Решение по дело №574/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на К. Б. И., [държава], срещу Решение № УПП-328 от 17.06.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /Д. З./.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран. Били обсъдени подробно обстановката в [държава], положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на молбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Видно от протокола от проведеното интервю жалбоподателят не бил посочил икономически съображения за напускане на страната. Твърди, че иска да живее в България, тъй като ако се върне в [държава] ще бъде изложен на риск за живота и личната му сигурност. Органът следвало да проведе и допълнителни интервюта за изясняване на действителната фактическа обстановка. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят К. Б. И., редовно призован, се явява лично и чрез процесуалния си представител. Поддържа изложеното в жалбата, като моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на органа за ново произнасяне.

Жалбоподателят също разказва, че е дошъл в България принудително. Първоначално отишъл в Консулството на България в [държава], което не работило. Отишъл в Турция, но му отговорили, че няма официално пребиваване и поради това няма да разгледат молбата му. Върнал се в [държава], но и там получил същия отговор. След това използвал офиси, които помагат в такива случаи, дори за издаване на туристическа виза, но не успял. Бил принуден да дойде, за да може да живее с жена си, която била българка и живеела в Горна Оряховица. Жалбоподателят обяснява, че оставил своето семейство в [държава], за да живее с жена си в България, като преди да дойде в България е пътувал до Германия, но там не получил официално разрешение и затова решил да се върне в България.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Д. З./, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Изложените от жалбоподателя причини не попадали в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за лични причини.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.05.2024 г. К. Б. И. - [държава], е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център – [населено място], като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], ЛНЧ **********, етническа принадлежност – **, религия: ***, семейно положение –[семейно положение]. Видно от представената по делото регистрационна карта на чужденец лицето е с имена К. И.. С докладна записка от 04.06.2024 г. е направена корекция на имената така, както са посочени в жалбата, по която е образувано и настоящото съдебно производство.

На 14.05.2024 г. е проведено интервю с г-н К. Б. И. в условията на ускорено производство. Посочва, че имал жена Й. К. К., р. 1989 г., с българско гражданство, с която имали връзка от 2021 г. и сключили брак на 01.02.2024 г. в Турция /удостоверение за сключен граждански брак – л. 30/. Същата се намирала в България. Напуснал [държава] на 20.04.2024 г., със самолет /с паспорт и виза/, легално за Турция - Истанбул, като останал там в продължение на 10 дни. Преминал на територията на Република България, пеша, през тунел, в който се събира дъждовна вода. Вървял три дни през горите, два пъти се придвижвал с автомобил, накрая се предал на полицията в близост до [населено място]. Целта му била да стигне София. Обяснява, че два пъти е ходил в Германия, като подал молба за закрила – 2016 г., но тогава молбата му била отхвърлена и въпреки наемането на адвокат, 4-5 години нямало резултат, и през 2019 г., но през 2023 г. се върнал отново в [държава] със самолет, тъй като го депортирали. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход или в друга държава, нито сочи да е имал проблеми на етническа или религиозна основа, тъй като само работил /общ работник в строителството/ и ходил на фитнес. Не членувал в политическа партия или организация, не сочи да е имал проблеми с властите. Посочва, че напуснал [държава], за да бъде със съпругата си в България, с която са се запознали по интернет, а след като сключили брак през 2024 г. в Турция, отново се върнал в [държава]. Обяснява, че Кюрдистан няма представителство на България. В Багдад му казали да отиде в българското посолство в Турция, но там /в [населено място]/ му казали, че за да има виза, му трябва разрешение за временно пребиваване в Турция. Подготвил всички документи за брак, покана, но не приели молбата му. Искал да дойде в България, за да живее със съпругата си, като допълва, че няма как да се върне в [държава], тъй като няма паспорт.

С решение от 14.05.2024 г. на Интервюиращия орган при ДАБ при МС на основание чл. 67а, ал. 2, т. 1 ЗУБ е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила на К. Б. И..

С решение от 27.05.2024 г. на Интервюиращия орган при ДАБ при МС на основание чл. 67в, ал. 1, т. 2 ЗУБ се отказва прехвърлянето на К. Б. И. във Федерална Република Германия. Решението е връчено на 03.06.2024 г., като за същото не се спори, че е влязло в сила като неоспорено.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република [държава] от 30.05.2024 г. с Решение № УПП-328 от 17.06.2024 г. на Д. З. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – с. Пъстрогор, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на К. Б. И..

Решението е връчено на адресата му на 17.06.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – с. Пъстрогор, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на К. Б. И. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения, да представи допълнително доказателства, като е и проведено производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок, съобразявайки приложимостта на нормата на чл. 67б, ал. 3 ЗУБ, е отхвърлил молбата на К. Б. И. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай К. Б. И. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /кюрд/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност както в страната по произход - [държава], така и в страните, в които е пребивавал – Турция и Германия, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан, срещу него не било оказвано физическо и психическо насилие.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н К. Б. И., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне [държава], а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като искал да остане да живее заедно със съпругата си, без конкретни намерения за завръщане в [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо К. Б. И. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично в оспорения акт, че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в [държава], тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Този извод се формира и въз основа на представената справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република [държава], видно от която [държава] преживява най-стабилния си период от 2003 г., вкл. и поради сътрудничеството си с международни и хуманитарни организации. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми, както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя К. Б. И.. Последният е мигрант, а не бежанец.

Този извод се обуславя и от неоспорените от жалбоподателя факти, че е подавал два пъти молба в Германия, но тя била отхвърлена, като вторият път бил депортиран в [държава], както и, че след този момент 2023 г. всъщност е сключил брак с българка на 01.02.2024 г.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

6. Фактът, че жалбоподателят има сключен граждански брак с българка, има значение при получаване на разрешение за пребиваване в България по ЗЧРБ, но не е относим в производството по предоставяне на международна закрила. Не е накърнено правото на личен и семеен живот на жалбоподателя по чл. 8 КЗПЧОС.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на К. Б. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Б. И., [държава], срещу Решение № УПП-328 от 17.06.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /Д. З./.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.