Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261121
08.04.2021.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ бр. състав в публично съдебно заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТА ВАСИЛЕВА, като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 14654 по описа на съда за 2020г.,
намира за установено следното :
Иск с правно основание чл. 144 от СК, предявен от Д.В.
*** срещу В.А.В.
***. Твърди се, че ищцата е навършила 18 г. на ***** и продължава да учи в СУ ****** и в момента е в ***** клас. Твърди, че ответникът няма задължения към други
свои низходящи. Ищцата твърди, че има завишени потребности от
учебни помагала, курсове извън училище, от храна, дрехи. Няма доходи и не
притежава движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа. Доходите на майка й са недостатъчни за
издръжката й.
По изложените в исковата молба подробни
съображения от съда се иска да бъде
осъден ответника да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 200,00 лева месечно, считано от
28.04.2020г. Претендира се законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа
до пълното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника си по делото оспорва предявения иск с възражението, че не
са налице условията за разглеждане и уважаване на предявен иск с правно
основание чл. 144 от СК. Твърди, че имал множество задължения по кредити и
издръжката ще представлява особено затруднение за него.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Ответникът е баща на
ищцата, което е видно от представеното решение № 2641/27.07.2020г. по гр. дело
№ 20717/2019г. на ПРС, както и от приложено удостоверение за раждане на ищцата *****
от Община П., ******.
Приложена е служебна бележка от СУ ******
от 28.10.2020г., според която ищцата е ученичка там през учебната 2020/2021г. в ***** клас,
редовно обучение. От тези доказателства е видно, че искът с правно основание
чл. 144 от СК е допустим.
От
приложеното решение № 2641/27.07.2020г. по гр. дело № 20717/2019г. на ПРС е видно, че ответникът В.
е осъден да изплаща на детето
си Д.
издръжка в размер на 250,00 лева месечно.
Приложено е копие от карта за пътуване на
учащ за м. октомври 2020г. на стойност
16,00 лева.
Приложени са 5 бр.
договори за кредит на ответника, които са неотносими към настоящия спор и съдът
не ги кредитира, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.1 от СК, всеки
родител е длъжен да осигури издръжка на свой низходящ. Това задължение за издръжка е приоритетно пред всички останали
задължения на ответника.
Приложена е и справка от ТД на НАП – П. за
доходите на майката и от ТД на НАП – С.
за доходите на ответника. Според същите, майката
И. Д. работи в ****** с основна месечна
заплата от 550,00 лева. Ответникът
работи в ****** и за периода от м. януари 2020г. до м.
декември 2020г. включително е получил
средно на месец – по 1617,40 лева
облагаем доход. Има и два недвижими имота – в гр. С. и в гр. Б.
Приложени са и 8 бр.
квитанции за направени през 2020г.
разходи от ищцата за курсове по математика, български език и за учебни помагала
на обща стойност 695,00 лева.
В настоящото производство
следва да се извърши преценка на нуждите на пълнолетния учащ и възможностите на
ответника да плаща издръжка. Съгласно чл. 144 от СК, родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Ищцовата страна е
ангажирала и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля В. Н. се установява, че познава Д. от малка, още от детската градина. Тя вече
е на **** години и е пред завършване на средното си образование. Д. учела в училище ****** в град П. и е в ***** клас.
Предстояло й да завърши средното си
образование тази година през май месец. Д., доколкото знае, посещавала уроци по български език, математика и още
нещо, но не знае точно какво. Майката на
Д. й е казвала, че за тези уроци, които
детето посещава се заплащало. Знае, че тя заплащала над 100,00 лева месечно за уроците, но не знае
точната сума. Д. покрай подготовката и
допълнителните курсове, които посещавала, нямало как да работи, защото се подготвяла и за изпитите в края на учебната година. Д.
живеела с майка си. Майка й работела в служба ******. Д. е
физически здраво дете. Имала скоро
проблеми със стомаха и ходели по лекари,
но не било нещо сериозно. Знае, че Д. имала и проблеми с очите, поради което тя носела лещи. Лещите се заплащали също, но не знае колко струват. Не знае какво работи бащата на Д.. Доколкото знае, той имал определена издръжка и се вписвал в нея, но не давал нищо друго за подпомагане отглеждането на Д..
Откакто Д. е навършила ***** знае, че баща й прекратил да й дава издръжка. Д. и майка й
живеели в собствено жилище, не са на
квартира. Д. ползвала карта за градски
транспорт и знае, че тя струвала 16,00 лева
на месец, тъй като и свидетелката
купувала такава карта и на своето
дете.
При така установеното от
фактическа страна относно нуждите на ищеца и кумулативно дадената от закона предпоставка
ответникът да плаща исканата издръжка без особени затруднения, съдът счита, че ответникът
е в трудоспособна възраст, здрав, работи и реализира месечен доход над средния за страната. Получава доход от около 1600,00 лева от заплата. Поради това искът следва да се уважи до пълния предявен размер от 200,00 лева месечно, считано
от 28.04.2020г., тъй като тази сума няма
да представлява особено затруднение за ответника по смисъла на чл. 144 от СК. Ответникът
няма задължения към други свои низходящи. Няма данни да има други съществени разходи.
Майката на ищцата има месечен трудов доход от около 550,00 лева и не може да
отделя средства и за учащото си дете самостоятелно. Ищцата има нужда от храна,
дрехи, учебни пособия, средства за транспорт и
евентуално за частни уроци. От свидетелските показания се установи, че
бащата до момента не е участвал по никакъв начин в издръжката на учащата се
ищца. Така определеният размер от 200,00 лева месечно съдът счита, че може да се заплаща без
затруднения от ответника.
Относно разноските по
делото – ищцовата страна е претендирала
разноски, като хонорарът на пълномощника й е в размер на 300,00 лева. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцата
разноски – 300,00 лева. На основание Тарифа за държавните такси по ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на ПдРС държавна такса за уважената част
от иска в размер на 96,00 лева.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН
********** *** да заплаща на
Д. В. В., ЕГН
********** *** издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 200,00 /двеста/ лева месечно,
считано от 28.04.2020г. до навършване на
двадесетгодишна възраст от ищеца при
обучение в средно учебно заведение за
предвидения срок на обучение или до настъпване
на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН
********** *** да заплати на Д. В. В., ЕГН
********** *** сумата от 300,00
/триста/ лева – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. А. В.,
ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 96,00 /деветдесет и шест/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.