Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 176 29.04.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 108
по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Р.К.Р.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000049/
23.01.2022г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на Р.Р.
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение
и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и при
неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на административния
акт. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на императивното изискване по
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, упражненото административно правомощие за прилагане на
ПАМ не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и от правна
страна. Твърди, че е налице неточно, противоречиво и неясно описание на
деянието, както и на фактите и обстоятелствата, свързани с установяването на
твърдяното нарушение, като не е посочена и нарушената законова норма. Счита, че
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа
обстановка по отношение доказаността на факта на управление на МПС след
употреба на алкохол. Обосновава, че не е установено по безспорен и несъмнен
начин извършването на вмененото му нарушение и съотв. наличието на
материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената заповед да бъде
отменена, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – Р.К.Р.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 529431
от 23.01.2022г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 23.01.2022г. в 11.15 часа в гр. Стара Загора по ул.
„Христо Ботев“ до номер 124 в посока изток, Р.Р. управлява л.а с рег.№ СТ2597ВК,
собственост на М.К.Р., под въздействието на алкохол. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0122,
като уредът е отчел 0.8 промила алкохол. Пробата е извършена в 11.21 часа и е
под номер 06684. Издаден е талон за изследване с номер 083482. Прието е, че с
описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1228-000049/ 23.01.2022г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Р.Р. е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна
се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Р.Р. АУАН серия GА
№ 529431 от 23.01.2022г. за това, че на 23.01.2022г. в 11.15 часа в гр. Стара
Загора по ул. „Христо Ботев“ до номер 124 в посока изток, Р.Р. управлява л.а с
рег.№ СТ2597ВК, собственост на М.К.Р., след употреба на алкохол. Водачът е
изпробван с техническо средство Дрегер 7510 ARNА-0122, който с проба № 06684,
извършена в 11.21ч. на 23.01.22г. е отчел 0.80 промила алкохол. Издаден е талон
за изследване № 083482 със 7 бр. холограмни стикера.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗППАМ № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., в т.ч АУАН серия GА № 529431
от 23.01.2022г.; Разпечатка на резултат от извършената проверка с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0122, проба № 06684; Талон
за изследване № 083482 от 23.01.2022г.; Докладна записка № 334/ 24.01.2022г. и
др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 22-1228-000049/
23.01.2022г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се
основава възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН
серия GА № 529431 от 23.01.2022г., въз основа на който е издадена и заповедта.
Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съставеният
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл.
първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при прилагане на
разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите
да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Възраженията на
жалбоподателя за формална незаконосъобразност на заповедта, основани на
твърдения за липса на конкретизация на фактическите обстоятелства и за формално
описание на обуславящото прилагането на ПАМ нарушение от фактическа страна, са
абсолютно неоснователни. А посочването на нарушената законова разпоредба е
императивно изискване към съдържанието на АУАН и на НП, но не и към ЗППАМ. Противно
на твърдяното от жалбоподателя, ясно, еднозначно и съобразно законовата
регламентация по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е определен и срокът за налагане
на ограничителната мярка - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1228-000049/ 23.01.2022г. на Началник
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена при правилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с
акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване
на оспорената ЗППАМ № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., е посочена разпоредбата на
чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Приложената на Р.Р. с обжалвания административен акт ПАМ по
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че Р.Р. е
управлявал л.а с рег.№ СТ2597ВК след употреба на алкохол, което е установено
при извършена на водача проверка с техническо средство Дрегер 7510 ARNА-0122,
който с проба номер 06684, извършена в 11.21ч. на 23.01.22г., е отчел 0.80
промила алкохол.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на Р.Р. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с доказването, че е налице
констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на
МПС от Р. Р. с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
От
фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената в 11.21ч. на 23.01.2022г.
в гр. Стара Загора проверка на водача на МПС Р.Р. за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 ARNА-0122, с проба номер 06684 е отчетен
резултат 0.80 промила алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Посочените обстоятелства се установяват и от представената и приета като
доказателство по делото разпечатка от техническо средство Алкотест Дрегер
7510 № ARNА-0122, за резултата от
извършената на 23.01.2022г., 11.21ч проверка на водача Р.Р. за употреба на
алкохол. От приложените по делото доказателства за извършена на 31.08.2021г.
последваща проверка на средство за измерване – анализатор на алкохол в дъха
Дрегер 7510 № ARNА-0122 със срок на
валидност 6 месеца, се установява и че техническото средство, с което е била
извършена проверката за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, е преминало последваща периодична проверка
за годност и техническата изправност на средството за измерване. С оглед на
което съдът приема, че резултатът за концентрацията на алкохол в кръвта на
водача Р.Р. е измерен с надлежно сертифицирано и техническо изправно средство и
съответно е отчетен точно и достоверно. Предпоставка за издаването на заповед
на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС
административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване
на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0.8 на хиляда/,
съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването
на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации
по АУАН, възпроизведени и в оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., не са оспорени по никакъв
начин от жалбоподателя – нито чрез възражение при съставянето на АУАН, нито в
подадено писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито в настоящото
производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съответно
законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена
сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора АУАН серия GА № 529431 от 23.01.2022г.,
не са оборени по надлежния ред. Ето защо и с оглед констатираните обстоятелства
по АУАН, а именно че на 23.01.2022г. в 11.15 часа в гр. Стара Загора по ул.
„Христо Ботев“ до номер 124 в посока изток, Р.Р. управлява л.а с рег.№
СТ2597ВК, под въздействието на алкохол -
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила - 0.80 на хиляда, установена
с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0122, съдът приема, че
наличието на правно релевантният юридически факт за възникването на публичното
право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява
фактически и доказателствено обосновано.
Изложени в жалбата
съображения за допуснати нарушения на Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, биха били
релевантни в производството по обжалване на издаденото Наказателно
постановление № 22-1228-000127 от 01.02.2022г. на Началник група в сектор „ПП“ към
ОД на МВР – Стара Загора, с което на Р.Р. са наложени административни санкции
по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Дали са
спазени формалните и процесуалните изисквания на Наредба 1 от 19.07.2017г., съотв.
дали е нарушено правото на защита на лицето да оспори показанията на
техническото средство дрегер чрез избрания начин за изследване с доказателствен
анализатор, са въпроси, относими към законосъобразността на наказателното
постановление (в какъвто смисъл са и доводите на самия жалбоподател). Налагането на ПАМ по
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е самостоятелна и отделна процедура от тази по
реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез
налагане на административни санкции по реда на ЗАНН. Издаването и
влизането в сила на наказателно постановление е от значение единствено за
действието на наложената принудителна административна мярка, регламентирана в
закона със срок „до решаване на въпроса за отговорността“. Доколкото
попълването на талон за изследване по приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба
1 от 19.07.2017г., не е регламентирано нито като материалноправна предпоставка,
нито като процесуално изискване в производството по постановяване на заповед по
чл.172, ал.1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП,
възраженията на оспорващия, основани на допуснати нарушения на Наредба 1 от
19.07.2017г. при издаването на талон за изследване № 083482, са ирелевантни за
преценката на материалната и/или процесуалната законосъобразност на обжалваната
заповед. Не води до друг правен извод обстоятелството, че законът в
разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП регламентира, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор,
резултатите от тези изследвания са определящи. Единствено при изпълнено
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо лабораторно изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта или при извършено установяване на концентрацията на алкохол
чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор, противоправното
поведение на водача на МПС като материалноправно основание за налагането на ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, преди наличието на резултат от назначеното
изследване, би било недоказано. Случаят обаче не е такъв.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че обосновано от гл. т на
доказателствата и правилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че по отношение на Р.Р. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано
съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП,
в хипотезата на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено при извършена на водача проверка с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, като законово регламентирана материално
правна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до фактическа,
правна или доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия
орган извод за наличието на
основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП по отношение на Р.Р..
Преди издаването на заповедта са изяснени всички релевантни факти и
обстоятелства за произнасянето на решаващия орган.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.К.Р., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1228-000049/ 23.01.2022г., издадена от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която
на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на Р.Р. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: