№ 247
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 НПК вр.чл.318 НПК,като е образувано по въззивен
протест,вх.№100159/18.09.2024 година,подаден от прокурори при Софийска градска
прокуратура против присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023
година по описа на Софийски градски съд.
С цитираната присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023 година
по описа на Софийски градски съд,състав на съда е признал подсъдимия Д. И. Д.,роден на
*** година в гр.Стара Загора,български гражданин,със *** образование, осъждан, ЕГН
********** за невиновен в това,че в периода от началото на 2017 година до 11.10.2019
година на територията на област Стара Загора е ръководил заедно с Е. И. Д. организирана
престъпна група с участници В. И. Т.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р.
И. и М. Д. В.,създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1-
2НК и чл.354в НК,поради което на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл.321 ал.3,т.1 вр.ал.1 НК.
С присъдата съдът е признал подсъдимия Д. И. Д.,с установена самоличност и
ЕГН********** за невинен в това на 11.10.2019 година в адрес *** да е държал в
прилежащо помещение към ап.№** боеприпаси за огнестрелно оръжие /65 патрона,калибър
7,65х17мм./ без да има за това надлежно разрешение,поради което на основание чл.304 НПК
го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК.
1
С цитираната присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023 година
по описа на Софийски градски съд,състав на съда е признал подсъдимия В. И. Т.,роден на
*** година в гр.Стара Загора,българин,български гражданин,със *** образование
,неосъждан,ЕГН ********** за невинен в това в периода от началото на 2017 година до
11.10.2019 година на територията на област Стара Загора да е участвал в организирана
престъпна група,ръководена от Д. И. Д. и Е. И. Д.,с участници В. И. Т.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И.
С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р. И. и М. Д. В.,създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл.354а ал.1- НК и чл.354в НК,поради което на основание чл.304 НПК
го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.321
ал.3,т.2 вр.ал.2 НК.
Съдът не се е произнасял за сторени по делото разноски.
Произнесъл се е за веществените доказателства-боеприпаси за огнестрелно оръжие /65
патрона,калибър 7,65х17мм./,като е постановил отнемането им в полза на Държавата на
основание чл.53 ал.2,б.“а“ НК.
С въззивния протест се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, и е постановен при превратно тълкуване и анализ на събраните
доказателствени източници.
По същество е сторено оплакване за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,доколкото съдът е заличил “прибързано и неправилно“ от списъка за
призоваване на свидетели свидетел с тайна самоличност,идентификационен №490,без да е
дадена възможност на държавното обвинение да се ползва от тези гласни доказателствени
средства.
Твърди се,че обвинението против подсъД.то лице Д. И. Д.,с оглед събрания
доказателствен обем,е доказано по несъмнен и категоричен начин,както изисква
закона.Прави се анализ на разписаните в обвинителния акт фактически обстоятелства,като
се преразказва в сбит вид фактическата обстановка,изложена в обвинителния акт,относно:
-решението на подс.Д.Д. и брат му Е.Д. да сформират ОПГ на територията на област
Стара Загора за извършване на престъпления по чл.354а НК и чл.354в НК,
-привличането на трети лица-В. И. Т.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т.,
Н. Р. И. и М. Д. В.,по отношение на които наказателното производство е приключило със
споразумение по реда на гл.29 НПК /без подс.В.Т./,
-проведена среща в началото на 2017 година с останалите членове на ОПГ /не се сочи
къде,при какви условия е проведена такава среща и на коя дата/,дадени разяснения,указания
и дадено съгласие от останалите лица да участват в такава организирана престъпна група,
-твърдението в обвинителния акт,че е изяснено на посоченото място и дата /не е
посочено мястото и датата/ да са разпределени ролите и функциите на всеки от членовете на
ОПГ.
Твърди се,че обвинението против подсъД.то лице Д. И. Д. за престъпление по чл.339
2
ал.1 НК е категорично доказано,като се анализират факти,свързани с проведено претърсване
и изземване на 11.10.2019 година от килер в адрес ***, прилежащо помещение към ап.
№**,както и установените и иззети там боеприпаси за огнестрелно оръжие-65
патрона,калибър 7,65х17мм.Държавното обвинение се позовава във въззивния протест на
показания на свидетелите А. Й. и И. Д..
Твърди се,че обвинението против подсъД.то лице В. И. Т. е доказано категорично,като
се позовава на заявено от свидетелите Ст.М.,З. Г.,както и от заявеното от св.З. Б.,Св.С. и
заявеното от свидетел с тайна самоличност и идентификационен №489.Твърди се,че фактите
на обвинението се доказват от заявеното от осъдения И. Т. и съпругата му-св.К. И. -
Т..Твърди се,че престъпната деятелност на подс.Т. се установява и от заявеното от Х. Я..
Във въззивния протест се сочи,че е налице действително промяна в заявеното в хода на
съдебно следствие на голяма част от свидетелите /не се сочи кои/,като свидетелите са
обяснили промяната с оказан им на ДП натиск от разследващи лице,но се сочи,че не е
доказано да е оказан такъв натиск за невярно свидетелстване в хода на ДП.Едновременно с
това не се твърдят неизяснени фактически положения в наказателно-правния спор.
Доказателствени искания не са правени.
На основа изложеното се иска отмяна на присъда №143/13.09.2024 година,постановена
по нохд №4194/2023 година по описа на Софийски градски съд /във въззивния протест е
посочена и присъда с друг номер,друга дата на произнасяне и номер на друго наказателно
дело,вж.стр.7 от протеста/,с която състав на съда е признал подсъдимия Д. И. Д. и подс.В. Т.
за невинни по повдигнатите им обвинения,като се постанови нова присъда,с която
подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Не взето становище,касателно наказания за подсъдимите лица.
При условията на чл.327 НПК и произнасяне по насрочване разглеждането на делото в
открито съдебно заседание с призоваване на страните,въззивният съд е намерил необхоД.ст
от провеждане на въззивно съдебно следствие за събиране на нови доказателства и
проверката им чрез разпит на Е. И. Д.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р.
И. и М. Д. В.,всички посочени като участници в организираната престъпна група,по
отношение на които наказателното производство е приключило със споразумение по реда на
гл.29 НПК.Посочените лица са допуснати като свидетели по делото и са призовани
надлежно.
Пред въззивният съд представителят на държавното обвинение поддържа изложените
във въззивния протест оплаквания и искания.Обобщаващо твърди,че „престъпленията са
доказани от обективна и субективна страна“,като препраща към доводите,описани във
въззивния протест. Намира,че в хода на проведеното наказателно преследване са допуснати
процесуални нарушения, свързани с липсата на анализ на доказателствените източници по
начина,изискуем от Закона,но конкретни възражения по това оплакване и в тази насока не
излага.Сочи,че в обвинителния акт и неговата обстоятелствена част подробно са отразени
твърдени факти и обстоятелства,които са очертали фактическата рамка на обвинението и са
3
доказани несъмнено,като с цел „процесуална икономия“ анализ в тази насока не е правен
нито за отделните твърдени престъпни деяния,нито за отделните подсъдими лица.Като
твърди,че релевантните за предмета на доказване факти са безспорно установени чрез
доказателствените източници и категорично е установена престъпната деятелност за всяко
от подсъдимите лица се иска да се отмени като незаконосъобразна и неправилна
първоинстанционната присъда.
Пред въззивния съд защитникът на подс.Д. Д.,адв.Т.,оспорва обосноваността на
оплакванията във въззивния протест и претендира по реда на чл.334,т.6 НПК и чл.338 НПК
атакувания съдебен акт да се потвърди.Твърди,че първият съд е провел задълбочено съдебно
следствие и законосъобразно е приел,че обвинителната теза не е доказана.Сочи,че самия
въззивен протест е „бланкетен“ и пресъздава описаното в обвинителния акт при липса на
конкретна „мотивация“.
Намира,че и след проведено въззивно съдебно следствие обвинителната теза не е
защитена „..в обема,качеството и количеството…“,изискуеми от чл.303 НПК.Сочи,че по
отношение на обвиненията срещу подс.Д. е налице „пълен дефицит в доказателствата..“,като
обосновано част от доказателствените източници,събрани в хода на досъдебното
производство не са кредитирани от първия съд.
Прави се подробен доказателствен анализ по двете обвинения,предявени и поддържани
против подс.Д..Касателно обвинението по чл.321 ал.3,т.1 вр.ал.1 НК се сочи,че не е
установена лидерска роля и въобще участие на подсъД.то лице в организираната престъпна
група,като не е установено да е налице въобще участие на Д. в такава група,както и негово
волево поведение към това да я е организирал,структурирал и да е поставял задачи.Прави
анализ на процесуалната деятелност на съда,като твърди,че гласните доказателствени
средства са обсъдени поотделно и в съвкупност,като законосъобразно по реда на чл.118 ал.2
НПК са изключени от доказателствения материал не само показанията на свидетелите Д.Д. и
Й.,но и на други лица.Твърди,че нито един доказателствен източник не сочи подс.Д. за
,участник в ОПГ,още по-малко да я е организирал и лидирал.
По отношение обвинението по чл.339 ал.1 НК се твърди,че законосъобразно,при липса
на доказателства за осъществено деяние от обективна и субективна страна,подс.Д. е признат
за невинен от първия съд,затова на 11.10.2019 година да е държал 65 боеприпаса в
помещение на твърдян административен адрес в гр.Стара Загора.
Сочи,че помещението,в което е установен предмета на престъпление не е прилежащ към
имота,ползван до 2018 година от подсъД.то лице,а е обща част към входа на жилищната
кооперация,като по самия предмет на престъпление не са открити дактилоскопни или
биологически следи от подсъдимия,за да се твърди,че Д. е осъществявал или осъществява
към инкриминираната дата фактическа власт върху боеприпасите.Едновременно с това
сочи,че липсва гласно доказателствено средство,което да свързва Д. с предмета на
престъпление,а са налице единствено предположения от държавното обвинение в такава
насока.Акцентира на разписаното в чл.303 НПК и заявеното от свидетелите П.а и Н..
4
Претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.
Защитникът на подс.Д.,адв.Ч. оспорва обосноваността на подадения въззивен
протест.Прави анализ на самия въззивен протест,като намира същия за преразказ на
твърденията ,обективирани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Оспорва
твърдението,че показанията на св.И. Т. подкрепят обвинителната теза,като анализира
заявеното от този свидетел в хода на въззивно съдебно следствие /преди това не е давал
обяснения и не е имал качество „свидетел“/. Намира,че показанията на свидетели с идент.
№№489 и 490 съдържат предположения и преразказани слухове,както и данни за лични
отношения между подс.Д. и Т.,но не и данни за създаване и ръководене на организирана
престъпна група.На основа дадени свидетелски показания във въззивно съдебно следствие
анализира причините и мотивите част от обвинените лица,вкл.св.Т.,да сключат споразумение
с Прокуратурата и да се признаят за виновни.Споделя и преповтаря доводите на другия
защитник,по отношение обвинението против подс.Д. по чл.339 ал.1 НК.
Претендира атакуваната присъда да се потвърди.
Подсъдимият Д. Д. поддържа становището на защитата си,включително по реда на
чл.333 ал.2 НПК,като оспорва и отрича да има каквото и да е отношение към вменените му
престъпни деяния.Не отрича допуснати от него „грешки“в миналото,но отрича години преди
инкриминирания период да е извършил противозаконно действие.
Иска атакуваната присъда да се потвърди.
Пред въззивния съд защитата на подс.В. Т.,адв.В.,оспорва въззивния протест и
обективираните с него твърдения,оплаквания и искания.Намира,че в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие фактическата обстановка е изяснена и тя не сочи
подс.Таче да е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление,за което е бил обвинен и предаден на съд.Намира,че и след въззивното
съдебно следствие,след разпит като свидетели на лица,включително такива,сключили
споразумение с Прокуратурата и признали се за виновни,обвинителната теза не е
доказана.Акцентира заявеното на свидетелите,сключили споразумение с прокуратурата и
признали вина за отделни свои престъпни деяния,споделящи мотиви и причини за това,но
отричащи да са част от ОПГ,а подс.Т. също да е бил част от нея.
Анализира заявеното от св.Хр.Я.,включително на приобщените му обяснения от ДП.Не
оспорва,че подс.Т. познава част от лицата в наказателното производство,но твърди,че това е
поради факта да са от един град и затова се познават,без да са налични доказателства за
престъпна деятелност.Намира,че първият съд е направил подробен анализ на
доказателствените източници ,като фактите не са променени и след проведено въззивно
съдебно следствие.На тази основа е поддържано искане за постановяване на съдебен акт,с
който атакуваната присъда се потвърди.
Подсъдимият В. Т. поддържа становището на защитата си,включително по реда на
чл.333 ал.2 НПК.
Съдът,след проведено въззивно съдебно следствие приема,че въззивния протест е
5
процесуално допустим,подаден е от оправомощени лица по предвидения в Закона ред и
срок,но преценен по същество е неоснователен.
Съображенията на съда са следни:
Подсъдимият Д. И. Д. е роден на *** година в гр.Стара Загора,български гражданин,със
*** образование,занимава се с търговска дейност,осъждан,ЕГН **********.
Подсъдимият подсъдимия В. И. Т. е роден на *** година в гр.Стара
Загора,българин,български гражданин,със *** образование,треньор по бокс,не е
осъждан,ЕГН **********.
Фактическа обстановка :
Специализирана прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен
акт с обвинение за извършени престъпления против:
-Д. И. Д.,с установена самоличност,ЕГН ********** за извършено престъпление по
чл.321 ал.3,т.1 вр. ал.1 НК обвинявайки го,че в периода от началото на 2017 година до
11.10.2019 година на територията на област Стара Загора е ръководил,заедно с Е. И.
Д.,организирана престъпна група с участници-членове на ОПГ В. И. Т., С. С. С., А. Г. Т., К.
И. С., Х. Я. Я., Ц. И. Ф., И. Ж. Т., Н. Р. И. и М. Д. В., създадена с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1 и ал.2, и по чл.354в НК,както и за извършено
престъпление по чл.339 ал.1 НК,за това, че на 11.10.2019 година в адрес ***,в прилежащо
помещение към ап.№ 43 е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие-65 патрона,
кал.7,65x17 мм., без да има за това надлежно разрешение,
-В. И. Т.,с установена самоличност,ЕГН ********** за извършено престъпление по
чл.321 ал.3,т.2 вр.ал.2 НК,обвинявайки го, че в периода от началото на 2017 година до
11.10.2019 година на територията на област Стара Загора е участвал в организирана
престъпна група ръководена от Д. И. Д. и Е. И. Д. с други участници освен В. Т.-С. С. С., А.
Г. Т., К. И. С., Х. Я. Я., Ц. И. Ф., И. Ж. Т., Н. Р. И. и М. Д. В., създадена с користна цел и с
цел извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2, и по чл.354в НК.
Наказателното производство спрямо останалите лица,които заедно с Д. и Т. са предадени
на съд с обвинителния акт,и срещу които Софийската градска прокуратура е внесла
обвинителен акт е прекратено след одобряване от съд на сключени споразумения при
условията на чл.384а, ал.1-2, вр. чл.24 ал.3 НПК по отношение на Н. Р. И.,С. С. С.,М. Д.
В.,Ц. И. Ф., И. Ж. Т., К. И. С., Х. Я. Я.,вж.протокол №46/26.03.2024 година по нохд№16/2022
година на СГС,л.л.500-509 от делото,2-ра съд.част,както и след сключено
споразумение,одобрено надлежно за Е. И. Д. и А. Г. Т.,вж.протокол от 16.05.2024 година по
нохд №2717/2024 година на СГС,л.619-624 от делото,2-ра съд.част.
На сетне,с оглед ясно очертаване на предмета на въззивна проверка следва да се
посочи,че първият съд категорично и коректно го е очертал,приемайки,че окончателният
предмет на разгледания от първия съд наказателно-правен спор е касателно и единствено
по повдигнатите срещу подсъдимите Д. и Т. обвинения.Правилно проверяваният съд е
проследил процесуалното развитие на делото,като ясно е очертал т.н.“главен факт на
6
доказване“ по смисъла на чл.102 НПК /предмет на доказване/,в „…чийто рамки да се
изследват фактите по обвинението, сведени единствено до дейността на подсъдимите Д. Д.
и В. Т.“,доколкото „Въпросите,около деянията, авторството,вината и наказанията на
останалите девет подсъдими са били разрешени с два последователни съдебни акта-
протоколни определения за одобряване на споразумения №46/26.03.2024 година по н.о.х.д.
№ 1622/2024 г. на СГС и №87/16.05.2024 година по н.о.х.д. № 2717/2024 г. на СГС,имащи
„последиците на влязла в сила присъда“,чл.383 ал.1 НПК- последици,които се явяват
„задължителни за всички учреждения….., включително и за съда, пред който наказателното
производство….продължава.А това означава,че от фактическа страна вече следва да се
приеме за доказано участието /чл.321 ал.3,т.2 вр.ал.2 НК/ на осъдените С. С., А. Т., К. С., Х.
Я., Ц. Ф., И. Т., Н. И. и М. В. в инкриминираната по делото престъпна група,нейното
ръководство /чл.321 ал.3,т.1 вр.ал.1 НК/ от осъдения Е. Д.,както и вторичните
престъпления,за които посочените лица са се признали за виновни“.Коректно и
законосъобразно,на основа на изложеното в мотивите си първият съд е приел,че във
воденото пред него съдебно производство на изясняване подлежи единствено дали„…
доказателствата подкрепят предявените в обвинителния акт факти, свързани със
съпричастността на подс.Т. към въпросното престъпно сдружение,ръководството му от подс.
Д. Д.,както и държането на описаните боеприпаси….от страна на Д.“.
Принципни разбирания за престъплението от този вид,това по чл.321 НК,са били
развити както в изготвения обвинителен акт,така и в мотивите към постановената по
наказателното дело присъда.Безспорно е,че за изясняване на фактите и обстоятелствата на
престъпление по чл.321 НК е от особено значение да се установят условията,при които група
лица,но не по-малко от три лица, изграждат практически идеята за сформиране на трайно и
добре структурирано сдружение,което да върши съгласувано престъпна дейност в страната
и/или чужбина,като за престъпленията,поставени в цел на ОПГ се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ повече от три години,вж.чл.93,т.20 НК.Т.а сдружение се приема да е
структурирано и без да е налице формално разпределение на функциите между
участниците,продължителност на участие или развита структура.
Държавното обвинение е претендирало лаконично в обстоятелствената част на
обвинителния акт,а решаващият съд е приел по същество,че обединителният елемент на
това сдружение е користната цел,свързана с това да се вършат престъпления по чл.354а,ал.1
и ал.2 НК,и по чл.354в НК.Държавното обвинение е поддържало принципното разбиране,а
първият съд го е приел,като е посочено,че това престъпление е продължавано по “правната
си природа“,като следва да се установи,че двамата подсъдими в инкриминирания период
непрекъснато и трайно са осъществявали изпълнително деяние на това престъпление.
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е изяснена в нейната общност чрез надлежно приобщени към доказателствената
маса доказателства и доказателствени средства,като при изпълнение на задълженията си по
чл.12,чл.13 и чл.14 НПК,съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията
си в наказателния процес.Изградил е вътрешното си убеждение въз основа на надлежно
7
събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по
делото е изяснена и ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд чрез
събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие
факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез оценката им
фактическа обстановка,се споделя от настоящия съдебен състав и преповтаряне в тази
насока не се налага,като следва да се посочи,с оглед проведеното въззивно съдебно
следствие и допълнително събраните и проверени доказателствени източници,че следва да
се допълнят и конкретизират отделни доводи за фактите по делото.
В принципен план въззивният съд приема,че не са нарушени онези правила разписани в
Закона,които регламентират дейността на съда по събиране,проверка и оценка на
доказателства и доказателствени средства.Доколкото,обаче приетите за установени факти от
първия съд са поставени в основата на изведените решаващи изводи на първоинстанционния
съд за липса на реализирани престъпни деяния и вина у подсъдимите,то те следва да се
подчертаят в принципен план отново,без да се налага преразказ на доказателствата и
доказателствените средства, включително заявеното от отделни свидетели и/или експерти.
В мотивите към постановената присъда,л.3-ти-л.13-ти,решаващия съд е описал
последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по
см.на чл.102 НПК,свързани с главния факт на доказване в наказателно-правния спор по
отношение двамата подсъдими.
Нови фактически положения въззивният съд не установява,като приетите релевантни
факти от първия съд се препотвърждават чрез доказателствените източници,събрани и
проверени в хода на въззивното съдебно следствие.Посочи се и по-горе,че в хода на
проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в
пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с
възможните за събиране и проверка доказателствени източници, което гарантира тяхната
процесуална годност и доказателствена удостоверителност.
Безспорно е,че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от
него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от
първия съд,то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-
во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д. №960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012
година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Въззивният съд прави собствена оценка на фактите,включително и на новосъбраните
доказателствени източници,като изричното им подробно преповтаряне не се налага.Както се
сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на
ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага
въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е
8
така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и
въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като
възражения/,относно събраните и проверени доказателствени източници.Въззивният
съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства дори,когато
приема изцяло приетите от първия съд факти.
В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени
в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд,касателно въпросите за вина на
подсъдимите Д. и Т.,респ.невиновността им при условията на чл.304 НПК,и доколкото
следва да се даде отговор на поставени възражения и искания от държавното обвинение,а и
от защитата на подсъдимите пред въззивния съд,то те следва да се очертаят отново.
Чрез надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства се
установява ,че подсъдимият Д. се познавал с част от свидетелите,включително с
такива,имали качеството на подсъдими лица по настоящото наказателно дело,както и с
подсъдимия Т. години преди инкриминирания период.В периода от 2017 година до
инкриминирания период към месец октомври 2019 година подсъдимият Д.Д. работел като
*** на дискотека „ЕГО“ в гр.Стара Загора и едновременно с това се занимавал с търговска
дейност,свързана с кафе-машини и автомати.Подсъдимият В.Т. работел като треньор по бокс
в същия град.И двамата към този момент живеели в гр.Стара Загора,където живеят и
понастоящем,като поради това се познават помежду си и познават част от другите
участници в наказателния процес.Подсъдимият В.Т. се познавал и със св.Е. Д.-брат на
подсъдимия Д.Д.,като от своя страна св.Е. Д. познавал само двамата подсъдими и св.Ст.С.
/сочен като част от ОПГ и сключил споразумение ,одобрено от съд в тази насока/.Както сочи
в мотивите си първия съд „Сред част от криминалния контингент в областта двамата били
познати като лица,които се занимавали с разпространение на наркотици“,като основанието
за такъв извод било съобщеното от част от разпитани по делото свидетели за това,че са
чували слухове в тази насока.Установено е,че на неустановени дати в периода м.юли-
м.октомври 2019 година З. Г. няколко пъти била пращана от приятеля си И. Т. да взема от Д.
наркотични вещества,неустановени по вид и количество.Плащала с пари,давани и от Т.,а
предварителните уговорки между Д. и Т. били правени чрез мобилно приложение
„Signal“.Преди инкриминирания период се установява Д. да е разпространил наркотични
вещества,споменати като амфетамин от свидетел с тайна самоличност № 489 на лице,с
лично име „И.“.Свидетелят Д. У.,който в инкриминирания период приемал наркотични
вещества /закупувал амфетамин от осъдения Ц. Ф./ чувал да се споменава в град Стара
Загора,че Д. е човека,който осигурява наркотичното вещество.През есента на 2018 година Д.
разпоредил на охранителите,служители в дискотека „ЕГО“,да не допускат в нея И.
М..Обяснението,което дал било свързано с мнението му,че това лице е „дилър“ на
наркотични вещества.Установен е факта,че при опит на М. да влезе в дискотеката бил спрян
от охраната и не бил допуснат.Било му обяснено,че Д. го приема за конкурент. Налице са
данни и в друга посока,свързана с лични отношения между Д. и М..
Свидетелят С. М. чул,че марихуаната и амфетамин,които купувал от Х. Я. са
9
разпространени от В. Т..В инкриминирания период,отново без да се установяват конкретни
дати и места,в гр.Стара Загора В. Т. продал срещу сумата 20 лева на св.Г. Г. амфетамин,тъй
като свидетелят ползвал за лична употреба Т.а високорисково наркотично вещество.Повече
от година пред м.октомври 2019 година подс.Д. не живеел на адрес в ***,тъй като се
разделил с приятелката си и майка на малолетното им дете И. Н.,която преди
инкриминирания период се намирала във фактическо съжителство с Д.Д..Адресът
посещавал инцидентно за среща с детето си.
Ha 11.10.2019 година в гр.Стара Загора била организирана и проведена специализирана
полицейска операция за неутрализиране на лица,за които се предполагало,че са част от
организирана престъпна група и се занимават с разпространение на наркотични вещества.В
тази насока били събрани необходими оперативни данни за държане,разпространение и/или
отглеждане на високорискови наркотични вещества.При проведената полицейска операция
били установени и задържани на различни места и адреси на територията на гр.Ст.Загора Е.
Д.,С. С.,А. Т.,К. С., Х. Я., Ц. Ф., И. Т., Н. И. и М. В./всички впоследствие признали вината си
и сключили споразумение със съответната Прокуратура/,както и двамата подсъдими Д. Д. и
В. Т..При извършени процесуално–следствени действия с цел установяване и изземване на
предмети на престъпление,при извършените лични обиски на подсъдимите Т. и Д.,и при
претърсвания в ползвани от тях автомобили и жилищни помещения,наркотични вещества не
били установени,вж. протоколи за обиск и претърсване,л.л.18-90,т.6 ДП.В периода между
18.00 часа-18.40 часа било претърсено складово помещение /килер/,намиращо се на 5-ти
етаж на жилищна сграда в ***.Процесуално-следственото действие било извършено в
присъствие на поемни лица и в присъствието на И. Н.,която преди инкриминирания период
се намирала във фактическо съжителство с Д.Д..Били установени складирани различни
вещи, като разследващите органи установили,описали и иззели общо 65 бойни патрона-
боеприпаси за огнестрелни оръжия,кал.„7,65x17мм“.Боеприпасите били установени на две
места,като 50 броя патрони били намерени в черна кутия на третия ред рафтове,а 15 патрона
били намерени увити в бяла хартия на четвъртия рафт.Тези факти били възприети от
свидетелите Р.,л.571 и Н.,л.574 от делото.
Посочи се и по-горе,че от съществено значение за изясняване фактите в конкретния
наказателно-правен спор между държавното обвинение,от една страна и подсъдимите Д., Т.
и защитата им от друга,е ясното очертаване на предмета на доказване и конкретния предмет
на наказателния спор.Коректно първият съд е подчертал,че „….фактите,които държавното
обвинение е предявило срещу Д. и Т.,и които подлежат на доказване в съдебната фаза на
производството,са най-общо следните: а) че в началото на 2017 година подс.Д.,заедно с
неговия брат,осъдения Е. Д.,взели решение да ръководят престъпна група за
разпространение на наркотици и да привлекат като участници в нея….свои познати; б) че в
същия период в гр.Стара Загора Д. Д. взел участие в проведена среща с подс.Т.,както и с
осъдените С.,С.,Я.,Ф.,И. и В.,на която среща той и брат му се обявили за ръководители на
бъдещата група,а останалите посочени лица се съгласили да са участници в нея; в) че на
въпросната среща Д. Д.,като ръководител на групата, заедно с другия лидер Е.
10
Д.,разпределил функциите на участниците, като им възложил да бъдат „дилъри“ при
„уличното“ разпространение на наркотични вещества и следва да отчитат пред
ръководството на групата парите от продажбите; г) че през пролетта на 2018 година братята
Д.и привлекли като участник,отново с функциите на наркодилър в групата осъдения А. Т. с
изрично негово съгласие, а в началото на 2019 година направили същото и с осъдения И. Т.;
д) че формираното сдружение действало под ръководството на братята Д.и на територията
на област Стара Загора до 11.10.2019 година; е) че откритите 65 бойни патрона в
претърсеното на 11.10.2019 година помещение в общите частите на кооперацията в *** били
държани от подс.Д. Д. без надлежно разрешително“.
Това уточняване на предмета на наказателния спор е изключително важно и е свързано
не само с очертаване на дължимите за установяване релевантни факти след сключените
споразумения с част от предадените на съд лица,но и с оглед процесуалното развитие на
делото и сторения отвод при първото разглеждане на делото от първоинстанционен съд-
вж.л.558 от делото.При новото разглеждане на делото от първоинстанционен съд,след
постановения отвод на съдебен състав от бившия Специализиран наказателен съд,съставът
на СГС е намерил,че голяма част от гласните доказателствени средства по делото са
неотносими към конкретния предмет,доколкото касаят изключително факти и обстоятелства
за лица,по отношение на които наказателното производство е приключило с влязъл в сила
съдебен акт,но и защото голяма част от тях не съдържат никаква доказателствена
информация за релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства.
В хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд,с надлежно определение са
заличени свидетели,вж.определение от 24.07.2024 година,претендирани за разпит в съдебно
следствие от държавното обвинение.Съображенията на решаващия съд да се произнесе в
такава насока са били свързани с това,че тези свидетелски показания„….не възпроизвеждат
никакви факти,пряко относими към твърдените в обвинението обстоятелства за дейността на
Д. и Т. като ръководител,респ. участник в престъпното сдружение.Дългият списък от
свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт, включва предимно лица, чийто
показания касаят дейността на деветимата вече осъдените по делото и нямат връзка
твърдените деяния на останалите двама подсъдими“.Както е посочил в мотивите си първия
съд Стесняването на списъка с „използваемите“ показания, които изобщо имат някаква
информационна стойност, не спира дотук, защото голяма част от непосредствено
разпитаните в съдебното следствие свидетели не съобщиха абсолютно никакви
факти,свързани пряко или косвено с изследваните обстоятелства по обвинителния акт,а
сведоха изявленията си до общи фрази и недоумение защо са призовани по това
дело“.Въпреки констатацията на този факт нито във въззивния протест,нито пред въззивния
съд представител на държавното обвинение е направил доказателствено искане в тази
насока. Изследвайки,обаче фактите,предмет на обвинение,а и с оглед факта,че първият съд
се е позовал на разпитани пред него свидетели с обобщаващ извод за липса на
доказателствена съдържателност ,следва да се подчертае заявеното от посочените на л.6 от
мотивите на съда свидетели.Свидетелят Е. Д.,568 от делото е посочил,че признава своя вина
11
по част от фактите,но не и свързаните с ОПГ,като твърди,че брат му Д. Д. „“..няма нищо
общо с това нещо..“. Посочил е основанията за влошените си отношения с И. Т. и е
подчертал,че от всички лица преди инкриминирания период е познавал само С. и Т..В
разпита си като свидетел пред настоящия съд,л.88 от делото е отрекъл категорично брат
му/подс.Д.Д./да е бил част от ОПГ ,още по-малко-да я е ръководил.Отрича и подс.Т. да е бил
част от ОПГ,като поддържа,че освен тях двамата познава само С.,с когото били
съученици.Обяснява мотивите да сключи споразумение с Прокуратурата-„…доброволно
подписах споразумението,тъй като аз вече имах присъда за държане на наркотици“.Сочи,че
не поддържа близки отношения с брат си от 2017 година,като всеки се занимава със свои
работи.
Свидетелят Д. П.,л.644 от делото е заявил,че не познава подсъдимите лица,като в такава
насока са и показанията на свидетелите Д. Я.,л.644,гърба,В. Г. ,л.644,гърба и Р.
Н.,л.645.Свидетелят Д.У.,л.792 от делото е поддържал,че се познава и е приятел с Ц. Ф.,но
не познава подсъдимите,включително Д. и Т.,но за Д. е чувал като „спортист“.За
приобщените си показания е посочил да е бил „притискан“ и респектиран в
„полицията“.Свидетелят В.Й.,л.795 от делото е посочил да е отглеждал марихуана за
собствени нужди и за С. С.,но не познава подсъдимите Д. и Т..Не ги свързва по никакъв
начин с организиране,ръководство и/или участие в организирана престъпна група.
Свидетелите В. К.,л.796 и Р. Ч.,л.798 са категорични,че не познават подсъдимите Д. и Т.,а
св.А. А.,л.976 е заявил същото пред първия съд.Обяснява приобщените гласни
доказателствени средства откъм съдържание с упражняван натиск върху него.В такава
насока са и сведенията,които дават свидетелите Р.,М.Д., Ш.,Б. И.,л.802/познава само
подс.В.Т.,но не го е виждал от 10 години и не знае да се занимава с наркотици/,М.Н.,л.805 от
делото,И.,л.804-познава Д.Д.,работил е за него като охранител,но не знае за
наркотици,св.Д.Д.,л.803-познава двамата подсъдими Т. и Д.,работил като охранител,но не
знае за това да се занимават с наркотици.Свидетелят Н.И.,л.806 сочи,че знае за акцията в
гр.Стара загора,чул за нея,познава Д.Д.,но не знае да се занимава с наркотици.Свидетелят Н.
В.,л.807 от делото,архитект по образование и професия сочи,че не знае Д. да се занимава с
наркотици,а са контактували по повод бизнеса на Д. с кафе-автомати.Свидетелят С. И.,л.807
от делото е заявил,че въобще не познава подсъдимите,като в такава насока е заявеното от
Д.Т. и К.,л.810 от делото. Свидетелят Т.,л.811 от делото е заявил,че познава подс.Т.,не
познава Д.,не ползва наркотици и никога не е свързван с наркотични вещества.В показанията
на св.Л. Г.,л.799 и на св.Г. Г.,л.800 от делото се съдържат данни за това да познават подс.Т.
като спортист,при когото първият е тренирал бокс. Категорични са за липса на знание Т. да
се занимава с наркотици по какъвто и да е начин,още повече да участва в организирана
престъпна група.
Първият съд е изключил от доказателствената маса част от свидетелите,посочени от
държавното обвинение,като е приел,че са загубили „…това свое процесуално качество „ех
lege“…“ ,на основа разписаното в чл. 118 ал.2 НПК /ред.ДВ,бр.18/01.03.2024 година/,въвела
междувременно забрана да бъдат свидетели в наказателния процес лица,извършвали
12
разузнавателни беседи по Закон за Министерството на вътрешните
работи.Законосъобразно,с оглед данните по делото и заявеното лично пред първия съд от
полицейските служители А. Й.,л.569 от делото,И. Д.,л.570 от делото и Св.Д.,л.577 от
делото,съдът ги е заличил като свидетели в наказателния процес.И тримата свидетели са
заявили,че са извършили оперативната дейност „….по проучване на съпричастните лица към
престъпното сдружение“… и едновременно с това са провели „разузнавателни
беседи“.Първият съд коректно се е позовал на нормата на чл.10,т.1 ЗМВР и на чл.118 ал.2
НПК,като е посочил изрично,че Закона има предвид „….всички видове разузнавателни
беседи, независимо дали същите са с бъдещи обвиняеми по делото или с трети лица/тайни
или явни информатори/,защото идеята на закона….е по този начин да не се заобикаля
възможността за събирането и проверката на първични доказателства и същите да не бъдат
подменяни от съдържащите преразказ показания на полицейските служители….“.
При изграждане на вътрешното си убеждение по фактите настоящият съд е анализирал
няколко отделни групи доказателствени източници-гласни доказателствени
средства/обяснения на подсъдимите Д. и Т./,както и показания на свидетели,чиято
съдържателност се цени в общата доказателствена съвкупност,от писмените
доказателствени средства,съставени по реда на НПК с доказана процесуална
годност,частично от изготвени ВДС,в резултат на експлоатирани СРС,от веществените и
писмени доказателства по делото, включително чрез използване способите за доказване по
чл.144 НПК-чрез изпълнени и приети от първия съд експертни заключения ,вж. л.л. 578-595
от делото,приобщени по реда на чл.282 ал.3 НПК.
При анализа на гласните доказателствени източници,събрани и проверени от първия съд
/отделно и в съвкупност ще се анализират показанията на свидетелите,разпитани пред
въззивния съд/ следва да се обособят няколко отделни групи от свидетелски показания,които
поясняват отделни,макар и тангентни факти и обстоятелства от предмета на доказване.От
една страна свидетелите,споменати и по-горе в анализа на настоящия съд-Т.,Г.,В.,Д. Д., К.
Н.,л.808,И. и К.,вкл.и заявеното от св.Е. Д. свидетелстват за обстоятелства, свързани с данни
за личността на подсъдимите Т. и Д.,за това с какво са се занимавали като бизнес и
професионална деятелност двамата подсъдими.Показанията на тези свидетели
утвърждават,че част от тях познават заедно и отделно подсъдимите лица,познават се като
съграждани от гр.Стара Загора,познават Д. като отговорник за сигурността в дискотека
„ЕГО“ ,както и като лице,занимаващо се с бизнес с кафе-автомати/св.В./.Част от
свидетелите /Д. и Т./ сочат,че познават подс.Т.,като знаят,че е треньор по бокс и студент в
НСА.Не сочат знание за това Д. и Т. да са се занимавали с наркотици.
От втора страна свидетелите М.,У.,Г. и свидетел с тайна самоличност №489
свидетелстват с различна степен на конкретика за това,че в инкриминирания от държавното
обвинение период Д. Д. бил известен,освен с горепосочените обстоятелства и с това,че се
„занимава“ с наркотици.От приобщените по реда на чл.281 ал.1,т.4 НПК показания на св.Г.
се установява,това беше подчертано и по-горе в мотивите на въззивния съд,че през м.юли
2019 година няколко пъти ,по поръка и с пари на приятеля си И. Т.,е купувала от Д. Д.
13
наркотични вещества,за които предполага да е хероин в пликчета,без да може да даде яснота
и конкретни факти дали „купуваното“ от нея е наркотично вещество,нито какъв е вида му
или теглото.Заявеното от нея,макар и общо заявено,се подкрепя от показанията на свидетел с
тайна самоличност № 489, приобщени по реда на чл.281 ал.1,т.4 НПК /въпреки опитите на
съда и на държавното обвинение този свидетел не е представен пред съда/.Този свидетел в
показанията си е твърдял,че през есента на 2017 година присъства на срещи между Д. Д. и
лица с име „И.“ ,комуто Д. продал амфетамин.Показанията на тези двама свидетели,заедно
със заявеното от св.У.,независимо от отричането на дадените от този свидетел показания на
ДП ,приобщени по реда на чл.281 НПК,са в определена корелация и се допълват в обща
насока, кредитират се,поради липса на основания да се приеме предубеденост или
заинтересованост ,но, както е посочил първия съд„….по никакъв начин не подпомага
доказването на обвинителната теза, защото не установява предявените от прокурора
обстоятелства около упражняваното от подс. Д. ръководство спрямо ОПГ и няколкото
твърдени в обвинението поредни срещи, на които заедно със своя брат …..е набирал
участници за нея и е възлагал дилърските им функции“.Тези свидетели изясняват
факти,които нямат самостойно място в обвинителната теза,защото на подс. Д. не са
предявени самостоятелни обвинения за държане и/или разпространение на наркотични
вещества. Коректно това е отразено в мотивите на първия съд при невъзможност съдът да
променя съществено фактите по обвинението и да вменява обстоятелства,различни от
първоначално предявените по реда на чл.219 НПК и чл.46 НПК.Анализираните от
настоящият съд показания на св.И. М.,приобщени по реда на чл.281 ал.5,вр.ал.1,т.4 НПК от
ДП,подкрепени от приложени по делото ВДС,№56 в протокол по чл.132ал.2,т.4 НПК,с дата
21.09.2019 година, съдържат информация единствено за издадена забрана това лице да
посещава охраняваната от Д. дискотека,понеже бил считан за „конкурент“ при пласиране на
наркотични вещества,но отново не съдържа релевантни обстоятелства,касателно т.н.“главен
факт на доказване“ спрямо конкретно предявеното обвинение на Д. по чл.321 ал.3,т.1 НК
вр.ал.1 НК /вр.чл.354а ал.1 и ал.2 НК ,и чл.354в НК/.
От трета страна настоящият съд,както това е сторил и първия съд,анализира фактите,
съобщени в показанията на свидетелите Г. Г.,С. М. и А. Д. А.,дали показания за това,че в
инкриминирания период В. Т.,когото познавали като треньор по бокс и студент в
НСА,разпространявал наркотични вещества.Свидетелят Г. сочи,че е купувал амфетамин от
В.Т. за сума от 20 лева,като тези му изявления,независимо от отричането им пред първия съд
в хода на съдебно следствие,се кредитират.Основанието да се отрече,да се „откаже“ от
първоначално заявеното за оказан му „натиск“ не е подкрепено с убедителни факти и е
голословно в тази насока.От друга страна,твърденията на свидетелите А. А. и С. М.,че
купували високорискови наркотични вещества-марихуана и амфетамин от Х. Я. и Ц. Ф.,а те
от своя страна ги получавали от В.Т. ,се ценят в доказателствената им
обоснованост.Но,както е посочил и първия съд „….така поднесената информация не
съставлява пряко възприети факти,а единствено възпроизвеждане на съждения,слухове и
мисли - все субективни преживявания, които съобразно чл. 117 НПК не могат да бъдат
предмет на свидетелски показания.По-същественото тук е друго -нито Г.,нито А. и М., нито
14
който и да е от останалите свидетели дават показания, потвърждаващи предявените с
обвинението факти-че в началото на 2017 година подс.В. Т. бил едно от лицата, които
провели среща с подс. Д. Д. и брат му….и на нея Т. е дал съгласието си да стане част от
формираната и ръководена от двамата братя престъпна група за разпространение на
наркотични вещества….“.НеобхоД.стта от анализ на доказателствените източници е пряко
свързана,както сочи решаващият съд със „..заложения от прокурора предмет на
доказване,относно обвинението срещу подс.Т.…“.
В изпълнение на задълженията си по чл.13 НПК,с оглед задължението си в пределите на
своята компетентност /при липса на каквото и да е изрично доказателствено искане във
въззивния протест от представителите на държавното/,въззивният съд е намерил необхоД.ст
от провеждане на въззивно съдебно следствие за събиране на доказателства и проверката им
чрез разпит на вече осъдените Е. И. Д.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н.
Р. И. и М. Д. В. /заличен като свидетел с определение на съда,л.159 от делото/,като в хода на
въззивното следствие са допуснати по искане на защитата и разпитани като свидетели
Н.,М.П. /последните две с касателност към обвинението по чл.339 ал.1 НК за
подс.Д./.Приобщени са показанията на свидетел с тайна самоличност №490 по искане на
държавното обвинение.
Отделния анализ на заявеното на всеки от тези свидетели,преди да се оценяват в
съвкупност ,сочи на следните факти:
Свидетелят С. С.,л.89 от делото,е посочил,че доброволно е сключил споразумение с
Прокуратурата,защото е поел своята вина,а и разходите по наказателното производство
станали непосилни за него/а и за осъдената,с която живеел-св.Н. И.,л.124 от делото/.Ползвал
е наркотици,но никога не е бил член на организирана престъпна група,нито познава двамата
подсъдими Т. и Д..Категоричен е,че никой не „..ги е събирал в група“.
Свидетелят Т.,л.90,л.95 от делото е категоричен,че доброволно е сключил споразумение
с Прокуратурата, защото е отглеждал марихуана за себе си /за първи път/,но го
„хванали“.Познава подс. В.Т. ,защото са съученици,но не познава Д..Никой не го е
организирал и не го е „карал“ да се занимава с наркотични вещества.
Свидетелят С.,л.91 от делото е категоричен,че доброволно е сключил споразумение с
Прокуратурата,защото открили у него наркотици.Чрез наркотични вещества работил само за
себе си.Познава подс. В.Т.,защото живеят в един блок в гр.Ст. Загора,както и Я. и С.,защото
били съученици.Със Ст.С. си разменяли наркотици,но не знае Т. да е давал наркотични
вещества на Я. и/или С..Отрича да е бил част от група,работил за себе си.
Свидетелят Я.,л.92 от делото е заявил,че познава В.Т.,защото живеят в един квартал,но
не и Д..Употребявал и отглеждал марихуана,а споразумение с Прокуратурата сключил
доброволно,защото у него открили марихуана и “поел“ вината си.Отрича да е бил част от
организирана престъпна група и да е бил принуждаван да „работи“ за други хора. Отрича
част от дадени от него обяснения,като сочи,че се е подписал около 06,часа сутринта при
задържането си,докато е бил с белезници и след оказан му натиск /по-скоро обещание за
15
смекчаване на правното му положение/.По реда на чл.281 ал.2 НПК са приобщени
обясненията му,дадени в хода на досъдебното производство,като свидетелят не ги е
подкрепил в достоверността им,като е посочил “Не е вярно това,което ми прочетохте,а не е
вярно,защото аз Т.а нещо не съм казал“,л.94 от делото.Тук следва да се посочи,че двамата
подсъдими Д.,л.96 от делото и Т.,л.97 от делото, са се възползвали от правото си да дадат
обяснения по факти и са подкрепили заявеното от св.Я.,описвайки случилото се в ранните
часове,непосредствено след задържането си.
Свидетелят Ф.,л.122 от делото е посочил,че познава подс.Т.,а за Д. знае ,че е спортист и с
него няма никакви отношения.Категоричен е,че по „повод наркотици“ с двамата не е имал
никакви отношения.Отрича категорично да е бил организиран и да е работил като дилър на
наркотици,и да е бил част от престъпна група.Сочи,че е употребявал наркотици,като по
различни поводи се е срещал с М.В.,С.и Я..
Свидетелката Н. И.,л.124 от делото е посочила,че от 2013 година досега живее на
съпружески начала със С. С.,за когото знае да е бил осъждан за наркотици.Отрича да се е
сговаряла с когото и да е по повод участие в престъпна група за наркотични
вещества.Обяснява,че е сключило доброволно споразумение с Прокуратурата,за да я
оставят“на мира“, и да си спести разходи,които ставали непосилни за нея и Ст.С..Знае,че С.
С. се познава с Е. Д.,но не знае за негови отношения с Д. и Т..Възползвала се е от право да не
дава показания за връзка на Ст.С. с наркотични вещества и за отношенията му с Е. Д.,
поради което не са приобщавани и обясненията и от т.7,л.103 ДП.
Свидетелят Т.,л.127 от делото е заявил,че познава двамата подсъдими,като е работил за
Д.Д. като охранител.,обяснява,че доброволно е сключил споразумение с Прокуратурата и е
признал вина,защото към този момент с жената,с която живее на семейни начала са били в
„ин витро“ процедура,не е могъл да посреща разходи в наказателното производство и е
искал да започне „на чисто“.Възползва се от правото си да не дава показания за
отношенията си с двамата подсъдими,по повод наркотични вещества и ОПГ,както и да
свидетелства за факти,които биха го уличили в престъпление.
Показанията на свидетелите Н. и М.П. са относими към факти,свързани с деяние по
чл.339 ал.1 НК за Д.Д. и са анализирани по-долу.
По искане на държавното обвинение,с определение от 09.04.2025 година е допуснат до
разпит свидетел с тайна самоличност №490,но поради невъзможност да бъде установен и
призован/по признания и на прокурора/ показанията му са приобщени по реда на чл.281
ал.5, вр.ал.1,т.5 НПК,вж.л.158 от делото и т.12,л.32 ДП.В приобщените показания на този
свидетел не се откриват данни за действия от страна на Д.Д. по организиране и ръководене
на престъпна група, свързана с деятелност по чл.354а и чл.354в НК,нито за участие на Т. в
такава група.Данните са за конкретни прояви от страна на Т. и връзката му по конкретен
повод с наркотични вещества.
Съвкупният анализ на тази група свидетели не установява никакви/още по-малко
конкретни/ факти,свързани с условията на време,място и начин на организиране на
16
престъпна група и ръководенето и от подс.Д.,и участието на подс.Т. в такава група.Д. не е
бил познат с тези свидетели с изключение на св.Т..Повечето познават подс.Т. като
спортист,а и защото или живеят в 1 блок с него, или са от един квартал.Основното е,че
нито един от свидетелите не сочи Д. да е организирал и ръководил престъпна група,а Т. да е
участвал в такава. Обяснили са и защо са сключили споразумения с Прокуратурата по повод
повдигнатите им обвинения,като някои са признали за употреба и зависимост от наркотични
вещества в отделни периоди.Никой не сочи да е участвал и да е работил по нечие поръчение
в ОПГ.Показанията на тази група свидетели е анализирана със заявеното от свидетелите Г.
Г.,С. М. и А. Д. А./т.н.“трета група гласни доказателствени средства/,но не се откриват
доказателства,освен за конкретни прояви,свързани с наркотични вещества,да е организирана
и ръководена престъпна група от Д.Д.,а Т. да е бил част от такава ОПГ. Такива данни не се
установяват и при съвкупния анализ на тези свидетели със заявеното от т.н. “първа“ и
„втора“ група гласни доказателствени средства,анализирани по-горе.
Подсъдимият Т. не е давал обяснения вън от тези,заявени по повод показанията на св.Я.
и начина,по който свидетелят е депозирал свои данни в хода на ДП.
Подсъдимият Д.Д.,освен обясненията по повод свидетелстването на св.Я.,е дал и
допълнителни обяснения,л.163 от делото.Обяснил е,че до 2017-2018 година с Н. са живели
на семейни начала,след което се разделили,а в жилището и идвал веднъж месечно,заради
детето си.Отрича в проверяваното помещение да е имало каквито и да е негови вещи,още
по-малко боеприпаси.Отрича да е имал ключ от това помещение,като описва свободен,общ и
за други живеещи там,режим на достъп.Отрича да има огнестрелно оръжие и/или
разрешително за Т.а,като отрича каквато и да е връзка с предмета на престъпление по чл.339
ал.1 НК.
Внимателно се анализират показанията на свидетелите-полицейски служители Р. и
Н.,които подробно описват процеса на претърсване и изземване в инкриминираното
помещение,наред с останалите доказателствени източници,изясняващи факти във връзка с
обвинението за престъпление по чл.339 ал.1 НК на подс.Д..Тези гласни доказателствени
източници се ценят заедно с показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели И. Н.
и М. П.,вж.протокол от с.з. на 09.04.2025 година,л.л.151 и сл.от делото,както и обясненията
на подсъдимия Д. Д..
Веднага следва да се акцентира при изясняване на фактите това,което е отбелязал в
мотивите си първия съд -“Ако се чете внимателно обстоятелствената част на обвинителния
акт,касаеща този пункт на обвинението,става ясно,че в нея изобщо няма фактическо
твърдение,че откритите в прилежащото помещение към претърсения апартамент
боеприпаси-65 бойни патрона,са били държани от подс.Д. Д.,т.е.че точно той е
лицето,упражнявало спрямо тях своя фактическа власт.Схематично са предявени единствено
факта на претърсването на процесното помещение; твърдението, че то е ползвано от Д. и,че
в него са открити инкриминираните патрони, както и обстоятелството, че подсъдимият не
разполагал с разрешително по чл. 50 ал.3 от ЗОБВВПИ“.На сетне,въззивният съд е оценявал
заявеното от свидетелите-полицейски служители,дадените обяснения на Д.,в които отрича
17
каквото и да е касателство с предмета на престъпление по това обвинение,заявеното от
св.Ив.Н. и от св.М.П.,наред със съставените писмени доказателствени средства.
Свидетелката Н. е живеела с подс.Д. на семейни начала,като повече от година преди
инкриминирания период двамата се разделили,а Д. заживял на друг адрес.Подсъдимият
идвал в жилището на посочения по делото адрес,за да общува с детето си и да
подпомага,при необхоД.ст Н. и детето.Не отрича в инкриминирания период да е извършвано
процесуално-следствено действие претърсване и изземване в дома и,в гаража,който
полза,както и в помещение,находящо се на етаж, над жилището,което обитава.Отрича в
помещението,в което са установени боеприпасите да е държала свои и/или на
домакинството и битови вещи,без да е категорична в тази насока.При допълнителния си
разпит сочи,че може да е имало и нейни и на детето вещи в това помещение.Предоставила е
ключ за претърсваното помещение,макар да отрича този факт,като сочи,че то се е ползвало и
от други лица, включително на живеещи на 5-тия етаж.При повторния си разпит не е
категорична,че не е предоставила ключа при проверката,но заявява липса на спомен в тази
насока.Имало е периоди,в които помещението на етажното стълбище не е било
заключвано.Категорично отрича да е помещение, което е „прилежащо“ към жилището и.Не е
притежавала оръжие или боеприпаси,като сочи,че и Д. не е притежавал такива.видно от
писмените доказателства по делото,такива не са открити нито в жилищния имот,нито в
гаража,нито в проверени МПС.Не отрича да е провела разговор с полицаи и да им е
съдействала /вж.показанията на св.Р. и Н.,л.л.571,574 от делото/.Свидетелят М. П. депозира
показания,които в основните елементи съответстват на заявеното от Н., касателно режима
на конкретното помещение и на други такива,намиращи се на етажната площадка.Не твърди
релевантни факти Д. да е ползвал това конкретно помещение,като обяснява
обстоятелства,свързани с други обитатели/и наематели/ в кооперацията.Говори за правното
положение на тези „спомагателни помещения“,като твърди,че се ползват общо и всеки от
съкооператорите в отделни периоди ги е ползвал или е имал възможност да ги ползва.Не е
сигурна конкретното помещение да е ползвано от Н. и Д.,но сочи да са имали отделно мазе и
гараж.Сочи,че на първия и на последния етаж,заради чистачката към 2019 година сервизните
помещения,включително описаното в обвинителния акт,са били отключени по принцип.В
показанията на свидетелите М.П. и Н. се отрича категорично твърдението на държавното
обвинение,че изследваното помещение е „прилежащо помещение“ към жилищния имот на
Н.,независимо,че в протокола за претърсване и изземване е вписано да се касае за
„прилежащо“ помещение към апартамент на Д. Д. и се ползва от него.Дори в показанията си
свидетелите Р. и Н. не твърдят Т.а обстоятелство,а то обективно не отговаря на
действителните факти.Категорични са единствено за това,че в това помещение са
установени боеприпаси-предмет на престъпление/обстоятелство,описано и в съставения
нарочен протокол/, както и вещи от битов характер,за част от които Н. е заявила да са нейни
и на детето и.В показанията си,както това твърдят М.П. и Н.,св.Р.,в различие от отразеното в
протокол за претърсване и изземване сочи,че тази „междуетажна стаичка“ не се намира
непосредствено до жилищния имот на Н./обясни се защо Д. не обитава жилищния имот и
откога/,а на горен етаж.Никакви факти, изследвани и анализирани от въззивния съд,не сочат
18
Д. да е ползвал това помещение,още по-малко да е държал боеприпаси в него и всяко друго
съждение би било Т.а на основата на предположение/и в нарушение на чл.303 ал.1 НПК/.
Не се установяват дактилоскопни следи по предмета на престъпление,нито биологични
такива,които да свързват Д. с предмета на престъпление.Установено е къде и при какви
обстоятелства боеприпасите са открити,техните характеристики и,че са фабрично
произведени , имащи качество на „боеприпаси за огнестрелно оръжие“,вж.Балистична
експертиза № 557 /12.10.2019 година,изпълнена от експерт С..В хода на съдебното следствие
първия съд е приел по реда на чл.282 ал.3 НПК изготвени по делото експертни заключения
по физико-химични и технически експертизи,вж.л.л.578-595 от делото.Те,обаче,са относими
към обвиненията на вече осъдените лица.По тази причина не са обсъждани и от първия съд.
Тези фактически изводи се възприемат от въззивния съд,възприети са в основата си и от
първия съд,като не се налага по-подробен преразказ,нито на заявеното от свидетелите,нито
на експертните заключения,нито изрично посочване на отделните писмени
доказателства,които установяват тези факти.Фактическите изводи на въззивния съд споделят
възприетото от първия съд по фактите, свързани,както с престъплението по чл.321 НК,така
и с това по чл.339 ал.1 НК.
На основа изложеното по-горе,при условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира
за необосновано твърдението обективирано във въззивния протест,поддържано
декларативно пред въззивния съд,че от фактическа страна атакуваният съдебен акт е
неправилен,доколкото е постановен при превратно тълкуване и анализ на събраните
доказателствени източници.Това е общо оплакване и сочи на неточна и/или некоректна
критика както на мотивите на първия съд,така и на доказателствените източници,събрани и
проверени в съдебното следствие пред първия съд. Доказателствените източници,събрани и
проверени от въззивния съд, и подробно изложени по-горе в доказателствената им
съдържателност подкрепят първоначалните конкретни,а и обобщаващите фактически изводи
на първия съд.
Необосновано е оплакването на държавното обвинение във въззивния протест,че
първият съд не е изпълнил задължението си пълно,всестранно и задълбочено да обсъди
доказателствените източници по делото.Проверяваният съд е изпълнил това свое
задължение,съобразявайки процесуалната годност на обвинителния акт и съответствието му
с чл.246 НПК/вж.Определение № 119/07.02.2024 година на АС-София по в.н.ч.д.№115/2024
година/.За пълнота на изложението, свързано с преценка на това допуснал ли е първият съд
съществени процесуални нарушения,довели до нарушаване правата на някоя от страните в
процеса,като е заличил част от посочени с приложението към обвинителния акт
свидетели,следва да се посочи следното.Процесуално нарушение не е допуснато.Самото
държавно обвинение не твърди Т.а,с изключение на възражения,свързани със заличаване на
свидетел с тайна самоличност идент.№490/допуснат по-късно от въззивния
съд/.Правомощие на съда е да прецени не само процесуалната допустимост на едни
доказателствени източници,но и тяхната относимост към предмета на доказване.С оглед
процесуалното развитие на делото законосъобразно,с определение от 24.07.2024
19
година,л.816 от делото,съдът е заличил част от вписани в приложението към обвинителния
акт свидетели.Изложил е мотиви,които напълно се споделят от въззивния съд.Едновременно
с това,л.817 от делото,е дал указания към страните,с оглед нормата на чл.13 ал.1 НПК,да
посочат кои от заличените свидетели се искат за разпит,с цел разкрИ.е на обективната
истина.
Т.а искане не е сторено.
Не се прави и с въззивния протест.
Приема за основателно е оплакването за допуснато нарушение на процесуалните
правила, доколкото съдът е заличил “прибързано и неправилно“ от списъка за призоваване
на свидетели свидетел с тайна самоличност,идентификационен №490,без да даде
възможност държавното обвинение да се ползва от тези гласни доказателствени
средства.Въпреки това твърдение, обаче,искане до допускане до разпит на този свидетел /а и
на други с въззивния протест/ не е правено.Поради това с определение въззивният съд е
допуснал до разпит този свидетел,а след като не е установен /а и представителят на САП не
е бил категоричен,че може да осигури непосредствен негов разпит пред въззивния съд/ са
приобщени показанията му по реда на чл.281 НПК.
Необосновано е твърдението,че са събрани факти и обстоятелства в подкрепа на
обвинението против подс.Д. И. Д., и от фактическа страна то е доказано по несъмнен и
категоричен начин.Напротив,констатира се,че във въззивния протест е сторен преразказ на
описаните в обвинителния акт факти,като се стига до сбит преразказ на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт.Преповторени са твърдения за това,че е взето
решение от подс.Д. и брат му /Е.Д./ да сформират ОПГ на територията на област Стара
Загора за извършване на престъпления по чл.354а НК и чл.354в НК,като не е сторен анализ
кои факти доказват това твърдение.Твърди се привличане на трети лица/ осъдените след
сключено споразумение С. С.,А. Т.,К. С.,Х. Я.,Ц. Ф. , И. Т., Н. И. и М. В./,както и на В. И.
Т..Не се сочи,обаче, кои доказателствени източници подкрепят Т.а фактическо твърдение.Тук
следва да се посочи,че въззивният съд споделя напълно довода на проверявания съд,изложен
в мотивите към атакуваната присъда-„Това, че останалите бивши съпроцесници на
подсъдимите Д. Д. и В. Т. са се признали за виновни, и се явяват вече осъдени по
обвинението за ръководенето и участието в разглежданата ОПГ,обаче,по никакъв начин не
доказва предявените фактически твърдения относно дейността на двамата.Нито един от
свидетелите в съдебното следствие не съобщи информация за провеждането на срещи, на
които Д. Д. е бил едно от лицата, обявило се за ръководител на групата и разпределило
функциите на останалите участници,улики за участието в тази група на подс.Т. също не се
съдържат в свидетелските показания.Протоколите, отразяващи резултатите от
експлоатираните спрямо Т. и Д. специални разузнавателни средства…..също не съдържат
информация, която да потвърждава фактите по обвинението,относно проведените срещи,
привлечените участници и възложените им функции“.При условията на чл.339 ал.2 НПК
настоящият съд намира необосновано твърдението във въззивния протест,че
първоинстанционния съд не е съобразил доказателства,свързани с проведена среща в
20
началото на 2017 година между Д. и останалите членове на престъпната група.Повече от
видно е,че държавното обвинение не сочи нито къде,нито при какви условия е проведена
такава среща,нито дата,на която е проведена. Още по-малко конкретика съдържа
оплакването че проверявания съд не е съобразил дадени разяснения, указания и дадено
съгласие от останалите лица да участват в такава организирана престъпна група.Голословно
е оплакването,обективирано във въззивния протест,че в обвинителния акт ясно са очертани
фактите по създаване и ръководене от страна на Д. на ОПГ и участие на подс.Т. в такава
група,без да се сочи кои доказателствени източници подкрепят Т.а фактическо
твърдение,напротив-не е посочено място,дата и начин на разпределение на функции на
всеки от членовете на ОПГ.Коректно в тази насока първия съд е посочил,че обвинението в
тази насока „…страда от доказателствен дефицит,който няма как да бъде запълнен от
показания на свидетели,че някога и някъде са си закупували от посочения подсъдим
наркотични вещества. Данни за подобно съгласуване на волите между подс.Д.,като
ръководител и лидер на сдружението,и подс. Т.,като привлечен участник,не се откриват и в
информацията,събрана чрез подслушване на телефона на Т.,защото отразените разговори
касаят всякакви други теми, но не и нужното за целите на разглежданото дело“.
Този доказателствен дефицит на обвинението не е преодолян и след проведеното
въззивно съдебно следствие.
Неоснователно е твърдението на държавното обвинение,че са събрани категорични
доказателства,подкрепящи обвинителната теза Д. И. Д. да е реализирал признаците на
престъпление,описани в чл.339 ал.1 НК.Действително на 11.10.2019 година е проведено
процесуално-следствено действие „претърсване и изземване“ и в общо помещение на
стълбищна площадка в жилищна сграда в ***,са установени и иззети боеприпаси за
огнестрелно оръжие-65 патрона,калибър 7,65х17мм.Невярно е,обаче, твърдението на
държавното обвинение,че процесуалното действие е извършено в „..прилежащо помещение
към ап.№**“.От друга страна,позоваването от държавното обвинение във въззивния протест
на показанията на свидетелите А. Й. и И. Д. сочи,че не е сторен коректен прочит на
мотивите на първия съд,касателно процесуалната валидност на тези доказателствени
източници.Тези свидетели ,наред със св.Д. са заличени от първия съд,като при условията на
чл.118 ал.2 НПК законосъобразно е прието,че те не могат да притежават качеството
„свидетели“,поради проведени от тях „разузнавателни беседи“.
Настоящият съд не намира основание да промени този извод на първия съд.
Държавното обвинение необосновано критикува фактическите изводи на проверявания
съд, като твърди,че обвинението против подсъдимия В. Т. е доказано категорично.Заявеното
от свидетелите Ст.М.,З. Г.,З. Б.,включително от свидетелите А., Г. и от свидетел с тайна
самоличност,идентификационен №489 установяват определени факти Т. да е бил свързан с
отделни/неинкриминирани изрично/сделки с наркотични вещества. Но не установяват това
да е станало,след като Т. е член на организирана престъпна група и действа в поръчение на
ръководители на такава група.Заявеното от И. Т. и К. И. - Т. не подкрепят фактически изводи
в твърдяната от държавното обвинение насока. Необосновано е и твърдението на
21
държавното обвинение,че престъпната деятелност на подс.Т. се установява от заявеното от
Х. Я.,вж.заявеното от този свидетел в разпита му пред въззивния съд,л.92 от
делото.Действително се установява промяна в заявеното в хода на съдебно следствие пред
първия съд на част от свидетелите,напр.св.Я.,макар държавното обвинение да не сочи кои
свидетелите как са променили твърденията си по фактите.Но,от една страна е налице дадено
обяснение за тази промяна,а от друга-никой от /вероятно/ визираните свидетели от
държавното обвинение не сочи наличие на трайно структурирана група,в която член е подс.
Т.. Никой от цитираните от държавното обвинение свидетели,а и от разпитаните от
въззивния съд такива не сочи подс.В.Т. да е действал в изпълнение на решения на такава
организирана престъпна група,а коментират отделни негови прояви,свързани с
разпространение на наркотични вещества.
При възприетите от въззивния съд факти и обстоятелства,подробно изложени по-горе
следва да се сподели като законосъобразен и обоснован извода на първия съд за невиновност
на подсъдимите Т. и Д. по повдигнатите им обвинения.Верен,обоснован и законосъобразен е
извода на решаващия съд,че в инкриминирания период„….на територията на област Стара
Загора в действителност е съществувала организирана престъпна група по смисъла на чл. 93,
т.20 НК,ръководена от осъдения Е. Д.,с участници в нея осъдените Т., С., С., Ф. ,Я.,В., И. и
Т.,и сдружението е било формирано с користна цел,и с цел да върши престъпления по
чл.354а, ал.1-2 и чл. 354в НК“.Този извод на първия съд кореспондира с обективно
установеното по делото и е сторен на основа влезли в сила съдебни актове за престъпление
по чл.321 ал.3,т.1 вр. ал.1 НК за Е. Д. и по чл.321 ал.3,т.2 вр.ал.2 НК за останалите осъдени
лица,спрямо които е било повдигнато обвинение по реда на чл.46 НПК.
Не са доказани категорично и еднозначно фактите и обстоятелства,които държавното
обвинение е релевирало в обстоятелствената част на обвинителния акт,затова подсъдимият
Д. Д. да е ръководител /с Е. Д./ на организирана престъпна група,а подсъдимият В. Т. да е
участник в такава група.Установените по делото факти и обстоятелства,подробно изложени
по-горе и анализирани от въззивния съд не водят до извод за съпричастност на Д. /като
ръководител/,и на Т./като участник/ в организирана престъпна група,действала от началото
на 2017 година до 11.10.2019 година на територията на област Стара Загора.
Няма спор,и това изрично е посочено в мотивите на проверявания съд,че ръководенето
на организирана престъпна група като изпълнително деяние по чл.321 ал.1 НК,и конкретно
за подс.Д. Д. предполага „…..лидерска дейност по съгласуване на волите с участниците,
спускането на конкретни задачи за изпълнение, разпределение на ролите и функциите им,
координирането на тяхната дейност“.Т.а фактическо действие/действия от страна на подс.Д.
към осъдените участници от организираната престъпна група,включително към В. Т.,не се
установява. Както е посочено от първия съд „…то е фактически описано в
обстоятелствената част на обвинението…“,но доказаните факти и обстоятелства в
наказателно-правния спор,възприети от въззивния съд,не го установяват.
Касателно обвинението в извършено престъпление по чл.321 ал.2 НК от подсъдимия В.
Т.,следва да се посочи,че не са установени факти /вън от тези,свързани с негови конкретни
22
прояви,свързани с наркотични вещества/,които да сочат да е присъствал или участвал по
какъвто и да е друг начин на твърдяната „групова среща“ в обстоятелствената част на
обвинителния акт.Няма доказателствен източник,който да утвърждава,че Т. е съгласувал
воля в инкриминирания период /началото на 2017 година-до м.ноември 2019 година/ да бъде
част от организирана престъпна група,да е дал съгласие да е част от Т.а престъпно сдружение
и/или да е изпълнявал задачи като част от такава организирана престъпна група.Безспорно
участието в такава група изисква деец,комуто е повдигнато обвинение по чл.321 ал.2
НК,обективно да е дал съгласие да изпълнява възложените му от ОПГ задачи,вкл.,както сочи
първия съд-„….да е бил на фактическо разположение за тяхната реализация и поведението
му да е обвързано в трайни взаимоотношения с част,или с всички,от останалите членове на
групата,подчинено на общата престъпна цел на нейното създаване“.
Правилно определения „главен факт на доказване“ в наказателния процес и
установените факти по делото са дали основание на първия съд законосъобразно да
посочи,че „Изяснените в съдебното следствие странични обстоятелства,свързващи
подсъдимите Д. и Т. с основателни подозрения,че са били съпричастни към дейност на
разпространение на наркотични вещества,не са част от обвинението….“.И това е
така,защото по установените в хода на съдебното следствие пред първия съд факти за
конкретни деяния,свързани с наркотични вещества,двамата подсъдими Д. и Т. „…не са се
защитавали в досъдебната фаза и като цяло не свързват по дефиниция лицата с
ръководенето,съответно-с участието в разглежданата ОПГ“.Въззивният съд приема,както е
приел и първия съд,че установените на съдебно следствие факти,непредявени по реда на
чл.219 НПК и чл.46 ал.1 НПК на подсъдимите Д. и Т. не позволяват да се отговори
положително на въпросите,разписани в чл.102 НПК-извършили ли са конкретните деяния,за
които са привлечени към наказателна отговорност въз основа на конкретно предявени факти
и обстоятелства,очертали фактическата рамка на обвиненията,авторството им и правната
квалификация.Обосновано първият съд от правна страна е акцентирал и това,че „Липсата
на доказани факти,от които да се изведат основните съставомерни признаци на
престъплението по чл. 321 ал.1 НК за Д. и по чл.321 ал.2 НК за Т.,прави безпредметно
обсъждането и на евентуално приложимия квалифициран състав по чл.321 ал.3,т.1-2
НК,който също е предявен с обвинението“.
Обвинението срещу подс.Д. Д. за извършено от него престъпление по чл.339 ал.1 НК не
е доказано така,както Законът изисква.Въззивният съд приема,както е сторил и първия съд,
че събраните,проверени и анализирани доказателствени източници не подкрепят по
несъмнен начин извод за авторство на престъпното деяние от страна на този подсъдим.Не е
установено еднозначно,че изключително Д.Д. е осъществявал фактическа власт върху
предмета на престъпление /държал установените и иззети от претърсеното помещение 65
бойни патрона/, съставляващи боеприпаси по чл.7 ал.1 ЗОБВВПИ.Обективно е
установено,че в претърсеното помещение,находящо се на етажно стълбище в посочената
етажна собственост в *** е установен и иззет годен предмет на престъпление по чл. 339 ал.1
НК.Но не се установи това помещение да е ползвано изключително от подс.Д. и той да е
23
упражнявал фактическа власт върху предмета на престъпление,а от друга страна невярно е
твърдението,че претърсеното помещение е прилежащо към ап.43,ползван от св.Н. и дъщеря
и.Извод в противоположна насока се разполага единствено на основата на предположения,в
нарушение на нормата на чл.303 ал.1 НПК.Вярно е,че подс.Д. е посещавал дъщеря си на
посочения адрес в гр.Стара Загора поне веднъж месечно,включително в инкриминирания
период,но данните по делото не изключват други вероятни възможности за достъп и на
трети лица до претърсеното помещение.В принципен план следва да се споделят и доводите
на първия съд,който при анализ на доказателствените източници на основа на въведените с
обвинението факти и обстоятелства е посочил „…дори от фактическа страна в съдебната
фаза да беше несъмнено установено,че подс. Д. е лицето,държало инкриминираните
боеприпаси,обстоятелственото описание на обвинението не би позволил постановяването на
осъдителна присъда….по този пункт прокурорът е предявил като факти единствено
твърдението,че патроните са били открити в ползвано от Д. прилежащо помещение към
апартамент,но подобна формулировка,дори да беше доказана,не би изпълнила обективните
признаци по чл.339 ал.1 НК.В нея липсва ясно заявена теза,че в процесното помещение
именно посоченият подсъдим, а не друго лице, е държал предмета на престъплението в своя
фактическа власт“,а обстоятелството,че това е заявено в заключителната,диспозитивната
част на обвинителния акт,не променя констатацията,че между описаните факти не е
посочено изрично, че подс.Д. е държал предмета на престъпление по чл.339 ал.1
НК.Подробните доводи в мотивите на първия съд в тази насока,включително,че„…с
подобен процесуален подход би надскочил рамките на обвинението“,са изцяло споделени от
въззивния съд.
По изложените съображения въззивният съд се съгласи с правните изводи на първия
съд,с които подсъдимите Д. Д. и В. Т. са признати за невиновни и оправдани по реда на
чл.304 НПК по повдигнатите им обвинения.
Веществените доказателства по делото -65 броя патрони за огнестрелно
оръжие,съставляват е предмет на престъпление,притежанието им е забранено без
съответното разрешение по 50 ал.3 ЗОБВВПИ и правилно първият съд е постановил
отнемането им в полза на Държавата на основание чл.53 ал.2,б.„а“ НК.Произнасяне за
останалите веществени доказателства от страна на първия съд не е налице и за тях са налице
условия по чл.306 ал.1,т.4 НПК.
Извършената проверка на присъдата,съобразно предмета и обема на въззивна проверка
пред настоящия въззивен съдебен състав,съобразно и основанията и оплакванията,посочени
от протестиралата страна,не установява основания за изменяне или отмяна на атакувания
съдебен акт.
Водим от горното,на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
24
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна присъда №143/13.09.2024 година,постановена
по нохд №4194/2023 година по описа на Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок от
съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25