Решение по дело №486/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 349
гр. Велико Търново, 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември  две хиляди и двадесета година в състав: 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

при участието на секретаря п.иВ.изслуша докладваното от съдия Костова  адм. д. № 486 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/

 

 Образувано по жалба на В.С.П. ***, подадена чрез пълномощника *** С.М. против . Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 г., издаден от В. б., младши специалист АМТД при община Стражица, потвърден с Решение   изх.№ 949/28.7.2020г. на Кмет на Община Стражица,  след като с определение № 172/19.5.2020г. по адм.д.254/20г. на Административен съд В. Търново жалбата срещу АУЗД е оставена без разглеждане и делото прекратено, а преписката изпратена на Ръководител на звеното за местни приходи в Община Стражица по подведомственост.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на разпоредбата на чл. 103, ал. 1 вр. с чл. 107, ал. 3 изр. 1 и 2 от ДОПК. Счита за неправилно, че по жалбата се е произнесъл Кмета на Община Стражица. Освен това е налице и материална незаконосъборазност ,тъй като жалбоподателят не е подавал декларация като собственик на 1/6 идеална част на съответния имот, а се е позовал на правилото на чл. 32, ал. 5 от ЗМДТ, при което подадената от един наследник декларация ползва всички останали. Това обстоятелство не е посочено в АУДЗ, поради което органът е установил невярна фактическа обстановка. Нарушен е и чл. 37 , ал.1 от ЗМДТ , съгласно който на всеки наследник се определя дължимия данък недвижим имот и се съобщава на всеки поотделно по реда на ДОПК. Това задължение органът не е изпълнил, поради което и на това основание ИАА е незаконосъобразен. Жалбоподателят не е уведомяван по никакъв начин за дължими данъци и ТБО съгласно чл. 69, ал .2 от ЗМДТ, което също е порок на акта. Не му е връчена и покана за доброволно изпълнение на установеното задължение, самостоятелно основание за отмяна на акта. Въпреки направеното възражение за изтекла погасителна давност на част от задълженията, органът не се е произнесъл дали е настъпил този правно- погасящ факт. На 12.06.2020г. били заплатени всички дължими суми, поради което на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, следвало актът да бъде отменен, тъй като липсва предмет- задължение към общината. С тези аргументи от съда се иска обжалваният АУЗД и потвърдителното решение да бъдат отменени като незаконосъобразни. Допълнителни съображения излага в писмени бележки чрез *** М.. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 610 лева.  

 

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Стражица, редовно призован не се представлява и не заема становище по същата. Не претендира присъждане на разноски.

           

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  следното:

А.П.ЕВ.и съпругът П.ДР.ЕВ.са собственици на имот с партиден № 5409Н13584 в с. Владислав, ул. Индустриална № 1, представляващ земя и сграда. За същия А.П.ЕВ.подава данъчна декларация по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 818196/24.04.1998г.

Видно от удостоверение за наследници от 09.09.2019г. на Община Стражица, А.П.ЕВ.почива на 14.02.2017г. и оставя за наследници съпругът си и двете си деца.

Дъщеря й В.П.  получава по наследство на 14.02.2017г. недвижим имот, находящ се в с. Владислав, община Стражица, видно от Удостоверение за наследници № КМ-ВВ-112/09.09.2019г. Въпреки законоустановеното задължение  не го декларира в шестмесечен срок от откриване на наследството. По тази причина, съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, служител по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ образува служебна партида за наследствените недвижими имоти, въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението, а именно – декларация по чл. 14 от ЗМДТ по данъчна партида 5409Н13584 и данъчна партида 5409Н13585. По партидите на наследодателя има задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, отговорност за които носят наследниците, съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството. Жалбоподателката не е заплатила задълженията си в законоустановения срок, поради което е служебно е бил издаден процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 от В. б., младши специалист АМДТ, оправомощена със заповед № 2106/03.09.2018г. от Кмета на Община Стражица.  

С процесния АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер общо на 60,21 лв. и лихви 25,57 лева.

По  жалба на П. чрез *** С.М. против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от В. б., младши специалист АМДТ, упълномощена със Заповед № 2106/03.09.2018г. на основание чл. 44, ал.1, т. 5 и ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ е било образувано адм. дело № 254/20г. по описа на Административен съд Велико Търново. Този АУАЗД е бил оспорен по административен ред пред Кмета на Община Стражица, който не се е произнесъл в законоустановения срок, но тъй като същият не се явява компетентен орган да се произнесе по повдигнатия въпрос, жалбата на П.  е  оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 254/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново прекратено, като същата е изпратена на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стражица по подведомственост и определението е влязло в сила.

Впоследствие издаденият АУЗД е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ като с Решение изх. № 949/28.07.2020 г. на кмета на община Стражица, в качеството му на решаващ орган, е потвърден.

Решението е оспорено пред Административен съд Велико Търново в законоустановения сро.

С приобщени по делото Приходни квитанции стр.48-50 са заплатени доброволно всички задължения на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по процесния АУЗД.

В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изх. № 387-1/10.12.2020 г. от Община Стражица административна преписка а от жалбоподателя горепосочените  приходни квитанции.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Жалбата до съда, задвижила настоящото производството, е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, приложим съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, който текст следва да намери приложение в случая по силата на препращащите разпоредби на чл. 144, ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1, изр. посл. от ЗМДТ. С прекратяване на адм. дело № 254/20г. по описа на Административен съд Велико Търново и изпращане на жалбата за произнасяне от компетентния по чл. 152 от ДОПК горестоящ административен орган, същият е надлежно сезиран и срокът за произнасянето му е изтекъл. Предмет на оспорване е АУЗД и независимо от обстоятелството дали кмета на Община Стражица е решаващ орган по чл. 152 от ДОПК, АУЗД се явява мълчаливо потвърден, поради което същият не е нищожен и следва да бъдат преценявани останалите предпоставки за неговата законосъобразност.

Задълженията за местни данъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, в актуалната редакция, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според алинея трета от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според алинея четвърта от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Следователно специалните норми на ДОПК дерогират общите такива по АПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК определя, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД, на обжалване пред съда подлежи самият акт за установяване на задължение, а не решението на решаващия орган, с което той е потвърден.

Съобразно изложеното и приложимия процесуален закон, съдът в производство от вида на настоящото извършва проверка на законосъобразността на АУЗД в потвърдената му по административен ред част, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижим имот и ТБО. Предмет на преценка е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019г., издаден от младши специалист АМДТ при Община Стражица.

Данъкът върху недвижимите имоти, а с оглед на чл. 9б във вр. с чл. 62 от ЗМДТ и таксата за битови отпадъци, се установяват в рамките на административно производство, при което данъчният субект и данъчната общинска администрация съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ имат задължения, които изпълнени в установената последователност водят до изчисляване на размера на дължимия данък и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е задължен да подаде декларация, чрез която декларира пред компетентните органи основанието за придобиване на имота, както и да установи дали неговото право се разпростира върху целия имот, или върху негова идеална част. Последната  няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна администрация извършва проверка и установява действителния размер на  дължимия данък и такса.

Законодателят е предоставил на общинската данъчна администрация правомощие да издаде АУЗД по декларация, което може да стане при следните предпоставки : а) установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица; б) неподадена декларация и неизвършена ревизия; в) неплатено задължение и неизвършена ревизия. Тъй като става въпрос за правомощие на орган, а не за свободна воля на частен правен субект, елемент на законосъобразността на издаден при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК АУЗД  по декларация е и спазването на предпоставките за неговото издаване.

В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Приходният орган е ангажирал доказателства, че е издал АУЗД служебно въз основа на данни, получени от трети лица и организации, а именно получени данни от декларацията на наследодателката Анна Павлова Евстатиева. Безспорно по делото е, че не е подадена декларация от П., както и, че задълженията не са платени в законоустановения срок. Това обстоятелство по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД, следователно не е налице твърдяното от нея основание за незаконосъобразност, а именно невярно установена фактическа обстановка. Макар фактът, че лицето не е подавало декларация, а друг наследник е бил подал такава , която може да го ползва е правно ирелевантен въпрос досежно законосъобразността на ИАА.  Това е така, доколкото АО действа в условията на обвързана компетентност и след като е налице неплатено задължение и не е извършена ревизия, третата хипотеза на чл. 107 от ДОПК. По- късното плащане на задължението към момента на приключване на устните състезания не се отразява върху законосъобразността на АУЗД, съгласно нормата на чл. 142, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. По- късното плащане на задължението, установено с процесния акт има за правна последица невъзможност за принудителното събиране на задължението на това правно основание. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се изпълняват доброволно, чрез заплащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от НАП, с изключение на задълженията по ЗМДТ, се плащат безкасово. По делото са налице данни, че вземането е било платено доброволно на каса, видно от представените квитанции. По делото не са налице твърдения и данни, да е образувано изпълнително дело, да е започнало производство по принудително събиране на вземането и да са извършвани каквито и да е действия от органа по изпълнение. Следователно налице е доброволно платено публично задължение, а съгласно чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК. Изтеклата погасителна давност погасява правото за събиране на публичното вземане по принудителен ред, но не заличава самото задължение. В този смисъл Решение № 8525 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 366/2014 г., VII о., Решение № 1425 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2018 г., I о., Решение № 14269 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 905/2016 г., VII о. и др.

 

В конкретния казус изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК са спазени - обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за издаване на обжалвания акт. По отношение компетентността на издателя на акта, в настоящия случай органът по приходите е служител на общината, определен със заповед № 2106 от 03.09.2018 г., издадена от кмета на Община Стражица, като в нея изрично е посочено, че на В. Иванова б., като младши експерт в отдел "Администриране на местни данъци и такси" в Община Стражица се възлагат правомощията на орган по приходите.. Представена е и предходна заповед  № 1589 от 28.10.2016 г. на кмета на община Стражица, с която на същия служител са предоставени права на орган по приходите. Тези заповеди на кмета на община Стражица са официални свидетелстващи документи, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. Следователно оспореният административен акт  за установяване на задължения е издаден от компетентен орган.

 

При издаването на АУЗД, административният орган изрично се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ решения на Общинския съвет и подзаконови административни актове. Установените задължения са надлежно посочени в табличен вид по размер на данъка, таксата битови отпадъци, данъчните партиди, годините на възникването им, размера на главниците и лихви, начислени към датата на издаване на акта – 10.12.2019г., общата дължима сума в размер на 85.78лв.

 

Следва да се посочи, че  органът по приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗД на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В конкретната хипотеза, жалбоподателят не се е възползвало от тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в АУЗД на механизма на изчисляване на установения данък върху превозните средства не е съществено процесуално нарушение.

Не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са засегнали правото на защита на лицето. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на чл. 37 от поради несъобщаване на задължението всеки наследник или неотразяването в акта кой от тях е подал декларация за притежавания недвижим имот с посочване на идеалните части на останалите сънаследници. Съгласно трайната съдебна практика тези уведомления за дължимите данъци, които се разпращат от Общината ежегодно не са необходимо условие за издаване на АУЗД, като такова в конкретната хипотеза е само неплащането публичното задължение и неизвършване на ревизия. Неоснователно се явява и възражението, че не е надлежно уведомен за размера на дължимия от него ДНИ и ТБИ в съответствие с разпоредбата на чл. 19 и чл. 23, респ.  чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, поради което не е  възникнала възможност за установяването им посредством АУЗД. Срокът за плащане на задълженията за ДНИ и ТБО е определен от закона/респ. приложения подзаконов нормативен акт по изрична законова делегация и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр. съобщение по чл. 23 ЗМДТ за размера на дължимия данък, респ. по  чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. Съобщението било то по чл. 23 или  чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е предпоставка и за възникване на задължението за лихви - сроковете за плащане (падежите) на отделните вноски за погасяване на основното задължение за ДНИ са определени в закона (чл. 28 от ЗМДТ ) и не са обвързани със съобщението по чл. 23 ЗМДТ, респ. тези за ТБО са определени с приетата по законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ общинска наредба и също не е обвързано с получаването на уведомлението по  чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ.

Съгласно трайно установената съдебна практика въпросното съобщаване има само уведомителен характер, същото не е юридическият факт, с който се свързва изискуемостта и ликвидността на съответното по вид задължение. В този смисъл е например Решение № 10573 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4584/2020 г., I о., Решение по адм. д. № 935/2013 г. на ВАС.

Отправянето или не на съобщение по  чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не засяга законосъобразността на АУЗД, с който се установяват задължения за ТБО. В отлика от АУЗД /чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК/, съобщенията не са изпълнително основание – чл. 209, ал. 2 ДОПК. Съобщенията не установяват публичните общински вземания, а уведомяват задължените лица за задълженията им. Не съществува ограничение за установяване на задължения за ТБО и без съобщения или в размери различни от тези по съобщенията /арг. от чл. 107, ал. 3, изр. 2, in fine ДОПК, въвеждащ ограничение само при извършена ревизия/. В този смисъл Решение № 16406 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2019 г., I о., Решение № 6346 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2018 г., I о.,

Неоснователно е и възражението, че не му била връчвана покана за плащане на установеното задължение. Последното би представлявало нарушение в производството по принудително изпълнение на влезлия в сила АУЗД, а не основание за отмяна на обжалвания АУЗ.

Не е налице лишаване от право на участие в началната фаза на административното производство, в нарушение на основните принципи гарантирани в административното производство от чл. 9, 26 от АПК и чл. 5 от ДОПК, като  относимите към облагането обстоятелства са правилно установени от АО и не се нуждаят от допълнително изясняване, което да налага провеждането на процедура различна от тази по чл. 107 от ДОПК. Няма спор и по отношение на периодите и размера на задълженията. Не е налице съществено нарушение, което до обоснове у органа различни крайни изводи по отношение на дължимите задължения.

Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на декларацията на Анна Павлова Евстатиева, удостоверение за наследници на Анна Павлова Евстатиева, Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е публична, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Основа за определяне на размера на задължението за ДНИ и ТБО е данъчна оценка на имота. Ставките на ДНИ на ТБО са установени в съответната наредба. Спор по реалното предоставяне на услугите и изчисляването на вземанията по делото липсва.

Неоснователно в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя се прави позоваване, че Наредбата по чл. 9 не била публикувана за обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове, както и доказателства, че заедно с проекта на наредба по чл. 9 на интернет страницата на общината е публикувано и решението по чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ. С оглед разпоредбата на  чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай безспорно е установено, че към момента на издаването на АУЗД – 10.12.2019г. - Наредбата на Общинския съвет е действащ нормативен акт и върху същия не може да се упражнява косвен съдебен контрол с релевиране на пороци, обосноваващи нейната незаконосъобразност поради нарушения на процедурата при приемането й.

Вярно е, че приетата от община Стражица Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Стражица, приета с Решение № 59 по Протокол № 5 от 27.02.2008г. впоследствие  е отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения при приемането й по протест на прокурор в ОП – В. Търново, по адм. дело № 99/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново. Същото обаче е започнало и приключило през 2020г., а оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден на 10.12.2019г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което е станало в случая на 17.07.2020г. При това положение следва да намери приложение чл. 195, ал. 2 от АПК, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Следва да се отчита и обстоятелството, че при отмяна на Наредбата действаща ще бъде предходната такава, при която също са дължими местен данък и ТБО, а не следват автоматично отпадането на тези задължения.

Съгласно  чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Но по смисъла на  чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган. Както се посочи по-горе, в процесния случай, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което е станало на 17.07.2020г. /чл. 195, ал. 1 от АПК/, т. е. след издаването на АУЗ.

На последно място, няма данни Община Стражица да е образувало изпълнително дело срещу П. за повторно събиране на вече платените суми. Хипотетичната опасност от едно такова незаконосъобразно принудително изпълнение лесно може да бъде преодоляна от жалбоподателя чрез представяне на приходните квитанции за цялостното доброволно погасяване на задължението. При това таксите, дължими към ЧСИ, биха останали са сметка на Община Стражица, която едва ли би се обърнала към ЧСИ за повторно събиране на доброволно платени задължения, данни за което има при самата община, тъй като плащането е станало на каса в Община Стражица.

При този изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. Ответник жалба  не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

В конкретния случай предмет на оспорване е АУЗД по  чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който са установени данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци като главниците без лихва за забава са 60,21 лева, под установения от закона праг за обжалваемост от 750 лева. Съгласно изречение второ на чл. 160, ал. 6 от ДОПК /ДВ бр. 77/2018 г./, в сила от 18.09.2018 г., решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, е окончателно. По силата на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. От цитираните норми следва, че ограничението в касационното обжалване по чл. 160, ал. 6 във връзка с чл. 144 от ДОПК е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по актовете за установяване на публични задължения /вземания/ по ЗМДТ, а не само по отношение на решения за осъществен съдебен контрол върху ревизионни актове. С оглед изложеното настоящото решение е окончателно. В този смисъл Определение № 5994 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2020 г., I о., Определение № 12450 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2019 г., I о., Определение № 16041 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13429/2019 г., I о., Определение № 2686 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2019 г., VIII о., Определение № 4821 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2020 г., 5-членен с-в, Определение № 3664 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2020 г., I о., Определение № 3207 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2019 г., I о., Определение № 12868 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2019 г., I о., Определение № 10868 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2019 г., 5-членен с-в и др.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б от ЗМДТ, осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  В.С.П. ***, подадена чрез пълномощника *** С.М. против . Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 387-1/10.12.2019 г., издаден от В. б., младши специалист АМТД при община Стражица, потвърден с Решение   изх.№ 949/28.7.2020г. на Кмет на Община Стражица в общ размер на 85.78лв., от които 60.21лв. главница и 25.57лв. лихви.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: