РЕШЕНИЕ
№…………./……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 333 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Булмак 2005“ ЕООД, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат М.Х., срещу решение № 72/20.01.2020 г. по н.а.х.д. № 5234/2019 г. на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0000535/08.10.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 96г ал. 1 предл. второ ЗАвП. По съображения за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН – се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
Ответникът - Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна чрез пълномощник с юридическо образование - гл. експерт И.Г. в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
В с. з. на 28.05.2020 г. касаторът „Булмак 2005“ ЕООД и ответникът Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на касатора адвокат Х. е постъпила на електронна поща на съда молба с. д. № 5471/28.05.2020 г., с която касационната жалба се поддържа изцяло. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 21.01.2020 г. /л. 21 от н.а.х.д. № 5234/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на съда е предявена чрез ВРС на датата 22.01.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана отговорността на касатора „Булмак 2005“ ЕООД по чл. 96г ал. 1 предл. второ ЗАвП за това, че като превозвач, притежаващ лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България, е допуснал на 08.10.2018 г. водача О.С.С., неотговарящ на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП, уредени в чл. 7а ал. 2 ЗАвП, да извърши превоз на товари за собствена сметка с превозно средство влекач МАН, категория 3, рег. № В****КВ, видно от тахографски лист от 08.10.2018 г. и от заповед за превоз за собствена сметка № 10/01.10.2018 г. В уточнение на съдържащия се в НП извод, че към момента на превоза водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност е посочено, че Саид е бил без валидно издадено удостоверение за психологическа годност в периода от 10.11.2016 г. до 23.07.2019 г.
С приложената спрямо превозвача санкционна разпоредба на чл. 96г ал. 1 предл. второ ЗАвП е предвидена административно-наказателна отговорност във фиксиран размер от 3000 лв. за лице, което допусне водач, неотговарящ на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари. Тъй като с нормата е предвидена възможност за налагане както на административно наказание глоба, така и на имуществена санкция, се налага извод, че тя е относима не само спрямо нарушителите - физически лица, но и спрямо юридическите лица.
С посочения в обстоятелствената част на НП чл. 7а ал. 2 ЗАвП е регламентирано, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 ЗАвП и чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП. В тази връзка АНО е извършил препратка към наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Издадената на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ действително регламентира изискванията за психологическа годност по отношение на водачите на МПС, но видно от чл. 1 ал. 1 извън обхвата на регулирането й остават извършваните от водачите превози на товари за собствена сметка, какъвто е процесният случай. Поради това изискването на чл. 8 ал. 1 от наредбата, според което при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари водачите представят удостоверение за психологическа годност, от което логически следва, че трябва да притежават такова в срока му на валидност по чл. 8 ал. 2, е неотносимо при извършването на превози за собствена сметка, а обхваща само изрично посочените в ал. 1 таксиметрови превози и обществени превози на пътници или товари. По отношение на превозите на пътници и товари за собствена сметка от правно значение е уредбата, дадена с приетата на основание чл. 12б ал. 1 ЗАвП Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, в която обаче изобщо не се съдържа изискване за психологическо изследване на водачите на МПС, извършващи превози на пътници и товари за собствена сметка, което да е реципрочно на това по неприложимата спрямо тях Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ. Поради това в чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. при изчерпателното изброяване на документите, с които трябва да разполага водачът, извършващ превоз на товари за собствена сметка, изобщо не е посочено удостоверението за психологическа годност. Такова удостоверение съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. се издава при положително заключение от психологическото изследване по чл. 6 на водача, но то се отнася само до адресатите на наредбата, между които, както се посочи, не попадат водачите, извършващи превози за собствена сметка. Легалното дефиниране на понятията „обществен превоз“ и „превоз за собствена сметка“ е дадено с пар. 1 т. 1 и 4 ДР ЗАвП.
Съотнасянето на установените с АУАН и възприети в НП факти по случая към проследената нормативна уредба води до извод, че неправилно с потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана отговорността на превозвача по чл. 96г ал. 1 предл. второ ЗАвП. Съдържащата административнонаказателния състав на нарушението разпоредба на чл. 96г ал. 1 ЗАвП е бланкетна по характера си като във всеки конкретен случай тя следва да се запълни със съответните нарушени императивни законови или подзаконови правни норми, определящи задължителните изисквания, на които трябва да отговарят водачите на превозни средства, извършващи обществен превоз на пътници или товари или превоз за собствена сметка. За да я запълни в случая с необходимото съдържание /в хипотезата, в която е допуснат до управление на превозното средство водач, неотговарящ на нормативно установени императивни изисквания/, АНО неправилно се е позовал на чл. 7а ал. 2 ЗАвП във връзка с наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП, защото както се посочи приложимата към случая наредба е тази по чл. 12б ал. 1 ЗАвП - Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.
Ангажирайки по този начин с НП административнонаказателната отговорност на касатора за това, че не е спазил неприложимо към случая нормативно установено изискване, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което е следвало да бъде отменено от съда. Като го е потвърдил наместо да го отмени с решението, районният съд е допуснал нарушение на закона, поради което на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН решението следва да се отмени от съда и наместо него на основание чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 72/20.01.2020 г. по н.а.х.д. № 5234/2019 г. на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0000535/08.10.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Булмак 2005“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 96г ал. 1 предл. второ ЗАвП и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 23-0000535/08.10.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Булмак 2005“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 96г ал. 1 предл. второ ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/