№ 2271
гр. С, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СВ.В.О.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110160916
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от ищеца „ТС“ ЕАД срещу ответниците Б. К. С. и Н. К.
С..
Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на: Б. К. С, ЕГН **********, и Н. К. С., ЕГН
********, за заплатят на ищеца сумата от по 595,40 лева - главница за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.20120 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. Л, бл. 151, вх. 1, ет. 4, ап. 14, аб. № ******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 72,25 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2022 г., 17,07 лева - стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и 2,87 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 18.10.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от Б. Д. Й..
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена съответно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията, като изпада в забава след изтичане на срока за плащане на сметките. Сочи, че
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
1
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците чрез адв. К. Ч. (с пълномощно към отговорите), в който оспорва предявените
искове. Не оспорва размера и начина на изчисляване на исковите суми., както и
счетоводното им отразяване при ищеца. Оспорва качеството на потребител на ТЕ на
ответниците, като сочи, че последните нямат качеството ползвател на имота, и не живеят
там. Позовава се на ЗЗП. Възразява,ч е договорът с топлинния счетоводител е с изтекъл
срок. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ;
3/ имотът е бил собствен на Б. Д. Й.;
4/ приемането на наследството на починалата от страна на нейните наследници;
5/ имотът е топлофициран;
6/ стойността на топлинната енергия и на цената на дяловото разпределение за
процесния период;
7/ стойността на топлинната енергия и цената на услугата дялово разпределение за
процесния период се разпределя помесечно, както е посочено в справка-таблица, приложена
към молбата от ищеца от 19.10.2023 г.
По делото е приет Договор № ***/28.09.2002 г. между „Т“ ЕООД и Етажна собственост с
адрес: гр. С, ж.к. „Л 10“, бл. 151, от който е видно, че е договорено посоченото дружество да
извършва и.индивидуално измерване на потреблениетона ТЕ и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки.
Приет е и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ж. к. „С“, ул.
„Б.П.“, бл. 100, вх. Г от 08.01.2001 г., в който е вписан ответникът П.ХР.СТ – вх. Г, ет. 4, ап.
80, за който е положен подпис, неоспорен по делото.
Представен е протокол от проведено на 24.09.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици без вписан адрес, на което е взето решение да се сключи договор с „Т“ ЕООД,
за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Т“
ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение, в който списък фигурира и наследодателката на
ответниците – Б. Й., с посочен номер на апартамент – 14 и абонатен номер ******, с
положен подпис, неоспорен по делото.
Приет е и договор договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключени между „ТС“ ЕАД –
възложител и „Т“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
2
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. С, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени
от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на „ТС“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от
сметка за процесния период.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от
11.09.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния
период, видно от които за имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за отопление на имот.
Прието е удостоверение за наследници на Б. Д. Й., от което се установява, че след
смъртта си, настъпила на 17.11.2016 г., Й. оставила следните наследници по закон: Б. К. С. и
Н. К. С..
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест по реда на чл.
154, ал. 1 ГПК да установи пълно и главно: че процесният имот е бил топлоснабден в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът е имал качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди като собственик или ползвател на имота; че през процесния период
между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до процесния имот за съответния период; че е била извършена
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел
задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението;
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на всеки ответник е при установяване на горните факти да докаже плащане на
дълга, както и изтичане на законоустановения давностен срок.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
3
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка
на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
В случая, по делото е отделено като безспорно, че Б. Д. Й. е била собственик към
момента на смъртта си /17.11.2016 г./ на описания в исковата молба топлоснабден имот.
Ответниците са придобили наследството на Й., като са заместили починалия по-рано техен
баща и син на Й. – Красимир Николаев С.. Всеки от ответниците е наследил по ½ ид.ч. от
4
топлоснабдения имот, като не се твърди и не се доказва някой от тях да е извършил отказ от
наследство.
С придобиването на собствеността от страна на ответниците върху топлоснабден
имот, същите са станали потребители на ТЕ въз основа на облигационно отношение с
ищцовото дружество.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба съдът
приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г. и отговорността на ответника за заплащане на исковите суми следва да се
ангажира.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед приетото, че ответникците имат качеството на клиенти на топлинна енергия,
доставяна до имота през процесния период, която доставка на ТЕ се установява от
представените от третото лице – помагач писмени доказателства – индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период за имот, представляващ апартамент № 14, находящ се
в гр. С, жк. „Л“ 10, бл. 151, вх. А, а и доставянето на топлинна енергия в твърдяното
количество и в претендирания размер не се оспорва от ответниците, то съдът приема, че
искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание и размер за сумата от по
595,40 лв за всеки от ответниците.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
5
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая исковата молба е подадена на 10.11.2022 г., от която дата давността е
прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
03.09.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 5.2018 г. - м. 06.2019 г. включително, тъй
като вземането за м. 07.2019 г. е станало изискуемо на 15.09.2019 г., или непогасени са
вземанията за периода м. 07.2019 г. – м. 06.2020 г.
В случая, при съобразяване на стойностите, посочени в молбата от ищеца от
19.10.2023 г., които стойности са безспорни между страните, се установява, че стойността на
вземанията за ТЕ за периода м. 07.2019 г. – м. 06.2020 г., включително, възлиза на 743,87 лв.
Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 743,87 лв. и за
периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., до който размер следва да бъде уважен искът за
главница за топлинна енергия. От тази сума всеки от ответниците дължи по 371,94 лв. Като
законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2018 г. – м. 06.2019 г. вкл. лихва
не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 07.2019 г. – м. 06.2020 г., спрямо които
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на последния съществува
вземане за мораторна лихва, която обаче следва да се начислява за периода 15.09.2020 г. –
18.10.2022 г. (предвид, че изравнителната сметка е от 31.07.2020 г.) и е в размер на 141,36
6
лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, до която
сума и период искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен. Всеки от ответниците дължи по 70,68 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „ТС“ ЕАД и при наличните
доказателства, представени от „Т“ ЕООД, че през процесния период действително е
извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
Съдът приема, че главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м. 01.2020 г. – м. 04.2021 г. не е погасена по давност. Следователно се дължи
пълното възнаграждение за процесния период в размер на 34,14 лв. – по 17,07 лв. за всеки от
ответниците. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, исковете за главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени
срещу всеки от ответниците за сумата от по 371,94 лв. и за периода 01.07.2019 г. –
30.06.2020 г. и да бъдат отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от 595,40 лв.
и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г., исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да бъдат уважени за сумата от 70,68 лв. за периода 15.09.2020 г. –
18.10.2022 г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 72,25 лв. и за периода
15.09.2019 г. – 14.09.2020 г., исковете за главница за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъдат уважени за сумата от 17,07 лв. и за периода 01.2020 г.
–04.2021 г., а исковете за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 2,87 лв. следва да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски имат и двете страни
7
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер
на 150 лв. от общо претендираните 200 лв. (за държавна такса – 100 лв., и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото), съразмерно с
уважената част от исковете, като всеки от ответниците дължи по 75 лв. от тази сума.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ. Процесуалното представителство е осъществявано от един представител, който е
депозирал отговори на исковата молба с напълно идентично съдържание за двамата
ответници, поради което общо дължимото възнаграждение е 400 лева. Тъй като исковете са
частично уважени, на всеки от ответниците следва да се присъди сума от по 50 лв. за
сторените разноски. За пълнота, съдът намира, че съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, е налице
забрана възнагражденията на адвокатите да се определят по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приета от органите на адвокатурата, тъй като
същата нарушава правилата на конкуренцията и не произвежда правно действие съгласно
чл. 101, пар. 2 ДФЕС. С оглед на горното настоящият състав намира, че не е обвързан от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
следва да определи дължимото възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна
сложност и ангажираността на процесуалния представител по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН ********, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, по исковете с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 371,97 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2019 г.
– 30.06.2020 г. до топлоснабден находящ се в гр. С, ж.к. Л, бл. 151, вх. 1, ет. 4, ап. 14, аб. №
******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 70,68 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 18.10.2022 г.; сумата от 17,07 лв. - главница,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.2020 г. –04.202 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу Н. К. С., ЕГН ********, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва: искът за главница за топлинна енергия за разликата над 371,94 лв. до пълния
предявен размер от 595,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г., искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 70,68 лв. до пълния предявен
размер от 72,25 лв. и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г., искът за мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. – 18.10.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна
енергия в пълния предявен размер от 2,87 лв.
ОСЪЖДА Б. К. С, ЕГН **********, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, по исковете с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 371,97 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2019 г.
8
– 30.06.2020 г. до топлоснабден находящ се в гр. С, ж.к. Л, бл. 151, вх. 1, ет. 4, ап. 14, аб. №
******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 70,68 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 18.10.2022 г.; сумата от 17,07 лв. - главница,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.2020 г. –04.202 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу Б. К. С, ЕГН **********, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва: искът за главница за топлинна енергия за разликата над 371,94 лв. до пълния
предявен размер от 595,40 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г., искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 70,68 лв. до пълния предявен
размер от 72,25 лв. и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г., искът за мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. – 18.10.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна
енергия в пълния предявен размер от 2,87 лв.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН ********, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 75 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. К. С, ЕГН **********, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 75 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н. К. С., ЕГН ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50 лв. - разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Б. К. С, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50 лв. - разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9