№ 261
гр. Пазарджик , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и П. година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201763 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Р. М., ЕГН **********, с адрес с. К., обл.
Пазарджишка, ул. „34-та“ № 4, против Наказателно постановление № 2020-340-
24-71 от 23.09.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР гр. Пазарджик, с което
за нарушение на чл.209а ал.1 пр.2 от Закона за здравето на основание чл.209а ал.4
пр.2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е наложена глоба в размер на 300 лева.
В бланкетната жалба се иска отмяна на НП, тъй като наложената глоба е
непосилна за жалбоподателя, с оглед на неговото здравословно състояние. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска НП да бъде отменено, като заявява, че не
е знаел че трябвало да носи маска.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от процесуален
представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага обосновани доводи
за законосъобразност на НП, като пледира за неговото потвърждаване. чието
1
потвърждаване иска. Не се депозира и писмено становище. Не се прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят М. е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
26.04.2020 г., около 13,30 часа, в с. К., обл. Пазарджик, на ул. „П.“ при извършена
полицейска проверка от С. Н. У. и В.Г.И.- служители на РУ- Септември, било
установено, че същият се намира на открито обществено място (улица), без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т.9
от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД 01-
197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД- 01-236/24.04.2020 г. (за времето от
26.04.2020 г. до 13.05.2020 г.) на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗдр., а именно: „Всички лица, когато
се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата“.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.209а ал.1 пр.2 от ЗЗдр.,
поради което св. С.У. съставил против жалбоподателя АУАН с бл. №
351451/26.04.2020 г., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля-
очевидец В.И., след което бил предявен и връчен на М. срещу подпис. В акта не
били направени възражения от жалбоподателя.
Впоследствие с мотивирана резолюция от 21.05.2020 г. на основание чл.33
ал.2 от ЗАНН поради наличието на данни за престъпление по чл.355 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, АНО прекратил образуваното АНП № 33-71/2020 г. и изпратил
преписката на РП- Пазарджик.
По случая била образувана прокурорска проверка по преписка с Вх. №
1706/2020 г., като въз основа на събраните данни, прокурорът отказал да образува
ДП с постановление от 08.09.2020 г., като преценил, че извършеното от М.М. не
съставлявало престъпление по чл.355 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради
малозначителност на извършеното деяние по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. С
посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на
2
ОДМВР- Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на М..
По този повод, след получаване на материалите и постановлението на
прокурора, АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.209а ал.1
пр.2 от ЗЗдр., като на 23.09.2020 г. срещу М.М. било издадено атакуваното НП на
основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на М. на 12.11.2020 г., видно
от разписката към НП. Жалбата против НП е подадена от санкционираното лице
чрез АНО до съда, като била входирана на 13.11.2020 г. в деловодството на
ОДМВР- Пазарджик, поради което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, материалите по пр. преписка Вх. №
1706/2020 г. на РП- Пазарджик, показанията на св. С.У., обясненията на
жалбоподателя М. и заключението на допуснатата СПЕ.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в същата
съображения.
Съдът при извършения служебно цялостен контрол за законосъобразност на
издаденото НП, намира че същото е незаконосъобразно и е постановено при
нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като към момента на издаване
на НП, наказващият орган не е съобразил последващите изменения в Закона за
здравето (в сила от 14.05.2020 г.), още повече че същото е съставено въз основа на
материалите, събрани по прокурорската преписка, като по време на проверката по
същата промените са били факт.
Жалбоподателят е санкциониран, за това че не е изпълнил въведената с т.9 от
Заповед № РД -01-197/11.04.2020 г., въведена за времето от 11.04.2020 г. до
26.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по
3
чл.63 ал.1 от ЗЗдр., съгласно който „всички лица, които се намират в закрити или
на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата“. Към датата на издаването на НП- 23.09.2020 г. редакцията на чл.63 ал.1 от
ЗЗдр. обаче вече предвижда, че „ при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по
чл.61 ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите се обявява
извънредна епидемична обстановка“. Посочената словесно нарушена норма е
намерила израз след промените в ЗЗдр. в разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗЗДр.,
съгласно която „при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област“.
Цитираната в НП заповед на министъра на здравеопазването, която е
публично достъпна е издадена по препоръка на Националния оперативен щаб, а не
по предложение на главния държавен здравен инспектор. Поради това
поведението на жалбоподателя не изпълва състава на чл.209а ал.1 от ЗЗдр., който
предвижда санкция за неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 и чл.63а ал.1 от ЗЗдр.,
т.е. мерки, които следва да се въвеждат само по предложение на главния държавен
здравен инспектор, каквото законово изискване не е съществувало към датата на
деянието 19.04.2020 г. Като не е съобразил последващите изменения на
относимите разпоредби от ЗЗдр., АНО не е спазил закона, тъй като не е приложил
по-благоприятния такъв, в случая водещ до несъставомерност на деянието,
доколкото заповед № РД -01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
не е издадена по предложение на главния държавен здравен инспектор. Фактът че,
главният държавен здравен инспектор доц. д-р д.м. А.К. е член на националния
оперативен щаб, не променя направения извод, тъй като няма яснота относно това
дали предложението за процесната препоръка е дадено от държавния главен
инспектор, респ. какво е било неговото мнение, доколкото тази препоръка е взета
от националния оперативен щаб.
Всичко това обуславя незаконосъобразността на НП и води до
необходимостта от неговата отмяна.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП, а именно липсата на
4
извършено нарушение от страна на жалбоподателя, дори и хипотетично да се
приеме, че вмененото нарушение е съставомерно. Това е така, тъй като
жалбоподателят страда от психично заболяване- параноидна шизофрения, и макар
да е бил в ремисия към момента на деянието, то имайки предвид заключението на
СПЕ, а именно че заболяването е с давност над 10 години и е довело до
неглижиране на общоприетите норми на поведение, то М. не е съзнавал, че следва
да носи маска на обществено място. В съдебно заседание вещото лице поясни, че
от дългогодишното заболяване личността на жалбоподателя е променена, като
животът преминава покрай него, без да навлиза в детайли относно случващото се
и спазването на определени правила. С оглед на изложеното става ясно, че липсва
субективната страна на нарушението, тоест жалбоподателят не е съзнавал, че
следва да носи маска на открито обществено място. При това положение
извършеното от него, неспазването на въведената противоепидемична мярка, не
съставлява нарушение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-340-24-71 от 23.09.2020
г., издадено от Директор на ОД на МВР гр. Пазарджик, с което М. Р. М., ЕГН
**********, с адрес с. К., обл. Пазарджишка, ул. „34-та“ № 4, за нарушение на
чл.209а ал.1 пр.2 от Закона за здравето на основание чл.209а ал.4 пр.2 от Закона за
здравето (ЗЗдр.) е наложена глоба в размер на 300 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пазарджик в
14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5