О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито
заседание на първи февруари през двехиляди и дванадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1640 по
описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Предявени са искове от „Добруджанска земя” ООД със седалище
с.Калипетрово, община Силистра срещу „Брайс – Бейкър България” ЕООД със
седалище гр.Завет за сумата 345 865.07лв., претендирана като получена при
отпаднало основание след разваляне на договор между страните за доставка от
22.11.2010г. и за сумата 3 337.70лв., претендирана като обезщетение за вреди
от забава в плащане, считано от 25.05.2011г. до предявяване на иска, претендира
се законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението и направените по делото
разноски.
Твърди се в
исковата молба, че между страните по делото на 22.11.2010г. е сключен
предварителен договор за доставка, по силата на който ответното дружество се е
задължило да достави и продаде на ищеца два броя силози и оборудване срещу обща
цена в размер на 147 365 евро без ДДС. Твърди, че цялата продажна цена е
заплатена, като на 23.11.2010г. е заплатена авансово сумата 138 346.03лв.,
а на 24.01.2011г. окончателно плащане в размер на 207 519.04лв., за които
плащания за издадени фактури № ********** от 24.11.2010г. и № ********** от
24.01.2011г. Излага, че срокът за изпълнение на задължението за доставка на
обрудваните силози е 8 месеца и започва да тече от деня на плащане на цената в
пълен размер и същият е изтекъл на 20.03.2011г. Излага, че за периода от
31.01.2011г. до 03.02.2011г. „Брайс –
Бейкър България” ЕООД е извършило четири доставки, за които са съставени
двустранно подписани протоколи. Излага, че стоката е оставена пакетирана и
неразопакована в техен склад, тъй кат монтажът и следва да се осъществи в
присъствието на представител на ответника. Твърди, че от 04.02.2011г. ответното
дружество е преустановило доставките. Сочи, че на 07.04.2011г. е започнал
монтажа и в присъствието на представител на ответника и е извършено
разпечатване на доставените елементи, за което е съставен двустранен протокол.
Констатирано е че, стоката е съхранявана в сух склад на купувача, не е
разпечатване, но върху листите
поцинкована ламарина и елементи от ламарина има наличие на бяла и червена
ръжда. Констатирано е наличие на повредени части, на такива, които не са
съответни на договорените в приложение № 1 към договора и на липсващи елементи.
Излага, че за липсващите, повредените и несъответстващи части е извършена
инспекция от „Булгарконтрола”, резултатите от която са отразени в сертификат за
инспекция. Твърди, че е отправено искане до продавача за замяна на тези части,
което той не е изпълнил. Излага, че доставените му елементи са негодни
количествено и качествено за сглобяването на двата броя силози и за
използването им по обикновеното им предназначение. Сочи, че с изявление за
разваляне на договора и покана за плащане, получена от ответника на
19.05.2011г. е развалил сключения между страните договор. Твърди, че е упражнил
право на задържане спрямо доставените от ответника елементи. Признава, че е
получил от ответника на 16.06.2011г. сума в размер на 17 500 евро
начислена на основание чл.20а от договора неустойка.
В срока по чл.
367 ал.1 от ГПК ответникът „Брайс - Бейкър България” ЕООД със седалище гр.Варна
е подал писмен отговор в който изразява становище за неоснователност на
предявените срещу него искове. Твърди, че сключеният между страните на
22.11.2010г. не е развален, поради което и не дължи връщане на получената по
договора сума. Излага, че е изпълнил всички свои задължения като продавач, съобразил
се е с всички постигнати между страните допълнителни договорки. Твърди, че е
доставил качествени стоки, надлежно предадени на купувача и приети от него като
отговарящи на договорните изисквания. Излага, че при доставката на стоките
двете страни са били длъжни да осигурят свои представители, които да прегледат
стоката и да съставят двустранни протоколи, в които е следвало да се отразят
явните дефекти и липси на стоката. Твърди че и за четирите доставки са
съставени двустранно подписани протоколи №№ 1, 2, 3 и 4 съответно от
31.01.2011г., 31.01.2011г., 01.02.2011г. и 03.02.2011г., коти са подписани без
забележки. Твърди, че на основание чл.6 от договора купувачът е станал
собственик на процесните стоки на 24.01.2011г., а в съответствие с чл.7 рискът
е преминал у него след предаване на стоката. Излага, че получените без
забележка стоки са съхранявани от ищеца близо три месеца при избрани от него
условия на съхранение, поради което и „Брайс – Бейкър България” ЕООД не може да
носи отговорност за настъпилите по време на съхранението изменения в качеството
на доставената стока. Възразява, че доставените стоки са били достатъчно в
количествено отношение за извършването на цялостен монтаж на силозите и
инсталиране на доставеното оборудване. Сочи, че установените в протокола от
07.04.2011г. липсващи и несъответстващи елементи не влияят върху
възможността силозите да бъдат монтирани
и в тях да бъдат инсталирани всички останали съоръжения и оборудване, още
повече, че те са родово определени вещи и могат да бъдат заменени с други от
същия род. Сочи, че стойността на недоставената стока е в размер на 7 422
евро и е незначителна в сравнение със стойността на цялата престация. В
отношение на евентуалност, ако се приеме, че той е отговорен за констатираните
в протокола от 07.04.2011г. заменени, несъответстващи и липсващи части, твърди,
че с отправянето на искането до него от 07.04.2011г. за замяна, ищецът е
упражнил правото си по чл.195 ал.3 от ЗЗД предл.второ, като съответно е получил
от продавача и обезщетение по чл.20а от договора. Твърди, че възможностите на
купувача по чл.195 са алтернативни, поради което и след избора на купувача да
иска предаване на вещи без недостатъци няма право да иска и разваляне на
договора. Твърди, че по направеното от 07.04.2011г. искане е доставил нови
стоки, с които да бъдат заменени повредените, несъответстващи и липсващите
части, като доставките са извършени на 20.06.2011г., 28.06.2011г., 04.07.2011г.
и 05.07.2011г.. Излага, че след новите доставки ищецът е започнал действия по
монтаж на силозите, които към момента са монтирани близо 70 % от тях. В
отношение на евентуалност в случай, че съдът уважи иска прави искане по чл.90
ал.1 от ЗЗД за връщане на доставените от него части от силози и оборудване,
предмет на договора от 22.11.2010г. и за постановяване на едновременно
изпълнение на двете насрещни престации на страните.
В срока по
чл.372 от ГПК от ищеца е подадена допълнителна молба, в която се изразява
становище по направените възражения от ответника.
От ответника в
срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор.
На основание
чл.374 от ГПК съдът констатира редовността на разменените книжа, допустимостта
на предявените искове, включително тяхната цена.
По направените
от страните искания за събиране на доказателства, съдът намира следното:
Представените
с исковата молба писмени документи, съдът намира за допустими и относими към
предмета на спора и следва да бъдат допуснати, включително и протокол изх.№ 22
от 07.04.2011г. Тъй като от ответника е
представен протокол със същия номер и дата, но с друго съдържание на стр.1, и
направеното оспорване, съдът намира, че ищецът следва да бъде задължен да
представи оригинала. Представеният с допълнителната искова молба договор за
наем съдът намира за неотносим към предмета на спора.
Разменената
кореспонденция между страните и писма, включително и по електронен път,
представени и от двете страни следва да бъдат допуснати като доказателства по
делото, а преценката им е по въпрос по същество на спора.
Представените
от ответника с отговора сертификати за изпитване и известия за доставка под №№
от 4 до 10, не следва да бъдат допуснати като неотносими съм
предмета на спора, дори и да се приеме, че са представени за доказване на
качеството доставената стока. Като неотносими към предмета на спора, съдът
намира и представените два броя известия за доставки № 0429 от 14.06.2011г.,
представляващи № 11 и № 14 от представените с отговора доказателства.
Представените четири броя международни товарителници № 2882,
17332/106/0025/001, и без четливи номера, получени на 04.07.2011г. и
05.07.2011г., съдът намира за допустими и относими към предмета на спора и
следва да бъдат допуснати /№№ 12, 13, 15, 16, 17/. Представените под №№ от 18
до 25 известия за доставка и товарителници съдът намира за неотносими, още повече,
че товарителниците са за доставяне на стока извън процесния период /преди
твърдяното разваляне на договора от ищеца и касаят безспорните между страните
четири доставки/.
Исканите
съдебно-техническа и съдебно-химическа експертиза, съдът намира за допустими и
относими и следва да бъдат допуснати. Задачите към съдебно-техническата
експертиза следва да бъдат поставени по формулираните в допълнителната искова
молба и допълнителния отговор въпроси, а задачата към съдебно-химическата
експеритза следва да бъде насочена към изясняване на състоянието на доставената
ламарина към датата получаването и.
Исканата
съдебно-счетоводна експертиза, следва да бъде назначена само по отношение на
размера на законната лихва с оглед направеното оспорване на представената от
ищеца справка за изчисляването и. Тъй като няма спор между страните по
отношение на получаването на сумите както по отношение на цената, така и по
отношение на неустойката такива задачи не следва да бъдат поставяни.
Исканите
гласни доказателства съдът намира за допустими и относими към предмета на спора
и следва да бъдат допуснати. Няма
изрично изявление на ищеца дали ще води свидетелите или иска да бъдат
призовани, поради което в настоящето определение ще му бъде дадена възможност
да ги води. В случай че желае да бъдат призовани следва да заяви това изрично,
като представи на съда адреси за призоваване и внесе определеният от съда
депозит.
Производството
по делото следва да бъде насрочено в открито заседание, като на страните бъде
изпратен и проект за доклад по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с
исковата молба и с допълнителната искова молба писмени документи, с изключение
договор за наем от 15.06.2011г.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи под №№ в описа както следва: 1, 2,
3, 12, 13, 15, 16, 17.
НЕ ДОПУСКА като
доказателства по делото представените с отговора на исковата молба писмени
документи под №№ в описа както следва: 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, и от 18 до
25 вкл.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 от ГПК ищеца да представи в
съдебно заседание оригинала на протокол от 07.04.2011г. като му УКАЗВА, че ако
не го представи протоколът ще бъде изключен от доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в съдебно заседание
приемо-предавателните протоколи № 1 и № 2 в цялост, с подписи на страните.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, от вещо лице, което
след запознаване с документите по делото да отговори на въпроса:
Какъв е размера на законната лихва върху сумата
345 865.07лв. за периода от 25.05.2011г. до 27.06.2011г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
100лв., вносим от ищците в тридневен срок от връчването на препис от настоящето
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Жулиета Господинова Тонева, която да
се призове след представяне на доказателства за внесен депозит и се задължава
вещото лице да представи заключение най-малко една седмица преди датата на
съдебното заседание.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, от вещо лице, което
след запознаване с документите по делото – договор с приложение, четири броя
приемо-предавателни протоколи и протокол от 07.04.2011г., както и след
представяне от страните на монтажни схеми, и оглед на място в с.Калипетрово, да
отговори на въпроса:
Възможно ли е с доставените от ответника по четирите
протокола части, като се изключат некачествените, несъответстващите и
липсващите такива, описани в протокол от 07.04.2011г. да бъдат монтирани,
въведени в експлоатация и ползвани по предназначение двата силоза, предмет на
договора от 22.11.2010г.
Има ли извършен монтаж на силозите към момента, ако има
какво е тяхното състояние и степен на завършеност.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
360лв., вносим от страните по-равно /по 180лв. от всяка/ в тридневен срок от връчването на препис от
настоящето определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Великов Димитров, който да се
призове след представяне на доказателства за внесен депозит и се задължава
вещото лице да представи заключение най-малко една седмица преди датата на
съдебното заседание.
ДОПУСКА съдебно-химическа експертиза, от вещо лице, което
след запознаване с документите по делото, оглед на място в с.Калипетрово и
извършване на необходимите проби и анализи, да отговори на въпроса:
Каква е причината за констатираната на 07.04.2011г. бяла и
червена ръжда върху ламарината.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
300лв., вносим от страните по-равно /по 150лв. от всяка/ в тридневен срок от връчването на препис от
настоящето определение. В случай на необходимост от проби и анализи и след
представяне на доказателства, определеният размер на възнаграждението може да
бъде увеличен.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТУ – Варна, катедра „Материалознание и
технология на материалите” посочване на специалист за назначаването му за вещо
лице. В писмото да се посочи задачата и определения депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води в съдебно заседание
свидетелите инж.Румяна Х., инж.Людмила Неделчева, инж.Иван Иванов и инж.Румен
Станков. В случай че страната желае свидетелите да бъдат призовани в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение да представи
адреси за призовани и доказателства за внесен депозит по 20лв. за всеки
свидетел ако същите са от района на гр.Варна.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК следния
проект за доклад по делото:
Предявени са искове от „Добруджанска земя” ООД със седалище
с.Калипетрово, община Силистра срещу „Брайс – Бейкър България” ЕООД със
седалище гр.Завет за сумата 345 865.07лв., претендирана като получена при
отпаднало основание след разваляне на договор между страните за доставка от
22.11.2010г. и за сумата 3 337.70лв., претендирана като обезщетение за
вреди от забава в плащане, считано от 25.05.2011г. до предявяване на иска,
претендира се законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението и направените по делото
разноски.
Твърди се в
исковата молба, че между страните по делото на 22.11.2010г. е сключен
предварителен договор за доставка, по силата на който ответното дружество се е
задължило да достави и продаде на ищеца два броя силози и оборудване срещу обща
цена в размер на 147 365 евро без ДДС. Твърди, че цялата продажна цена е
заплатена, като на 23.11.2010г. е заплатена авансово сумата 138 346.03лв.,
а на 24.01.2011г. окончателно плащане в размер на 207 519.04лв., за които
плащания за издадени фактури № ********** от 24.11.2010г. и № ********** от
24.01.2011г. Излага, че срокът за изпълнение на задължението за доставка на оборудваните
силози е 8 месеца и започва да тече от деня на плащане на цената в пълен размер
и същият е изтекъл на 20.03.2011г. Излага, че за периода от 31.01.2011г. до
03.02.2011г. от „Брайс – Бейкър България” ЕООД е извършило четири доставки, за
които са съставени двустранно подписани протоколи. Излага, че стоката е
оставена пакетирана и неразопакована в техен склад, тъй кат монтажът и следва
да се осъществи в присъствието на представител на ответника. Твърди, че от
04.02.2011г. ответното дружество е преустановило доставките. Сочи, че на
07.04.2011г. е започнал монтажа и в присъствието на представител на ответника е
извършено разпечатване на доставените елементи, за което е съставен двустранен
протокол. Констатирано е че, стоката е съхранявана в сух склад на купувача, не
е разпечатване, но върху листите поцинкована ламарина и елементи от ламарина
има наличие на бяла и червена ръжда. Констатирано е наличие на повредени части,
на такива, които не са съответни на договорените в приложение № 1 към договора
и на липсващи елементи. Излага, че за липсващите, повредените и несъответстващи
части е извършена инспекция от „Булгарконтрола”, резултатите от която са
отразени в сертификат за инспекция. Твърди, че е отправено искане до продавача
за замяна на тези части, което той не е изпълнил. Излага, че доставените му елементи
са негодни количествено и качествено за сглобяването на двата броя силози и за
използването им по обикновеното им предназначение. Сочи, че с изявление за
разваляне на договора и покана за плащане, получена от ответника на
19.05.2011г. е развалил сключения между страните договор. Твърди, че е упражнил
право на задържане спрямо доставените от ответника елементи. Признава, че е
получил от ответника на 16.06.2011г. сума в размер на 17 500 евро
начислена на основание чл.20а от договора неустойка.
В срока по чл.
367 ал.1 от ГПК ответникът „Брайс - Бейкър България” ЕООД със седалище гр.Варна
е подал писмен отговор в който изразява становище за неоснователност на
предявените срещу него искове. Твърди, че сключеният между страните на
22.11.2010г. не е развален, поради което и не дължи връщане на получената по
договора сума. Излага, че е изпълнил всички свои задължения като продавач,
съобразил се е с всички постигнати между страните допълнителни договорки.
Твърди, че е доставил качествени стоки, надлежно предадени на купувача и приети
от него като отговарящи на договорните изисквания. Излага, че при доставката на
стоките двете страни са били длъжни да осигурят свои представители, които да
прегледат стоката и да съставят двустранни протоколи, в в които е следвало да
се отразят явните дефекти и липси на стоката. Твърди че и за четирите доставки
са съставени двустранно подписани протоколи №№ 1, 2, 3 и 4 съответно от
31.01.2011г., 31.01.2011г., 01.02.2011г. и 03.02.2011г., коти са подписани без
забележки. Твърди, че на основание чл.6 от договора купувачът е станал
собственик на процесните стоки на 24.01.2011г., а в съответствие с чл.7 рискът
е преминал у него след предаване на стоката. Излага, че получените без
забележка стоки са съхранявани от ищеца близо три месеца при избрани от него
условия на съхранение, поради което и „Брайс – Бейкър България” ЕООД не може да
носи отговорност за настъпилите по време на съхранението изменения в качеството
на доставената стока. Възразява, че доставените стоки са били достатъчно в количествено
отношение за извършването на цялостен монтаж на силозите и инсталиране на
доставеното оборудване. Сочи, че установените в протокола от 07.04.2011г.
липсващи и несъответстващи елементи не влияят върху възможността силозите да бъдат монтирани и в тях да бъдат
инсталирани всички останали съоръжения и оборудване, още повече, че те са
родово определени вещи и могат да бъдат заменени с други от същия род. Сочи, че
стойността на недоставената стока е в размер на 7 422 евро и е незначителна
в сравнение със стойността на цялата престация. В отношение на евентуалност,
ако се приеме, че той е отговорен за констатираните в протокола от 07.04.2011г.
заменени, несъответстващи и липсващи части, с отправянето на искането до него
от 07.04.2011г. за замяна, ищецът е упражнил правото си по чл.195 ал.3 от ЗЗД
предл.второ, като съответно е получил от продавача и обезщетение по чл.20а от
договора. Твърди, че възможностите на купувача по чл.195 са алтернативни,
поради което и след избора на купувача да иска предаване на вещи без недостатъци
няма право да иска и разваляне на договора. Твърди, че по направеното от
07.04.2011г. искане е доставил нови стоки, с които да бъдат заменени
повредените, несъответстващи и липсващите части, като доставките са извършени
на 20.06.2011г., 28.06.2011г., 04.07.2011г. и 05.07.2011г.. Излага, че след
новите доставки ищецът е започнал действия по монтаж на силозите, които към
момента са монтирани близо 70 % от тях. В отношение на евентуалност в случай,
че съдът уважи иска прави искане по чл.90 ал.1 от ЗЗД за връщане на доставените
от него части от силози и оборудване, предмет на договора от 22.11.2010г. и за
постановяване на едновременно изпълнение на двете насрещни престации на
страните.
НЕ СЕ СПОРИ
между страните досежно следните обстоятелства: сключването на договор за
доставка от 22.11.2010г., плащането на продажната цена в размер на сумата
345 865.07лв. , като окончателното плащане е наредено на 24.01.2011г.;
извършване на четири доставки по договора на 31.01.2011г., 01.02.2011г. и 03.02.2011г.,
за което са съставени четири двустранно подписани протоколи; констатираните от
представители на двете страни на 07.04.2011г. повредени, несъответстващи и
липсващи части, описани в протокол от 07.04.2011г; изпратена покана за замяна на некачествените
части и доставка на липсващите; изплатена неустойка в размер на 17 500
евро на 16.06.2011г.
СПОРНО между
страните е развален ли е договора от страна на купувача поради неизпълненение
на задължението на продавача; причината и риска от повреждане на части от
доставката; налице е изпълнение на задължението на продавача да замени
повредените и несъответстващи части и да достави липсващите; спорен е размера
на претендираното обезщетение за вреди от забава в плащането.
Указва на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да
установи съществуването на договор от 22.11.2011г., плащането на продажната
цена в уговорените срокове, и развалянето на договора.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да
установи изпълнение на задължението за доставка и на задължението за замяна на
некачествените стоки в уговорените срокове.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към
възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или
друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9
предл.едно от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАСРОЧВА с.з. на 26.04.2012г. от 10часа, за която дата и час
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящето определение, и
вещите лица след представяне на доказателства за внесен депозит. На ищеца на
основание чл.374 ал.2 от ГПК да се изпрати препис от допълнителния отговор на
ответника.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: