№ 11040
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110107887 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ************ срещу
************** искове за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 177,18 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек
автомобил „***********“ с рег. № *********** от настъпило на 02.08.2018 г. в гр.
София ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.11.2022 г., до окончателното погасяване, и за сумата 54 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ *********** по ч.гр.д. № **********, по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът е представил допустими, относими и необходими писмени
доказателства, които следва да бъдат приети.
Следва да се допуснат до разпит поискания от ответника свидетел за
установяване механизма на процесното ПТП.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба
въпроси.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ответника чрез разпит на
един свидетел при режим на призоваване – ************, родена на *************, с
1
адрес на призоваване: **************, като бъде призован едновременно на
посочения адрес и на тел. *************, след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, която да
отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба, при
депозит от 400 лв., платим от страните, както следва: 250 лв. от ищеца и 150 лв. от
ответника, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***********, който да се призове след представяне
на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението след провеждане на разпита
на свидетеля.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.05.2023 г. от 10,10 часа, за
когато да се призоват страните, вещото лице и свидетелите.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
Свидетелите да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ************ извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
02.08.2018 г. в ************, около 10 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил „***********“ с рег. № ***********, по отношение на който
бил застраховател по имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил „**********“
с рег. № ***********, за който бил налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. В резултат от
произшествието, на застрахования при ищеца автомобил били причинени вреди, за
отстраняването на които ищцовата страна заплатила сума в размер на 354,36 лева, като
сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото
ПТП имал водачът на застрахованото при ответника МПС, който при извършване на
маневра в близост до паркирания лек автомобил „***********“ с рег. № ***********
го удря в задната му част. Предвид наличието на застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за управлявания от делинквента автомобил, ищецът
счита, че със заплащането на застрахователното обезщетение по сключената
имуществена застраховка се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу
застрахователя по гражданска отговорност на причинителя на вредите, който следвало
да заплати сумата от 369,36 лв., включваща регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за определянето му.
2
След изпратена регресна покана, ответното дружество платило чрез прихващане само
част от дължимото обезщетение, а именно сумата от 192,18 лв., като остатъкът до
пълния размер – 177,18 лв. не е заплатен, поради което подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за посочената сума, както и за сумата от 54 лв., представляваща
обезщетение за забава да периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г. Поради изложените
съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на реализиране на ПТП-то по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС
„**********“ с рег. № ***********. Сочи, че е получил регресна покана от ищцовото
дружество във връзка с настъпилото ПТП, по която е признал и заплатил чрез
прихващане сумата от 192,18 лв., с което счита, че е изпълнил задължението си. По
отношение на останалия претендиран размер счита същия за недължим, поради
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „***********“ с
рег. № ***********, тъй като същият е паркирал на по-малко от 5 м от кръстовището,
с което е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД обезщетението следва да бъде намалено. Претендира съдебни разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:
1. За автомобила „**********“ с рег. № *********** към датата на ПТП е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника.
2. Във връзка с изпратена регресна покана ответникът е заплатил на ищеца чрез
прихващане сумата от 192,18 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението или наведените с отговора на
3
исковата молба правоизключващи възражения, включително възражението за
съпричиняване.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Вещите лица да се призоват с указания да работят след представяне на
доказателства за внесен депозит.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5