№ 9850
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110135639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу М. Х. Д. и Д. А. Д., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 7099,89 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60948/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответниците дължат следните суми за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия при условията на разделна отговорност, а
именно: М. Х. Д. главница в размер на 3 040,58 лв., ведно със законна лихва за периода от
25.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до
08.10.2021 г. в размер на 476,78 лв., главница в размер на 26,96 лв. за дялово разпределение
за периода от м.09.2018 г.–м.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 25.10.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2018г. до 08.10.2021 г. в
размер на 5,60 лв., Д. А. Д. главница в размер на 3 040,58 лв., ведно със законна лихва за
периода от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2019г. до 08.10.2021 г. в размер на 476,78 лв., главница за дялово разпределение в
1
размер на 26,96 лв. за периода от м.09.2018 г.–м.04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.10.2018г. до 08.10.2021 г. в размер на 5,59 лв., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, ... ап.2, аб.№ 110566. Претендира разноски.
Ответниците Д. Д. и М. Д., чрез назначения им особен представител – адв. Д.,
оспорват исковите претенции, наличието на облигационно правоотношение между страните,
начина на начисляване на процесните суми и възразяват за давност. Молят исковете да
бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца “...“ ЕООД не изразява становище по
основателността на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт № 139/21.08.2008г., том I,
рег. № 3456, дело № 115/2003 г. на Нотариус № 101 – Д Ж, се установява, че Д. Д. и М. Д. са
придобили процесния недвжими имот, ап.2, находящ се гр. София, ж.к. Дианабад, ... Поради
това съдът приема, че качеството потребител Д. Д. и М. Д. са имали през процесния период,
като собственици на имота. По делото е представено и Заявление- Декларация от 15.05.2004
г. на Д. А. Д. за разкриване на партида на негово име, досежно процесния недвижим имот. В
молбата се съдържа и декларация на ответника, че ще използва посочения недвижим имот за
жилищни нужди на членове на семейството си, с посочен 1 брой потребител. В конкретния
случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно
топлоснабдения имот да бъде на негово име. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски
2
отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става
при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения, каквито в настоящия случай не се твърди да са
настъпили, нито са представени доказателства, установяващи такива факти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В процесиня период
са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т...” ЕАД, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. С ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС изрично е
прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди
в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62, вр. пар. 1 от ДР на ЗЗП.
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Не е спорно също и се установява от представените писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа
По силата на договор от 24.09.2002 г. „Т...“ЕАД е възложила на „...“ ЕООД да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата
етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142,
ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на топлинната
енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача. За установяване факта
на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е
прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените
доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 110566, предоставени от
„...“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. За процесния период м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. ответниците не са осигурили
достъп на фирмата за ДР за отчитане на уредите в имота. За този период е изчислен
служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61 т.6.5 от НТ.
По време на отчетите са попълнени Протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в
процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4
3
топлоразпределители. В имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла
вода и има два водомера за топла вода. Разходът за топла вода се изчислява на 3 броя
потребители при норма 140 литра на потребител на едно денонощие, съгласно НТ чл.69,
ал.2. Процесният имот има отопляем обем по проект 194 м3, съгласно Акт за разпределение
на кубатурата в жилищната сграда от 05.02.1974 г., предаден от председателя на домсъвета
на ищеца. На база на този отполяем обем се разпределя енергия отдадена от сградна
инсталация съгласно НТ. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за
отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление
на имота /отдадена от отоплителните тела/ и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи
части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента следва да е била
осигурена възможност служителите на дружеството за дялово разпределение да отчетат
индивидуалните уреди в имота- водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на
радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят протокол за неосигурен
достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна
енергия се начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е
реално ползвана именно от лицата в този имот или не. Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставило топлинна енергия към сградата, за която енергия се дължи
плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на
неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер,
доколкото задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на
клиента. Съгласно чл. 70, ал. 5 НТ, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Тази
разпоредба предоставя на клиента тримесечен срок, в който, след като получи
изравнителната сметка, може да възрази срещу нея и да поиска нов отчет, като осигури
достъп за извършването му. Следва да се посочи, че ответницшти не представят
доказателства в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка да са поискали
допълнителен отчет. В случая ответниците не са осигурили достъп до апартамента за отчет,
нито са поискали да бъде извършен допълнителен отчет в рамките на тримесечния срок
по чл. 70, ал. 5 НТ, поради което за ищеца е възникнало правото да определи служебно
количеството на топлинната енергия за апартамента.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 6005,61 лв.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото е представен един протокол, който установя, че до имота на
ответниците за отоплителния сезон 2018 г. – 2019 г., включени в периода не е осигурен
достъп за отчет на водомерите в имота. По отношение на начислената ТЕ за сградна
4
инсталация и за отопление на имот следва да се посочи, че това е направено по
изчислителен път и не е обусловено от осигуряването или неосигуряването на достъп до
намиращи се в имота на ответника уреди. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл.
70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага заключението, че
основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на
вода за процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя да осигури
достъп до уредите, разположени в имота му. Начисляването на служебна енергия
представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на
съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В конкретния
случай по делото са представени документи, посредством които ищецът пълно и главно
доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно количество на топлинната
енергия за подгряване на вода, което след това е фактурирал. От заключението на съдебно-
техническата експертиза по делото е установено, че през целия период е начислявана ТЕ за
подгряване на вода на база 3 броя потребители, в какъвто смисъл е извършило уточнение
вещото лице в открито съдебно заседание. Ищецът не установява в производството въз
основа на какви данни за имота е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода за 3
броя потребители, след като единственият документ, който е представен в производството е
молбата декларация, подадена от ответника Д. Д., в която е посочил, че домакинството му се
състои от 1 лице. По така изложените съображения съдът приема, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставките да начисли служебна енергия за подгряване на вода по реда на
Наредбата за топлоснабдяването за 3 броя лица. Същевременно съдът отчита, че между
страните през периода е съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на ТЕ за битови нужди през периода, а ответниците не са осигурили достъп до
5
имота за отчитане показанията на водомера. Ето защо и вземането за ТЕ за подгряване на
вода следва да бъде частично уважено. Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и
изравнителните сметки за периода, представени от третото лице помагач съдът приема, че
искът за главница за топлинна енергия и за отопление на имот е основателен за сумата от
3666,59 лева или всеки един от ответниците дължи сумата от 1833,29 лева, а за топлинна
енергия за подгряване на вода е основателен за 1/3 от начислените суми, т.е. при база на
начисляване за 1, а не за 4 броя потребители или за сумата от 779,99 лева, т.е. всеки един от
ответниците дължи сумата от 389,99 лева. Ето защо и искът за цена на топлинна енергия
следва да се уважи спрямо всеки един от ответниците за сумата от 2223,28 лева и да се
отхвърли за остатъка до пълния предявен размер от 3040,58 лева.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор по чл.131 ГПК. С оглед
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е
срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 25.10.2021 г. Процесният период касае вземания от м.05.2018 г., т. е. първото
вземане е възникнало едва на 31.05.2018 г. Вземането за м.05.2018 г. съобразно ОУ на
ищеца става изискуемо на 15.07.2018 г., но в случая следва да се съобрази и, че процесният
период на доставка, включва и периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който давностният
срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в
процесния период това за м.05.2018 г. е настъпила на 22.09.2018 г., поради което
възражението за давност е основателно за един месец, а именно м.05.2018 г. Ето защо, искът
за главница следва да се уважи спрямо всеки един от ответниците за сумата от 2167,12 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до погасяването, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.06.2018 г. – м.4.2020 г. и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 3040,58 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
6
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.09.2018 г.–
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 53,92 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.09.2018 г. е започнала да
тече от 01.10.2018 г., като срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като срокът на погасителната давност е бил
спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на
погасителната давност е спрян за 2 месеца и седем дни и няма погасени по давност вземания
за дялово разпределение.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
7
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 953,56 лв. за
периода 16.07.2019 г. - 08.10.2021 г., която съдът определи, като съобрази момента на
изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на
онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 11,19 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца и ответниците.
Ответниците са се представлявали в производството от назначен от съда особен
представител, поради което не са направи разноски, които да им се следват. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 713,25 лв. държава такса, депозити за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и разноски за заповедното
производство в размер на 144,45 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т...“ЕАД, ЕИК..., със
седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“..., срещу М. Х. Д. ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ЖК ДИАНАБАД, ... ап.2 с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, че М. Х. Д. дължи на „Т...“ЕАД, сумата от 2167.12 лева главница за топлинна
енергия за периода от м.06.2018 г. – м.4.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за
забава върху главницата за сумата от 476.68 лв. за периода от 16.07.2019 г. - 08.10.2021 г. и
за сумата от 26.96 лева – дялово разпределение за периода от м.09.2018 г.–м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. –, като погасен
по давност и до пълния предявен размер от 3040,58 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
иска за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 5.60 лв. за периода 31.10.2018 г. – 08.10.2021 г., за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, ... ап.2, аб.№ 110566, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.11.2021 г. по
ч.гр.д.№ 60948/2021 г. по описа на СРС, 141 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т...“ЕАД, ЕИК..., със
седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“..., срещу Д. А. Д. ЕГН: **********, с адрес:
8
гр. София, ЖК ДИАНАБАД, ... ап.2 с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, че Д. А. Д. дължи на „Т...“ЕАД, сумата от 2167.12 лева главница за топлинна
енергия за периода от м.06.2018 г. – м.4.2020 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за
забава върху главницата за сумата от 476.68 лв. за периода от 16.07.2019 г. - 08.10.2021 г. и
за сумата от 26.96 лева – дялово разпределение за периода от м.09.2018 г.–м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. –, като погасен
по давност и до пълния предявен размер от 3040,58 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
иска за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 5.60 лв. за периода 31.10.2018 г. – 08.10.2021 г., за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, ... ап.2, аб.№ 110566, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.11.2021 г. по
ч.гр.д.№ 60948/2021 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Х. Д. ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ЖК ДИАНАБАД, ... ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., гр.София, ул....,
сумата 356.62 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата
инстанция и в заповедното производство 72.22 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. А. Д. ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ЖК ДИАНАБАД, ... ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., гр.София, ул....,
сумата 356.62 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата
инстанция и в заповедното производство 72.22 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9