Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                             23.05  Година  2013                      Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                     ІІІ граждански  състав

На   25.04.2013 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Цвета Тошева

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 7915 по описа за 2012 година

намери за установено следното:

 

            Иск по чл.422 ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , във врзчл.105 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД..

            Ищецът «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК ********* е предявил иск да се признае за установено, че Ж.П.Г. с ЕГН ********** *** дължи сумата 542,36 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П, ул.Б № *, ап.* за периода 01.01.2009 г. до 30.04.2011 г., обезщетение за забава от 100,94 лв. за период 01.03.2009 г. до 16.02.2012 г. /след изменение на иска и частично прекратяване на производството поради отказ от иска в с.з. на 25.04.2013 г./, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК и направените разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2539/2012 г. по описа на ПРС. Твърди, че ответникът е негов абонат и потребител на топлинна енегрия в качеството си на собственик на недвижимия имот, находящ се горния адрес, като през исковия период ищеца доставял в жилището топлинна енергия на база Общите условия, одобрени от ДКЕВР. Потребителят не платил стойността на доставената му ТЕ в срока по чл.34, ал.1 от Общите условия- в 30 дневен срок след изитчането на периода, за който се отнасят, за което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът , чрез назначения му особен представител а.М. ***, оспорва иска с възражения, че не е потребител на ТЕ, че не е доставяне такава в имота, както и за надлежното й отчитане.  Моли за отхвръляне на исковете.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие следното:

            По приложеното ч.г.д.№ 2539/2012 г. на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 573,74 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П, ул.Б № *, ап.* за периода 01.12.2008 г. до 30.04.2011 г., обезщетение за забава от 110,52 лв. за период 01.02.2009 г. до 16.02.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК и направените разноски от 125 лв. Срещу заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана от заявителя в срока по чл.415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е допустим.

            Разгледан по същество са явява неоснователен, поради следното:

            За установяване качеството на потребител на ответника, като притежаващ правото на собственост върху недвижимия имот, ищецът е изискал данни от Община Пловдив, Дирекция «МДТ» , според които в масива на Дирекцията няма данни за имот, находящ се в гр.П, ул.Б № *, ап.* и лицето Ж.П.Г. не е декларирал такъв имот.

            По делото е изслушано заключение на СТЕ, от което се установява, че през процесния период жилищния блок, където се намира имота, е бил обслужван от абонатна станция , която е работела, като е подавала ТЕ за отопление и ТЕ за битова гореща вода. В жилището -ап.*, през процесния период е ползвана ТЕ за отопление чрез щранг-лира. Разпределяна е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация за отопляем обем на имота от 121 куб.м. В апартамента няма монтирани средства за дялово разпределение /ИРРО/. Не се е ползвала БГВ. Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ- Закона за енергетиката  и Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.

            От заключението на ССЕ се установява, че стойността на ТЕ, посочена за потребена от ответника за спорния период е общо в размер на 573,74 лв. Дължимото обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД вещото лице е изчислило на сумата от 111,68 лв. за претендирания период.

            Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът не установи съществуването на вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение, съображенията за което са следните:

            Не се установи от доказателствата по делото, при необходимост от провеждане на пълно, главно доказване от страна на ищеца при указана му доказателствена тежест, ответникът да е потребител на ТЕ, като в това си качество да дължи заплащане на потребена такава. По смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ / действащата към спорния период редакция/ „потребител на енергия и природен газ за битови нужди е физическо лице- собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи, че ответникът е титуляр на правото на собственост или на вещно право на ползване върху процесния имот. Напротив, индиция за обратното е постъпилото писмо от Община Пловдив, ДМДТ. Следователно, не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника в спора, поради което съдът приема, че същият не дължи заплащане на сумите за начислена ТЕ, установени от СТЕ и ССЕ.

            Налага се общият извод, че предявеният иск е неоснователен, поради което ще се отхвърли изцяло.           

            Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 236 с ЕИК ********* иск да се признае за установено, че Ж.П.Г. с ЕГН ********** *** дължи сумата 542,36 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилището на адрес гр.П, ул.Б № *, ап.* за периода 01.01.2009 г. до 30.04.2011 г., обезщетение за забава от 100,94 лв. за период 01.03.2009 г. до 16.02.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК и направените разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2539/2012 г. по описа на ПРС.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала: Ц.Т.