Р Е
Ш Е Н И Е № 147
гр. Сливница, 08. 05. 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря
Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 405 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415,
ал.1 ГПК от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД
срещу В.Д.В., с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответницата, че последната дължи сумата от 147,30 лева главница, представляваща
неизплатен остатък от главница, представляваща цената на доставена електрическа
енергия за периода от 18.08.2018
г. до 18.12.2018 г. и 3, 68 лева – лихва за забава за периода от датата на падежа на
всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали
задължения - 27.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че
ответницата е потребител на електрическа енергия за битови нужди с място на
потребление гр. С., ул. „Ш.” № ., с ИТН 300116111865. Съгласно чл.98 от ЗЕ продажбата на електрическа енергия
се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца, които съгласно
чл.98а ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Според чл.19, ал.8 от тези Общи
условия, купувачите на електрическа енергия, какъвто била и ответницата, били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за електроенергия в 10-дневена срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата използвал
доставената й електроенергия през периода от 18.08. 2018 год. до 18.12. 2018
год., като за размера на цената били издадени съответните фактури. До момента
обаче ответницата не е погасила задълженията си. Сумите за електрическа енергия
били начислявани от ищеца по регулирани месечни цени. За имота на ответницата
били издадени отделни фактури, като в установените срокове не било направено
оспорване на сметките. Ищецът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД твърди, че е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество за посочените суми. В тази връзка било
образувано ч.гр.дело № 164/2019 год. по описа на РС – гр. Сливница, като по
същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК
ответницата депозирала възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало
с предявяването на настоящата искова молба. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и
изплащане. Претендира и присъждането на разноски, направени в заповедното
производство и в настоящото.
В едномесечния срок
по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответницата не е депозирала
писмен отговор.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответницата – адв. А. оспорва предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени, тъй като вземането е погасено чрез плащане от страна на
ответницата. Също така посочва, че плащането на главницата и лихвите е
извършено преди предявяването на иска, а след
предявяването на иска е заплатен единствено размерът на направените в
заповедното производство разноски. Поради това адв. А. поддържа, че доверителката му не е дала повод за
завеждане на делото и моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски по
настоящото производство.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. № 164/2019
г. по описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 87 / 23.03.2019 г. в полза на
ищеца за сумата от 237,30 лева -
главница, представляваща цената на доставена електрическа енергия за периода от
18.08.2018 г. до 18.12.2018 г.
и 3, 68 лева – лихва за забава за
периода от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на
издаване на справката за възникнали задължения - 27.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по делото на
стойност 87 лева. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът възразил срещу
заповедта, поради което с разпореждане от 09.05.2019 г., получено от заявителя
на 03.06.2019 г., съдът му указал необходимостта от предявяване на
установителни искове относно вземанията. В рамките на предвидения в чл.415,
ал.1 ГПК едномесечен срок - на 03.07.2019 г. ищецът е предявил исковете за
установяване на вземанията си.
Не се спори между страните, че
ищецът е доставчик на електрическа енергия съгласно Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013
г. на Държавната комисия за енергийно регулиране, а ответникът е потребител на
електрическа енергия с ИТН 300116111865.
Видно от представените по делото
Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
„ЧЕЗ Електро България ” АД – гр. София, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059
от 07. 11.
Съгласно нормата на чл. 91, ал.2 от ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия. Според разпоредбата на чл. 98а, ал.1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник - чл. 98а, ал.1 ЗЕ. Именно между „крайния снабдител“ и битовият потребител се сключва договора по чл. 98а ЗЕ, който е договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.
По делото не се
спори, че ищецът, като потребител и ответникът, като електроразпределително
предприятие, са били обвързани от облигационно правоотношение, възникнало от
договор за продажба на електрическа енергия, с приложими общи условия (одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07. 11.
Според действащата през процесния период разпоредба на §1, т.41б (нова - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергийни услуги“ е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди (§1, т.2а от ДР на ЗЕ)
Разпоредбата на § 17 от ДР на ЗЕ предвижда, че дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители, се извършва от дружества, различни от разпределителните дружества.
В настоящия случай, ответницата В.Д.В. не оспорва, че е потребител на електрическа енергия, доставяна в гр. С., на ул. „Ш.” №.., за което при ищеца е открита партида клиентски № 300116111865, чиято стойност в рамките на процесния период е фактурирана с представените по делото фактури от ищеца.
От представените по делото 4 броя разписки от 15.04.2019 г., 02.05.2019 г., 07.06.2019 г. и от 17.08.2019 г. се установява, че ответницата е заплатила по сметка на ищцовото дружество сумите съответно от 50 лева, 40,00 лева, 150, 98 лева и 93 лева, представляващи размерът на претендираните главница, лихва и разноски в заповедното производство и като основание за плащанията е посочено ч.гд. № 164/2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест (чл. 154,
ал. 1 от ГПК) ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа
енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
В настоящия случай, ответницата В.Д.В. не оспорва, че е потребител на електрическа енергия, доставяна в гр. С., на ул. „Ш.” № ., за което при ищеца е открита партида клиентски № 300116111865, чиято стойност в рамките на процесния период е фактурирана с представените по делото фактури от ищеца.
С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че през исковия период между ответника и ищцовото дружество е било налице валидно облигационно
правоотношение по доставка на електрическа енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно извършените действия по
погасяване на главното задължение и дълга за мораторна
лихва чрез плащане, осъществено в хода на процеса - на 15.04.2019 г., 02.05.2019 г., 07.06.2019 г. и по погасяване на задължението за
направените от заявителя разноски в заповедното производство – на 17.08.2019 г., съдът приема, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответницата
електроенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да взема предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска. Съдът трябва да изгради своя извод относно спорното право на всички такива факти, независимо от това дали те са се осъществили преди предявяването на иска или са настъпили след това, но преди приключването на съдебното дирене. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК стига те да са от значение за спорното право. Съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес и за приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда да разгледа правопогасяващите възражения за плащане и за прихващане на ответника. В тази връзка допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство.
Фактът на извършеното плащане на
дълга от страна на ответницата, преценен
съобразно чл.235, ал.3 ГПК, означава, че исковете са главница и мораторна лихва следва да се отхвърлят като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
С оглед изхода на спора и доколкото вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва са погасени чрез плащане преди предявяване на исковете, а след този момент е погасено само вземането за разноските, направени в заповедното производство, съдът приема на първо място, че ищцата не е дала повод за завеждане на делото, и на второ място, че вземането за разноски в заповедното производство е погасено чрез плащане, поради което следва да бъде отхвърлено.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатеното от нея възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, р-н „Младост”, бул.
„Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република
Чехия и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, с пълномощник по делото
адвокат Р.Д. от САК, срещу В.Д.В.,*** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че съществува вземането на ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение № 87 от 26.03.2019 г. по ч.гр.д. № 164
/ 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница, за сумата от 147,30 лева главница, представляваща неизплатен остатък от главница,
представляваща цената на доставена електрическа енергия за периода от 18.08.2018 г. до 18.12.2018 г.
и 3, 68 лева – лихва за забава за
периода от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на
издаване на справката за възникнали задължения - 27.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, поради погасяване чрез плащане на исковите
суми.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 ГПК „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, р-н
„Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка,
гражданин на Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, с
пълномощник по делото адвокат Р.Д. от САК, да заплати на В.Д.В.,*** сумата от 300 лева, представляваща направените от ответницата
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от
страните за постановяването му.
Районен
съдия: