№ 112
гр. Берковица, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20251610200164 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Т. С., ЕГН ********** от с. Върбица, обл.
Враца, ул. ............., против Наказателно постановление № 25-0370-000090 от
24.04.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Вършец,
упълномощен като административнонаказващ орган със Заповед № 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 (шест) месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. На основание
Наредба № Iз-2538 от 17.12.2012 г. на МВР на водача се отнемат 10 контролни
точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление,
жалбоподателят С. обжалва същото, като счита, че е неправилно и
незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло. Твърди, че като водач на
МПС до момента на проверката не е имал груби нарушения на ЗДвП.
В съдебно заседание се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. К.Н.- АК Монтана,
1
който поддържа изложеното в жалбата. Пледира липса на умисъл и
неотложност на деянието с цел превозване на болно дете до медицинско
заведение. Представя писмено становище по делото. Счита, че правилно от
страна на АНО е било прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вместо
издаване на НП.
Ответната страна– ВПД Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Вършец,
упълномощен като административнонаказващ орган със Заповед № 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, не се явява и не
изпраща представител. В придружителното на жалбата писмо, моли съда да
потвърди като законосъобразно издаденото наказателно постановление, а
жалбата като неоснователна, да бъде отхвърлена. Ако по делото
жалбоподателя се представлява от адвокат и се претендира адвокатски
хонорар, то прави възражение за прекомерност на същия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН серия АД, бл. №
741390 от 04.03.2025 г., съставен от свидетеля Р. Л. М. на жалбоподателя за
това, че на 04.03.2025 г., в 11:00 ч., в гр. Вършец, ул. Република № 2, УП
"Хладилника", управлява лек автомобил ......... с рег. № .............. негова
собственост, с посока на движение от гр. Монтана към центъра на гр. Вършец,
като при извършена проверка се установява, че разрешението за временно
движение е със срок на валидност от 30.01.2025г. до 01.03.2025г., т.е. МПС не
е регистрирано по надлежния ред, поради изтекла валидност на разрешението
за временно движение.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства,
се установява следната фактическа обстановка:
На 04.03.2025 година свидетелите Р. Л. М. и Д. Н. И., служители на РУ
Вършец били на работа и дежурели по ул. „Република“ № 2, УП Хладилника.
Към 11 часа забелязали лек автомобил с транзитни номера, който се движел с
посока на движение от град Монтана към центъра на град Вършец. И тъй като
всеки един транзитен номер трябва да бъде проверен, спрели за проверка
водача на процесното МПС- „.........“ с рег. № ............... Извършили справка в
2
системата, проверили и талона. Оказало се че разрешението за временно
движение на лекия автомобил е било валидно до 01.03.2025 г., т.е. В. Т. С. е
управлявал МПС с изтекло разрешение за временно движение към момента на
проверката.
По този начин според актосъставителя и според АНО жалбоподателят е
нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- „Управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.“
Служителите на РУ Вършец извършили проверка на автомобила,
управляван от жалбоподателя и констатирали цитираното по горе нарушение.
Обяснили на С., че управлявайки МПС с изтекло разрешение за временно
движение, е извършил нарушение, съставили му акт, който жалбоподателят
подписал без възражение.
Горната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите
М. и И., която не оспорва фактите, приети от съда по- горе и изяснява и
причината за съставянето на акта.
Въз основа на така констатираното в АУАН е издадено и обжалваното
НП, от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява
вмененото с НП нарушение, относно обстоятелството, че
жалбоподателя на 04.03.2025 г. в 11:00 часа е извършил нарушение на
нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са в контекста
на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган
е приложил правилно закона, като е приел, че са налице нарушения по
смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл.175, ал. 3, предложение 1 от ЗДвП.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. и И., които са
обективни и последователни и намира, че е доказано нарушението описано в
АУАН и НП.
Настоящият съд счита, че АУАН и НП са съставени съгласно
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – достатъчно ясно са конкретизирани
мястото на нарушението на процесния лек автомобил, нарушението и
обстоятелствата на извършването му, мястото на нарушението е посочено в
3
АУАН.
Видно от показанията на свидетелите, както и приетите по делото
писмени доказателства, е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а видно от
АУАН при подписването му жалбоподателя не е имал възражения т.е. възприел
е отразената фактическа обстановка, респ. констатации в АУАН и е подписал
АУАН. Не е налице допуснато нарушение и при посочване на нарушената
законна разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – жалбоподателя като водач на
МПС е управлявал лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.
Изписаните данни в АУАН и НП навеждат данни именно за извършеното
нарушение.
Съгласно предписанието на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,
за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В процесния случай, на 04.03.2025 г. в 11:00 часа В. Т. С. е управлявал
лек автомобил ......... с рег. № .............., негова собственост, което не било
регистрирано по надлежния ред, поради което правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в наказателното постановление
се съдържат коректни и разбираеми факти относно извършеното от С.
нарушение. При описанието на фактите е описано правилно и точно
извършеното нарушение и жалбоподателят е разбрал добре, щом не е
възразил и не е подал в срок възражение пред Началника на РУ Вършец, с
оглед отстраняване на евентуални противоречия, относно нарушението.
Всички тези установени по несъмнен начин факти водят до извода, че
нарушението е извършено виновно, доказано е и не са налице съществени
нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление.
Въпреки горното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено при
4
наличие хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – маловажен случай. От цялата
установена по делото фактическа обстановка, която не се оспорва от
жалбоподателя, е видно, че на посочената дата 04.03.2025 г. жалбоподателят е
управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. Дори да се
приеме, че е налице от обективна и субективна страна нарушение по смисъла
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същото се отличава със своята малозначителност,
с оглед на няколко обстоятелства: на първо място, целта на пътуването на
жалбоподателя във въпросния ден е била да закара внучето си, което е на 1
година, до болница в София, тъй като същото страда от рядко срещано
заболяване- слузно-кожен- лимфонодуларен синдром. И тъй като нито сина
му, нито снаха му имат шофьорски книжки и коли, С. решава да предприеме
това пътуване.В подкрепа на твърденията му е представена по делото
медицинска документация- 2 бр. Епикриза и Амбулаторен лист. Причината за
извършване на нарушението, е транспортиране на болно малко дете. В тази
връзка съдът намира, че обществените отношенията, които охранява
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не са увредени в значителна степен.
На второ място, съдът приема като смекчаващо отговорността
обстоятелство липсата на вредни последици. Автомобилът е регистриран по
надлежния ред веднага след случилото се. Нещо повече, жалбоподателят е
ходил в КАТ Враца в петъка- 28.02.2025 г., предхождащ проверката, но е бил
върнат за първия работен ден на м. март, именно 04.03.2025 г. Уведомили го,
че ще работят следобед, когато е и имал намерение, на връщане от град София
да посети КАТ Враца и регистрира автомобила си.Автомобилът е регистриран
само 3 дни след изтичане срока на валидност на разрешението за временно
движение,което е било до 01.03.2025год.
На трето място: В. Т. С. не е извършвал други такива административни
нарушения, от които да му е налагано административно наказание по ЗДвП.
Видно от АУАН, е че и към момента на проверката не са констатирани други
нарушения, освен процесното.
На следващо място, самият жалбоподател е с изключително ниска
степен на обществена опасност. Същият е дългогодишен шофьор. От
представената по приложеното БП № 50/ 2025 г. по описа на РУ Вършец,
справка за нарушител/ водач е установено, че С. не е системен нарушител на
ЗДвП, поради което е налице хипотезата на чл. 28 и с оглед разпоредбата на
5
параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗАНН, където в т. 4 е дадено
легално определение на маловажен случай, а именно, че маловажен случай е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице с оглед липсата
или незначителността на вредните последици и с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на
задължения от съответния вид. Отнесено към процесния случай, с оглед на
това че се касае за належащо спешно пътуване, посещение на КАТ Враца, с
оглед регистрация на процесното МПС, наличието на добри характеристични
данни, липса на каквито и да е вредни последици и най – вече на
обстоятелството, че случаят е извършен без виновен умисъл.
В допълнение, при уреждане на обществените отношения в смисъл
посочването на нарушения и неминуемо свързаното с това наличие на
санкции, същото следва да се преценя през призмата на чл. 28. За това
нарушение по смисъла на 140, ал. 1 от ЗДвП, освен парична санкция- глоба, е
предвидено и наказание по смисъла на чл. 175, ал. 3, пр. 1- лишаване от право
да управлява МПС. В конкретния случай по ЗДвП тази санкция е определена в
размер от 200 до 500 лева, а срока на лишаване- от 6 до 12 месеца. Дали за
това нещо, което се е случило и съвсем формално носи белези на деяние 140,
ал. 1 от ЗДвП и санкции по чл. 175, ал. 3, пр. 1, са адекватни двете наложени
санкции, за нещо което С. не е сторил умишлено, с цел навременна грижа за
малко болно дете, от тази гледна точка, следва да се прецени като маловажен
случай.
Съдът намира, че макар и формално деянието, извършено от В. Т. С. да
осъществява признаците на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, същото
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При преценката си относно маловажност на случая съдът взе предвид
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, намираща
субсидиарно приложение, а именно такъв случай, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, както и чл. 9, ал. 2 от НК, визиращ, че не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
6
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.
В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което предвидените в закона санкции –
глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, се явяват несъразмерно тежки и несъответстващи на характера на
извършеното деяние. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът
взе предвид и доброто поведение на жалбоподателя в хода на проверката –
същият признава фактите по вмененото му нарушение и дава подробни
обяснения относно случилото се и съдейства на полицейските служители.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид и мотивите
и подбудите за извършеното нарушение. Установява се, че жалбоподателят е
предприел пътуване, което с оглед здравето на внучето му, е било неотложно.
Взети в съвкупност, изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства водят до извод, че процесното деяние се характеризира с по-
ниска обществена опасност от типичните нарушения на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
и предвидените в закона санкции – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, се явяват несъразмерно тежки.
Налице е маловажен случай на нарушението, по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено. Релевантната административна принуда, която е следвало да се
упражни по отношение на нарушителя, е отправянето на предупреждение, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на
закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на
констативен административен акт. Предвид отмяната на НП, то следва да
отпадне и отнемане на контролните точки.
По делото не се претендират разноски, поради което съдът не се
произнася в тази насока.
Мотивиран от горното, съдът, на основание чл.63, ал.1, вр. с чл. 28 от
ЗАНН,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ, поради маловажност на случая, на основание чл. 28 ЗАНН
Наказателно постановление № 25-0370-000090 от 24.04.2025 г. на ВПД
Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Вършец, упълномощен като
административнонаказващ орган със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на В. Т. С., ЕГН ********** от с.
Върбица, обл. Враца, ул. ............., са наложени административни наказания за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200 (двеста)
лева; лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 от
17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Т. С., ЕГН ********** от с. Върбица, обл.
Враца, ул. ............., че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8