Решение по дело №301/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. И. М., действащ лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете Л. И. М. насочена срещу Решение № 745 от 21.01.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Сочи се, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Постановен бил при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съгласно разпоредбата на чл.9.ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства.

Причините, поради който оспорващия напуснал [държава] бил изложил подробно пред административния орган, но били възприети от същия неправилно. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че жалбоподателя не му е заявил да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне т.е хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 от ЗУБ.

Такъв риск за бил налице и оспорващия не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търсят убежище в България на хиляди километри от дома си. Наред с това за да достигне до този извод органът се бил позовал на справки, които вече не били актуални към момента.

В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато - делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия.

Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени по-горе факти преценени в тяхната съвкупност сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, който за съжаление касаел живота и сигурността на оспорващите .

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците не ангажира писмено становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците под рег.№ УП-33420 от 09.07.2024г. М. И. М. поискал закрила за него и малолетното му дете Л. М. И..

Тъй като не разполагали с документ за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. № УП – 33420 от 09.07.2024г. На същата дата жалбоподателите са регистрирани с регистрационен лист УП - 33420 от 09.07.2024г. както следва: М. И. М., роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност-***, религия ***, с начално образование, общ работник, [семейно положение] и Л. И. М., родена на [дата]от женски пол. В приложение към регистрационният лист са обективирани данни за роднините на жалбоподателите и тяхното местоживеене, вкл. за съпругата на М. И. М. – З. М. М., за която е посочено че се намира в Република България.

С писмо рег. № УП 33420 от 11.07.2024г. Началника на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли поискал от Директора на СД“М-ДАНС“ писмено становище по молбата за закрила.

С писма рег. №№ М-12317 от 22.08.2024г. и М-12319 от 22.08.2024гна ЗА Директора на Специализирана Дирекция“М-ДАНС“ било отговорено, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила на чужденците.

На 13.09.2024г. е проведено интервю с М. И. М. обективирано в протокол от същата дата.

При интервюто жалбоподателят посочил, че съпругата му и децата му се намират в България. Напуснал [държава] със семейството си на 15.06.2024г.и нелегално преминали Турция, където останали около 15 дни. В Република България влезли незаконно на 07.07.2024г., качени били на кола и близо до едно село били задържани от полицията. Роден бил и живял в [населено място] и оттам напуснал [държава]. Напуснали [населено място] понеже домът им бил разрушен от снаряд.В [населено място], обл. Д* живеели лошо от финансова страна. Нямало работа и доходи. Населеното му място се намирало в обл.Хомс.Брак със съпругата си З. М. М. сключили през 2014г. и имали три деца. Пояснил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила в друга държава освен България. Не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност, нямал проблеми във връзка с изповядваната от него религия – ***, както и такива с властите в страната си. Не бил членувал в политически партии или организации. Причината да напусне [държава] била войната, а освен това искал децата му да учат и да се образоват. Икономическото положение в страната било много лошо, а и се страхувал за децата си. Уточнил, че последният инцидент свързан със сигурността в района му бил, когато турските сили поели контрола над града, което било през 2017г.Не бил отбил военната си служба и не бил получавал призовка за редовна военна служба. В [държава] не бил преследван от групировки, срещу него и семейството му не било оказвано насилие и не били заплашвани.

В хода на административното производство е приобщен социален доклад по отношение на малолетното дете, както и протокол от проведеното на 13.09.2024г.интервю с майката на детето и съпруга на М. И. М. – З. М. М.. За разлика от съпруга си същата посочила, че се е преместила да живее в [населено място] на шестгодишна възраст и от там е напуснала [държава], а последния инцидент свързан със сигурността в района им бил през 2012г., когато държавата хвърляла бомби.

С Решение №745 от 21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. И. М. и малолетното му дете Л. И. М.. На 04.02.2024г. решението е връчено на жалбоподателя М. И. М. срещу подпис, като същия е запознат с текста му на език, който разбира с помощта на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 05.02.2024г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца и малолетното му дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателите данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с М. И. М. действащ лично и като законен представител на малолетното си дете Л. И. М. е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведеното интервю е присъствал и социален работник от отдел“ЗД“ при Д“СП“-Харманли. Изготвен и представен пред административният орган е и социален доклад, касаещ малолетната жалбоподателка. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващите лица. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от М. И. М. действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на малолетното си дете Л. факти от бежанската им история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденците преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя М. И. М. интервю не се установява спрямо жалбоподателите да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От пълнолетния оспорващ не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната бежанската история и не се установяват по делото. М. И. М. не твърди в страната си на произход да е заплашван лично, спрямо него или семейството му да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба не са изразявани в хода на интервюто, но и същите сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Предвид, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Заявената от него информация следователно е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната и справки от 03.02.2025г. на Д“МД“ при ДАБ, след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д*. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено политическия живот в [държава] която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеците да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. М. И. М. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателите, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителите, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, М. И. М. въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с М. И. М. същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестувана или осъждана и не е имала проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Т.е. от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Предвид противоречивите изявления на жалбоподателя и съпругата му в проведените с тях интервюта досежно това къде точно са живели в [държава] и от кое населено място са я напуснали, тези обстоятелства не могат категорично установени по делото. Предвид неяснотата на това обстоятелство дължащо се изцяло на тези противоречиви сведения от самите чужденци, съдът не намира че излагането на съображения в решението за провинция Д. А. З. в [държава] представлява нарушение от категорията на съществените в случая. Същевременно в хода на административното производство е приложена справка вх.№ МД-02-109 от 29.11.2024г. касаеща ситуацията в страната по произход на молителите като цяло. Видно е от информацията в тази справка, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. В справката се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Л.и Х. са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Предвид така установеното в справката, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на издаване на административният акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е оставала сложна, то не са били налице ситуации, в които конфликта да е бил на нива, при които съществува реален риск, чужденеците да понесат тежки посегателства. Проблемите със сигурността са били спорадични и не са обхващали всички провинции на [държава]. Жалбоподателя М. И. М. твърди, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност, последните инциденти със сигурността в района в който оспорващия твърди че е живеел са били през 2017г., респ. 2012г. според съпругата му. Т.е. в период от поне 7г. преди напускане на [държава] от молителите за закрила, ако се приемат за достоверни твърденията на пълнолетния оспорващ. Част от роднините му продължават да живеят в [държава], видно от регистрационният лист, и при липса на други данни - явно необезпокоявано. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото положение на оспорващите предполагат да са рискова група, чиято дейност да ги постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция“МД“ При ДАБ. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че към постановяване на решението за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт, удостоверен и в справка от 03.02.2025г. на Директор Дирекция“Международна дейност при ДАБ не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от тези източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава]– М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на Агенция Ройтерс. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.).В тази насока видно е от най-актуалната справка за [държава] от 03.02.2025г., че по данни на ВКБООН към 23.01.2025г. считано от 08.12.2024г., близо 210 000 сирийци са се завърнали в страната си по произход., тази цифра включва повече от 20 100 сирийски бежанци от Йордания от 08.12., 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 10 00 до 1500 души на ден. Съответно от справките и от общоизвестните факти за [държава] става ясно, че засега тенденциите за общото положение в тази страна са по- скоро положителни. Тази тенденция продължава и към момента, тъй като ВКБООН на страницата си съобщава, че от 8 декември 2024г. насам и до 05.02.2025г. близо 270 000 сирийци са се завърнали обратно в страната си. Същевременно видно е от най-новата информация от общодостъпни източници от 05.01.2025г.(dir.bg), че съгласно изявления на немски официални лица(германският министър на вътрешните работи) Федералната служба за миграцията и бежанците ще преразгледа и отнеме предоставената закрила в Германия ако хората вече не се нуждаят от такава, тъй като ситуацията в [държава] се стабилизира.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

От общодостъпната информация за [държава] и от приложените по делото справки, става ясно, че дори да се приеме, че в тази страна и понастоящем е налице въоръжен конфликт, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателите ще бъдат изложен на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие. Предвид това, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив - налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Конкретно по отношение малолетната жалбоподателка е необходимо да се посочи и следното: Както правилно е посочено в обжалваното решение от основополагащо значение в случая е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. В случая най-висшият интерес на децата е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със при участие на представители на отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, [населено място], Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на децата, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. Съответно при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в [държава], то детето завръщайки се с родителите си би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия, като ще има възможност да общува и останалите си роднини находящи се в [държава].

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. М., действащ лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете Л. И. М., насочена срещу Решение № 745 от 21.01.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.