Р Е Ш Е Н И Е
№…...................../21.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9008 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД срещу Г.Г.Г.,
ЕГН **********, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № */05.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 14987/2018 г. по описа на Районен съд – *,
14 с-в, за следните суми: сумата от 1126,98 лв. представляваща
главница за ползвани и незаплатени * услуги за периода от
28.01.2013 г. – 28.11.2016 г., отчетени
по партида с абонатен номер * за обект, находящ се на адрес гр. * и
сумата от 431,41 лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница, начислена за
периода от 26.03.2013 г. до 26.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда -
02.10.2018 г. до окончателното плащане.
Ищцовото дружество „* ООД
твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за имот,
находящ се на адрес гр. *, с
абонатен номер *, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Твърди се, че за периода 28.01.2013
г. – 28.11.2016 г. ответникът дължи сумата общо
в размер на 1126,98 лв. за предоставени
му водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с
лихва за забава в размер на 431,41 лв., начислена за
периода от 26.03.2013 г. до 26.09.2018 г. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е бил уведомен, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. Претендира и присъждане на направените
съдебни разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител юрисконсулт Ралчева с писмена
молба, поддържа депозирана искова молба и моли за уважаване на иска.
Претендират се разноски съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез особен представител, с който
оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че собственик на
обекта на потребление е собственост на ответника през процесния
период. Оспорва доказателствената стойност на представения по делото частен документ –
справка за недобора. Оспорва се, че ответникът е уведомен за дължимостта на
сумите на 16.05.2019 г. Настоява се, че липсат данни
за показанията на водомера и извършено замерване в обекта на абоната, поради
което претендираните стойности не са за реално потребени ВиК услуги, предвид на
което недължими. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез особен представител оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № */05.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 14987/2018 г. по описа на Районен съд – *,
14 с-в, е разпоредено
длъжникът Г.Г.Г. да заплати на „*
сумата
от 1126,98 лв. представляваща
главница за ползвани и незаплатени * услуги за периода от
28.01.2013 г. – 28.11.2016 г., отчетени по партида с
абонатен номер 1728517 за обект, находящ се на адрес
гр. *
и сумата от 431,41 лв., представляваща лихва за забава
върху тази главница, начислена за периода от 26.03.2013 г. до 26.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 02.10.2018 г. до
окончателното плащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Видно от представената справка от
агенцията по вписванията за периода 01.01.1992г. до
23.06.2020г. по делото, имотът, находящ се на адрес гр. *, е
собственост на Г.Г.Г..
Видно от приложената на л. 37 от
делото справка за неплатени фактури на платец с № *, с титуляр Г.Г.Г., за обект, находящ се на адрес гр. **, общото задължение за консумирана
вода за периода 28.01.2013 г. – 31.10.2016
г., възлиза на 1126,98 лева.
Представено е и копие от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
от от * оператор „*,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
От допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение за заплащане на
сумата 1126,98
лв. за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер № *, с
титуляр Г.Г.Г., за обект, находящ
се находящ се на адрес гр. * за
периода от 28.01.2013 г. – 28.11.2016 г., по 45 броя фактури, както и сумата от 431,41
лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница, начислена за периода от 26.03.2013 г. до
26.09.2018 г.,
като ответникът не е извършвал
плащания.
От представените карнети
за периода 29.10.2012г. до 25.04.2018г. се установява, че при извършена на
29.08.2016 г. проверка на обекта на потребление, абонатът е положил подпис за
отчетеното количество вода.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на установителния
иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки:
наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата
на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
като титуляр на партида на обект, с находящ се на
адрес гр. *;
ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни
услуги в заявения обем, като доставената и потребената
вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор; размера на претендираните задължения за
заплащане на продажна цена за предоставени ВиК
услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и
размера на мораторната лихва върху главницата.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "Водоснабдяване и канализация - Варна", потребители
на ВиК услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в
30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
В настоящия случай, от представената
справка по вписванията се установи, че през процесния
период собственик на водоснабдения имот е бил ответникът, поради което съдът
приема, че лицето има и качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т.
1 от Общи условия и като такъв е задължен
да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия
ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
"Водоснабдяване и канализация - Варна", услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на чл. 32.
С идентично съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните
количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от * оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът
за отчитане на количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл. 23,
показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не
по-дълъг от един месец. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде
и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на
протокола * операторът изчислява
изразходваното количество питейна
вода по реда на чл. 46.
В настоящия случай по делото са представени карнети за
отчитане на количествата доставена питейна вода за процесния
период, за който се претендира тя да е потребена. От същите съдът намира за установен факта на реално доставени и
ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с
издадените фактури за периода до 29.08.2016г. За този периода до 29.08.2016
год., картентият лист обективира
показанията на отчетеното количество питейна вода по партидата на потребителя и
носи подписа на абоната или на негов представител. По изложените съображения за
съда не е налице основание да не приеме, че фактурираното количество вода за
периода от 28.01.2013
г. – 29.08.2016 г е реално доставено и потребено
от абоната. За периода обаче след отчетния такъв от 29.08.2016 г. до
28.11.2016г. липсва подпис на абоната или негов представител, с който
последният да се съгласява с показанията на водомера, поради което не може да
се приеме, че абонатът се е съгласил с тези показания и посоченото количество
вода е реално потребена. Справка за неплатени фактури, които
не носят подписа на потребителя, както и приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, основано на данни от счетоводството на ищеца,
не установяват спазването на предвидения в Общите условия ред за измерване и
отчитане на потреблението на вода в обекта, собственост на ответника, за този
период.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 1058лв., представляваща главница за ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 28.01.2013 г.
– 29.08.2016 г., отчетени
по партида с абонатен номер * за обект, находящ се на адрес гр. *.
За разликата до претендирания размер от 1126.98лв. за
периода от 29.08.2016г. до 28.11.2016г., искът за главница за потребени и незаплатени ВиК
услуги като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
С
оглед горните изводи сумата за главница следва да бъде присъдена, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
- 02.10.2018 г. до окончателното плащане.
С оглед акцесорния
характер на претенцията от 431.41 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 26.03.2013 г. до 26.09.2018 г., следва да се уважи за сумата от
418,63лева, а за разликата до претендирания размер
следва да се отхвърли.
Съгласно дадените указания в т.
12 на ТР № 4/2013 год., в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат общо в размер на 76.91лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените пред
настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса от 68,83лв, депозит
за особен представител от 150лв, депозит за ССчЕ от
200лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., които съразмерно с уважената
част от иска, възлизат на 538,99 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Г.Г.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „* ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1058лв. (хиляда
петдесет и осем лева),
представляваща главница за ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 28.01.2013 г. – 29.08.2016 г., отчетени
по партида с абонатен номер * за обект, находящ се на адрес гр. *,
както и
сумата от 418,63 лв. (четиристотин и
осемнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща лихва за
забава върху тази главница, начислена за периода от 26.03.2013 г. до 26.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда - 02.10.2018 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед № */05.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 14987/2018 г. по описа на
Районен съд – *,
14 с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница разликата над 1058 лева до пълния претендиран размер от 1126,98лв. и за периода от 29.08.2016 г. – 28.11.2016 г., както и за разликата над 418.63лева до пълния претендиран размер от 431,41 лв., претендиран като обезщетение за забава
за заплащане на задълженията за предоставени * усулги, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,***,, да заплати
на „* к.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 76,91 лева /седемдесет
и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни в заповедното производство и 538,99 лева /петстотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: