима за периода от 13.10.2017г. до 20.09.2021 г.
Поддържа се, че съгласно цитираните в исковата молба „Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „СВ“ АД", дължимите суми за
предоставените ВиК услуги се заплащат в 30-дневен срок, считано от датата на тяхното
фактуриране. Ответникът претендира заплащането на суми по фактури, издадени 6 години
след периода, за който евентуално се дължат. Сочи се, че „СВ“ АД се домогва да черпи права
от своето неправомерно поведение, изразяващо се в ненавременното фактуриране на ВиК
услуги, за определен период и които ответникът е могъл добросъвестно и своевременно да
заплати в определения 30-дневен срок, в случай, че фактурите бяха издадени в изискуемия
от закона 5-дневенен срок. Сочи се и, че ищецът не ангажира никакви доказателства.
удостоверяващи издаването или въобще съществуването на тези фактури, а единствено
твърди, че са издадени и по тях се дължи плащане.
Поддържа се, че ищецът не ангажира доказателства, с които да установи, че ответникът
е собственик или ползвател на процесния имот. От представената с исковата молба справка
№ 150929/02.02.2024г. не може да се направи обоснован извод, че ответникът е собственик
или ползвател на процесния имот, още по-малко, че е такъв към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1
вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №********* г.,
постановена по частно гражданско дело № 56204 по описа на Софийския районен съд за
2024 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от Е. И. М., сумата 714,13 лева
(седемстотин и четиринадесет лева и тринадесет стотинки),представляваща главница за
потребена вода от длъжника за имота му на адрес: *************** за период от
13.10.2017г. до 17.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 3,54 лева (три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 17.11.2023 г. до 25.02.2024г.
Книжата са връчени на длъжника на основание чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК и е
предявен иск на онование чл. 415, ал. т. 2 ГПК в едномесечния срок от получаване на
съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
2
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
Видно от представената справка от отдалечения достъп на Службата по вписванията Е.
И. М. е придобил по 1/2 от процесния водонсабден обект чрез замяна на 28.02.2018 г. и
27.03.2018 г., респективно от 27.03.2018 г. е едноличен собственик на водоснабдения обект.
В службата по вписванията няма вписани последвали разпоредителни сделки от страна на Е.
И. М., нито са ангажирани доказателства в тази насока.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството/ „СВ“ АД и
ответника Е. И. М. са били обвързани от облигационна връзка през исковия период,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответника не се твърди и
установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление,
в което да е предложил различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК
оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.
Спорен е размера на дължимите от ответника сума, като са направени възражения за
некоректно начисляване и погасяване на част от сумите по давност.
3
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице е установил, че процесният имот е водоснабден. Задълженията за
предоставените ВиК услуги на собствениците/ ползвателите в периода от 13.10.2017 г. -
17.01.2024 г. са формирани на база два монтирани в имота водомери с ф.№
***************. Същите са в срок на метрология до 2026 г.Начислената индивидуалната
консумация за процесния период е 443 m3 и общо потребление 3,70 m3. Задълженията по
партида с клиентски № ********** и новосъздадена договорна сметка с клиентски №
************* за спорния период от 13.10.2017 г. до 17.01.2024 г. е в размер на 714,13 лв
(без включени съдебни такси и юридически възнаграждения), включва издадените фактури
в спорния период и мораторна лихва 3,54 лв. от 17.11.2017 г. - 25.02.2024 г., показани
подробно в Таблица №1. Вешото лице е заключило, че определените за периода задължения
са фактурирани по цени на предоставяните ВиК услуги, включващи доставка на питейна
вода, пречистване и отвеждане на отпадъчни води, са в съответствие с Решенията на
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК -20.09.2024
г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 20.09.2021 г.
Така вземанията за периода 13.10.2017 г.- 20.09.2021 г. е погасена по давност или не се
дължи сумата от 439,19 лева.
Дължими остават вземания по фактури за периода на отчитане 17.10.2021 г.-
22.12.2023 г. или сумата от 278.48
Вещото лице е констатирало, че на 12.11.2023 г. е извършено плащане от 550 лева, на
12.11.2023 г. е извършено плащане на сумата от 350 лева, а на 20.01.2024 г. е извършено
плащане на сумата от 123.39 лева, или общо е заплатена сумата от 1023.59 лева. Това следва
да се отчете като правопогасяващ юридически факт.
Всички фактурирани/погасени и не по давност / суми за ответника за процесния
период са общо в размер на717. 67 лева, а за периода след процесния е налице една фактура
в размер на 20.23 лева.
4
С плащането на сумата от 1023.59 лева още преди депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК са заплатени всички дължими суми.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СВ“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: *************** срещу Е. И. М., с адрес: ***************** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. Първо ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника дължи на „СВ“ АД сумата от:
-439,19 лева – задължения за предоставени през периода 13.10.2017г. –м. 09.2021 г. ВиК
услуги за обект с адрес: ***************** като погасени по давност,
-278.48 -задължения за предоставени през периода 17.10.2021 г.- 22.12.2023 г. ВиК
услуги за обект с адрес: ***************** като погасени чрез плащане преди процеса
- мораторна лихва в размер на 3.54 лв. за периода 17.11.2023г. - 25.02.2024г., като
погасени чрез плащане преди процеса и
-законната лихва върху сумата от 714.13 лв. от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задълженията, като недължима.
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
********** г. на СРС, 46 състав
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5