Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 12 май 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание
на 15.04.2021 г. в
състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното
от съдия И. гражданско дело № 666 по
описа за 2021 г. на
Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на М.Г.И. с ЕГН ********** и с
адрес *** срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***
В същата се твърди, че ищцата,
в качеството на длъжник по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. К., е направила разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, изплатени напълно на нейния
пълномощник адв. М.С.. Цитираното изпълнително дело било образувано по
изпълнителен лист от 25.05.2016 г., издаден по ч. гр. дело **** г. на Районен
съд гр. К. в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. В. срещу
М.С.В., на когото ищцата се явява наследник по закон. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. К.. Поради смъртта на длъжника
в изпълнителното производство М.Г.И. била конституирана в качеството на длъжник
и направила разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, като от
мотивите на решение № *** от 05.10.2020 г. по гр. дело № ***. на Районен съд
гр. К., влязло в законна сила на 26.10.2020 г., ставало ясно, че вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност още преди конституирането на М.Г.И.
в качеството на длъжник. С две постановления от 24.11.2020 г., необжалвани от
страните и влезли в сила, съдебния изпълнител прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК и отказал да присъди на
ищцата в настоящото производство разноски, като се мотивирал, че същите следва
да бъдат претендирани по съдебен ред.
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 02.12.2020 г. ищцата подала срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело
№ *** на В. районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за
изпълнение № 260580 от 03.12.2020 г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият
иск.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата
300,00 лева-главница, представляваща направени от ищцата, в качеството на
длъжник по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд гр. К., разноски за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата
от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 260580
от 03.12.2020 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 3216/2020 г. по описа на Врачански районен съд. Претендира разноски
за внесена държавна такса и за адвокатско възнаграждение както по заповедното,
така и по исковото производство, като адвокатското възнаграждение да бъде
присъдено на пълномощника на ищцата по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 49, във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. В. е подал писмен отговор в срока и по реда на чл.
131 от ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан със следните
твърдения: ответното дружество е заплатило на всеки от длъжниците в
изпълнителното производство, включително на М.Г.И., сторените от всеки
от тях разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство;
процесуалните действия на адв. М.С., в качеството на пълномощник на М.Г.И., са
ненужни и се изразяват само в подаването на молба за прекратяването на
изпълнителното дело; за тези процесуални действия следва да се приложи
разпоредбата на чл. 10, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възнаграждението за същите да бъде намалено до
законоустановения минимум от 200,00 лева.
Оспорва се искането за присъждане на адвокатски хонорар по настоящото исково
производство с твърденията, че ищцата не е близка на своя пълномощник и не
следва на същия да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на 36, ал. 2
от ЗА.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ *** г. на Врачанския районен съд от длъжника „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. В. е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, с което не
са наведени конкретни правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
В исковата молба са изложени твърдения за претърпени от
ищцата М.И. имуществени вреди, предвид поведението на ответника (взискател в
изпълнителното производство) „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. В. по
изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Р.
съд гр. К., което изпълнително дело не е прекратено на основание чл. 433 от ГПК.
От горното следва, че правната квалификация на спорното
материално право е именно чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съдът намира, че
претенцията няма как да се квалифицира по реда на чл. 79 от ГПК, тъй като същата
норма е относима към разпределянето на разноски в изпълнителното производство.
Начинът, по който следва да се разпределят разноските не може да послужи за
правно основание на иска. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК е процесуално-правна
норма, която няма как да замести приложимата материално-правна квалификация на
предявения иск. Неправилното приложение от компетентния орган на разпоредбата
на чл. 79 от ГПК, следва да се защитава с различни правни средства, едно от
които е и настоящият иск по 49 от ЗЗД. В настоящия случай се претендират
имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищцата разходи в хода на
воденото срещу нея изпълнително производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 от ГПК урежда единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма,
която да урежда как се възстановяват разходите, направени от длъжника в рамките
на изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на
принудително изпълнение, то единственият път за защита е да се претендират тези
разходи по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск е да
докаже при условията на пълно и главно доказване вследствие на противоправното
поведение на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. В. по
изпълнително дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Р.
съд гр. К., в рамките на което ответникът е възложил на съдебния изпълнител принудително
да събере парични суми от ищцата, да са настъпили имуществени вреди, какви са
точно настъпилите вреди, причинно-следствена връзка между твърдените
имуществени вреди и твърдените противоправни действия, както и конкретния
размер на имуществените вреди.
Съдът намира, че елементите от фактическия състав на
отговорността, които са в тежест на ищцата, са доказани по делото.
От приетите по делото писмени доказателства се установява и
също така не е спорно между страните, че срещу М.С.И., наследодател на ищцата М.Г.И.,
съгласно удостоверение за наследници № 445/22.07.2019 г. на Община К., е било
инициирано изпълнително производство по изпълнително дело № 70/2017 г. по описа
на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. К., като ищцата е
конституирана в качеството на длъжник по производството с постановление от
22.08.2019 г. Процесуален представител на ищцата след нейното конституиране по
изпълнителното дело е бил адв. М.С., на когато за предоставената процесуална
защита и съдействие било заплатено възнаграждение в размер на 300,00 лева (договор
за правна защита и съдействие – л. 57 от изп. дело). Видно от материалите по изпълнителното
дело, същото е било прекратено с влязло в сила постановление от 23.11.2020 г.
на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради
липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Видно от мотивите на влязлото в законна сила решение № ***
от 05.10.2020 г. по гр. дело № **** на Районен съд гр. К., перемпцията
(прекратяване на изпълнителното дело поради липса на активност на взискателя) е
настъпила на 06.03.2019 г.
Извършването на процесуални действия от съдебния изпълнител
след датата 06.03.2019 г. не би могло да породи правни последици, тъй като не
почива на съществуващо и валидно изпълнително производство. Такива процесуални,
макар и подготвителни действия (т.е. неосъществяващи конкретен принудителен
способ) са извършвани от съдебния изпълнител, видно от материалите по делото,
като същите обаче се явяват правно иррелевантни и имат противоправен
(незаконосъобразен) характер, доколкото са предприети по едно прекратено
изпълнително производство. Следва също да се отбележи, че не е съществувала и
обективна възможност за осъществяването на конкретни изграждащи принудителен
способ действия срещу ищцата по настоящото дело, предвид наличието на
обезпечителна заповед от 28.02.2020 г., издадена по гр. дело № *** на Районен
съд гр. К..
Налага се изводът, че е налице пряка причинна връзка между
заплатеното възнаграждение по изпълнителния процес, прекратен в резултат на
бездействието на взискателя, и предприетите действия от съдебния изпълнител след
прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона. Ищцата не би
заплатила адвокатски хонорар, респективно не би претърпяла вреди, ако е било
констатирано прекратяването по силата на закона на образуваното срещу нея
изпълнително дело. Противоправността е елемент от фактическия състав на
вземането за обезщетение и се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител и същата е налице в случая,
тъй като изричното прекратяване от съдебния изпълнител на изпълнителното дело с
постановление е извършено повече от година и половина след настъпилата
перемпция. Взискателят, чрез натоварените за това служители, е допуснал
бездействие, довело до прекратяване на изпълнението, като и от разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК следва, че разноските по прекратеното на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство следва да се поемат от
взискателя.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съдът
приема за неоснователно. Съгласно чл. 10, т. 4 от НМРАВ, приложима към
разглеждания случай, минимумът за извършените от адв. М.С. процесуално
представителство и правна защита възлиза на 200,00 лева, а на същия са
заплатени 300,00 лева. Следва обаче да се посочи, че срещу ищцата М.И., след
конституирането й като длъжник, е насочено принудително изпълнение чрез
използване на целия допустим от ГПК инструментариум и обстоятелството, че
патримониумът на ищцата не е бил засегнат от принудителното изпълнение, е
следствие единствено на своевременно представената обезпечителна заповед от 28.02.2020 г., издадена
по гр. дело № 200/2020 г. на Районен съд гр. К.. Дори когато предприетите от
съдебния изпълнител действия са незаконосъобразни, същите пораждат своето
отрицателно правно действие в патримониума на длъжника.
От гореизложеното следва, че претенцията е изцяло
основателна и следва да се уважи в пълен размер. Като законна последица на
ищцата следва да се присъди и законната лихва от 02.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход от делото на ищцата се следват направените
разноски. Съдът определя адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 150,00 лева, който съвпада с минимума по чл. 7, ал. 7, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ (1/2 идеална част от 300,00 лева), както и зачита
правото на осъществилия процесуалното представителство на ищцата по настоящото
дело адвокат да получи възнаграждение в минималния по наредбата размер, или
300,00 лева.
Неоснователно е схващането на ответника, че ищецът следва
да доказва, а съдът да проверява наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Необходимо е само да бъде
посочено, че адвокатската защита е осъществена при тази хипотеза, като при
уважаване на иска, както е в настоящия случай, съдът присъжда на пълномощника
на ищеца адвокатско възнаграждение в съответния минимален размер.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. В…. че дължи
на М.Г.И. с ЕГН ********** и с
адрес *** сумата 300,00 лева-главница,
представляваща направени от ищцата, в качеството на длъжник по изпълнително
дело № 70/2017 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. К.,
разноски за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № *** от
03.12.2020 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3216/2020 г. по описа на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. В., *** да заплати на М.Г.И. с ЕГН ********** и с адрес *** сумата 25,00 лева – направени по ч. гр. дело № ***. на Врачански районен съд разноски за държавна такса, както и сумата 25,00 лева – направени по гр. дело № 666/2021 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. В., ул. „А.С.“ № 2 да заплати на адв. М.М.С. *** с адрес на упражняване на дейността гр. К., ул. „В. К.“ № 1 (сграда АПК), ет. 2 сумата 150,00 лева-направени при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатски хонорар по ч. гр. дело *** на Врачански районен съд, както и сумата 300,00 лева-направени при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатски хонорар по гр. дело № *** на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: