Решение по дело №1383/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №…

 

03.06.2015  година

 

град София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І гражданско отделение, І-16 състав, в     закрито      заседание  на четвърти  май през две хиляди и петнадесета година,  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар:. . . .

Прокурор:. . . .

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело                 № 1383                                 по описа за 2013 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

СГС е сезиран с искова молба от ЗД” Б.И.” АД *** против А.Р.С. ***, с която се твърди, че на 08.10.2011 г. е причинил ПТП, при което управлявайки автомобил „Фолксваген” с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта  от 1, 53 промила е нарушил правилата за движение по пътищата, като е отнел предимството на пешеходеца В.Й.Й. и по непредпазливост му е причинил телесни увреждания. За причинените при ПТП вреди,  ищцовото дружество, като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, заплаща обезщетение на пострадалия. С исковата молба се претендира  осъждането на ответника да им ги заплати, тъй като на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закон за задълженията и договорите, застрахователят има право да получи от застрахования, платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на пътнотранспортно произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол, над допустимите  по закон норми.

ИСКАНЕТО Е да се осъди ответника да заплати на ЗД „Б.И.” АД сумата

от 30 000 лв. (тридесет хиляди), предявена като частична от сумата 100 000, 00 лв., ведно със законната лихва върху предявеният размер от главницата, от датата на заплащане на обезщетението до окончателното им изплащане, както и всички направени съдебни разноски. Сочи доказателства.

Ответникът,  с писмения си отговор, оспорва предявения иск  по осонвание и размер. Ответникът оспорва твърденията, че ПТП е настъпило при описания механизъм и че е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, съгласно ЗДвП, оспорва твърдението за наличие на застрахователен  договор по застраховка „ГО”.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното в цялост  гр.дело №5375/120 г. на СГС, І-9 състав и НОХД № 24230/2011. по описа на Софийски районен съд, НО, с протоколно определение от съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има силата на влязла в сила присъда, с което е ответникът е признат за виновен в престъпление по  чл.343, ал.3, б.”А” предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Така вината на водача К.Н. за настъпване на процесното транспортно произшествие и управлението на автомобила в пияно състояние е установена с влязъл в сила съдебен акт. С решение от 15.04.2013 г. по гр.дело № 5375/2012 г. на СГС, І-9 състав, отменено частично с решение на САС по в.гр.дело № 2773/2013 г., което е влязло в законна сила на 21.04.2015 г.  на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането е осъдено застрахователното дружество ЗД „Б.и.” АД да заплати на пострадалия при ПТП В.Й.Й. сумата от 90000 лв. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 08.10.2011 г. до изплащането й. В производството по предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ е ответникът по настоящето дело е конституиран като трето лице помагач на страната на застрахователното дружество. Съгласно чл.223, ал.2 от ГПК, установеното в мотивите на съдебното решение е задължително и за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно липсата на основания за ангажиране на отговорността за вреди от ПТП,  вина и противоправност на деянието му и за липсата на валидно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „Б.и.” АД.

От удостоверение издадено на 13.05.2014 г. от ЧСИ №786 на КЧСИ и  приложените два броя извлечения от движения по сметки, е видно, че присъдените суми са изплатени по изп.дело № 20137860402386 на 07.01.2014 г.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, освен в случаите по чл.227 от КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай че е последният е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съгласно същата разпоредба, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: да е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, по силата на който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното обезщетение за вреди, в резултат на осъществен деликт от застрахованото лице, при управление на моторното превозно средство при настъпване на пътно-транспортното произшествие в хипотезите на т.1, предл.1 или предл.2.

В настоящето производство несъмнено се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца ЗК „Лев И.” АД и ответника. Установи се и, че по време на действието на този договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие - процесното ПТП, по повод на което застрахователят е изплатил изцяло застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия на 04.01.14 г. Съдът намира за установено и наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия. В тази връзка съдът е обвързан от влязлото в сила определение на СРС, НО и съдебния акт за приключване на наказателното производство.  

На следващо място се установи и че ответникът е управлявал лекия автомобил

след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 1, 53 промила. По делото е доказано несъмнено и наличието на плащане на на застрахователно обезщетение от страна на ищеца ЗД „Б.и.” АД на пострадалия. С оглед изложеното, съдът приема, че е възникнало регресно право в полза на застрахователя, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав, което обуславя извод за доказаност на иска по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД делинквентът е в забава от осъществяването на деликта, но вземането на застрахователя е възникнало на 07.01.2014 г. - с плащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице.

С оглед изхода на делото и направеното искане на страната, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1 200 лв. тъй като не са представени доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира че такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р          Е         Ш      И         :

 

ОСЪЖДА А.Р.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ******** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, предявена като частична от сумата от 100 000 лв. - главница, съставляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за причинени неимуществени вреди, в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 08.10.2011 г.,  ведно със законна лихва върху сумата от 07.01.2014 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА  А.Р.С., с посочени ЕГН и адрес, да заплати на ЗД „Б.И.” АД с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление сумата от 1 200 лв. разноски за внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: