Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 62 19.02.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На четвърти февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Снежина Радева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1252 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А. ЕАД – гр. София срещу Ю.Р.Е.,
с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива
за установяване дължимостта на сумите 3354,76 лв. – дължима от ответника
главница по договор за кредит, сумата 1434,24лв. възнаградителна лихва, сумата
247 лв. обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г. до 11.03.2019г, както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Както
и в условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите. Претендира и
за заплащане на направените разноски. Твърди се, че е сключен договор за
потребителски заем PLUS-14535578 от
27.02.2017г. с ответника отпуснат паричен кредит в размер на 4000лв. и закупуването на
застраховка от 1075,20лв. Сумата е изплатена от кредитора по начин уговорен в
чл.1 от договора, усвояването е удостоверено с полагане на подписа на ответника
в поле „удостоверяване на изпълнението“ Въз основа на чл.3 от договора
ответникът следвало да погаси заема на 48 месечни вноски всяка по 159,30лв. ,
които вноски представляват изплащане по заема ведно с оскъпяването съгласно
ГПР-33,73% и ГЛП -27,21%. Длъжникът преустановил плащането на вноските на
20.05.2018г., към тази дата били погасени 14 месечни вноски. На основание чл.5
от договора, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер поради
неплащане на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората вноска. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 4789лв. представляващ оставащите 34 погасителни
вноски към 20.06.2018г. към която дата станал изискуем в целия размер. До
ответника изпратена покана за доброволно изпълнение, в която обявил вземането
за изискуемо. По подадено заявление по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №569/2019г. на РРС, е издадена заповед за
изпълнение връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира
отговор. Оспорва иска, счита, че на длъжника не е съобщена обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Възнаградителната лихва н размер на 1434,24лв. съгл.
чл.3 от договора като част от месечната погасителна вноска поставя длъжника в
неравностойно положение и противоречи на ЗЗП към който препраща чл.24 от ЗПК.
Уговорената възнаградителна лихва увеличава ГПР много над максимума предвиден в
чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно чл.5 на същия клаузата е нищожна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства:
Между ответника и
„ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е сключен договор за кредит PLUS-14535578 от 27.02.2017 г. за сумата 4 000 лв., със срок за погасяване 48 месеца, т.е. до 20.02.2021 г. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 27,21% , съответно общата дължима
сума е 7646,40 лв. Годишният лихвен процент на разходите е 33,73 %. При
сключване на договора ответникът е подписал и екземпляр от общите условия,
както и стандартен европейски формуляр.
В
чл.2 от договора страните са се договорили, че размерът на предоставения заем е
равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“. Размерът на кредита
за покупка на застраховка „защита на плащаният“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕААД, посочената сума в поле
„застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения общ брой вноски и е част от
всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент
посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ЗПК В чл.5 от договора е
посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
По
делото е представена покана до ответника, с която кредиторът уведомява за това,
че вземането е предсрочно изискуемо. Поканата е с дата 16.11.2018 г. Няма
доказателства за връчването й на ищеца, както и за опит от страна на ищеца за
такова връчване.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е посочило,
че сумата 3860 лв. е преведена по банкова сметка ***. е удържана като такса
ангажимент. Част от вноските са платени, а именно в размер на 2230,20лв.,
погасени 14 бр. вноски по кредита до 20.04.2018г. като е останала дължима
сумата 3344,76 лв. главница и 1434,24лв. възнаградителна лихва от 20.05.18г. до
20.02.2021г. Законната лихва върху сумата до изпращане съобщение до длъжника е
139,41лв. Размерът на задължението в случай, че отпадне задължението за
възнаградителна лихва е в размер на 3354,76лв. главница/3220,36лв.+134,40лв./
Съобразно чл.5 от договора моментът на
настъпване на предсрочна изискуемост пак би настъпил на 20.06.2018г./ въпроси поставени
по искане на ответната страна/
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените установителни
искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на
чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има
подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви установителен, иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Съгласно ТР №8/2017г.
по т.д. №8/17г. на ОСГТК ВКС допустимо е
предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението по ч.гр.
д. №569/19г. на РРС е подадено на 22.03.19г., като няма доказателства обявената
предсрочната изискуемост на задължението да е съобщена на длъжника. Няма доказателства за
връчването на поканата на ответника, както и за опит от страна на ищеца за
такова връчване. Поради което
искът по чл.422 ГПК следва да се уважи за вноските с настъпил падеж към
04.02.2020г. - приключване на съдебното дирене, които са станали изискуеми. От
приложения погасителен план към договора към този момент е видно, че това са 35
погасителни вноски, от които 14бр. са платени, т.е. дължими като изискуеми са
останалите 21бр. Съобразно таблицата на л.6 от заключението
на вещото лице, които изчислени са в размер на
1693,80лв. представляващи
главница, в който размер претенцията е
доказана. Предявеният иск за
заплащане на договорна лихва е частично основателен и доказан. Договорът за
паричен кредит е възмездна сделка и уговорената договорна лихва е цената на
получената услуга, а именно възможността за известен период от време заемателят
да ползва сумата, след което да я върне. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона
за потребителският кредит урежда максималният процент на годишния процент на разходите,
а именно пет пъти размера на просрочените задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България. С Постановление на
Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения този размер е регламентиран като основният
лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от 01.01., съотв.
01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен лихвен процент
на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%.
Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие
с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което уговорената договорна
лихва при ГПР от 27,21 % е в рамките на посочената такава от закона, поради
което длъжникът дължи нейното заплащане, след като е била изрично уговорена в
сключения от него договор и е неоснователно възражението в този смисъл. Договорната лихва се дължи само за
периода на действие на договора – т.е. до 27.06.19 г., когато е подадена
исковата молба, съответно е уведомен ответника. Ето защо искът за договорна/възнаградителна
лихва следва да бъде уважен в
размер от 877,96 лв., изчислен съобразно таблица на л.6 от заключението на
вещото лице. В останалата част и период
искът следва да бъде отхвърлен, тъй като след развалянето на договора за кредит
длъжникът дължи връщането на непогасената главница ведно със законната лихва за
забава. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния такъв за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за
забава, тъй като задължението за връщане на заетата сума е срочно такова,
дължимо на части и след изтичане на срока за изпълнение на осн. чл.86 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава върху съответната
просрочена вноска. Това обезщетение за процесния период
от 20.05.18г. до 11.03.19г. върху размера на просрочените вноски, изчислен по таблицата на л.6 от
заключението на вещото лице /1503,40лв./е
в размер на 123,61лв. /съобразно чл.162 ГПК с помощта на ел. калкулатор/ До първоначално предявените размери
установителните претенции за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава.
Следва да се разгледа предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност за заплащане на претендираната сума за главница в размер на 3354,76лв., същият е частично основателен до размер на 1660,96лв./3354,76-1693,80/. Между страните е бил сключен договор за кредит, ответникът е получила сумата, предмет на договора и е спрял плащането на уговорените вноски за погасяване на вземането. Това неизпълнение е дало право на ищеца да прекрати /развали договора и той е направил това с подаването на настоящата искова молба. След това прекратяване цялата главница по кредита е станала изискуема и ответникът дължи нейното заплащане, поради което са неоснователни осъдителните искове за договорна лихва и лихва за забава.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от исковете, а именно 792,43 лв. Както и сумата 131,13лв. за разноски по ч.гр.д.№569/2019 г.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Р.Е.,
ЕГН**********, адрес *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж“ с рег.№*********, ЕИК204915054, седалище гр.София,
ж.к.Младост 4 Бизнес Център парк София, сгр.14 дължи сумата 1693,80 лв./хиляда
шестотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/ главница, ведно със
законната лихва считано от 22.03.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 877,96 лв./осемстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки/ възнаградителна лихва от 20.05.2018г. до 27.06.2019г., сумата
123,61 лв./сто двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ законна
лихва за периода 20.05.2018г. до 11.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№569/2019 г., като
отхвърля исковете до първоначално предявеният им размер и периода на иска за
възнаградителна лихва след 27.06.19г.до 20.02.2021г. като неоснователни
ОСЪЖДА Ю.Р.Е.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№*********
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в търговския
регистър на Агенцията по вписванията със седалище гр.София и адрес на
управление гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
сумата 1660,96лв. /хиляда шестотин и шестдесет
лева и деветдесет и шест стотинки/ главница, който е обявен за предсрочно
изискуем, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на главница до
първоначално предявения размер както и за възнаградителна лихва и лихва за
забава като неоснователни
ОСЪЖДА Ю.Р.Е., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ с рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в търговския регистър на Агенцията
по вписванията със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, п.к. 1766,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 сумата 792,43лв. /седемстотин
деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ разноски по делото и
131,13лв. /сто тридесет и един лева и тринадесет стотинки/ разноски по ч.гр.д.
№569/2019г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението
делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №569/2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: