МОТИВИ
към решение № 321 от 22.06.2017г. на Районен
съд- гр.Несебър,
постановено по АНД № 511 по описа
за 2017г. на съда
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпилото
в съда Постановление на Р.п.г. от 02.05.2017 г., с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
обвиняемия М.К.М., ЕГН **********,
за това, че на 27.10.2016г., около
09.45 часа, в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, обл.Бургас, на главната алея срещу
хотел „Ривър парк“, с посока на движение към гр.Свети Влас, управлявал моторно
превозно средство- автобус марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № А ....ВР, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП
№16-0304-001397/28.06.2016г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-
Бургас, РУ- Несебър на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП,
влязло в сила на 07.07.2016г., за същото деяние- престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, обвиняемият не
се явява. Защитникът му пледира за налагане на наказание по чл.78а от НК в
минимален размер поради наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
За Р.п.г. редовно уведомени,
представител не се явява. Не сочат нови доказателства.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
На
27.10.2016 г., за времето от 07,30 ч. до 19,30 ч., свидетелите Тенев и Ибрям-
полицаи към РУ- Несебър, застъпили на работа като автопатрул КАТ. Около 09.45
ч., в КК „Слънчев бряг”, главна алея, срещу хотел „Ривър Парк”, посока на
движение към гр. Свети Влас, спрели за проверка автобус „Форд Транзит” с рег. №
А ....ВР, управляван от собственика му М.К.М.. При
проверката обвиняемият не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/, като се установило, че същия
управлява в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство.
При разпита си пред
разследващите органи обвиняемият се признава за виновен и изразява съжаление за
стореното.
От данните по делото
се установява, че М. е санкциониран с
Наказателно постановление № 16-0304-001397, издадено на 28.06.2016г. от Началника на РУ на
МВР- Несебър, връчено лично, влязло в сила на 28.06.2016 г., за това, че управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, за което на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, му е била
наложена глоба.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по ДП № 304 ЗМ-2628/2016г. по описа на РУП- гр.Несебър, приети като
доказателства по делото.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът счита за безспорно
установено, че извършеното на 27.10.2016г. от обвиняемия деяние осъществява
признаците на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК. Личното връчване на цитираното наказателно постановление обосновава извода,
че М. е знаел, че управлява МПС без свидетелство за управление и то в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, към датата на инкриминираното деяние М. не е осъждан.
Същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съгласно приложената по досъдебното производство справка от НАП, към датата на
деянието, съобразно т.4 от Постановление № 7/04.11.1985 г. на Пленума на ВС, са
били изтекли необходимите срокове, поради което спрямо М. няма пречка отново да
се приложат разпоредбите на чл.78а от НК. За извършеното от него престъпление,
към момента на извършването му, се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от 500 лв. до 1200 лв.
Отчитайки гореизложеното, съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние му
бъде наложено административно наказание “глоба”.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция на М.,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание и
разновидността на формата на вината- „пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дееца- възрастта, изразеното
съжаление за стореното, както и обстоятелството, че лицето вече е било
освобождавано от наказателна отговорност и са му били налагани административни
наказания отново за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
При
тези данни, съдът счита, че следва да се наложи на М. административно наказание
“глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, които следва да бъдат заплатени в
полза на Държавата.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемия, като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: