Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
19.04.2018 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 8551
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, евентуално съединени с иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„Т.М.и.2“ ЕАД твърди, че има трайни търговски отношения с ответника от 2011 г.
Ответникът извършва търговска дейност – рибовъдство, на територията на язовир
„Овчарница“, като използваните от него за осъществяване на дейността му
съоръжения се захранват с електрическа енергия от вътрешната мрежа на ищеца. От
2012 г. ответникът преустановил заплащане на използваната от него електрическа
енергия по издаваните ежемесечно от ищеца фактури. Във връзка с това
неизпълнение страните подписват споразумителен протокол от 01.07.2014 г. за
разсрочено плащане на дължимите от ответника към 30.06.2014 г. суми, видно от
който ответникът дължи на ищеца главница в размер на 81653.89 лева /по фактури,
издадени за периода 05.04.2012 г. – 30.06.2014 г. /и лихва за забавено плащане
в размер на 6932.22 лева /дължимата лихва е изчислена, съгласно постигнатото в
споразумителния протокол съгласие/. След подписване на този споразумителен
протокол ответникът не е платил никакви суми по него, а е натрупал нови
задължения към ищеца за използваната електрическа енергия за периода от
01.07.2014 г. до 31.05.2016 г. в размер на 36193.83 лева, както и лихва за
забавено плащане върху тези задължения в размер на 4886.78 лева, начислена за
периода от датата на падежа на всяка една от фактурите /един ден след датата на
издаване на фактурите/ до 01.11.2016 г. Предвид изложеното иска от съда да
осъди ответника да му заплати дължимите по споразумителния протокол суми
главница и лихви в общ размер от 88586.11 лева, както и дължимите суми
/главница в размер на 36193.83 лева и
лихви в размер на 4886.78 лева / по издадените фактури за използваната
електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 31.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното
плащане. При условията на евентуалност твърди, че с предоставената му
електрическа енергия за периода от 05.04.2012 г. до 31.05.2016 г. на обща
стойност от 117847.89 лева ответникът се е обогатил, доколкото използваната от
ответника електрическа енергия от вътрешната мрежа на ищеца се отчита като
такава за собствени нужди на ищеца, съответно води до отчитане на по-малко ел.
енергия „нето“, а в същото време ответникът не е заплатил нищо за използваната
от него за дейността му ел. енергия. Затова, в случай, че бъдат отхвърлени
главните искове, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 117847.89
лева, ведно със законната лихва върху от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
ЕТ „Е.А.“ не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по
предявения иск в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, в проведеното на 18.04.2018 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което им е
връчен препис от исковата молба и с определението от 15.03.2018 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявените главни искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да
уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявените главни искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид извода на съда за основателност
на предявените искове, не следва да бъде разглеждан предявеният при условията
на евентуалност иск.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тези разноски възлизат на 11051.79 лева, в това число 5186.67
лева - дължима държавна такса по исковете и 5865.12 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Е.А.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Т.М.и.2“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:*** Загора, съдебен адрес: адв. Х.М.,***, офис 11, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 88586.11 лева /осемдесет и осем хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и 11 ст./, представляваща дължима сума по споразумителен
протокол от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва от 23.11.2016 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.А.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.М.и.2“
ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** Загора, съдебен адрес:
адв. Х.М.,***, офис 11, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 36193.83 лева
/тридесет и шест хиляди сто деветдесет и три лева и 83 ст./, представляваща
дължима от ответника цена за използваната електрическа енергия от вътрешната
мрежа на ищеца, за периода от 01.07.2014 г. до 31.05.2016 г., във
връзка с което са издадени фактури №№ **********/31.07.2014;
**********/29.08.2014; **********/30.09.2014;
**********/31.10.2014; *********/28.11.2014;
**********/22.12.2014; **********/29.01.2015;
*********/26.02.2015; **********/30.03.2015; **********/30.04.2015 ;
**********/29.05.2015; **********/30.06.2015; **********/29.07.2015; **********/31.08.2015; **********/25.09.2015; **********/30.10.2015; **********/30.11.2015; **********/29.12.2015; **********/29.02.2016
; **********/29.02.2016;
**********/30.03.2016;**********/28.04.2016 и **********/31.05.2016, ведно със законната лихва от 23.11.2016 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.А.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.М.и.2“
ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** Загора, съдебен адрес:
адв. Х.М.,***, офис 11, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4886.78 лева
/четири хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 78 ст./, представляваща
дължима лихва за забавено плащане върху задълженията от 36193.83 лева за
периода от датата на падежа на всяка една от фактурите /един ден след датата на
издаване на фактурата/ до 01.11.2016 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Т.М.и.2“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** Загора, съдебен адрес: адв. Х.М.,***, офис 11, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, разноски по производството
в размер на 11051.79 лева /единадесет хиляди петдесет и един лева и 79 ст./
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на
страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок
от получаване на съобщението.
Преписът до ответника да бъде изпратен
по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Съдия: